Mitkoivanov's Weblog

февруари 26, 2013

КАТО ПРЯСПА НАДЕЖДА

Filed under: Фотография, внуче — Етикети:, , , , — гравитон @ 8:06 pm

IMGP2554 Виждал ли си, как през леда и гнилите паднали листи, кокичета пробиват с крехките си зелени връхчета сковалата ги черна земя? Виждал ли си, как с полъха на пролетта, изправят крехки снаги към слънцето, за да се окъпят в свободата на безкрайната синева и да дарят на живота радост и красота? Виждал ли си?
Погледни ! Виж в градовете ни кипящите младежки протести. Чуй гневните викове и решителност. Прегърни надеждата! Вдъхни от тяхната устременост и защити правото им на избор за бъдещето на нашите деца. Подкрепи ги! Зарадвай се на пролетта! …

Реклами

декември 13, 2012

И НАД СЕЛО – ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ

IMGP2268

Тия дни голямо духане падна. Раздуха се зимата, като  гербер в  предизборни балони. Засвистя, зави съща гладна вълчица и подгони снежинките, дето  бащицата  Бойко бе наредил   миналата година,  да ги хващат още във въздуха. Засвири, ви казвам,  снежната виелица из голите  клони на  незаспалите   народни дървета и го обърна на конкуренция с политическата виелица. Тя пък се е развихри  над съдебната система  и в законодателната власт и се сили да  замрази окончателно,  спящата перманентно зимен сън опозиция, с нови поправки в изборния закон.   Духа от всякъде, от Вашингтон и Брюксел, от Истанбул и арабските пясъци и никой не помисля,  че  след   управлението на ГЕРБ, между   голи, изсъхнали и премръзнали клони и   обран народ,  разлика  няма.  Няма какво повече да се брули.    И плодовете по клоните  са обрани, и хората са обрани, и едните ги клати и брули зимния вятър и другите също…

Каквото да се прави и  ГЕРБ се оказаха ВЪЗДУХ ПОД НАЛЯГАНЕ!

А то само с духане  не става.  Иска се  дълбок сняг да завали, че не само да  завие  посятото от народа, но и да затрупа, като лавина с „народната си обич” дори бог Бойко и  искрата  Фидосова. … Нека  се изпролети, нека  слънцето си изгрее  и на нашата изборна улица, нека  потекат онези ми ти  маково цветни бюлетини, като  пролетни води и току виж, че отнесли  боклука…

Я за сега да си посрещнем  Коледата и Новата Година, както се полага!..Да сложим на празничната трапеза, каквото природата е отредила – сиреч,  каквото сме си стъкмили, да си поднесем традиционно  подаръци,  пък било  и най-скромните , но най-сърдечните, да си дарим  обич  и надежда!

Пък  ако имате в  печката какво да бумти, ако не  Ви плаши зимната виелица зад  прозорците, ако имате още сили  за размисъл и за аналогии, между  днешното време   и времето на  Чудомир,  кликнете  и прочетете неговия разказ  СЕЛО !

декември 4, 2012

СБОГУВАХА СЕ ЖЕРАВИТЕ С МЕН !

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 3:49 pm

2EHVZCAUTKZV2CA2YPUXFCA25HOJ5CA4DKIJCCAAY9XDKCA54MKWHCA5PPZV2CABSNXJUCACK7AMECAZ9PM8RCAVG49L1CAR74CDXCAUH1TRHCAO8DA5PCAQYOWQNCATKIN45CATBZWT7CADF7JOB

Сбогуваха се жеравите с мене!70543791_2218979_1296587

Високо от небето сиво  чух,

над  дъжд и полъх  полетели,

оставиха    тъгата си във  мен.

От литнаха  на юг, където ,

слънце и  през зимата ще грей.

Останах сам, и ето:

стоя сред падналите листи,

а в клоните свисти си мразовей.

Обзели са ме тъжните ми  мисли,

сърцето завистта люлей.

И  веят зимните фъртуни,

снегът  пъртини ще завей…

Ще  свия в топлата бърлога,

душата си замряла в сън,

за полет щом к’ат  не копнее,

Мечок ще стана аз злодей.

Във сън ще чакам ,

пролетните трели,

на птиците  завърнали се у дома,

когато вятър топъл пак повее,

щастлив да  изкрещя:

-Пролет моя!  Пак  добре дошла!

март 27, 2012

ЗА КОТКИТЕ И ХОРАТА

Filed under: внуче — Етикети:, , , , , , , , — гравитон @ 9:22 pm

        Тази зима беше сурова и тежка. В бащината къща вилняха виелици и сибирски студ… Не ги усетих. Още за Kоледа се качихме със сина и старата ми, 89 годишна майка, на сребърното „Морано” и отпътувахме от Пордим към топлия, южен Пловдив. Избягахме от настъпващата зима. Цели три месеца парното в апартамента жужеше и ни обливаше с мека топлина и уют..

Когато за   Коледа, заключихме родната къща и се натоварихме на луксозния автомобил,  на пътния праг ни изпратиха двете домашни котки. Гледаха ни  животинчетата с неразбиращ, изпълнен с  обич  поглед и ни укоряваха. Напускахме градения с толкова труд и лишения дом.. и тях. Изоставихме ги. Изоставихме ги на произвола на съдбата. Изоставихме ги за цяло тримесичие, на минус 20 градусови температури, без храна и вода. Предадохме ги. И тях и дома си. Изоставихме ги,  като хилядите български синове и дъщери, зарязали домовете си, родителите си и Родината си, и тръгнали по широкия свят да търсят „топлина и уют”.

         Гузната ми човешка съвест  се разбунтува. Накара ме да се замисля за котките и хората. Да се питам дали ще оживеят? Дали съм прав като ги изоставих?

         За това вчера, когато автомобила ни върна обратно и на пътната порта  ни посрещнаха  двете живи и здрави животинчета, искрено се зарадвах. Те се умилкваха, галеха се о нас, радваха се и ни говореха нещо на своя котешки език.

         Пред къщния праг, пролетния ветрец разнасяше птичи пера и остатъци от миши опашки… Котките  бяха ловували.  Носили те своя лов пред прага на къщата и се отчитали пред стопаните си. В този момент прозрях:  Те не само са се  борили за  своето оживяване, не само са  останали  пазачи на дома, но и са останали верни на своя дом и стопани!

          …Да, човекът е голямо животно! Само той може с „лека ръка” да гледа едно живо същество, като „принцеса”, а  в следващия миг, да го захвърли на произвола на съдбата!..

януари 31, 2012

ПОЛИТИЧЕСКИ ВИЕЛИЦИ

                Отмина  еуфорията от топлината  на  Коледните и  Новогодишни празници. Отминаха и Иванов и Йорданов ден. Дойде   Атанасов ден, уж да ни донесе благата вест за наближаващата  пролет, пък то взе, че се застуди. Изненадващо, още по време на церемониите по стъпване в длъжност на новоизбрания Президент,   усмивките  застинаха  затрупани от  пухкав сняг.  Заприличаха на смразяващи гримаси.

Възмутен от ненормалното присъствие  на горещия  южен суховей от Гърция и Италия,  долнякът  се втурна без предупреждение  срещу разгорещените  спорове на богатите в Давос и покри с мораво синьо Балканите и цяла  Европа. Естествен  мраз  скова магистралите  и топлите надежди за решаване на финансовите и икономическите проблеми. Сибирски студ, без да се влияе от предложенията МерКози , се настани трайно, за да потвърди, че не той, а  Европа и Света трябва да се съобразяват с него.

У клетия, премръзнал  българин  проблесна  искрица  надежда. Идващия у нас,  от името на  Дядо Мраз, ще приключи най-после безконечните преговори с  Газпром  за осигуряване живителна топлина на България. Виелицата от стачки в железопътния транспорт и въгледобивната  промишленост; безконечните  искания  за повишаване цените на  електричеството, водата и топлото  -да бъдат подтиснати и регулирани.

И понеже всяко действие си има противодействие в този свят,  от далечна Америка,  към нас тръгна  високопоставена гостенка  –  самия Държавен секретар на САЩ, госпожа  Хилъри Клинтън.  Навярно недоволна от действията на  посланик  Джеймс Уорлик  у  нас и забравила, че и настоящата  финансова и икономическа криза тръгна от САЩ, Тя  първо ще присъства  в Мюнхен на традиционна  международна конференция по въпросите на сигурността и ще дойде да ни оправи.

С поред разсъждаващи източници, оправянето включва изразяване недоволство по  отказа ни,  Американската компания „Шеврон”, да прави у нас проучвания за шистов газ; натиск за противопоставяне на руската енергийна зависимост и не на последно място още по безропотното ни включване в действията на САЩ  и НАТО в Близкия изток  и най-вече в Иран.

Е, дано само действията спрямо Иран не доведат  до запалване на петролен огън. От него,  сибирския студ,   едва ли може да се повлияе. А и  петролните действия  на Иран са подпрени от интересите  в този регион на Индия, Китай и Русия!

октомври 31, 2009

КОПНЕЖ

IMGP5582

Родопите - зимата, Тракия - есента, историята - времето и белия гълъб!

октомври 30, 2008

ЗИМАТА В КОМИ

        Знаете ли какво е при  минус 52 градуса студ ? Не знаете ? Ще Ви разкажа…

Това е неописуема опасност за живота на над 14 хиляди българи в Коми. Годината беше 1987, но  настоящата може и да е още по студена. Тогава беше достатъчно пароцентралата  да аварира и да спре работа за повече от един час и половина и селището замръзва. Повече от час и половина спиране на топлоподаването и следва евакуация на населението. А това ще рече,  че чак през лятото може да се пристъпи към размразяване и ремонт.

        Може да Ви се вижда парадоксално, но в Коми най-доброто време за работа в гората е зимата Представете си около минус 20-25  градуса по Целзий студ.  Река  Вашка е замръзнала с над метър и половина лед. Което ще рече станала е автомагистрала за  натоварените с трупи лесовози. Блатата и те замръзнали – станали проходими. Теренът  –  твърд. . . По пътищата  вървят водоноски с подгрята вода, за да не замръзне,  пръскат и щом падне водата замръзва.  Пътя става гладък като асфалт. А понеже леда е едрозърнест и  сцеплението между гумите и терена е превъзходно. За това,  всяка сутрин от топлите гаражи излизат рейсчетата  и карат секачите на над 80 километра  до сечищата.  А знаете ли какво е топъл режим на двигател? Това значи месеци наред двигателя да не се гаси, чак до пролетта!

        При повече от минус 20 градуса, даже страничните клони на дърветата замръзват. Което ще рече, като падне отрязаното дърво, страничните клони сами се чупят, няма нужда от окастряне. Но докато се стигне до там? Ето част от технологията в секаческата бригада. По екологични причини и за правилното възстановяване на гората, изискването е дърветата да се режат до дъно. Пънове не се допуска. Тайгата се самовъзтановява за 15-20 години.

        А питате ли се на къде ще падне това  творение на комската природа като го отрежат. Нали от долу има други хора? За това, за да не затисне падащото дърво резача, има до него двама вилкаджии. Тяхната задача е, с едни дълги вилки да насочват, с бутане падащото дърво в безопасна посока. Реже резача, те бутат колкото се може по-на високо ствола на дървото в избраната посока и огромния дървесен ствол с клони и сняг полита и пада в над метровия сняг. Тогава се заемат секачите. Те с бензинопили и брадви окастрят  поваленото дърво, докарват го до вид годен за товарене в лесовоза. Саямо, че до лесовоза идва ред на чокериста, дето ще го завърже със стомането важе за да го изтегли трактора до лесовоза и погруза да го натовари. На лесовоза стволовете се обвързват със стоманени въжета и се откарват в селището, където на  долен склад се разкройват. А какъв е труда на разкройчиците? С едни железни, остри, метални куки, те придърпват дългите трупи и ги нарязват на необходимия за товарене във вагоните размери. Опитайте се да си представите, каква борба е с тези остри железни куки забити в суровата дървесина. Дървото се съпротивлява            , опъва се и неусетно ръцете се одължават, дърпайки чак бъбреците на работника… Та така, докато се стигне до милионите кубици ценна дървесина, пристигащи  с жп.вагоните по ферибота Варна Иличьовск….

        Но както и да е. Сещам се за един случай с работник от гората  и не мога да не  Ви го разкажа:

         Постъпила молба  на работник от гората, да бъде преназначен на каквато и да е друга работа. Отива той при директора на ГПП Благоево, инж Цинцев и четворката го приема.

         Защо искаш да смениш работата, младежо? – пита го директора. – Уплаши се от зима та ли?

         Не другарю директор, ама прочетете молбата ми …

         – Трифоне, я  я прочети! – обърнал се директора към комсомолския. И Трифонов зачел.

         Молба от ( еди кого си)  , ринач в бригада (еди коя си). Другарю директор, мола да бъда преназначен от ринач, на каквато и да е друга работа, дори и по незаплатена, защото , тази зима снега е дълбок 1 и 80, а аз съм висок само 1 и 65.

            Погледнал го  Цинцев, наистина нисичък човека. Усмихнал се  и гопрехвърлил на друга работа.

            С това тази история свършила,  но на мен ме се искаше да  Ви разкажа още за статичното  електричество  в Коми.  Леле, ако можехте да усетите заряда на статичното елекричество предизвикано от големия студ? При докосване до предмети, при ръкуване, при целувка даже усещате как тока  Ви удря. Знате ли какво е устните  Ви да искрят? Веднъж в младежката дискотека награждавах , голяма група деца с книги и други предметни награди. Децата преминаваха двадесетина метра по изкуствения мокет, наелектризираха се  и когато се ръкувах с тях връчвайки им наградата, електрическия заряд се пренасяше мигновенно от по малката маса на децата към мен.А  за  .магнитните аномалии, за това, че с моя WPW сърдечен синдром, беше абсолютно противопоказно да ходя на работа в Коми, въобще няма да отварям дума. Е бях с чужда електрокардиограма, пък там на пук на всякаква логика се чувствах сто пъти по добре.  Студа голям,  но не се чувства. Няма вятър. Въздуха сух и чист.  Особено здравословен за алергии и дихателни заболявания. Природа!  Често съм си мислил: Може би, именно тежките природни условия, мобилизираха човешкия организъм и се стигаше до там, та в повечето случаи и бездетните жени раждаха… Парадокси някакви … Както е парадокс на природата, че скования в студ  Сибир, дава топлина, чрез газ и петрол на Европа, чак до южните Италия и Гърция. А най-важното си остава:  колкото по голям е студа в природата, толкова по голяма става топлината в човешките взаимоотношение. Най-важната топлина дори и през зимата.

           

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.