Mitkoivanov's Weblog

май 1, 2017

ОКОЛО ПЪРВИ МАЙ И ТРУДА НА ПОЛИТИЦИТЕ

Filed under: По света, Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 10:24 pm

http://kerchevandsons.com/bg/novini/razgaryt-na-seitbata

Mitko Ivanov Гошо Георгиев Не обичам да споря, но от вчера ме гложди съмнението прав ли си, като ми думаш:“Не мешай хляба на хората с политиците! Просто слънце трябва и всичко ще е на ред!“… Е, не заради слънцето, защото то от хилядолетия все си е на небето, огрява си по разните му географски ширини и сезони, но плодородието на земята и труда на хората , се оказва че зависят и от политиците.!? Ей на, политиците ни, през последните 27 години, ни докараха до там, че изсякохме голяма част от горите си и не само да изгаряме дървесината си, но и да я изнасяме в чужбина. От коле се знае, че където има ГОРИ има достатъчно ДЪЖДОВЕ И УМЕРЕНИ ТЕМПЕРАТУРИ… А чувал ли си нещо за ЗАЛЕСИТЕЛНИ ПОЯСИ И СНЕГОЗАДЪРЖАНЕ ? Ми то сега, в Северна България, като завее северняка и извее и малкото навалял сняг в долищата и по сипеите. А народът го е казал: ДЪЛБОК СНЯГ – ДЕБЕЛ КОМАТ!… Та сега, като погледнеш еднообразните, безкрайни блокове (прави, равни и дълги десетки километри) и сам разбираш, че няма кой да спре нито суховея, нито мразовете, над незавитите стръкове… Ами за НАПОИТЕЛНИТЕ НИ СИСТЕМИ, какво ще кажеш??? Къде ги? Бастисахме ли ги? Питай политиците ни! Ни плоча, ни тръба остана по каналите в полето… Няма да те питам къде ни е ЖИВОТНОВЪДСТВОТО? Тук таме, по селата ни има още руини от модерните кравеферми, свинезаводи и овцеферми, дето подхранваха със суровини преработвателната ни, хранително вкусова промишленост. За туй сега ядем ГМО месо, от американски пуйки, австралийски и аржентински агнета и телета, радваме се на бананите и вносните американски, полски и др. ябълки или салати и зеленчуци от Холандия, Великобритания, Турция, Македония, Гърция и къде ли не още вносни стоки… Радваме се на пълните си дебели търбуси и баджаци!.. Спирам! Няма да питам къде са нашите плодове и зеленчуци, няма да питам къде са ни не само консервите и натуралните сокове, къде са ни пресните плодове и зеленчуци, десертните сортове грозде и тн. и т н…. Ще кажа само, че пак днешните ни политици, дето ги избираме, ни доведоха до там, да засяваме все слънчоглед, пшеница и рапица, най-вече за износ, та да върнем някое евро или долар, взети на заем… Чувал ли си нещо за СЕИТБООБРЪЩЕНИЕ?.. Чувал ли си нещо за естественото ОПРАШВАНЕ което извършват пчелите? Да, ама не! .. Колко пчелни семейства изтровихме с поголовното, не добре контролирано изкуствено наторяване, с инсектицидите и пестицидите , насаждани в плодородната ни земя?… И какво, слънцето ли е виновно или политиците ни? Та нали те ни водят, нали те със законите си създават условията за нашия труд и развитие!?… А е ПЪРВИ МАЙ! ПРАЗНИК НА ТРУДА ИЛИ ДЕН НА ПРОТЕСТ!

Advertisements

март 25, 2014

ЛЪЖАТ ВИ, ЛЪЖАТ ВИ МИЛИ ДЕЦА!

ИзображениеСнимката която виждате е правена преди повече от четвърт век. Снимката която виждате е от посещение на земеделски кооператори от гр.Пордим, пред паметника на Бузлуджа.  Болшинството от тях са членове на тогавашната БКП. Те не са извън земни! Те са редови селскостопански работници: животновъди, полевъди, зеленчукопроизводители и лозари, инженери, механизатори хора на наемния труд. Те произвеждаха и допринасяха България да изнася селскостопанска продукция в над 100 страни по целия свят. Построеното от тях още се разграбва и повече от 25 години не може да се приватизира и разруши. Тях ги ограбиха. Ограбиха и Вас! И Ви лъжат!

Виждате ли усмивките на лицата и, виждате ли дрехите и външния им вид, виждате ли увереността и спокойствието с което са стъпили здраво върху поредното стъпало на градения от тях живот!?

         Да Ви се виждат гладни и недоволни! Да Ви се виждат измъчени и угнетени? Да Ви се виждат лъгани и объркани?

Не ! Те просто знаеха за какво живеят и работят! Те имаха щастието да живеят в един по справедлив и човешки обществен строй! Те живееха и работеха задружно! Те бяха строители на собствения си живот и Родина!

          И бяха щастливи!

юни 19, 2013

А ВЕЧЕРИТЕ ТУК СА ТИХИ !

И този горещ юнски ден избухна и се сгромоляса зад хоризонта на запад. Потопи се във вечерната прохлада и заспа да събира сили за нови „подвизи” и дела. Множество трактори и комбайни цял ден препускаха из плодородните земеделски блокове на Земеделска кооперация „Дрен” в Пордим и като ненаситни лами налапаха по близо 550 кг ечемик от декар. Природата се отблагодари щедро за положения труд.
Грохота от минаващите влакове, трактори, комбайни и камиони, като че ли за миг се стаи за кратката почивка и на пордимските механизатори и шивачки. Тук трудовите хора и интелигенцията не излизат на протестна разходка по жълти павета. Тук трудовите хора вечер почиват след тежкия изнурителен труд. С него те допринасят за прехранването и обличането на народа ни.
Тук не знаят какво са заплати от над две, три хиляди лева, не знаят какъв е лукса в прелитащите над тях самолети за задграничните курорти и шумните локали и барове в столицата. Те нямат луксозни автомобили и къщи, а в най-добрия случай карат автомобили втора употреба по за хиляда, две хиляди лева.
Малцина от тях се радват на по 50 лв.и хладната бира, които им дава поредната политическа партия за пътуване до окръжния град, било и на протестен митинг срещу собствените им интереси…
Тук нощем трудовите хора почиват. Моля за тишина! Мястото за говорене е Парламента ! Майка България не е уличница, господа!
Нека покажем пред света и себе си, че България е демократична, правова, парламентарна република! А най-хубавото господа, е че днешния горещ юнски ден, бе ползотворен и в Народното събрание! Решенията му са добри за България и нейния народ!..
Колко хубаво било, когато политическите евнуси се скрият! Просто няма кой да пречи на народа да твори, работи и се развива! Пред него се разкриват по светли възможности!
Останалото е разум, труд и съзидание!..

май 5, 2012

РАЗПЛАТИЛ СЕ – разказ

 

      В наше село, откак почна това перестройката,особено прехода, окончателно я закъсахме.  Най-напред изгоря мелницата. После,   ликвидационния съвет(даскала, фризьорката и полския)  върна на кооператорите  земята и добитъка, та хората като нямаха къде да гледат животните, изклаха ги и бременни.  Осиротели, краварниците и овчарниците в кооператива, дето пълнеха мандрата с мляко като река, станаха излишни. Покривите им останаха без керемиди,  а  напоителните канали без тръби и плочи.  На края,   под  ударите на чукове  и железобетонните  колони се превърнаха на  пясък, барабар със социализма.Тъ и тяхната арматура и замина, като вторична   суровина.

      На гарата спряха  да товарят  вагони  с  продукция. ЖП кантара  даде фира, отиде за претопяване и помъкна след себе си  два от коловозите , в комплект  с мостовите кранове за разтоварване  и стрелките. Гарата обезлюдя. Хората виждаха  товарен влак един два пъти в седмицата и пак  се чудеха,  какво още има за изнасяне. Ама се оказа, че  в Държавен  резерв , срещу  гарата, имало още какво да се вади и то почти без да се вкарва.

      Най-болно стана на хората, кога   дойде  един  турчин и  показа документи  за собственост.Току що приватизирания  трикотажен  цех  – гордостта на  хората от наше село, щото идваха и от околните села да работят в него, му бе продаден за жълти стотинки.

–            Ей, вие това българите сте много загубен народ. Аз с тези машини ще си избия парите  за   по-малко от  година! –  рече  турчина,  натовари  в тировете новите машини и ги закара  в  Турция.

      След още  няколко дни,  плати за седмица   да ги монтират    в  Родината му  и  остави  жените ни без работа.   Мъжете  я втасаха  и те на трудовата борса за подаяние, щото  и цеха  за метални конструкции се стопи. Дърводелския пък се срути под напора на алуминиевата дограма и вносните пластмаси   и в селото се спусна,  като чума, безработицата.

       Младите полазиха по чужбина.   Превиха  гръб   из  ягодовите  плантации на английската кралица, закатериха се като маймуни,  да  берат чуждите портокали и маслини из Испания и Гърция и зарязаха нашенските плодове да ги ядат  червеите, че и  да буренясват.  В селото  останаха да работят, дето се вика,  попа, кмета и даскала. Но   ако  за попа  се отвори повече работа,   а  за  кмета се знае – село без  кмет   няма, ( трима българи да останат  в селото, един  трябва да е кмет, че да ги управлява и да се грижи за  другите двама),   то  с даскала,   работата се запече. Първо  децата намаляха.  Нали младите ги нямаше или бяха разделени.  Второ  и  да родяха,  то пък не стигаха парите за храна  и дрехи, че за училище ли?  С една дума колкото повече ставаха  безработните, колкото повече се вдигаха цените, толкова по-малко почнаха да раждат  жените. Докарахме я до нулеви години и съкращаване на паралелки .

       И тъй,  на шега – на майтап,   в  наше  селото останаха  само старците.  Зачакаха  деня на пенсията  и бързаха да се разплатят за данъците,  тока, водата, дървата и въглищата,  бързаха в магазина да  си оправят  борчовете за  хляба  и киселото  мляко или да прескочат до града за животоподдържащи  лекарства.   Докараха  я  до там,   в селото да няма и една кръчма – фалираха ( и кръчмите и старците). И  не само те.  И здравната служба фалира.  Закриха я.  Наложи се  малцината останали в село да  ходят  до града. 

       Ей оня ден, бай Добри Хрисимия, над седемдесет годишен, бивш строител,дето е пипнала ръката му в половин България, че и по странско,сега самотен  старец, облечен с чиста  риза и бръснат,  висеше на рано  пред  кметството. 

–             Добро утро, бай Добри.  Как е, как е държиш ли? – опита да се майтапи кмета и го въведе в кабинета си.

–             Държа аз, държа, като френски  ключ обла гайка, ама вече издишам  –  отговори  плахо  бай Добри и влезе след него.

–            Що бе бай Добри – какво има? – Децата не се ли обаждат? Как са?

–            Обаждат се кмете, обаждат се, ама и испанците  и те нещо  я закъсали. Над 20% била безработицата и там. Няма  работа.

–          А ти как си?  Какво те води  насам?

–          Закъсал съм  я, кмете. Нещо не съм добре.  Въздуха не стига в тая държава.

–          От цигарите ще да е , стегни се!-  опита пак да се майтапи кмета и  седна  на стола си.

–           Де да беше ама не е. Че аз в живота си  цигара не съм лапвал, кмете.  Друга ще да е работата, не е на добре..

–          Хайде, хайде, недей така.  Млад си още.  Я как си се стегнал. Да не е за някоя баба?

–          За баба, за баба е! Скоро ще ме навести с косата.

–          Сядай де! Що стърчиш? Казвай какво те води насам?

–          Абе  аз да кажа, ама ми е неудобно, че и онзи месец идвах, та много ми стана.

–          Ти за това не бери кахър. Вярно  идва, иска ми пари назаем, дадох ти, ама нали ми ги върна!

–          Кмете, ама сега ми трябват  повече. Тръгнал  съм  към  града по доктори.   Изследвания, някакви ще ми правят в болницата.

–          Хубаво де. Ти за това не се притеснявай. Колко да ти дам?

–          Кмете, аз другата седмица, като взема пенсията веднага ще ти ги върна.

–          Знам, че ще ми ги върнеш.Не се безпокой за това. Не се познаваме от вчера я. На колко хора съм давал, че на теб ли няма да услужа. Сто лева стигат ли? – попита кмета  и отвори чекмеджето, дето държеже служебните пари.

–           Много са. Петдесет  ми стигат. Веднага ще ти ги върна, другата седмица, като дадат пенсията. Аз съм скътал   тридесетина,  но  за всеки случай. Нали ти казах,   изследвания  ще ми правят, та да имам за всеки случай.  Може и да не ми потрябват, веднага ще ти се    разплатя, веднага ще ти ги върна.

–           Не се безпокой. Няма за къде да бързаш. Върви та се оправяй и оздравявай  бързо. Понастинал си сигурно, ще ти мине. Ето ти  50 щом казваш и върви, че  стана време за рейса…

–          Благодаря ти кмете. Хайде  довиждане. – взема парите бай Добри и тръгна.

На вратата  кмета го изпрати. Подаде му ръка за довиждане  и се разделиха…

                                                  …

На другата сутрин бай  Добри пак дойде в  кметството.  Изненадан  от скорошното му посещение,  кмета  стана и го посрещна.

–           Какво стана , бай Добри? Всичко в ред ли е ? – попита искрено разтревожен кмета.- Какво казаха докторите?

–          Кмете идвам да ти върна борча. ..

–          Бе остави борча, кажи свърши ли си работа? Мина ли прегледа? Какво ти казаха?

–         Да ти призная кмете,  и от  фирмите  дето   купуват земя  ми предложиха и то добра цена. Но слушам зад тях стояли арабски, турски, че и еврейски пари.Настървили са се като хиени над ранена сърна.  А пък аз от дедите си знам:   тази земя с  кръв е  отвоювана, тази земя е събирана от  калта под ноктите на дедите ми. Мене утре може да ме няма, ама   продам ли я днес, утре къде ще се приберат децата ми?…Не ми дотрябваха парите. Свърших си работа. Благодаря ти. Ето ги.   Обичам  да съм се разплатил.  – отклони  въпросите му  бай Добри, после  остави  парите на бюрото пред кмета  и огледа стаята като за сбогуване.  Погледа му  мина  през трикольора без герб и знамето на европейския  съюз , спря за миг  на неизбелелия още квадрат, дето  помнеше  портрета на Тодор Живко  и излезе…

                                            …

         След  обед   докладваха  на кмета:  бай Добри се  обесил.  Бил  болен от неизлечима болест, не дължеше на никого нищо! Беше се разплатил и с живота , а  децата му имаше къде да стъпят като се върнат!

Create a free website or blog at WordPress.com.