Mitkoivanov's Weblog

май 5, 2012

РАЗПЛАТИЛ СЕ – разказ

В наше село, откак почна това перестройката, особено прехода, окончателно я закъсахме.  Най-напред изгоря мелницата.  После, ликвидационния съвет(даскала, фризьорката и полския)  върна на кооператорите  земята и добитъка, та хората като нямаха къде да гледат животните, изклаха ги и бременни.  Осиротели, краварниците и овчарниците в кооператива, дето пълнеха мандрата с мляко като река, станаха излишни. Покривите им останаха без керемиди,  а  напоителните канали без тръби и плочи.  На края,   под  ударите на чукове  и железобетонните  колони се превърнаха на  пясък, барабар със социализма. Тъй и тяхната арматура замина, като вторична   суровина.

На гарата спряха  да товарят  вагони  с  продукция, продукция за износ, от никъде нямаше.  ЖП кантара  даде фира, отиде за претопяване и помъкна след себе си  два от коловозите , в комплект  с мостовите кранове за разтоварване  и стрелките. Гарата обезлюдя. Хората виждаха  товарен влак един два пъти в седмицата и пак  се чудеха,  какво още има за изнасяне. Ама се оказа, че  в складовете на държавен  резерв, срещу  гарата, имало още за година две, какво да се вади и то почти без да се вкарва.

Най-болно стана на хората, кога   дойде  един  турчин и  показа документи  за собственост.Току що приватизирания  трикотажен  цех  – гордостта на  хората от наше село, щото идваха и от околните села да работят в него, му бе продаден за жълти стотинки.

–            Ей, вие това българите сте много загубен народ. Аз с тези машини ще си избия парите  за   по-малко от  година! –  рече  турчина,  натовари  в тирове новите машини и ги закара  в  Турция.

След още  няколко дни,  плати за седмица   да ги монтират    в  Родината му  и  остави  жените ни без работа.   Мъжете  я втасаха  и те на трудовата борса за подаяние, щото  и цеха  за метални конструкции се стопи. Дърводелския пък се срути под напора на алуминиевата дограма и вносните пластмаси   и в селото се спусна,  като чума, безработица.

Младите полазиха по чужбина.  Превиха  гръб   из  ягодовите  плантации на английската кралица, закатериха се като маймуни,  да  берат чуждите портокали и маслини из Испания и Гърция и зарязаха нашенските плодове да ги ядат  червеите, че и  да буренясват.  В селото  останаха да работят, дето се вика,  попа, кмета и даскала.  Но  ако  за попа  се отвори повече работа,   а  за  кмета се знае – село без  кмет   няма, ( трима българи да останат  в селото, един  трябва да е кмет, че да ги управлява и да се грижи за  другите двама),   то  с даскала,   работата се запече. Първо  децата намаляха.  Нали младите ги нямаше или бяха разделени.  Второ  и  да родяха,  то пък не стигаха парите за храна  и дрехи, че за училище ли?  С една дума колкото повече ставаха  безработните, колкото повече се вдигаха цените, толкова по-малко почнаха да раждат  жените. Докарахме я до нулеви години и съкращаване на паралелки .

И тъй,  на шега – на майтап,   в  наше  селото останаха  само старците.  Зачакаха  деня на пенсията  и бързаха да се разплатят за данъците,  тока, водата, дървата и въглищата,  бързаха в магазина да  си оправят  борчовете за  хляба  и киселото  мляко или да прескочат до града за животоподдържащи  лекарства.   Докараха  я  до там,   в селото да няма и една кръчма – фалираха ( и кръчмите и старците).   И  не само те.  И здравната служба фалира.  Закриха я.  Наложи се  малцината останали в село да  ходят  до града.

Ей оня ден, бай Добри Хрисимия, над седемдесет годишен, бивш строител, дето е пипнала ръката му в половин България, че и по странско, сега самотен  старец, облечен с чиста  риза и бръснат,  висеше на рано  пред  кметството.

–             Добро утро, бай Добри.  Как е, как е държиш ли? – опита да се майтапи кмета и го въведе в кабинета си.

–             Държа аз, държа, като френски  ключ обла гайка, ама вече издишам  –  отговори  плахо  бай Добри и влезе след него.

–            Що бе бай Добри – какво има? – Децата не се ли обаждат? Как са?

–            Обаждат се кмете, обаждат се, ама и испанците  и те нещо  я закъсали.  Над 20% била безработицата и там. Няма  работа.

–          А ти как си?  Какво те води  насам?

–          Закъсал съм  я, кмете.  Нещо не съм добре.  Въздуха не стига в тая държава.

–          От цигарите ще да е, стегни се! –  опита пак да се майтапи кмета и  седна  на стола си.

–           Де да беше ама не е.  Че аз в живота си  цигара не съм хващал, кмете.  Друга ще да е работата, не е на добре..

–          Хайде, хайде, недей така.  Млад си още.  Я как си се стегнал.  Да не е за някоя баба?

–          За баба, за баба е! Скоро ще ме навести с косата.

–          Сядай де! Що стърчиш? Казвай какво те води насам?

–          Абе  аз да кажа, ама ми е неудобно, че и онзи месец идвах, та много ми стана.

–          Ти за това не бери кахър. Вярно  идва, иска ми пари назаем, дадох ти, ама нали ми ги върна!

–          Кмете, ама сега ми трябват  повече.  Тръгнал  съм  към  града по доктори.   Изследвания, някакви ще ми правят в болницата.

–          Хубаво де. Ти за това не се притеснявай. Колко да ти дам?

–          Кмете, аз другата седмица, като взема пенсията веднага ще ти ги върна.

–          Знам, че ще ми ги върнеш. Не се безпокой за това. Не се познаваме от вчера я! На колко хора съм давал, че на теб ли няма да услужа. Сто лева стигат ли? – попита кмета  и отвори чекмеджето, дето държеше служебни пари.

–           Много са.  Петдесет  ми стигат.  Веднага ще ти ги върна, другата седмица, като дадат пенсията. Аз съм скътал   тридесетина,  но  за всеки случай. Нали ти казах,   изследвания  ще ми правят, та да имам за всеки случай.  Може и да не ми потрябват, веднага ще ти се    разплатя, веднага ще ти ги върна.

–           Не се безпокой. Няма за къде да бързаш. Върви та се оправяй и оздравявай  бързо. Понастинал си сигурно, ще ти мине.  Ето ти  50 щом казваш и върви, че  стана време за рейса…

–          Благодаря ти кмете.  Хайде  довиждане – взема парите бай Добри и тръгна.

На вратата  кмета го изпрати.  Подаде му ръка за довиждане  и се разделиха…

На другата сутрин бай  Добри пак дойде в  кметството.  Изненадан  от скорошното му посещение,  кмета  стана и го посрещна.

–           Какво стана, бай Добри? Всичко в ред ли е ? – попита искрено разтревожен кмета.  – Какво казаха докторите?

–          Кмете дойдох да ти върна борча. ..

–          Бе остави тоз борча, кажи свърши ли си работа? Мина ли прегледа? Какво ти казаха?

–         Да ти призная кмете,  и от  фирмите  дето   купуват земя  ми предложиха и то добра цена. Но слушам зад тях стояли арабски, турски, че и еврейски пари.Настървили са се като хиени над ранена сърна.  А пък аз от дедите си знам:   тази земя с  кръв е  отвоювана, тази земя е събирана от  калта под ноктите на дедите ми.  Мене утре може да ме няма, ама  продам ли земята си  днес, утре къде ще се приберат децата ми?…  Не ми дотрябваха парите. Връщам ти ги. Благодаря ти. Ето ги.   Обичам  да съм се разплатил  – отклони  въпросите му  бай Добри, после  остави  парите на бюрото пред кмета  и огледа стаята, като за сбогуване.  Погледа му  мина  по трикольора без герб и знамето на европейския  съюз, спря за миг  на неизбелелия още квадрат,  дето  помнеше  портрета на Тодор Живков  и излезе…

След  обед   докладваха  на кмета:  бай Добри се  обесил.   Бил  болен от тежка болест, но не дължеше на никого нищо!  Беше се разплатил с живота и  децата му имаше къде да стъпят,  като се върнат!

Реклами

септември 13, 2011

ПИЯНСТВОТО НА ЕДИН НАРОД – среднощен размисъл

12 без пет е ! Сиреч, среднощ.                        Време за откровения…
Огромни камиони и едрогабаритна техника, до късно и този ден тресяха земята под старите къщи. Отнасяха селскостопанската продукция извън границите на България. Цяла нощ, мургави „инопланетяни” щъкат крадешком с конските си каруци. Като по мравчена пътека плодовете на селскостопанския труд в полето и от дворовете, сменят своята собственост. Изчезват в бездънни, многолюдни, ромски общности… и зад граница…
А репичките и ягодите отдавна преминаха. Ябълките-петровки също. Понаправихме някой и друг компот и от червивата череша на пътя. Пораснаха тиквичките и краставиците и започнаха да зреят доматите. Чакаме да узреят и прасковите и кайсиите. Ще правим още компоти. А захарта поскъпва. Като живота.
Оскубахме лука и чесъна. Такъв вкусен чесън!? Няма нищо общо с лютивината на китайския. На неговото място засеяхме – втора реколта за зелен фасул. Ще ни трябва за приготвяне на гювеч за зимнина. Без нея за къде сме? Примиера ни каза та засадихме и картофи.
Сива икономика, но какво да се прави?! Финансовия може да не събере данъците. Световната банка и малцината свръх богати ще станат не толкова богати колкото и се иска. Тази година милионерите в България  се увеличили 60 пъти..Човешкото око и жаждата за по-големи печалби са ненаситни… Живота си тече! ..
От съседен двор се носи воня на кочина, хранят домашните прасета за вечеря…Булчето – служителка. Има висше икономическо образование и две прекрасни деца. Щасливка – има и работа. Съпруга и по цял ден се трепе със селскостапонска техника и обработва над хиляда декара земя. Работи човека в произведствената сфера. Фермер е! Европейски! А евро бюрократите чакат. Определят ни квоти…Прибере се по тъмно човека, прилапа на две на три и се просва, като умряло куче от умора. Ще става преди изгрев…
От друг двор се чуват гласове и денонощна чалга. Озвучителна уредба раздира природната благодатна тишина. Безчувствено и безвъзвратно прогонва всяка плаха мисъл за смисъла на живота, за духовното в човека и поробването му от вещите, за истината, че сме колония…
Пенсиите – не стигат. Заплатит също.Години скриваните доходи в частния сектор, тегнат… Мнозина зарязват апартаментите и градския живот … За какво ли се трепаха строителите на социализма цял живот по строежите , в пустините на Казахстан, Африка и тайгата на Коми? Бяха граждани,  на НРБ.  А днес казино до казино…американска мечта… и фризьорско салонче. В него е надеждата. То храни и осигурява евтина ракия и бира, кебапчета и овнешко, доставя наслада на стомасите и замъглява всеки възвишен, човешки порив за красота и изкуство…
На телевизионния екран, фалшива разголена плът на чалга певици се сменя с куха мускулна маса. Върви поредното безмислено зрелище – кеч… Да, и кризата, и борбата с корупцията, и „мъдрото ръководство” на поредното правителство са намалили платежоспособността на така бленуваната средна класа. Хората нямат пари… Може би изхода е работа в къщи. На ръба на закона. Със скрити данъци, необлагаеми доходи и бартерни плащания? Надяват се хората да живеят по добре със спестените разходи… То иначе ако чакат само на пенсиите, за къде са. Няма значение: един с 4 байпаса, друг с високо кръвно и куп заболявания, къде истински, къде измислени, нали се вземат помощи и от социалните!…Важното е лекарствената мафия да печели. Държавата дава. Часния сектор взима.  Докато държавата свърши. Борбата с корупцията продължава. Благоденствието е мираж… Плащането на парното за години назад също. Цената на газта пак  се вдига.
И гледаш двама братя, пък единия затънал в заеми. Надеждата, че с таксиметрова работа или с друг дребен бизнес може да изплува, затъва окончателно. За да не могат да одържат кредиторите не се захваща постоянна работа (не че има и работа), но като се работи без постоянна месторабота и договор банките не могат да вземат нищо… Сива икономика – сива, сива, ама върши работа. Особенно на тарикатите. Кафенета  и ментета, двойни счетоводства, укрити ддс-та, пък даже и замразяване на памет във фризери… Като доходите!
Да, парите в тази държава се въртят в обслужващата сфера. Колкото по „невидими” са доходите, толкова по видими стават придобивките. Къщи като прогимназии,   не само в града, имоти и палати в близки и далечни села. Въртележки с луксозни автомобили, бусове, каравани, джипове, камион и т.н. и т.н. Повечето втора употреба – като живота ни.    Важното, е че се печели…Нищо, че  не се произвежда за международния пазар… Не го е срам и поредния министър, имал придобити шест недвижими имота!.. Да отговаря! Борил се бил с корупцията? Айде де! Празни обещания като балоните на ГЕРБ.
И „Балона се надува, надува, надува!
Надувайте момчета, да стане на парчета!
Бум …”
А приватизирането, консултациите, корупцията и покриването на данъци, ограбването, присвояването, скриването на доходи и кражбите окончателно са се превърнали в национален спорт и начин на преживяване…
Поредното правителство и примиер на РБ, май са обречени!…Но народа по рано.
Президента Барак Обама се тревожел за нарастването на американския дълг – съобщава Агенция Фокус! Америка живее на версия! Гърция – не може! България също!..Стягайте коланите!
Мафията на белите якички е завладяла света. Има финансова и икономическа криза. От нея свръх богатите печелят – бедните обедняват… още повече. Олигарсите са ненаситни! … Взеха и петрола на арабите! … Така бе казано и в библията:.. „защото който има, още ще му се даде, а който няма, ще му се вземе дори онова, което си мисли, че има.“ Горкия, беден и отруден български народ, не му ли взеха вече всичко? Не му ли взеха и бъдещето?..
Среднощна луна грее, обсебва небесния бездънен купол. Като огромно восъчно кълбо, блести със златния си блясък и кара звездите да треперят страхливо. Под високата, отрупана с едри гроздове лоза, съседи разпалено разговарят – обсъждат живота. Наслаждават се на нощната прохлада и пият домашно приготвена ракия. Замезват си салата с произведени от тях зеленчуци и не обръщат внимание на поредно преминаващите неиндентифицирани ромски каруци… Това не било работа и на полицията. Кооперациите и частните стопани да се оправят. Проблема на давещия се е проблем на самия давещ се…Досущ като на двайсетината момчета и момичета, дето вече обиколиха и морето, Ламанша и океана, в търсене на работа и на кого да слугуват. Събрали се на улицата, като изгонени и ненужни синове и дъщери на Абсурдистан, мечтаят в най-добрия случай, пред бутилка две горчива като живота бира…
Блаженство замъглява погледите. Кара мислите за нови кандидат кметове с джипове по тротуарите, да отминават непремислени. …Деца от десетилетия прогонени по чужбина!?. Заради безработицата и безпереспективността в Родината, потъват в безкрайния тъмен космос и осъзнават, че и по света няма правда! ..Човечеството е в криза!..
Но тук е идилия… Идват избори… Десния ГЕРБ ще печели с ляв елокторат?… Не стига ли електората? Нека обеднее още малко пък ще видим…
Наистина малко се пие в тая държава ?

октомври 13, 2010

ЗА ВОДОМЕРИТЕ И РЕКЕТА

        

Нали знаете, че „от дето е капало пак ще капе” и че”капка по капка, вир става”? Знаете, нали? А знаете ли от къде капе? Не знаете? Е, аз ще  Ви кажа… От вас капе!  Защото „дето тече там капе”.  А във всеки български дом, славо богу, тече питейна вода. Даже за цивилизоваността на едно семейство хората съдят по количеството изразходвана вода… О, вие имате и течаща топла вода, тогава направо сте цивилизован и европеец. Сиреч от вашето семейство към касите на енергоснабдителните дружества, В и К и топлофикация,  всеки месец не капят, а направо текат  определени парични потоци..

      Спокойно! Няма да  Ви занимавам с измислените такси за включване на електромер,подръжка електромер и  преносна мрежа, нито за зелена енергия или такса електромер, а още по малко с проблемите ви с В и К. Те са си ваши. Претръпнали сте вече, че фирмата Ви за топлинно счетоводство, колкото  пъти  се  напъне да Ви  изчисли стойността на консумираната от вашето семейство топлинна енергия, всеки път ви определя различна стойност , пък било и за един и същи период от време.

      Даже няма да възроптая и по предстоящата смяна на индувидуалните топломери на радиаторите.  Наистина минаха 10 години от поставянето и и сигурно батериите им са се изтощили.  Е вярно в цивилизованите страни ги правят със соларни  батерии (като в старите елки) сиреч неизтощаеми. Ама ние сме…  няма значение…

      Днес думата ми е за друго. За новия каптаж, дето пълни вирчето на частни фирми и от проверка и ремонт  на индивидуалните водомери за топла вода.Бързам да Ви предупредя: всичко е законно – такива са ни законите!

       Ето,  съгласно  Закона за измерванията, чл.43 и чл.44, извършването на последваща проверка на индивидуалните водомери е на всеки 5 години и е задължение на собственика. 

       Има си и регистър за на лицата, оправомощени за проверка на средствата за измерване  съгласно  Наредба за реда за упълномощаване  на лица за проверка на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Има си и Списък на лица, оправомощени за проверка на средства за измерване и…към 30.09.2010 г.  Конкретно за гр. Пловдив и битовите водомери това е  ООД упълномощено да проверява и същевременно да отремонтира водомерите.

          Нали не е трудно да се досетите какъв ще бъде резултата от проверката на уреда който ще занесете при тях?  Ще Ви отговорят, че уреда не е редовен, че е повреден и трябва да го ремонтират. Колкото повече повредени водомери освидетелствуват, толкова повече ремонтана работа ще си осигурят и съответно парични постъпления от Вас, нищо не подозиращите потърпевши клиенти. За това питам: Редно ли е на едно и също място, от едни и същи лица да се извършва, контрол, проверки и ремонт. Няма ли тук конфликт на интереси?А може би става въпрос за узаконен рекет. И ако знае някой нека каже на кого да се оплачем: на Омбудсмана на РБ, на Агенцията за защина на потребителите, на Държавна агенция по метрология и технически надзор (упълномощаваща проверяващите) или най-вероятно на арменския поп?

        На мен лично този казус ми струва на водомер по 15 лв. за проверка, още 20 лв. за ремонт, минимум 2 лв. за транспорт и не на последно място време и нерви .  За да ми съчувствате още по-силно, ще споделя, че в апартамента имам по два водомера за топла и два за студена вода. Сиреч операция „проверка водомери” ми струва общо 4х15+4х20+2= 142 лв.За ваше сведение и за ди спестите поне нервите и времето ще си позволя да Ви посъветвам: По добре е направо да си купите нови водомери, цената на които е около 35 лв.

       А сега пийте по една студена вода!

април 10, 2010

ЗАБРАВЕНИТЕ – една снимка на „Пир по време на криза“

Filed under: По света, Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:42 pm

 – Мен ме интерисува каква оценка  дава Департамента на САШ и Европейската комисия – призна примиера на една европейска страна!

 Излиза че   “ пируващите“ са забравени или вече не съществуват в мислите  на изкачилите се по стълбата!

   Снимката е направена от преминаващ влак !

Блог в WordPress.com.