Mitkoivanov's Weblog

април 22, 2009

ГОДЕНЯСАХ – ама проходих ли ?

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 11:40 pm

          Наистина блогът ми прави тези дни една година.  Обикновено децата около годинката прохождат. Слагат бабите и майките пред децата разни предмети и пускат детето към тях.  От предмета към който се насочи на прощъпулника детенцето се съди какво ще стане като порасне. Значи сега трябва да преогледам блога и да видя към какво съм посегнал…   Тук вече, драги ми читателю, както обикновено става в живота, нещата излезнаха от контрол. На входната врата се позвъни и като отворих гостоприемно,  в цял целеничък ръст  пред мен най-после се представи чичо Ви  Минас, съседа, дето от десетина години дето живее в Лондон и гледа на терасата си 

домати

в торби с пръст за цветя. Ама за това вече съм писал през тази година в блога си.

        Та дойде, най-после чичо Ви Минас ,  комшията от съседната врата и както си му е реда,    започнахме  я  от   около 16.00 часа, та до сега, в 2.00 през ноща. Ред ракийка – ред салатка, ред ракийка  – ред от втората салатка, ред ракийка – трети вид салатка. Шопската салатка ни отвори приказка за неговите домати от лондонската терасаq, за цените там и за други работи.  От там със пържолките    и  наденичките , дето ги изпекох на скарата на терасата, докато си пиехме ракията  и  минахме на червеното вино.  Е тука вече захванахме и политиката, европейската общност и целия свят. Възмутихме се на алчността на богатите в западните страни и на нищетата  на гладуващите в Африка и Индия. А когато той започна да ми обяснява, че  те така искали да живеят и не искали цивилизацията (бедните де ), аз целомъдрено смених пиенето и минахме на 12 годишно  whiskey Jack Daniel’s   и фъстъци с бадеми от домашното барче, щото  ми беше неудобно веднага да отварям бутилката , пак 12 годишно  Glenfiddich,   дето   пък  той ми донесе. Разприказвахме се, значи, и за социалната помощ дето получават с жена му и за това, че без трудов  стаж  той е със минимална пенсия тука, а тя даже не може и да се пенсионира, щото няма трудов стаж и как да живеят с тези мизерни пари и европейските цени тука.  Поговорихме си значи и чичо Ви Минас  ми се извини. Почувствал   се виновен , дето на мен за над 40 години държавна работа пенсията не  стига да си платя поне тока, парното и водата  и дето майка България  плаща членски внос за еврочленството си в размер на близо милиард.  С една дума  разгорещихме се доста. Говорихме още за какво ли не. Но като ударихме и по едно кафе с кола и торта гараш накрая, положението се поокроти и трезвите ни съвести казаха, че ние с него – пенсионерите и утре можем да си доспим до късно, но жена ми  сутринта трябва да ходи на работа, та още половин час се изпращахме до съседния апартамент и  като се зарекохме,   повече да не говорим за преходния период в България и въобще за политика,  всеки се отдели в покойте си за да се отдаде на сладък сън – прегърнал будната си съвест.

       Само аз наредих мръсните чинии и чашите в съдомиялната машина, пуснах я и написах тези  редове, дето уж трябваше да бъдат  един критичен  преглед на написаното в  блога ми. Така и не разбрах към какво да посегна в прощъпулника си,  но си обещах още до края на седмицата да поместя започнатия разказ „Грешник“ за да отбележа първата годинка на блога си. Дали съм проходил, ще кажете  Вие!

Реклами

Блог в WordPress.com.