Mitkoivanov's Weblog

август 6, 2013

МОДА, МОДААА! ПУСТА МОДА ! – еротичен разказ

recovered_jpeg-digital-camera_1059
Като дойде демокрацията и народа се почувства освободен.Отпаднаха сума ти норми на поведение и морални ограничения от миналото. Това жителство, постоянно местожителство, задължителна работа и морални постулати овехтяха, станаха свободно избираеми за новия разкрепостен човек на капитализма. Гражданския и църковния брак станаха отживелица, а мъжете и жените заживяха свободно и неконтролируемо на семейни начала. Жената се освободи от веригите на морала и обществените сексуални норми и се увлече във феминизма. Колкото по къси ставаха минижупите, толкова по дълбоки ставаха женските деколтетата и толкова по шариха очите на жените. Държанието им стана волно и примамливо… С една дума, жената се разкрепости и сексуално. Техническата революция и отвори очите за доскоро уж забранените еротични и сексуални превъплъщения и тя стана модерна!
Ей на, кака Пена, тъкмо бе отгледала децата, ще рече, жена в силата си. Свекъра и свекървата и, още млади, не само гледаха децата, ами и наред с трите свине майки, чуваха и сума ти пернати, сюрия зайци и две плодовити кози с ярета. В трите декара двор старите имаха лозе, овощна градина, 25 кошера и парник. Произвеждаха плодове и зеленчуци и за пазара в окръжния град.
Мъжът и Пламен Якия, здрав и буен като расов жребец, се беше поукротил,помагаше на родителите си и работеше като тракторист в едната от селските кооперации. Изкарваше добри пари, а с помощта на родителите му къщата и двора им бяха за показ. Селски двор и къща, ама с градска подредба. Наред с двата автомобила и буса, вече се бяха обзавели с най-модерна бяла и черна техника, че и кабелна с над сто програми и то с високоскоростен интернет. С една дума в къщата им имаше и от пиле мляко.
Кака Пена носеше най-модерните дрехи, ходеше на фризьор и маникюр и се грижеше за красотата си. Беше хубава и засукана, весела и контактна и най-важното, разтропана. Якия си я обичаше и неусетно с майка му и баща му, бяха и поверили повечето от финансовите въпроси на фамилията. Ще рече, понеже бе завършила икономически техникум, не и се полагаше да се занимава със селско стопански труд. Беше и възложено реализацията на продукцията. За целта голяма част от времето на кака Пена минаваше на пазара в града. Сутрин свекъра докарваше стоката, помагаше да я подредят на сергията и си отиваше на село да работи. Обикновено да вечерта, тя продаваше всичко, минаваше да пазари в големите магазини и се прибираше с лъскавата си ”Микра”. А как да не продаде стоката, като закачливия и поглед и приветлива усмивка, действаха на мъжете като мед на пчели и омайно биле. Наведеше ли се да избере стока за поредния купувач, примамния блясък на пълното и дълбоко деколте омайваше мъжете и те с готовност даваха най-високата цена…
В последно време, пред сергията на кака Пена взе да се навърта, елегантен, добре облечен господин. Косата му сресана, лицето му винаги гладко избръснато, парфюмът му скъп, ухае на Европа, а ръцете му бели и пухкави като кадифени ръкавици. Дрехите му и те, все чисти и изгладени, от пръв поглед се вижда, че са маркови и скъпи. С една дума – мъж от класа! Та поспре се, господина, уж попита за стоката, усмихне се, а погледа му нежен като перушинка, потъне в нейния, погъделичка женското и самочувствие и все ще намери как да завърже непринуден разговор. Жена му била на работа в чужбина, децата му учили в странство, а той живеел в новата кооперация срещу пазара ама се чувствал самотен.
От дума на дума, работата стигна до свалка. И макар кака Пена да не беше „такава”, в главата и неусетно се завъртя, първом плахо и неприемливо, а после натрапчиво и нетърпящо възражение, едно растящо като лавина желание. Зачопли я то в женските и мисли, уж само като червейче, пък после се спусна в слабините и я погълна като змия боа. Прииска и се и тя да е модерна, като повечето жени – да си има любовник… И заживя кака Пена с мисълта да изпита голямата любов и разтърсващия секс и се предаде.
Съпругът и вече започна да и изглеждаше недодялан и груб. Колкото и да се къпеше вечер, все и миришеше и на пот и масла, на земя и животни. Тялото му стана тромаво, ръбесто и отблъскващо. Погледа му безличен и хладен, а уморените му мускули се отпускаха под нетърпимите, дразнещи звуци на животинското му прохъркване.
В един разгорещен августовски ден, следвайки непонятните закони на женската логика, кака Пена се озова в апартамента на господина. Ей тъй, само да си почине от жегата и да се поразхлади с едно джинче и „Тоник”. След второто питие с лед, прохладата на мрънкащия, като прехранен котарак климатик, напълно я размекна. Горещото и тяло и дух се отпуснаха, тя се озова под свежия възбудителен душ в банята на господина… После някак естествено се плъзна в атлазените чаршафи при него и заплува като мряна рибка във водите на любовта. В очите и мъжът до нея изглеждаше като Аполон, като пролетно ухание, като надежда за наваксване на десетките пропуснати години и сладости на живота. Тялото и се обви около неговото като плевел. Привлечени, като електро магнити под високото напрежение на страстта, двете тела се превърнаха в едно огромно, изпълващо пространството на действителността, кълбо похот и неистовото и желание достойнството му да проникне в нейната мека плът, в същността и…
После, после, за миг кака Пена усети, мъжът над себе си. Дишането му стана като на разгонен нерез. Мъжът направи два три заешки тласъка и потопено в лавата на нейната страст, достойнството му се стопи и изгуби. Конвулсиите на тялото му затихнаха, като дълбоката въздишка издадена от рухналото върху и мъжко туловище. Кака Пена усети, че цялата вселена от желания, очаквания и наслада се срути…Светът се изпълни с разочарование.

– Мода, модааа, пуста мода! – простена кака Пена и в съзнанието и изплува топлия добродушен поглед на съпруга и.
Спомни си тя здравото му и едро тяло, твърдостта и силата с която я любеше, всеотдайността и сливането на душите и когато зачеваха и се радваха на децата си. Спомни си нежните ласки и сигурността с която я галеха грубите му работни ръце и и стана пусто и празно.
– Мода, модааа, пуста мода! – простена отново жената и стана.
– Какво все повтаряш: „Мода, модааа!”? – попита мъжът до нея и запали цигара.
– Какво ли? … Ами оставила съм в къщи мъж като канара и с достойнство, като краставица, пък съм взела да се лигавя с корнишонче! Ама нали, пуста мода!?….

Реклами

март 27, 2012

ЗА КОТКИТЕ И ХОРАТА

Filed under: внуче — Етикети:, , , , , , , , — гравитон @ 9:22 pm

        Тази зима беше сурова и тежка. В бащината къща вилняха виелици и сибирски студ… Не ги усетих. Още за Kоледа се качихме със сина и старата ми, 89 годишна майка, на сребърното „Морано” и отпътувахме от Пордим към топлия, южен Пловдив. Избягахме от настъпващата зима. Цели три месеца парното в апартамента жужеше и ни обливаше с мека топлина и уют..

Когато за   Коледа, заключихме родната къща и се натоварихме на луксозния автомобил,  на пътния праг ни изпратиха двете домашни котки. Гледаха ни  животинчетата с неразбиращ, изпълнен с  обич  поглед и ни укоряваха. Напускахме градения с толкова труд и лишения дом.. и тях. Изоставихме ги. Изоставихме ги на произвола на съдбата. Изоставихме ги за цяло тримесичие, на минус 20 градусови температури, без храна и вода. Предадохме ги. И тях и дома си. Изоставихме ги,  като хилядите български синове и дъщери, зарязали домовете си, родителите си и Родината си, и тръгнали по широкия свят да търсят „топлина и уют”.

         Гузната ми човешка съвест  се разбунтува. Накара ме да се замисля за котките и хората. Да се питам дали ще оживеят? Дали съм прав като ги изоставих?

         За това вчера, когато автомобила ни върна обратно и на пътната порта  ни посрещнаха  двете живи и здрави животинчета, искрено се зарадвах. Те се умилкваха, галеха се о нас, радваха се и ни говореха нещо на своя котешки език.

         Пред къщния праг, пролетния ветрец разнасяше птичи пера и остатъци от миши опашки… Котките  бяха ловували.  Носили те своя лов пред прага на къщата и се отчитали пред стопаните си. В този момент прозрях:  Те не само са се  борили за  своето оживяване, не само са  останали  пазачи на дома, но и са останали верни на своя дом и стопани!

          …Да, човекът е голямо животно! Само той може с „лека ръка” да гледа едно живо същество, като „принцеса”, а  в следващия миг, да го захвърли на произвола на съдбата!..

Блог в WordPress.com.