Mitkoivanov's Weblog

март 25, 2014

ЛЪЖАТ ВИ, ЛЪЖАТ ВИ МИЛИ ДЕЦА!

ИзображениеСнимката която виждате е правена преди повече от четвърт век. Снимката която виждате е от посещение на земеделски кооператори от гр.Пордим, пред паметника на Бузлуджа.  Болшинството от тях са членове на тогавашната БКП. Те не са извън земни! Те са редови селскостопански работници: животновъди, полевъди, зеленчукопроизводители и лозари, инженери, механизатори хора на наемния труд. Те произвеждаха и допринасяха България да изнася селскостопанска продукция в над 100 страни по целия свят. Построеното от тях още се разграбва и повече от 25 години не може да се приватизира и разруши. Тях ги ограбиха. Ограбиха и Вас! И Ви лъжат!

Виждате ли усмивките на лицата и, виждате ли дрехите и външния им вид, виждате ли увереността и спокойствието с което са стъпили здраво върху поредното стъпало на градения от тях живот!?

         Да Ви се виждат гладни и недоволни! Да Ви се виждат измъчени и угнетени? Да Ви се виждат лъгани и объркани?

Не ! Те просто знаеха за какво живеят и работят! Те имаха щастието да живеят в един по справедлив и човешки обществен строй! Те живееха и работеха задружно! Те бяха строители на собствения си живот и Родина!

          И бяха щастливи!

Реклами

февруари 3, 2014

МАМА СИ ОТИДЕ !

IMGP9331

Марийка Ангелова Николова

25.08.1924   –    25.01.2014

На 25 януари 2014 година,само  месеци преди да навърши 90 години; в края на първия от малкото истински зимни дни, мама скръсти ръце.   Ръцете с които беше галила баща ми, а после  брат ми и мен; синът ми и синовете на батко;   правнучката и Павлета и моя внук Димитър. Онези същите ръце, с които държеше неукрепналите ни детски ръчички и ни учеше да пишем. Мамините ръце с които беше усуквала нишките на деветдесет годишния си живот, беше прела, плела и тъкала семейните постели,  дрехите и съдбата на цялото ни  семейство. Същите красиви ръце,с които беше строила дом и дето  изнурителния земеделски труд по животновъдни ферми, овощни и зеленчукови градини, микроязовири, залесителни пояси и пътища по спечения пордимски чернозем,  сега бяха превърнати в груби, напукани и съсухрени, набраздени от подути вени,  бръчки  и старчески петна, изхабени от годините и всеотдайността и,ненужни  оръдия за нежност и  материални блага. Нейните ръце, ръцете  които синът ми, нейния най-малък   внук  Николай,  целуваше с благодарност и обич, с думите: -„Бабини работни ръчички!”…  Ръцете които целуна и сега на прощаване, за последен път.

Мама си отиде. Напусна ни тихо и кротко, с достойнство и грижа да не пречи на нас  живите! …

Почивай в мир мамо! Нека е светъл пътят ти! Ние няма да те забравим!

Мразовития неделен  вятър  и падащите,  като замръзнали сълзи- снежинки, не могат да затрупат пътеката след теб. Ще ги топи незабравата и признанието на множеството хора и автомобили, които те изпратиха в последния ти земен път. Ще ги топи човешката топлина и признанието  за всеотдайността с която отдаде  живота си за другите. За нас живите  оставаш любещата жена, майка, баба и прабаба, добрата съседка, съгражданката –  общественичка,   един скромен и всеотдаен,  трудов и честен Човек!

За нас майка ми – Марийка Ангелова Николова, от гр.Пордим,  остава пример и критерии за ползотворно изживян живот!

(https://mitkoivanov.wordpress.com/2009/01/07/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%8a%d1%81-%e2%84%961-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0/)

октомври 27, 2013

И ТЯ НЕ ДОЙДЕ ! ДОЙДЕ ЕСЕНТА!

Filed under: Фотография, внуче — Етикети:, , , , — гравитон @ 11:39 am

IMGP4030

Като се занизаха едни слънчеви и приятни дни, та цяла седмица. Не циганско лято, а приказка. Земята изпръхна от  последните дъждове. От тежестта на небесните капки, августовските жеги  и под напора на напиращия прохладен вятър, листата на дърветата, първо позлатяха, после се преоблякоха от  весело червено  до игриво кафяво и като танцуваха  се спуснаха на земята,  та я завиха за сън.   Облекчени от обраните плодове, клоните  на дървета изправиха снаги и се приготвиха да подпрат снега. Така е всяка година. След Димитровден се задава зимата.

             За това и аз, като добрите стопани от Пордим,  се захванах до  Димитров ден да приключа със селско стопанската работа из двора.Обрах зеленчуците и плодовете, направих зимнина и даже виното  прекипя в бъчвите. После със събраните листа от двора  и кестените от булеварда пред нас, запалих огън и пушеците, като се извисяваха към небето,  издигнаха надвисналите  за  утринни слани облаци,  увлякоха и мъглите  и над Пордим  огря слънце. Правата ми лопата се разтича из почистения от листа двор, преобърна рохкавата почва и от  досега и с майката земя блесна.

              Светна и къщата. Изпрах килимите и тъканите мамини черги, направих  основно почистване на къщата и през измитите до блясък прозорци, веселото слънце  погали бяло бронзовите печки по стаите, сякаш  да и предаде отговорността за топлината през следващите 5 месеца.

              Както се досещате дойде и Димитровден. Моя имен ден. Пък на всичко отгоре Св.Димитър е  светията закрилник и на градчето ни.Затуй и вчера  цял ден в Пордим цареше оживление!  Сутринта бе отслужена празнична служба в белокаменната църква  Св.Димитър  и се започна: то небяха спортни състезания и изяви на читалищни самодейни състави, то не бяха хора и песни,то не беше рев на автомобили от състезания,   ами скъп гост ни беше Народната  Артистка Татяна Лолова. След срещата въздуха над  градчето  затрептя  от изпълненията на група  Б.Т.Р. …  Накрая   мощни фойерверки  озариха небето над селището в което бе изработен мирния Сан Стефански договор и  поредната годишнина от обявяването на Пордим за град завърши.Продължи Димитровден!

                Да,  Димитровден е голям празник за мен. Не  само  е празник на гр.Пордим, не  само е мой имен ден, но и имен Ден на внукът ми Димитър. За туй и аз като всички носещи това свято име се приготвих за посрещане на гости. Натъкмих софрите, издокарах всичко както си му е реда и се  занадявах…. Телефоните ми пощуряха, Skypе ми загря. Поздравяваха ме с именния ден множество приятели, предаваха ми най-светли и  благотворни пожелания  не само от  страната, но и искрени приятели от чужбина.  Поздрави ме и сина и отиде в Пловдив, при майка си,  моята половинка от 43 години… Поздрави ме и от името на внука… А аз ги чаках  на гости…

                 И Тя не дойде!..  Дойде ЕСЕНТА!

май 30, 2012

ПАРЦАЛЕВСКИ СМЕХОТРУСОВЕ

   

Днес 30 май 2012 година, от 19.30 часа в гр. Пордим имаше смехотворни  трусове с епицентър,  салона на НЧ”Иван Радоев”. Тук,  Театралния колектив на НЧ”Георги Парцалев”от гр.Левски,  гостува с  най-новата си постановка. Пордимската  взискателна публика се смя от сърце, най-напред на смешните 2 лв. за вход,а  през следващия час и половина на изградените успешни образи на  СЕЛЯНИ В ЕВРОПА – ПОРНО БЕЗ ГРАНИЦИ !  Актуалната съвременна  комедията, представена от театралния колектив,  със   сценарист  и режисьор  Огнян Панайотов, не само  провокира често публиката, спонтанно и невъздържано да прекъсва с ръкопляскания и смях играта на актьорите Стефан Личев, Мария Вилхемова, Георги  Романов, Генко Тончев,Милена Митева, Румяна Бонева, Величка Панайотова, Магдалена Любенова, Иван Панайотов, Косьо Косев, Василка Ненкова, Йордан Първанов, Найде Селейдинова, Даринка Иванова, но накрая със ставане на крака и дълги аплодисменти им благодари за вещата игра, с която защитиха името на патрона на НЧ”Георги Парцалев”.

октомври 26, 2010

КОФТИ РАБОТА ВИ КАЗВАМ

Да, кофти работа  Ви казвам, е  туй дето   Европейска държава  допуска,     начално училище  да се превърне в „сарай“ на бизнесмен, пък бил той и най-честния, най -способния;  щом край него се разхождат невръстни, опърпани    и  неграмотни  деца!

        Бивше начално училище в гр. Пордим и „циганската махала“ са красноречив пример за думите ми!

        И какво от това, че градчето в което живеят днес  хиляди роми, чества своята 33-та годишнина от обявяването му за град.  Голяма част от неговите  жители са обречени на нищета и неграмотност!

        

Create a free website or blog at WordPress.com.