Mitkoivanov's Weblog

януари 24, 2017

ИМЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ – АСЕН ПОПОВ !

basa-1735k-1-25-1-asen_popov%2c_19361phpthumb1

 

Само преди 20 дни театралната ни  общественост  отбеляза  90 годишнината от откриване сградата на народния театър „Иван Вазов”.  Малцина  театрали  знаят, че сред имената на, оставилите  диря  с творчеството си в театъра, стои и името  Асен Попов (1895-1976).

Кой е Асен Попов?

Преди да спра вниманието Ви на неговия творчески път и заслугите му, за да остане в историята на българския театър, искам да напомня, че Асен Попов е роден на 24 януари 1895 година,  в  тогавашното село Пордим. Да,  селището  в което,  при  обсадата на Плевен в Руско – Турската война 1877-78 година, са се намирали Главната квартира на Император Александър ІІ  и на  румънския княз Карол І ви. Тук освен че е взето решението за зимното преминаване на Стара планина, е разгледан и одобрен и Санстефанския мирен договор, а също, е осъществен и първия телефонен разговор в  България. Пак в Пордим, точно срещу къщата в която се е намирала главната квартира на руската Освободителна армия и днес се намира родния дом на един от патриарсите на българската драматургия – драматурга Иван Радоев.

Но сега думата ни е за Асен Попов.

Асен Попов (1895-1976) – е български художник – сценографграфик иживописец[1]. Запомнен е с новаторството си в българския театрален декор, защото прави някои от първите триизмерни произведения за българската сцена – с обемен, а не само с рисуван декор.

Както споменахме  вече,  Асен Попов е роден на днешната дата –   24 януари 1895 в ПордимПлевенски окръг[2].

През 1914 започва да учи Живопис в Художественото индустриално училище при проф. Петко Клисуров, но след края на Първата световна война през 1920 продължава обучението си в Ленинград под ръководството на проф.Осип Браз. През 1922 се завръща в София и завършва Художествената академия при проф. Никола Ганушев.

През 1925 Асен Попов започва работа като сценограф в театрите извън столицата, включително в родния Пордим. Това допринася за развитието на концепцията му за единството на триизмерната актьорска фигура и заобикалящата я сценична среда. Той експериментира с декорите, най-вече,  на любителските неакадемични сцени. Едновременно с това,  работи във Варненския общински театър, където оформя постановките на „Багдадския хамалин“ от Ж. Льометр, „Чародейка“ от Спажински, „Терез Ракен“ по Емил Зола. През 1936 сценографира Шекспир, разбивайки театралната площадка. Повтаря това и през 1939 в Народен театър, София с „Ученикът на дявола“ по Фр. Молнар. Поставяйки като режисьор „Иванко” на Васил Друмев, Асен Попов дори премахва театралната завеса.

Между 1934 и 1942 в Народния театър Попов постига най-интересните сценографски решения на класическите сцени от „Еленово царство“ (Г. Райчев) „Света Йоана“ (Б. Шоу), „Хамлет“ (Шекспир), „Най-важното“ (Н. И. Евреинов), „Пред изгрев“ – (Ст. Савов), „Златният кинжал“ – (П. Апел), „Орлеанската дева“ – Фр. Шилер (1943).

Асен Попов е сценограф и на Народната опера за „Момичето от Златния запад“ (Пучини), „Фиделио“ (Бетовен), „Орфей“ (Глук), „Отвличане от сарая“ (Моцарт), „Цигански барон“ (Калман), а също така и множество сценографски оформления за оперетни постановки, като например „Лизистрата“ в театър „Одеон“[3]. Асен Попов прави постановки и след 9 септември, възприемайки с лекота изискванията за социалистически реализъм. Най-новаторски е декорът на „Млада гвардия“ – по А. А. Фадеев (1947), където, според Вера Динова-Русева:” …създава експресия, условен декор с романтично извисено пластично пресъздаване на идейното съдържание…”

Асен Попов и Владимир Мисин подготвят първата постановка на Варненската народна областна опера – операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана с премиерна постановка на 7 септември 1947[4].

       Асен Попов създава графики, живопис и илюстрации за книги. Той е сред малкото представители на сецесиона в българската живопис. След  9 септември 1944 Попов рисува предимно пейзажи и портрети в реалистичен стил(„Църквата в село Славяново, Плевенско“, „Майка ми”, „Съпругата на художника Тодора Попова, „Баща ми“, „Овчарче“). Той е автор и на ликорезбите (от периода 1925-1930): „Погребение“, „Трифон Зарезан“, „Тодоровден“, „При болния мъж, „Жетварка“, „Орач“, „Майка“, „Улично момиче“. Удостоен е със званието Заслужил художник на НРБ[5].

Асен Попов умира на 6 март 1976 в София.

 

януари 25, 2016

КРИСТИЯН КОСТОВ

Несъмнено Кристиян Костов е с едно гениално начало! Но най-важното е, че Кристиян Костов е момчето което вълнува, защото пее със сърце!

https://youtu.be/pypr2Vv0N-A?list=RD0LsYI9yOveI

(Гледайте клиповете на цял екран! Кликнете в десния долен ъгъл и удоволствието Ви от изпълненията наКРИСТИЯН КОСТОВ – Славянския Джъстин Бийбър, ще бъде по-пълно!)

 

 

юли 4, 2015

ТЯ Е … Nina Burri

Filed under: По света, Uncategorized — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 11:57 pm

Nina Burri – Жена-творец, която управлява живота си!

…не е извънземна, не е само красота, не е само пластика и танц, не е само музика, не е само гъвкавост и талант, не е само ласка и нежност,Тя не е само чар и сексапил, не е само привлекателност и душевно излъчване, даже не е извънземна или съвършена!!Тя е всичко това, заедно!
Тя е Жена – творец!!Всеотдайна и упорита! Възхитителна и опияняваща с изкуството си!!Една чаровна европейка, завладяваща света!
Насладете и се: Nina Burri @ DGST 19.02.11
Нина споделя:! „Никога не позволявайте на никого да ви каже, че не сте достатъчно добър …. Следвайте сърцето си.
Вие сте създател на собствения си успех-история! “
http://www.ninaburri.com/

март 15, 2013

МАЙСТОРИ НА ПЛЕВЕНСКАТА СЦЕНА

IMGP2699Снощи (петък 14 март 2013г), на сцената на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” Плевен, имаше МАЙСТОРИ! Превърната в строителна площадка, сцената се оказа тясна за развихрилите се резбари на българското драматично изкуство. Често театралния еснаф на Плевен, извайваше драматичните дантели, направо сред зрителите в салона. Поставяните от класика ни Рачо Стоянов, драматични въпроси, избухваха на сантиметри до зрителите и допълнително свиваха сърцата им. Зрителите се чувстваха като част, не толкова на театралната трупа, колкото на реалните герои, живели преди век. Така, това успешно, модерно, режисьорско решение на постановчика Димо Дешев и помощник-режисьор Биляна Вълчева, допринесе допълнително за драматизма, на писаната още през 1922 година, но актуална и днес, пиеса.
Аудио и видео дизайна на Асен Антонов в постановката, засилва и без това силното усещане на зрителя, че съпреживява типично българска легенда.
За вълнуващото душевно изживяване на зрителя, несъмнено допринася и ненатрапващата се, вещо пренасяща в обстановката на действието сценография на вещата Зоя Минева.
До тук, нарочно не се спирам върху играта на главните герой – актьорите: Георги Ангелов- майстор Тихол, Мариета Калъпова – Гена, Елица Анева – Милкана, Адриан Филипов – Живко, Генадий Николов – Добри, Александър Димитров – Найден, Мариан Стефанов , Сергей Константинов и Надя Новоселска. Тяхното въплъщение в Рачо Стояновите герой, е толкова пълно и въздействащо, че не може да се опише. То трябва да се види, да се чуе, да се съпреживее. Искрените истински сълзи в очите на Елица Анева, трепета в гласа и и специфичните обертонове в пеенето на Надя Новоселска – Жената която разказва, хващат зрителя за гърлото и го правят съпричастен с изживяванията на героите в тази успешно представена драма…
„МАЙСТОРИ” – е още една ПОСТАНОВКА НА ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” – ПЛЕВЕН, която НЕ БИВА ДА СЕ ИЗПУСКА !
Билети на касата в театъра -8373-46
Информация на телефон -83-52-76
E-mail: teatur_pleven@abv.bg; http://www.teatur-plevenbg.com

IMGP2676IMGP2683IMGP2687IMGP2688IMGP2689IMGP2690IMGP2691IMGP2695IMGP2698

юли 29, 2012

ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ

Filed under: музика — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 8:02 am

Съгласете се, че рядко се среща такова изпълнение,    такъв контакт с публиката и такова  въздействие от изпълнението  на твореца!

Почувствайте го и Вие с

ОБИЧАМ ТЕ  на ЛАРА ФАБИАНИ

!

Дай боже на всекиму такъв успех при изживяването, изказа,    контакта и въздействието в общуването !

юни 8, 2012

Спомен От Един Миг – Рикардо Кочианте


Една любов като нашата,                                                                   
няма да свърши никога!
Една любов като нашата,
не може да умре никога!
Когато се обича истински,
нищо вече не може да те уплаши:
нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Когато дойде и ти почука на вратата,
понякога те наранява.
Когато събаря вратата,
се разбива в твоето сърце.
Не си разбрал, не си знаел, че е спряла в теб.
Тази любов, която сега те кара да я чувстваш,
така силна и голяма, вътре в теб.
Когато се обича истински,
нищо не може да те уплаши.
Нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Споменът от един миг,
е по-дълъг от един живот и върви винаги в теб.
Ако го стискаш между пръстите си,
остава затворен в прегръдката,
дори и след като си тръгнеш.
Споменът от един миг, не свършва никога.
Споменът от един миг, когато е истински,
когато е голям, може да остане и вечен!
Когато избухне в съзнанието ти,
остава затворен в сърцето ти,
дори и когато си тръгнеш!
Една любов като нашата,
никога не може да свърши!
Споменът от един миг,
не свършва никога!

май 30, 2012

ПАРЦАЛЕВСКИ СМЕХОТРУСОВЕ

   

Днес 30 май 2012 година, от 19.30 часа в гр. Пордим имаше смехотворни  трусове с епицентър,  салона на НЧ”Иван Радоев”. Тук,  Театралния колектив на НЧ”Георги Парцалев”от гр.Левски,  гостува с  най-новата си постановка. Пордимската  взискателна публика се смя от сърце, най-напред на смешните 2 лв. за вход,а  през следващия час и половина на изградените успешни образи на  СЕЛЯНИ В ЕВРОПА – ПОРНО БЕЗ ГРАНИЦИ !  Актуалната съвременна  комедията, представена от театралния колектив,  със   сценарист  и режисьор  Огнян Панайотов, не само  провокира често публиката, спонтанно и невъздържано да прекъсва с ръкопляскания и смях играта на актьорите Стефан Личев, Мария Вилхемова, Георги  Романов, Генко Тончев,Милена Митева, Румяна Бонева, Величка Панайотова, Магдалена Любенова, Иван Панайотов, Косьо Косев, Василка Ненкова, Йордан Първанов, Найде Селейдинова, Даринка Иванова, но накрая със ставане на крака и дълги аплодисменти им благодари за вещата игра, с която защитиха името на патрона на НЧ”Георги Парцалев”.

май 14, 2012

ЗА ТАЛАНТА И ВДЪХНОВЕНИЕТО

         Съгласете се, че има   много хора отдадени на  огромното си  желание  да  бъдат  творци. Познавам  личности, които  водени от желанието си да станат  актьори, кандидатстваха  по 7-8 пъти  във ВИТИЗ. Някои от  тях  го  завърших а.   Изучиха  историята, теорията, практиките  в  театралната професия,  добиха  опит  и  майсторлък  и станаха актьори .  Малцина от тях,  станаха  даже и творци.  Но болшинството,  останаха само занаятчии. Липсва  и  живецът.

        По същия начин  има  и  завършили  консерватория  или  художествена  академия, литература или духовна  семинария; отличници  изучили и усвоили инструментариума и тънкостите  на избраните от тях професии. Професии,  с които  живеят, вдъхновяват се  и се  чувстват щастливи  или  разочаровани.  Мнозина от тях  са артисти, певци,инструменталисти, журналисти, писатели, поети, композитори и спортисти, които с право се  гордеят с постиженията си… И въпреки това, въпреки всеотдайността  им, въпреки  жертвеността  им  и  безпределната  любовта с която творят,  те  все не могат  да създадат изключителното,  неповторимото, великото си  произведение  в  изкуството. Все не и достига, онова  малко  нещо , което е невидимо,  което   хваща  „за гърлото”, спира дъха, което разтуптява сърцето, превръща емоцията в сълзи и те кара да се замислиш …Нещо , което е  подправката  на   най-вкусната  храна  за духовния  мир на човека  от днешното и утрешните поколения  в изкуството..

       Липсва и таланта.  Онази    магическа   искра, дадена   от природата,  с  която малцина  творци, са надарени  свише  и успяват  да  развият  и обогатят;  всеотдайно,  с трудолюбие, с постоянство,       целенасочено   и  с   много  любов,    за да  горят   в огъня на изкуството.  Да горят,  пръскайки  светлина и духовна топлина  към  човешките  души.

      Не е нужно да се съгласявате.   Сравнете  двете снимки  и   се  запитайте,  коя  от свещите Ви носи светлината, топлината и божествения  огън!?

      

май 8, 2012

КАКВО КАЗВАТ БОТЕВ И ЧЕЛЕНТАНО !? – напомняне

В последно време у нас, започнаха да се леят горчиви, крокодилски сълзи за Гърция и особено за Франция! Както знаете народите на тези страни- люлки на демокрацията, си казаха тежката, изборна дума. Резултатите от изборите в тях, а и в редица други(Дания,Австрия,Люксембург,Молдова, Норвегия,Словения…), лично мен, ме навеждат на мисълта, че ЕВРОПА СЕ СЪБУЖДА! Събуждане за което ратуваха изключително талантливи и велики творци,  от Христо Ботев   до   Адриано Челентано!
Не скачайте, не ме разбирайте  криво, просто вижте, припомнете си какво  казват  Те!

ХРИСТО БОТЕВ

Смешен плач
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията, школата на шпионството и робството; плачете, филантропи, за палатите на страшните вампири, на великите тирани – за паметниците на глупостта, на варварството, изградени с отсечените глави на толкова Предтечи, на толкова велики мислители и поети, с оглозганите кости на толкова мъченици за насущния хляб, – плачете! – лудите не може никой утеши, бесните не може никой укроти!
Кълнете комунистите, че съсипаха столицата ви и измряха с разбойническите за вас думи: свобода или смърт, хляб или куршум! Плюйте на техните трупове и на труповете на онези жертви на цивилизацията, кои сте прегръщали и прегръщате в лицето на жените си, на сестрите си, на майките си и днес наричате бесни блудници, защото имаха още сила да се хванат за оръжие и избавят от вертепа на разврата! Хвъргайте кал и камъни връх гроба на Домбровски, защото не стана слуга на някоя коронясана глава, а поборник на велика идея, на висока цел и с гърди твърди се опря на предателите на Франция и виновниците на толкова злочестини в човещината.
Цял свят оплака Париж, цял свят прокле комунистите, и нашата бедна журналистика и тя не остана надире, и тя заплака за бездушното и прокле разумното.Смешен плач! Като че от Нимврода до Наполеона, от Камбиза до Вилхелма войната не представя едни и същите зрелища, една и същата цел с едни и същите средства. Като че Наполеон, в името на цивилизацията и Вилхелм, в името на божия промисъл, не направиха повече зло, повече варварство в 19-ий век, отколкото напр. Александър Македонски с походите си преди толкова векове. Но там е варварството, там са укорите и проклятията, дето робът, човекът, като не чуят думите му, разума му, улавя се за крайност и се бори на живот и смърт, доколкото му позволяват средствата, които са низки, защото са малки, а малки само затуй, защото им са ги отнели господарите. Тогава човекът наричат разбойник, развратник, низък и варварин! Такива бяха и комунистите.

Християнството има своите мъченици, доде нарече роба „син божий, син человеческий“; има ги и революцията, за да „направи скитника гражданин“; има ги и ще ги има и социализмът, който „иска да направи човека повече от син божий и гражданин – не идеал, а същ човек, и от него да зависи градът, а не той от града“. Християнството, революцията и социализмът – монархията, конституцията и републиката – те са си фактове и епохи исторически, кои ще отрече само тоя ум, който не признава прогреса в человечеството.
Училището и само училището, казва баба Македония, ще избави Европа от социален преврат – училището и само училището, повтаряме ний, ще я приготви за тоя преврат; но не училището на Златоуста и Лойола, на Вилхелма и Наполеона, а онова на Фурие и Прудона, на Кювие и Нютона – и училището житейско.
Комунистите са мъченици, защото не са важни средствата в борбата им за свобода, а идеята на тази борба. „И свободата ще има свойте езуити“, казва Гейне.
Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската – за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит – звяр или риба? … И ще бъде ден – ден първий.

Памфлетът „Смешен плач“ е публикуван в бр. 2 на вестник „Дума на българските емигранти“.
библиотека | Христо Ботев

и  АДРИАНО ЧЕЛЕНТАНО

http://www.youtube.com/watch?v=PRLNp6cS0Ik

http://www.youtube.com
Ударил е часът – Адриано Челентано (превод

април 5, 2012

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ

       

    Какво е,           да  се насладиш на прекрасна  музика, в изящна, потънала в злато и разкош  концертна зала?

    Какво е,  да  изпиташ естетическа наслада от изящните извивки и движения в танц на  сцена и балната зала?

     Какво е,  да потънеш в изяществото на багрите, картините и скулптурите в световните изложбени зали и музей на изкуствата?

     Какво,  е да харесваш красотите и суетата край модните подиуми и червените килими на световния артистичен елит?

     Какво е,  да бъдеш великодушен, добър и благотворителен, когато си потънал в разкош и излишък?

     Лесно е.!?

     Но трудно и истинно, е да съпреживееш божествеността на естествената птича песен и тананикането на работещия роб; да се зарадват очите ти от тихите стъпки на дивия звяр и изящните движения на бягаща кошута,  на  размаха на летящия орел и пърхащите птичи крилца, на плавността в извивките на бягаща змия и спокойствието на прозрачния въздух в утринна  мъгла….

      Истинно  е,  да откриеш парада на разцъфтелите цветя, дървеса и треви, да усетиш музиката на небето и водата ;  шумоленето на  клоните и пукота на камъка под слънчевата светлина и знойния  мраз…

       Истинно е, да видиш красотата в движенията на каменоделското тяло, във фигурата на крехката  перачка  и   фолклорния танц..

      Истинно е, когато   срещнеш  в образите на  засмяното бебе и  уморения  поглед на  стария човек,   надеждата и безнадежността…

      Истинно е, когато  с  лекота  споделиш  в  зимния ден , крайчеца на завивката си,  трохата хляб  и глътката вода!…

Истинно е!…  И  трудно!…   Но… това е изкуството на живота!

Older Posts »

Блог в WordPress.com.