Mitkoivanov's Weblog

януари 15, 2012

НАДНИКВАНЕ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:52 am

  

РАЗКАЗИТЕ  НА  ГРАВИТОН     КУЛИНАРНИ  РЕЦЕПТИ       ПРЕЗ ОБЕКТИВА    МУЗИКАЛНИ  ЗВУЦИ

Реклами

януари 3, 2011

2010 in review

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 12:49 am

The stats helper monkeys at WordPress.com mulled over how this blog did in 2010, and here’s a high level summary of its overall blog health:

Healthy blog!

The Blog-Health-o-Meter™ reads Wow.

Crunchy numbers

Featured image

About 3 million people visit the Taj Mahal every year. This blog was viewed about 33,000 times in 2010. If it were the Taj Mahal, it would take about 4 days for that many people to see it.

In 2010, there were 76 new posts, growing the total archive of this blog to 290 posts. There were 291 pictures uploaded, taking up a total of 458mb. That’s about 6 pictures per week.

The busiest day of the year was December 5th with 776 views. The most popular post that day was ПЪЛНЕН ШАРАН – рецепта за Никулден.

Where did they come from?

The top referring sites in 2010 were bg.wordpress.com, search.conduit.com, topbloglog.com, search.abv.bg, and google.bg.

Some visitors came searching, mostly for гъбена чорба, печена тиква рецепта, печена тиква рецепти, пълнен шаран рецепти, and пълнен шаран.

Attractions in 2010

These are the posts and pages that got the most views in 2010.

1

ПЪЛНЕН ШАРАН – рецепта за Никулден December 2008  –   4625 посещения до сега

2

ЗА БЪЛГАРИТЕ В КОМИ – спомени August 2008 –  4546 посещения до сега
75 comments

3

ПЕЧЕНА ТИКВА – рецепта за изтънчен вкус November 2009 – 2687 посещения до сега
2 comments

4

ЗИМАТА В КОМИ October 2008  – 2275 посещения до сега
37 comments

5

„прост като ГЪБЕНА ЧОРБА“ – рецепта April 2009 – 1673 посещения до сега
3 comments

април 11, 2010

ПРЕЗ МОСТЧЕТО – ПРЕЧИСТВАНЕ

Снимка от блога на Красимир Петров

        Уморен от  от   пролетната  човешка гълчава и борбата за насъщния, днес се зарових в себе си!  Върнах се в коментарите си по чужди  блогове  и за броени мигове,  отхвърлил човешката суета  и тленност,  се издигнах над себе си.  Помогна ми Неповторимият Пирин! « Krasimirpetrov’s Blog . Посетете го! Насладете се на чистия дух на  чавека  Красимир Петров, на изключителния му професионализъм на фотограф и сърцевед!

        Загърбете за броени минути  пошлостта и обществената злоба, разгледайте направените от него снимки  и ще се почувствате пречистени, добри и възвишени!  Застанете смело на   пиринските скали,   почуствайте   твърдоста на пиринския камък, полъха  на божествения въздух, свежестта  на пиринската вода и нежността на пиринската зеленина!    Слейте се с тяхната красота и уникалност,   изживейте  щастието, че сте човек и заедно с Пирин планина сме част от България!

        За сега само виртуално с Неповторимият Пирин! « Krasimirpetrov’s Blog , а през лятото и на живо да преминем през мостчето…

    PS.    Господин,  Красимир  Петров, извини ме за нахълтването в блога ! Благодаря, че ме преведе през мостчето…

април 22, 2009

ГОДЕНЯСАХ – ама проходих ли ?

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 11:40 pm

          Наистина блогът ми прави тези дни една година.  Обикновено децата около годинката прохождат. Слагат бабите и майките пред децата разни предмети и пускат детето към тях.  От предмета към който се насочи на прощъпулника детенцето се съди какво ще стане като порасне. Значи сега трябва да преогледам блога и да видя към какво съм посегнал…   Тук вече, драги ми читателю, както обикновено става в живота, нещата излезнаха от контрол. На входната врата се позвъни и като отворих гостоприемно,  в цял целеничък ръст  пред мен най-после се представи чичо Ви  Минас, съседа, дето от десетина години дето живее в Лондон и гледа на терасата си 

домати

в торби с пръст за цветя. Ама за това вече съм писал през тази година в блога си.

        Та дойде, най-после чичо Ви Минас ,  комшията от съседната врата и както си му е реда,    започнахме  я  от   около 16.00 часа, та до сега, в 2.00 през ноща. Ред ракийка – ред салатка, ред ракийка  – ред от втората салатка, ред ракийка – трети вид салатка. Шопската салатка ни отвори приказка за неговите домати от лондонската терасаq, за цените там и за други работи.  От там със пържолките    и  наденичките , дето ги изпекох на скарата на терасата, докато си пиехме ракията  и  минахме на червеното вино.  Е тука вече захванахме и политиката, европейската общност и целия свят. Възмутихме се на алчността на богатите в западните страни и на нищетата  на гладуващите в Африка и Индия. А когато той започна да ми обяснява, че  те така искали да живеят и не искали цивилизацията (бедните де ), аз целомъдрено смених пиенето и минахме на 12 годишно  whiskey Jack Daniel’s   и фъстъци с бадеми от домашното барче, щото  ми беше неудобно веднага да отварям бутилката , пак 12 годишно  Glenfiddich,   дето   пък  той ми донесе. Разприказвахме се, значи, и за социалната помощ дето получават с жена му и за това, че без трудов  стаж  той е със минимална пенсия тука, а тя даже не може и да се пенсионира, щото няма трудов стаж и как да живеят с тези мизерни пари и европейските цени тука.  Поговорихме си значи и чичо Ви Минас  ми се извини. Почувствал   се виновен , дето на мен за над 40 години държавна работа пенсията не  стига да си платя поне тока, парното и водата  и дето майка България  плаща членски внос за еврочленството си в размер на близо милиард.  С една дума  разгорещихме се доста. Говорихме още за какво ли не. Но като ударихме и по едно кафе с кола и торта гараш накрая, положението се поокроти и трезвите ни съвести казаха, че ние с него – пенсионерите и утре можем да си доспим до късно, но жена ми  сутринта трябва да ходи на работа, та още половин час се изпращахме до съседния апартамент и  като се зарекохме,   повече да не говорим за преходния период в България и въобще за политика,  всеки се отдели в покойте си за да се отдаде на сладък сън – прегърнал будната си съвест.

       Само аз наредих мръсните чинии и чашите в съдомиялната машина, пуснах я и написах тези  редове, дето уж трябваше да бъдат  един критичен  преглед на написаното в  блога ми. Така и не разбрах към какво да посегна в прощъпулника си,  но си обещах още до края на седмицата да поместя започнатия разказ „Грешник“ за да отбележа първата годинка на блога си. Дали съм проходил, ще кажете  Вие!

Блог в WordPress.com.