Mitkoivanov's Weblog

март 21, 2013

ПРИЗЕМЯВАНЕ

IMGP2736

Миналата нощ небето си беше чисто и дълбоко. Ярката луна се  застопори в средата на тъмносиния кадифен похлупак и заразказва приказки.  Досущ кокошка на пиленцата си, тя зашепна  на  разпръснатите край нея звезди, за прогонената на север зима. Ама съмна. А като съмна, слънцето протегна най-напред няколко лъча,  та разгони забравените от зимата облачета, па като се изкачи  на нейно място, светилото посипа и двора на дядо Ви Гравитон с мека топлина. Облачетата се разбягаха на юг и  се сляха с белия калпак на  Балкана. Небето стана ведро и прозрачно,  като планинско езеро.

        Стана топло. От мократа рехава пръст се издигна пара. Зажужаха пчели и буболечки. Гургулици  запяха  дует с пъстри косове и се защураха след летящите шарени пеперуди.  Котките се заумилкваха около напъпилите клонки  – да се парфюмират,  разгонени.    Кокичетата бяха прецъфтели, минзухарите и те, а синчеца и зюмбюлите последваха игликата и плахо разцъфтяха.  Даже холандското шарено лале разтвори, като  пеленгатор двойния си четирилистен цвят, погали с  тичинки поредната работлива пчеличка в цвета си и се вгледа в нашенското слънце. Беше  13. 02 часа на 20 март 2013 година. Първия ден на пролетта.

       Дядо Гравитон, напук на своите 66 години, защрака с лозарската ножица по самия връх на 35 годишната голяма ябълка пред къщи.Просветлява я. Чисти сухите клончета, изрязва гъстите филизи и  му   е  хубаво и леко на душата. Гледа, стареца  от високо  двора с раззеленените салати, редовете лук и чесъна от есента,  одобрява вида на изрязаните вече праскови, кайсии и  сини сливи и му  иде да полети.

       Такъв си е от дете, обича си  по дърветата  и  къщата да стърчи. От високо  надолу да гледа, уж  вижда  по-хубаво, пък погледа му  все нагоре мери,  към небето. Нощем , луната и звездите съзерцава, пътя на светещите самолети и спътниците  сравнява. Денем, движението на облаците и полета на птиците, под  дирите на реактивните самолети  следи. 

       Мисълта му и тя, като облаците – отнесена. Ей на и сега,  рее се непокорната му  мисъл, като подгонена от пролетни ветрове. Непослушна и непредвидима, задъхана и забързана, тя е ту весела и безгрижна, ту бавна и тъжна, ту целомъдрена и величествена, ту глуповата и емоционална, като на влюбен юноша.

       Кацнал е дядо  Ви Гравитон на един от най-високите клонове на ябълката, слуша обедните новини по радиоточката от долу и си мисли:” …Не бива да ги орязвам, много, тези клончета! От тях плод ще чакам. Лятото през горещниците,  сянка  кой ще прави пред къщи?..Нали пак ще извадя масата и пластмасовите столове! . Е, кой каквото ще да говори, но си е хубаво под сянката на ябълковите листа;  студена биричка да  пийне човек, с кафе и кока-кола да се подкрепи, със студена ракия гости да посрещне…”

      Тъй разсъждава дядо Ви Гравитон и тъкмо вдига завистлив поглед към поредния отминаващ самолет,   радиоточката говори:” Пети мъж се самозапали  за   месец.  41 –годишен мъж в Ситово е с 90% изгаряния, „-Писна ми, няма хляб, вече не се издържа!” – написал предварително самозапалилия се…

      …Лозарските ножици онемяха…След минута мълчание и е дин обвинителен  въпрос:-  До къде ни докара  Бойко?…- дядо  Гравитон се пресегна с ножицата към едно по далечно клонче, тишината се раздра от пукот, последва втори  и близо 90 килограмовото тяло на стареца, уж изпаднало в безтегловност, побягна от първата класа на летящия самолет,  устремено към земята.

    Дядо  Гравитон се приземи! Падна, като правителството на ГЕРБ!  Клонът се строши!

Advertisements

май 5, 2012

ГЕРГЬОВДЕНСКИ ПО ЗДРАВ

 И за да сме по-наясно, по-здравия е към Българската Бащица

януари 20, 2011

СЕРЕСЕ – невчесани мисли

          Не е прав Яне Янев  да казва, че примиера Бойко Борисов не бил компетентен.

           Това е един документ, изтърван в интернет  пространството от лоялен гражданин и показващ обратното. Документа е бил предаден от неизвестен човек с  каскет. Получен е  в женската баня с насапунисани очи. Когато се  измиха очите видяха, че премиера си е събрал детската градина и получава вот на доверие.

          Днеска ВОТ НА ДОВЕРИЕ – след 6 месеца   и  на изборите  ВОТ ТЕБЯ ДОВЕРИЕ! …   То на къде може да  избие в  кръгова отбрана  омразата  дето я иска  и   между министрите си! Още повече с повсеместно недоверие. Народа си го е казал:“ Дайте да си имаме доверие, щото ако си нямаме доверие, ще вземем да се следим, пък като се следим – ще се хванем. А като се хванем ще си разбием семейството!“ Та нали всеки знае, че доверието е двупосочно!

         Опасявам се, че е такава  е съдбата на хора без никакви приятели. Пардон, с единствен приятел молен  Сидеров.

        Който доживее ще види!..

януари 5, 2011

СВЕТНА ЛИ ВИ ? – фейлетон

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 1:50 am

          

 Разбрахте ли? Днес, 4 януари 2011 година, изтощеното зимно слънце прави’ плахи опити да пробие сивотата на небесния купол и   да погали премръзнала  България. Ей на, още сутринта, небесното светило се зарея над сивостудената небесна шир и само от време на време  надникваше с нагризаното си,  като постна пица лице, за да ни се оплаче.  В тези тъжни политически часове луната се помъчи да го засенчи. Има’ с една дума слънчево затъмнение.

         Над гр. Шумен повя предупредителен, студен сибирски  ветрец. От  дни средствата за масова дезинформация изстрелваха новогодишни фоерверки. Множество съобщения и коментари за предстоящо спиране на парното в града се реяха, като пушилки от халосни патрони и сгъстяваха мъглата.  Наслага  се очакване за прекъсване на газоподаването и   допълнително  нагнетяване премръзналите,  свити  души на шуменци  със  студ и обърканост.  Само тук там, като плаха луна зад облак, несигурно,  тихо,  се прокрадват съобщения: Кмета на Шумен – Красимир Костов, води преговори с  „Булгаргаз”!  Постигната е договореност! Парното няма да бъде спирано!…

          Но минава пладне. Освен нескопосаните и заглъхващи от само себе си арии на клеветата: за общински съветник , който май бил се опитал да обере хипермаркет „Кауфлант” (с невероятната сума 20 лева) и  за общински съветник, който,  май пък бил побойник и изнудвач,  се понася   контра алтов фалцет  от пътищата край  Велико  Търново.  Там предани на Цветанов блюстители на реда, познати ни от Горнооряховската докторска симфониета, препречват шуменския кмет  Красимир  Костов на път за преговори в София  с „Булгаргаз”. Спипали го те, май, с незаконна синя лампа…  

       Тук вече мъглата започва да се разсейва. Горкия наблюдател  на политическата ни чалга, подразбира, че първия общински съветник, е позволил си да критикува безрезервно подкрепящия ГЕРБ, Волен Сидеров; втория съветник имал неблагоразумието да е  избран  от редиците на СДС,  а кмета на Шумен, господин Красимир  Костов, представете си господа, е станал кмет на Шумен с подкрепата на БСП и  то  в люта предизборна  борба срещу представител на ГЕРБ…

        След всичко това,  в съзнанието на по-досетливите, луната се оттегля чинопоклонно.  Неконтролираните облаци се разсейват. Политическата мъгла се разкъсва.  С приключването на слънчевото затъмнение,   над архитектурния  комплекс „Създатели на българската държава”, над  шуменските избиратели и над цяла България,  светилото  огрява…

         Журналистическото войнство декламира ода за бащицата слънце.Примиерът Бойко Борисов уточнил с  „Булгаргаз” и „Топлофикация” Шумен  – да греят!  Животът  тече! След броени часове, подгонени от  остър северен вятър танцуват  бели снежинки. Минус 17 градусов студ сковава земята.  Политическата зима настъпва!

април 13, 2010

ТРИ СНИМКИ С ЕДИН КОМЕНТАР

   Често влакът е метафора на живота. Особено ако е муждународен. В случая, пътува от София към Букурещ. Виждате работещите ръце на  Началник-влака. Той   отразява действителното пътуване и се вписва  в борбата с корупцията и икономическата криза. Свидетелство за успешното му вписване е масивния златен ланец на кондукторската ръка!

   На втората снимка са ръцете на един действащ примиер. В едно телевизионно предаване,  той описа и  очерта действителността и пътя за развитие на европейската ни страна.  За поданиците и …  излиза, че не се интересува  от тяхното мнение. Важното било каква оценка му дава Департамента на САЩ и ЕК.  Нещо повече, горкия,  нямал   приятели и стоял сам,  като куче в Бояна.    А защо ли не сподели, след като пази един комунистически лидер и един цар, сега кого пази??? …Няма да питам и аз? Гледам само какво прави с ръцете си… Чертае човека и коментира: „Тука има една стеничка“, …тука е прокарано едно пътче по баирите, а на всякъде по света пътища се прокарват долу покрай реката“! Драска  Ви казвам и хич не му иде на ум, че зад тази язовирна „стеничка“, зад това планинско пътче по баирите,( е не по дъното на язовира, както излиза, че иска)  са вградени много ум, творчество, средства, строително майсторство, труд и човешки съдби и надежди!..

            Третата снимка:  строители са отпуснали трудовите си безработни ръце и чакат пред единствената, почти празна бутилка бира,  като излегналия се на пролетния припек котарак. Чакат да видят  „съвършенните чертежи“ на бащицата за тяхното бъдеще!

          Три снимки с действащи лица: кондуктор, Примиер и строители!?

март 15, 2010

ПОЗДРАВ КЪМ БОЙКО БОРИСОВ

Filed under: музика — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:11 am

       Нека една от най-красивите български песни,  от прекрасните Прибалкански полета на Тракия,  е  поздрав към Бойко Борисов  за  Гергьовден!

  „Помниш ли какво убеща,

каква ти беше думата?

Ругата ша и позлатиш,

краката ша и посребриш!

Защо я байно продади

на тези върли касапи?“

януари 22, 2010

ДО ВТОРИЯ ЛИ ?

     

Понеже сте интелигентни хора,  щом из блоговете  сърфирате, ще Ви припомня онзи стар виц от соца,  дето като  свалили един  ръководител  от поста,   оставил на приемника си три плика.  Помните ли ?  Оставил му човека три  плика и му рекъл:”Ето ти три номерирани плика. Управлявай както знаеш.   Закъсаш ли с плана и управленските решения,  отваряй първия плик и чети какво е написано вътре. Направи каквото е указано и  работата ще се управи… Ако след известно време, закъсаш  отново, чети какво пише във втория плик. Направи  каквото пише и в него и работата пак ще се управи… Закъсаш ли и трети път, отваряй и третия плик”.

–         Разбрах! Благодаря ти! – отговорил новоназначения шев и започнал да управлява.

Минало известно време и работата закъсала. Извадил шефа трите оставени плика,  отворил първия, а там пишело:  Хвърли вината за неуспехите си на своя предшевственик!… Така и направил, обвинил за всичките си неудачи, грешки и неспособности своя предшевственик. Работата се уталожила. Останал си на поста.

           Не  минало много време и работата отново се забатачила. Поколебал се пък отворил и втория плик. Там пишело: Започвай реорганизации, модернизация и реконструкция!

          И започнал човека да реорганизира цялата система, да я модернизира  и реконструира… Разминало му се пак. Никой не му поискал оставката. Отново  останал   на поста  си…

          Както се досещате,  това било само за известно време. Нямало накъде, наложило се да отвори и третия плик. В него пишело:  Пиши три плика!…

          Мисля си тези дни:   Що бърза  Бойко Борисов,   та отвори първия плик още преди изборите и малко след тях.  Изхвърга си обвиненията върху  Станишев и Тройната коалиция, че чак се изчерпа. А сега какво, рано-нерано, май му се наложи  да отвори и втория плик. Да прави реорганизации, модернизации и ремонти на кабинета.

          Само че, както я е подкарал не ставаме ли клон на Световната банка?  То  дето е стъпила тя,  прокопсал народ няма,  пък  ако  вземат да ни припознаят   в Евросъюза за троянски кон на Световната банка и САЩ, ще не ще, трябва да отваря и третия плик, независимо дали от североизток се спускат мразовити студове, от юг горещи беломорски ветрове  или от запад, влажни океански облаци, та  пътя става все помокър и хлъзгав?

ноември 28, 2009

НЕ МИ Е БЕЗРАЗЛИЧНО, А НА ВАС? -протест

Деца играят на площадката вСОУ"Васил Априлов"

    Има ли по приятно нещо  играта на жизнерадостни деца? Има ли по бездуховно и престъпно действие, от това, да се отнема историята,  земята и въздуха на бъдещи поколения?  Точно това правят отговорни фактори в Община София!  Те посягат на къщата на арх.Фингов на ул.”Шипка” 38 и двора-спортната площадка от ОУ”Васил Априлов”! На тази площадка,   днес играят моя внук и неговите съученици. На тази площадка,  играеха техните майки и бащи!  НА ТАЗИ ПЛОЩАДКА, ТРЯБВА ДА ИГРАЯТ И ТЕХНИТЕ ДЕЦА! Когато някой печели пари от построяването на нова сграда,  вурху терена на спортна    площадка, не губи ли обществото ни?

     Ще защитим  ли правото, тук  да играят и техните деца или ще унищожим една над 100 годишна традиция?  Ако сме народ, ако сме отговорни ГРАЖДАНИ,  а не мърша, ще реагираме!…

     Точно срещу площаката е къщата в която,  МАЙКАТА НА ХРИСТО БОТЕВ е живяла последните си години.  Днес, нейния образ ГЛЕДА от барелефа на паметната плоча,  С ТЪГА И УКОР!

Паметна плоча: Тук живя майката на Христо Ботев

септември 2, 2009

Финт-винт

Финт –винт Разказ  по По Антон Павлович Чехов     
 

Една неприятна есенна нощ   Гойко Полицов се връщаше от медийна изява. Той седеше в правителствената лимузина и мислеше за ползата, която би имало от медийте, ако от тях се излъчваха предавания с нравствено съдържание. Когато минаваше покрай Министерския съвет, престана да мисли за ползата и загледа прозорците на сградата, в която, да се изразим с езика на поетите и капитаните на кораби, държеше кормилото. Прозореците на заседателната зала бяха ярко осветени.
“Нима досега се мотаят с проверките? – помисли си Полицов. – Като  глупаци са там и досега още да не свършат! Не е чудно хората да кажат, че и нощем не им давам мира. Ще ида да ги подканя…”
– Спри, чакай малко!
Той слезе от лимузината и тръгна към Министерския съвет. Главният  вход  бе заключен, но задният, който имаше само едно повредено резе, зееше широко отворен. Той се възползва от това и след около минута стоеше вече пред вратата на заседателната зала. Вратата беше открехната и като погледна през нея,  видя нещо необикновено. Около голамата заседателна масата, затрупана с големи счетоводни листове, под светлината на всички осветителни тела, седяха четирима министри и играеха на карти. Съсредоточени, неподвижни, със зеленикави от абажурите лица, те приличаха на приказни гномове или, не дай Боже, на фалшификатори на пари… Още по-голяма тайнственост им придаваше тяхната игра. Ако се съдеше по действията им и по картоиграческите термини, които от време на време изричаха високо, това бе покер; а ако се съдеше по всичко, което чу Полицин, тази игра не можеше да се нарече нито покер, нито изобщо игра на карти. Това беше нещо нечувано, странно и тайнствено… В играчите  Полицин позна  Метан Метанов,  Светеон   Банков, Посен Регеонлиев, Можемор Здравев  и   Можекяр Криянов.                      
– Как излизаш бе, дърт дяволе – ядоса се Можекяр Кроянов и впи яростен поглед в своя партньор vis-а-vis. – Така ли се излиза? Тъкмо имах Прокуроров и още един, Съдийски  и жена му и Милокрав Гайденов, а ти хвърляш  Истренов. И сега останахме без две! Тъпчо, трябваше да хвърлиш  Мостов!
– Е, и какво щеше да стане тогава? – наежи се партньорът му. – Щях да изляза с Доганкин, а  Светоен Банков има Полицов.
“Моето име нещо намесиха… – сви рамене Полицов. – Не разбирам!”
Метанов  раздаде отново и чиновниците продължиха:
– Държавна банка…
– Две – данъчно управление…
– Без коз…
– Играеш без коз? Хм!… Митническо управление – две… Като ще се мре, да се мре, дявол да го вземе! Миналия път с народната просвета останах без една, сега с митническото управление ще се накисна. Поврага!
– Малък шлем на народната просвета!
– Не разбирам! – прошепна Полицов.
– Излизам с Богатски… Хвърляй, Банков, някой кметски или областен.
– За какво ни е областен? Ние и с Полицов ще бием…
– А пък ние на твоя Полицов един в зъбите… в зъбите… Ние имаме Истренов. Ще останете без три! Давайте  Полицовица! Няма какво да я криете под маншета, хубостницата!
“Жена ми подкачиха… – рече си Полицов. – Не разбирам.”
И като не искаше да остава повече в недоумение, разтвори вратата и влезе в стаята. Да беше се показал пред  министрите самият дявол с рога и с опашка, не би ги слисал и уплашил така, както ги уплаши и слиса техният началник. Да бе се явил пред тях починалият  Справедливов, да бе им заговорил с гробовен глас: “Следвайте ме, сатани, в място, отредено за мошениците”, и да ги бе лъхнал с мъртвешки хлад, нямаше да пребледнеят така, както пребледняха, когато видяха Полицин. На  Можемор Здравев от уплаха дори му потече кръв от носа, а на Можекяр Кроянов дясното му ухо защрака и вратовръзката му сама се развърза. Министрите хвърлиха картите, бавно станаха, спогледаха се и устремиха очи към земята. Една минута в заседателната цареше тишина…
– Добре проверявате бюджета! – започна Полицов. – Сега разбирам защо толкова обичате да се занимавате с него… Какво правехте сега?…
– Ние само за малко, ваше-ство… – пошепна Регеонлиев. – Снимки разглеждахме… Почивахме си…
Полицов се приближи до масата и бавно вдигна рамене. На масата имаше не карти, а снимки обикновен формат, отлепени от картона и залепени върху карти за игра. Снимките бяха много. Като ги разглеждаше, Полицов видя себе си, жена си, много свои подчинени, познати…
– Каква глупост!… Та как играете така?
– Това не сме го измислили ние, ваше-ство… Пази Боже… От други го научихме…
– Я обясни, Здравев! Как играехте? Аз всичко видях и чух, като ме бихте с Истренов?  Хайде де, какво се двоумиш? Няма да те изям! Разправяй!
Здравев  продължаваше да се стеснява и страхува. Най-после, когато Полицов взе да се ядосва, да пухти и да се зачервява от нетърпение, той се подчини. Събра снимките, размеси ги, нареди ги на масата и почна да обяснява.
– Всяка снимка, ваше-ство, както и всяка карта, си има своя същност… значение. Както в тестето, така и тук има петдесет и две карти и четири цвята… Държавниците от данъчното са купи, от  съдебната власт – спатии, служителите от ведомството на народната просвета – кари, а пики ще бъде клонът на държавната банка. Тъй… примиерите при нас са аса, министрите – попове, съпругите на лицата от областните управи – дами, кметовете – валета, регионалните прпедседатели  – десетки и така нататък. Аз например – ето моята снимка – съм тройка, понеже като министър…
– Виж ти… Аз значи съм асо?
– Спатия, ако позволите, а нейно превъзходителство е дама…
– Хм!… Оригинално… Я да изиграем една партия! Да видя…
Полицов съблече палтото си и с недоверчива усмивка седна на масата. Министрите също седнаха по негова заповед и играта започна…
Прислужникът Препатилов, който дойде в седем часа сутринта да измете стаята, остана смаян. Картината, която видя, когато влезе с четката, бе така поразителна, че той я помни дори и тогава, когато пиян лежи в несвяст. Полицов, блед, сънлив и разчорлен, стои пред Можекяр Кроянов, държи го за копчето и му говори:
– Ама разбери, че не можеше да хвърлиш Прокуроров, като знаеш, че имам себе си и още трима. Светоон  има Истренов  и жена му, трима гимназиални учители и моята жена, Метанов – банкови служители и трима дребни от  областните управления. Трябваше да хвърлиш Ревизоров! Не гледай, че излизат с данъчното! Те са хитри!
– Аз, ваше-ство, хвърлих титулярния, защото мислех, че имат действителен.
– Ех, приятелю, ами че така не бива да се мисли! Това не е игра! Така играят само тъпите. Разсъждавай!… Когато Метанов сложи надзорния от държавното управление, ти трябваше да хвърлиш Светеон Банков, понеже знаеше, че той държи Тетка  Сметанова, себе си и  Зъбяна Гелева… Ти провали всичко! Сега ще ти докажа. Седнете, господа, ще изиграем още една партия!
И като отпратиха смаяния Препатилов, чиновниците седнаха и продължиха играта.

 

 1884 и 2009 г.

юли 28, 2009

СЕРИОЗНИ СМЕШКИ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 10:36 am

         IMGP4090

          Казах си Ви аз, че голям смях ще падне  след изборите!  Ама то смешното тепърва предстои! Пък на всичко отгоре почнаха и едни поличби? Ей на, вчера щом гласуваха в парламента правителството на Бойко Борисов  и земята се разтресе. Само не схванах от смях ли, от страх ли или ей тъй,   заради    самите  природни закони.Пък кой знае, може врящата земя да е разбрала, че я няма вече Емел Етем и министерството и да ни пази.

        Че и микрофоните при предаване на власта в Министерския съвет почнаха да правят смешки. За  Станишев работиха, а за Борисов прекъснаха. Както каза бат Бойко,  провокация му погодиха.  То това е най малкия му дерт. Представям си какво го чака по нататък!

         Гледам и  Костов побърза да се дистанцира от вече управляващите. Що ли? От стара коза яре е той!

        РЗС-то на Яни Янев  си каза,  6 месеца Ви даваме, пък после…  Ега  ти безрезервната подкрепа?

         Мартинчо с лимбата и той се изрепчи. Преглътна за Божидар  Димитров и неучастието  си във властта  и се изяви  като вълкодав-пикенезче.

         Само  Сидеров стои на твърди позиции, но с тях май само омекотява позиците  на  бат Бойко, както у нас, така и в ЕС?

         Гледам и какви подаръци си разменят старите и новите министри. Стария министър на енергетиката подари на новия макет на вятърна електроцентрала. С една дума, да ходи да гони вятъра! Пък новия програмата на ГЕРБ, като че ли  Петър Димитров ще я изпълнява?

         Но що са 100 дни пред нас, време са, ще видим на къде ще задуха вятъра.  Бат Бойко почна  вече обещания да прави пред Станишев. 

        И да Ви кажа честно,  почнах да го съжалявам човека. Не знам рожба на евгениката ли е бат Бойко,   но  колкото и на мачо да се прави,  взе да се усеща къде е попаднал. Започна да бие отбой нещо. Щял да им хвърли мандата,  та да ги види тогава. На кого? На онези дето дърпаха конците,  докато на единия крак глезена влезе в болница да лекува,  пък коляното на другия оперира?  Иска от народа и той ти даде!  Късно е чадо, резето падна!   Видя  депутатското си мнозинство в парламента и  групата си.   Е, последните,  гледаха в парламента, като мишки в трици, то и  болшинството  от тях не знаят,   къде са и за какво са там, ама нейсе, ще се научат. Политическото генно инженерство си е сериозна работа. Световната финансова криза, също, ще почака. Нали сме вече под опекунството на Световната банка. За сега не знам някоя държава да е прокопсала със Световната банка. Ама знае ли се, може да сме първите? Верен човек  ни изпрати,  в над 100 страни финансите е разглеждал и одитирал. Ама само документите, пък зад документите има реална икономика, реални хора и съдби.  Само не разбрах за Световната банка ли ще продължи да работи, както до сега, или за България?  Сигурно е, че и това ще разберем като се чуе ключовата дума. Не ме разбирайте криво, нищо не намеквам за зомбиране.

         За туй, бат Бойко, почна да ми изглежда като бик в скотобойна! Няма оттърване вече!  Вътре е! Щото е казано:“ Господи пази ме от приятелите ми, от враговете си аз сам ще се пазя“.  Тепърва ще чуем и разберем,  Божидар Димитров ли е приятел на Бойко Борисов или обратното.

         Ама какво Ви разправям смешки! Времето ще покаже!Несъмнено е, че идва есен и зима! А щом идват  eсен и зима,  идва и новата пролет!

Create a free website or blog at WordPress.com.