Mitkoivanov's Weblog

февруари 24, 2016

Трифон Трифонов (1954-2006)

Ralitsa Trifonova

Времето лети, но хубавите спомените са вечни! Споделям този личен клип с Вас за да си спомним за Трифон Трифонов.

www.youtube.com

YOUTUBE.COM

 

Коментари

Mitko Ivanov Ралица, мило дете, моите най-искрени съболезнования! Татко ти е прекрасен човек! Имах щастието да работя с него едва три години, но той беше най-близкия ми Човек! Само някакви си три години, а вече 30 години от тогава и десета след кончината му, Той е в спомените ни, в мислите ни, защото се раздаваше в работата си, в грижовното си отношение към хората и доброжелателността си към тях!..Как ви обичаше само, майка ти, брат ти, теб – неговата малка принцеса! Жалко, че днес майка ти не може, както някога, когато се прибирахме с утрото на Коми земя от Младежката дискотека на Коцето, да ни посрещне с онази кротка усмивка на влюбена жена и да ни предложи за закуска от прекрасната си рибена чорба!.. Благодаря ти за клипчето. Татко ти обичаше Тотьо Кутуньо… и колко приличаше на него!  Песента и тогава и сега, порасло момиче,  е за теб! Поздрави на брат ти и майка ти .. татко ти е с нас!

Тото Кутуньо – Времето си отива (превод)

Toto Cutugno – Il Tempo Se Ne Va (BG sub)

YOUTUBE.COM

ноември 25, 2010

ЧЕРВИЛОТО – нереалистичен разказ

        

               Внучето на баба Добра  –  Светльо, е кръстено  на дядо си   Ламби.  11 годишно, софиянче,  с  руса коса и честни сини очи. Здраво и  красиво като картинка, пъргаво като невестулка. Белалия и половина.    Баба  Добра си го обича не само за това, че е умно  и обичливо дете, а щото, както знаем, внучетата се обичат  повече  и от собствените деца.   Но  дойдеше ли  Светльо,  цялата флора и фауна в двора и  селото  пропищяваше.  Всички отправяха молби  – поредната ваканция час по скоро да свърши.                          

      И  тази пролетна  ваканция  птиците  в двора останаха в оскъдно облекло.  Отстъпиха доброзорно най-големите си пера  за  индианска маскировка на смесената му градско – селска банда.  Котките се изпокриха по тавани и кошове  –  неуспелите  полетяха,  като ракетни двигатели с намазани  нафтени дупета. Подивели от уплаха кучета препуснаха по улиците  със завързани на опашките  празни  консервни кутии. Трите магарета от поляната си направиха конкурс за най-причудливи къчове, вследствие пуснати по коремите и шепи конски мухи. Първенството по кръгова скорост обаче взе, завързан с дълъг синджир  рогат козел. Начална скорост   му дадоха, останали от Нова  Година пиратки.  Завързани една след друга за козята опашка, пиратките  поемаха запалването и  с искрене, свистене и гърмежи  даваха равно ускорително движение на горкото животно.  С една дума и тази пролетна ваканция,  тихото и спокойно село се изпълни с живот.

            Иначе, баба  Добра, като повечето стари жени в селото,  живее самичка. Стопанина и, дядо Ламби,  се беше споминал. Такъв е живота. Остави я сама  да се грижи за къщата, двора и животинките, с трепета да се чуе с децата и  да посреща  внучето през ваканциите.

       Тя,  Баба  Добра,  е зеленчукопроизводител и половина.  За туй и днес зеленчуковата и градина е образцова. Обича си, жената, да е първа и нейните зеленчуци да са най-рано произведени, най-големи и най-вкусни плодове да произвежда. Жените от селото все идват, коя за съвет, коя за разсад или семе да иска. Случва се и някоя да и донесе семе от непознат сорт, та градината и е като сортов участък.  

         Тази година се  зае да отгледа и семе за махалата, от  някакъв нов сорт репички, дето и ги донесе сина от чужбина.     Още есента разкопа по-надълбоко и разпръсна огнил оборски тор от кравата на Павльовци. Рано напролет,  щом първите слънчеви лъчи вдигнаха пара от двора, продължи с мелиорациите. С предсеидбената обработка,  внесе  амониева силитра . После изравни, направи две ниски лехи – метър на 5 , оформи между тях пътеки и на  редове  зася   скъпоценното семе.  До 8 март не махна  опънатите на забити, като обръчи черничеви пръчки  найлони. От  поникването, та докато станаха готови за скубане, баба Добра, ги гледаше като писани яйца. Прореди ги. Плеви ги. Полива ги. Завива ги. Грижи се за тях като за свидни рожби и репичките станаха за чудо и приказ. Разперили към слънцето и въздуха зелени листа и пуснали разклонени бели корени в рохката влажна пръст, червените репички надникнаха весело и събраха завистта на хорските погледи.  Едри, като тлъсти орехи,  свежите червени топки, не само ухаеха, ами имаха вкус на сочна, млечно-бяла пролетна свежест.

    –   Няма съмнение! – помисли си баба Добра,  минавайки край лехите на излизане от двора. –  Ще има и за салата   и за семе на цялата махала. Сорта си заслужава!  После притвори внимателно пътната порта и заситни с уморените си старчески нозе  по нанадолнището  към центъра на селото…

       Не бяха минали и 2-3 минути…  Почувствало се стопанин на двора, дребното и гласовито куче  Вълкодав, се зае да  въдворява ред в стопанството. Най-напред подгони петела и кокошките, после с бесен лай залая покатерената на самотната дюля  котка. От врявата ли, от птичите песни ли, от веселите пролетни лъчи  или  от свежия чист въздух, но Светльо се събуди. Излезе на верандата, разтърка сънени очи и  на връщаше от тоалетната в дъното на двора,  спря пред лехите с  репички.

        Надникнали с червените си обли главички, репичките  му помахаха с рязвятите си от вятър зелени прически, казаха му добро утро  и го подмамиха. Той се наведе и отскубна една.  Избърса я с ръка,  доизтри  я в новия си  марков анцунг, па я захапа. Хареса му!  Нямаше нищо общо с лютите репички дето ги купуваха от пазара. Захрупа втора, трета. Репичките просто се топяха в устата.   Седмата, осмата,  вече  ги изми на чешмата и когато мокри блеснаха на  слънцето, окъпани в червина и  свежест,  на портата се  показа комшийчето  Веско.

–        Светльо здравей! Стана ли?

–        А,  Веско влизай!

–        Какво правиш на чешмата – попита  Веско и се приближи.

–        Мия си репички. Страшно са сладки. Вземи, опитай ги – рече  Светльо и му подаде една измита.

       Веско я пое недоверчиво, но впечатлен от големината  и прекрасния и външен вид я схруска.

–        Наистина са страхотни. Може ли да си отскубна още?– и добави- Не само са много вкусни, но и напълно търговски вид имат. Гаранция, че на пазара ще вървят и по 50 стотинки връзката.

–        Може разбира се, нали са за ядене.

Тука Светльо се замисли, после се усмихна лукаво и рече:

–        Весо, хрумна ми страхотна една идея. Ще ми помогнеш ли?

–        Разбира се. Казвай какво трябва да направя!

–        У вас има ли някой?

–        Не,  нашите са на работа.

–        Тогава бягай и дай два найлонови чувала  от

сайванта. Аз съм при репичките.

–        За какво ти са?

–        Не питай, ще видиш. Само, че давай по-бързо да свъшим докато баба не се е върнала.

–        Добре  – рече Веско, а когато се върна с чувалите при репичките  видя, че Светлю вече е  оскубал едната леха.

–        Леле Светльо, голям бой ще ядем.

–        Няма, не бой се. Слагай в чувалите.

       Докато Весо прибра оскубаните репички от първата леха,  Светльо оскуба и втората.

       – Кажи какво си намислил?- попита недоверчиво Весо – Ще ми изкараш боя!

–         Стига мрънка.  Давай бързо и втория чувал и да ги прибираме у вас. Баба всеки момент ще си дойде. Искам да я изненадам нещо…

       Баба Добра се позабави.  При джипито имаше малки бебета за ваксина. На аптеката пак  опашка, за фурната да не говорим. Там се наложи да почака близо половин час,  докато се опече хляба. Пък и  натоварена с покупките   креташе по нанагорнището,  като стар „Трабант“. С една дума,  двамата съзаклятници успяха преди тя да се върне, да пренесат репичките у Весо…

      Когато старицата се прибра прегърбена от тежките покупки и годините си, погледа и веднага се спря на двете празни лехи. Разровената черна пръст  ги правеше да приличат на два пресни гроба.

–        Майчицеее, обрали са ги! – простена баба Добра и се завайка – Господи нямаш ли милост? За какво се трепя от есенеска.   Отиде ни семето!… Божичко, Божичко, кой го направи? По сред бял  ден да ме окрадат. Това не е държава вече.

       В този момент баба  Добра се сети за Светльо и се развика:

      –  Светльооо,  Светльо сънливецо, стига си спал бе, нали пазач съм те  оставила.!? Къде си я ела тука!

      От къщата не се обади никой. Като продължи да се вайка и мърмори, баба  Добра най-напред остави покупките долу в кухнята, а после се качи в къщата. Леглото стоеше разхвърляно и пусто. Само захвърлената детска  пижама  и разхвърганите електронни игри свидетелстваха, че тука е спало внучето и.Старицата се огледа, видя разтворерената голяма, багажна чанта с изтърбушени от нея дрехи и още по ядосана от безпорядъка заслиза към кухнята.

–        Светльо, Светльо, къде си бе детенце, кога сколаса да станеш, че и такава поразия да ми направиш?…- разсъждаваше баба Добра на глас.-  Тъй ами, то се знае,  само той  ги оскубал, поразника… Е,  добре  поне, че  дрехи си е извадил,  та се е облякъл…  Ушите ще ти  оскубя, като  се върнеш – провикна се баба Добра към нищото в двора и ядосана, мърмореща и сърдита изкара яда си на герестия петел, дето все се биеше с червения. Резна му главичката, цопна го в кофата с гореща вода, оскуба му перушината и на репичка по  сълза изплака. Не толкова за репичките, колкото от мисълтта, че труда и бе провален,  та се изложи пред съседките, като селекционер на семе за репички…

           Готвеше баба Добра,  любимата пилешка супа на внучето и сърцето и се стягаше от обида, безсилие и тревога…

       От внучето нямаше  ни вест – ни кост. На два-три пъти подвикна и през дувара към съседите, излиза  и на пътя да погледне към градинката и поляната, дето играеха обикновено децата,  па като разбра, че и Весо – съседчето го няма, стигна до извода, че както обикновено, заедно са се запиляли да играят на някъде и  се улиса в работа…

        Към два и половина след обед,  повече от час откакто   бе сложила  масата  за ядене,  баба  Добра се реши да зареже супата, панираните мръвки и готовата баница с яйца, сирене и захар и тръгна да търси помощ,  към полицейското управление…  Тъкмо наближи   до пътната порта,  последната  рязко се отвори и пред нея, като в рамка на портрет,  застанаха ухилени двамата хубостника.  Щом ги видя живи и здрави,  и ухилени до уши, товар и падна от сърцето, но тревогата и се трансформира в онази обида и ярост,  дето я беше обзела като видя оскубаните лехи и дланите я засърбяха за шамари.

–        Вие ли оскубахте репичките бе пакостници недни? – попита тя и застана със заплашителна стойка,  завардвайки пътеката към двора с  ръце на кръста в  буквата Ф.

–        Ние бабо Добро, ама той Светльо ме накара – заоправдава се  Весо отстъпквайки крачка, готов да се изпари към улицата.

       Усетил, че приятеля му се кани да го остави сам пред суровата темида, Светльо го хвана за ризата и го издърпа до себе си:

–        Стой тука бе! – после се наведе до ухото му и нещо му прошушна.

 –        Какво си шушукате?  Казвайте веднага какво направихте с репичките, само не казвайте, че сте нахранили зайците и козите с тях че точилката няма  да издържи на пердаха дето ще ви ударя.

      Двете деца въобще не се уплашиха от заканата. Застанаха един до друг запяха:

 Hapy Birthday to yuo! Hapy Birthday to yuo!!

 Happy Birthday dear Grandma, Happy Birthday  Grandma Dob!

     Едновременно с пеенето Светльо извади от джоба си  нещо    и като се приближи с цялата сериозност на която бе способен,  подаде с детските си крехки пръстчета,   една мъничка, но  увита и привързана с  панделка  кутийка.

–        Честит рожден ден бабо. Приеми този скромен, но изкаран със собствен ум находчивост подарък. Нека той ти помогне да си все така хубава и лъчезарна. Да си жива и здрава моя обична бабо Добро…

      Объркана и обезоръжена баба Добра пое огромния подарък, прегърна милото си внуче, разцелува го и заплака от умиление.

–        Отвори го, отвори го бабо Добро! – подкани я Веско и като  подаде ръка  да и честити,  доизясни – Измихме репичките, направихме ги на връзки по десет и ги продадохме по 20 стотинки  на пазара. С парите ти купихме подарък. Надяваме се да ти хареса…

Просълзената баба целуна и него, па  като видя очакващите  искрени погледи на децата и подтиквана от обяснимо любопитство, развърза панделката  на  най- скъпия подарък, които беше получавала някога – едно лъскаво, мъничко червило.

август 4, 2010

МОИТЕ СЪКВАРТИРАНТКИ- снимки от фотосесия

Майка

Татко

...и ние...

...тримата тенори!

юни 9, 2010

ПЛОВДИВ ЧЕТЕ – (ченгелче)

Днес,  малцина от нас възрастните  се замислят, как децата се научават да четат и пишат!?  С колко търпение, труд и любов, невинните детски гласчета се опитват да  осмислят и изговорят  нанесените на хартия знаците за звуци и думи! С какво усилие се научават,  с крехката си мисъл и ръчичка,  да изрисуват отделните чертички и ченгелчета, да сглобят  от тях отделни буквички, срички, думи и мисли?

        Днес, малцина от нас  възрастните се замислят,  как с помоща на четмото и писмото, човечеството е съхранило  своята памет,   обогатило е своите знания и умения и с това е осигурило просперитета  на бъдните си поколени!  Осигурило е техническия прогрес и развитието на  информационните технологии!

         Днес малцина от нас възрастните,  осъзнават отговорността си пред  своите деца и подрастващи. Малцина,  осъзнават своята отговорност да ги научат да четат и ползват  съкровищтницата на човешкото знание в книгите!

          Днес малцина от нас подаряват не електроника, битови уреди, дрехи и консумативи , а   СТОЙНОСТНА КНИГА !…

           Точно за това, защото са малцина,  искам да  Ви  запозная  с  една от буквичките с които в СОУ „Софрони Врачански”, в Пловдивския ЖР „Тракия” пишат своето участие в необятната книга на  Инициативата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ! …

           Пред входа на училището, на мястото където обикновено  учениците пушат в междучасията,  днес 9 юни 2010 година, вниманието ми бе  привлечено от деца  с книги…  

Ето какво научих:   Организатори са  Библиотеката  и Преподавателите по български в СОУ”Софрони Врачански”  Пловдив!

      Всяка година  училището се  включва в инициативата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ!  Тук ежегодно провеждат читателски маратон. През миналата година е бил на 27 май с обхванати деца от началния курс  от 1 до 4 клас.  Разбирам, че маратона наистина създава едно чувство за четене, а и децата след това биват награждавани.  Сега се провежда в библиотеката и приобщава децата превръщайки голяма част от тях в редовни читатели.

      Библиотекарката разказва, как  всяко дете прочита част  от книжка ,  след това като щафета я предава на следващото.

       За децата също е интересно и  състезанието, в  което на всяко дете се дава книжка,   от която за определеното време  чете. След  прочита  се сравнява кое дете е прочело и усвоило най- голям обем информация.  Най-добрите биват награждавани, а всички деца   -почерпени.

–         По добре на това място да има книжка с кафе, отколкото цигара с кафе! –

споделя идеята си библиотекарката на училището  и  допълва –  Училищната библиотеката има 12500 тома литература. Литературата ни е много разнообразна, защото през миналата година спечелихме 3 проекта на Министерство на културата  и заредихме с много нова литература. За началния  курс, обхванахме абсолютно всичко, което им трябва за учебния процес, а за средния и горния  курсове,  допълнихме  с още бройки и станаха достатъчно.

       Разговяря ме още  за настъплението на компютрите и електрониката, за  переспективата да се развие  електронната книга. За отрицателното влияние на електронните игри и настоящите родители, израсли в прехода.  И най-важното  – за  вярата и, че децата ще се върнат  към книгата и необходимоста и удоволствието да четат художествена литература.

         Навярно вярата на библиотекарката се  основаваше на утрешните родители – сегашните четящи деца, защото  повика едни от най-добрите си читатели да ги снима.

       Неусетно стигнахме и до други,  съвременни проблеми по  възпитаването на децата в книголюбие.

       Впечатли ме  увереността с която говорят организаторите и  жара с който работят в тази насока.  За това оставям децата да четат,  убеден, че в  СОУ” Софроний Врачански”,   са на прав път и допринасят за разрастването и ползата от инициативата ПЛОВДИВ ЧЕТЕ!

май 15, 2010

НЕЩО ПОЗИТИВНО – покана за удоволствия!

   

Разглезена порода сме това гражданите на Пловдив;  особено живеещите в ЖК Тракия !   Магазин до магазин, автобус след автобус, маршрутка след маршрутка, че  и жп гара даже! На всичкото отгоре и булевардите едни такива широки,просторни,  озеленени  и приятни не само за пътуване, ами и за разходка,  било с велосипед или пеша.  Че навсичко отгоре в ЖК Тракия и с чистотат се справят. Чисто е и безпризорни кучета няма даже.  А през зимата  – парното топли, пролетта  – птици пеят по дърветата; междублоковите пространства и те още са просторни и пълни с въздух и зеленина, зеленина – да ти е драго да живееш като срещаш множеството млади майки с колички и невръстни деца.  И бистра, „дал бог” дето се вика, на път и под път, едно от друго по уютни и приятни, да се чудиш в кое да поседнеш на чаша кафе с приятели.

           Е, има и скептици дето ще кажат: „ Да ама лятото ще изпукате от жегите в това равно тракийско поле!” Ще изпукаме ама друг път. Зеленината дето ни охлажда и освежава е едно на ръка, пък  ний се научихме да се разхождаме по охладените магазини: кеф ни Форума, кеф ни търговския комплекс Сани, Метро, Техномаркет, Технополис, РУМ Тракия , Форума, Юска, Баумакс…  да ме прощавате, но не мога да изброя всички…      А забравихте ли  Аква Ленд – Пловдив !?    

           Заповядайте, елате в ЖК Тракия! Тук не само ще се облагодетелствате от конкурентната борба за по ниски цени на стоки, но и ще си отпочинете  и забавлявате…

            Сега ще  Ви открия още един оазис за горещите летни дни. В него,  не само можете да напазарите всичко необходимо на атрактивно ниски цени, не само има къде да се отморите в прохладна обстановка на кафе или чаша аперитив,  но и децата ви има къде се забавляват…  Не е нужно да ги водите по  каменните върхове на планините ни. Достатъчно е докато пазарувате, да ги оставите в сигурните ръце на инструкторите в подножието на УНИКАЛНА ЗА СТРАНАТА НИ СТЕНА ЗА КАТЕРЕНЕ…  А какво ще кажете за ЗАЛАТА ЗА ТЕНИС НА МАСА?… Но каквото и да говорим,  върхът на удоволствието в горещите летнти дни  е „G ise”- АТРАКЦИОННА ПЪРЗАЛКА С ЛЕД В МОЛ !

          И всичко това в новооткрития   МОЛ   ГАЛЕРИЯ ПЛОВДИВ !

                                                                                                      

                                                                             

 

 

април 26, 2010

ДЕЦАТА НА ПОРДИМ ЛЕТЯТ !

Filed under: Фотография — Tags: , , , , — гравитон @ 10:32 pm

 

  

 Една снимка, а  толкова много бъдеще и надежди!

ноември 28, 2009

НЕ МИ Е БЕЗРАЗЛИЧНО, А НА ВАС? -протест

Деца играят на площадката вСОУ"Васил Априлов"

    Има ли по приятно нещо  играта на жизнерадостни деца? Има ли по бездуховно и престъпно действие, от това, да се отнема историята,  земята и въздуха на бъдещи поколения?  Точно това правят отговорни фактори в Община София!  Те посягат на къщата на арх.Фингов на ул.”Шипка” 38 и двора-спортната площадка от ОУ”Васил Априлов”! На тази площадка,   днес играят моя внук и неговите съученици. На тази площадка,  играеха техните майки и бащи!  НА ТАЗИ ПЛОЩАДКА, ТРЯБВА ДА ИГРАЯТ И ТЕХНИТЕ ДЕЦА! Когато някой печели пари от построяването на нова сграда,  вурху терена на спортна    площадка, не губи ли обществото ни?

     Ще защитим  ли правото, тук  да играят и техните деца или ще унищожим една над 100 годишна традиция?  Ако сме народ, ако сме отговорни ГРАЖДАНИ,  а не мърша, ще реагираме!…

     Точно срещу площаката е къщата в която,  МАЙКАТА НА ХРИСТО БОТЕВ е живяла последните си години.  Днес, нейния образ ГЛЕДА от барелефа на паметната плоча,  С ТЪГА И УКОР!

Паметна плоча: Тук живя майката на Христо Ботев

ноември 22, 2009

ТЕСТ ЗА ЧОВЕЧНОСТ

Човече, ти който …..    поспри своя забързан ход към лукс и разкош!  Виж това клипче!  Ако можеш – замисли се!  Усетиш   ли болка – значи, все още си Човек!

 

Виж и чуй !

май 31, 2009

ЗЕЛЕНИТЕ ЧОВЕЧЕТА И ДЕЦАТА – опит за репортаж

      Днес 31 Май 2009 г., заведох внука на тренировка  по фехтовка.  Националния стадион „Васил Левски” все още се събужда. Неделя е все пак  и 10.00 часа   си е ранно време за  Софиянци. Децата от елитния клуб „Академик 2002”, макар и с малко закъснение пристигат и треньора Димитър Кънчев ги повежда да загреят с  кросче из Борисовата градина. Не ми остава нищо друго, освен да се помотам 2 часа  край езерото Ариана и парка, пък може да направя и някоя снимка…IMGP4032

      Езерото „Ариана „ е спокойно и тихо. Неспирния  поток от автомобили по „Орлов мост”се опитва да набразди огледалната му повърхност и да достигне в далечината, последния сняг на Витоша.

 

 

IMGP4037

 

     

          На метри от моста, на брега на самото езеро, група млади хора са се скупчили пред импровизирана палатка и си разпределят някакви задачи. След още двадесетина метра, сценични  работници построяват поредната естрада – подготвят я за Международния ден на детето 1-ви юни!

 

IMGP4039

      Увлечен от все повечето родители и баби, повели деца и внуци, навлизам навътре в парка. Самотен гълъб е кацнал на неподвижната люлка и ме гледа любопитно.

 

 

 

IMGP4044

 

Постепенно парка се оживява. Детски гласове и увесилителни песнички изпълват пространството между дърветата.

 

 

 

IMGP4050

 

       Приказен герой върви по пътеката и води хора към  голямата естрада. 

 

 

 

 

IMGP4055

 

      Постепенно пейките на Софийска община се изпълват с деца и възрастни

 

 

 

 

 

Магазинчето до естрадата е отворено. Лакумства и балони има за всички.

 

 

 

 

IMGP4057

     В 11, празника на децата започва. Честит празник деца! Става весело, жизнерадостно и приятно. Всички се скупчват към започващата програма. Само зелените човечета, онези същите дето си разпределяха задачите край импровизираната палатка до езерото, са се разпръснали из храсти и детски площадки и почистват.

IMGP4045IMGP4060

Това е техния реален принос за празника. Благодарим Ви зелени човечета!

май 10, 2009

МУСКЕТАРИ В ПЛОВДИВ – фото репортаж

  И днес,  10 май 2009 година,  залата за фехтовка на Пещерско шосе в Пловдив  кънтеше от  бойни викове. Превърна се в работилница за шампиони. „Един за всички – всички за един!“ Този всеизвестен девиз на френските мускетари, бе в основата на отборното републиканско първенство по фехтовка за момичета и момчета  от  различните възрастови групи. Всеки туш, всяка точка бе от значение за представянето  на отбора.  Аз обаче, нямам намерение да Ви засипвам с информация за броя на спечелените медали и техните носители. За това си има статистика и официална информация на Българската  Федерация по фехтовка. Жалко, че липсваха журналисти. Аз само ще опитам да Ви представя моя особен фотопоглед за малка част от това състезание.   Вие сами съдете има ли бъдеще фехтовката в България. 

IMGP3657IMGP3660IMGP3658

IMGP3665IMGP3666IMGP3670IMGP2616IMGP2649

Те вече са шампионки

Те вече са шампионки

Химна вече се изпълнява в тяхна чест!

Химна се изпълнява в тяхна чест!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Older Posts »

Блог в WordPress.com.