Mitkoivanov's Weblog

август 6, 2013

МОДА, МОДААА! ПУСТА МОДА ! – еротичен разказ

recovered_jpeg-digital-camera_1059
Като дойде демокрацията и народа се почувства освободен.Отпаднаха сума ти норми на поведение и морални ограничения от миналото. Това жителство, постоянно местожителство, задължителна работа и морални постулати овехтяха, станаха свободно избираеми за новия разкрепостен човек на капитализма. Гражданския и църковния брак станаха отживелица, а мъжете и жените заживяха свободно и неконтролируемо на семейни начала. Жената се освободи от веригите на морала и обществените сексуални норми и се увлече във феминизма. Колкото по къси ставаха минижупите, толкова по дълбоки ставаха женските деколтетата и толкова по шариха очите на жените. Държанието им стана волно и примамливо… С една дума, жената се разкрепости и сексуално. Техническата революция и отвори очите за доскоро уж забранените еротични и сексуални превъплъщения и тя стана модерна!
Ей на, кака Пена, тъкмо бе отгледала децата, ще рече, жена в силата си. Свекъра и свекървата и, още млади, не само гледаха децата, ами и наред с трите свине майки, чуваха и сума ти пернати, сюрия зайци и две плодовити кози с ярета. В трите декара двор старите имаха лозе, овощна градина, 25 кошера и парник. Произвеждаха плодове и зеленчуци и за пазара в окръжния град.
Мъжът и Пламен Якия, здрав и буен като расов жребец, се беше поукротил,помагаше на родителите си и работеше като тракторист в едната от селските кооперации. Изкарваше добри пари, а с помощта на родителите му къщата и двора им бяха за показ. Селски двор и къща, ама с градска подредба. Наред с двата автомобила и буса, вече се бяха обзавели с най-модерна бяла и черна техника, че и кабелна с над сто програми и то с високоскоростен интернет. С една дума в къщата им имаше и от пиле мляко.
Кака Пена носеше най-модерните дрехи, ходеше на фризьор и маникюр и се грижеше за красотата си. Беше хубава и засукана, весела и контактна и най-важното, разтропана. Якия си я обичаше и неусетно с майка му и баща му, бяха и поверили повечето от финансовите въпроси на фамилията. Ще рече, понеже бе завършила икономически техникум, не и се полагаше да се занимава със селско стопански труд. Беше и възложено реализацията на продукцията. За целта голяма част от времето на кака Пена минаваше на пазара в града. Сутрин свекъра докарваше стоката, помагаше да я подредят на сергията и си отиваше на село да работи. Обикновено да вечерта, тя продаваше всичко, минаваше да пазари в големите магазини и се прибираше с лъскавата си ”Микра”. А как да не продаде стоката, като закачливия и поглед и приветлива усмивка, действаха на мъжете като мед на пчели и омайно биле. Наведеше ли се да избере стока за поредния купувач, примамния блясък на пълното и дълбоко деколте омайваше мъжете и те с готовност даваха най-високата цена…
В последно време, пред сергията на кака Пена взе да се навърта, елегантен, добре облечен господин. Косата му сресана, лицето му винаги гладко избръснато, парфюмът му скъп, ухае на Европа, а ръцете му бели и пухкави като кадифени ръкавици. Дрехите му и те, все чисти и изгладени, от пръв поглед се вижда, че са маркови и скъпи. С една дума – мъж от класа! Та поспре се, господина, уж попита за стоката, усмихне се, а погледа му нежен като перушинка, потъне в нейния, погъделичка женското и самочувствие и все ще намери как да завърже непринуден разговор. Жена му била на работа в чужбина, децата му учили в странство, а той живеел в новата кооперация срещу пазара ама се чувствал самотен.
От дума на дума, работата стигна до свалка. И макар кака Пена да не беше „такава”, в главата и неусетно се завъртя, първом плахо и неприемливо, а после натрапчиво и нетърпящо възражение, едно растящо като лавина желание. Зачопли я то в женските и мисли, уж само като червейче, пък после се спусна в слабините и я погълна като змия боа. Прииска и се и тя да е модерна, като повечето жени – да си има любовник… И заживя кака Пена с мисълта да изпита голямата любов и разтърсващия секс и се предаде.
Съпругът и вече започна да и изглеждаше недодялан и груб. Колкото и да се къпеше вечер, все и миришеше и на пот и масла, на земя и животни. Тялото му стана тромаво, ръбесто и отблъскващо. Погледа му безличен и хладен, а уморените му мускули се отпускаха под нетърпимите, дразнещи звуци на животинското му прохъркване.
В един разгорещен августовски ден, следвайки непонятните закони на женската логика, кака Пена се озова в апартамента на господина. Ей тъй, само да си почине от жегата и да се поразхлади с едно джинче и „Тоник”. След второто питие с лед, прохладата на мрънкащия, като прехранен котарак климатик, напълно я размекна. Горещото и тяло и дух се отпуснаха, тя се озова под свежия възбудителен душ в банята на господина… После някак естествено се плъзна в атлазените чаршафи при него и заплува като мряна рибка във водите на любовта. В очите и мъжът до нея изглеждаше като Аполон, като пролетно ухание, като надежда за наваксване на десетките пропуснати години и сладости на живота. Тялото и се обви около неговото като плевел. Привлечени, като електро магнити под високото напрежение на страстта, двете тела се превърнаха в едно огромно, изпълващо пространството на действителността, кълбо похот и неистовото и желание достойнството му да проникне в нейната мека плът, в същността и…
После, после, за миг кака Пена усети, мъжът над себе си. Дишането му стана като на разгонен нерез. Мъжът направи два три заешки тласъка и потопено в лавата на нейната страст, достойнството му се стопи и изгуби. Конвулсиите на тялото му затихнаха, като дълбоката въздишка издадена от рухналото върху и мъжко туловище. Кака Пена усети, че цялата вселена от желания, очаквания и наслада се срути…Светът се изпълни с разочарование.

– Мода, модааа, пуста мода! – простена кака Пена и в съзнанието и изплува топлия добродушен поглед на съпруга и.
Спомни си тя здравото му и едро тяло, твърдостта и силата с която я любеше, всеотдайността и сливането на душите и когато зачеваха и се радваха на децата си. Спомни си нежните ласки и сигурността с която я галеха грубите му работни ръце и и стана пусто и празно.
– Мода, модааа, пуста мода! – простена отново жената и стана.
– Какво все повтаряш: „Мода, модааа!”? – попита мъжът до нея и запали цигара.
– Какво ли? … Ами оставила съм в къщи мъж като канара и с достойнство, като краставица, пък съм взела да се лигавя с корнишонче! Ама нали, пуста мода!?….

Advertisements

септември 29, 2009

МЛЕЧЕН ПЪТ – среднощни разсъждения. посвещавам на БУ и batpep

(ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ! – ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ!)

          Опнал се оня ми ти млечен път от единия край на оцъкленото звездно небе над Пордим, та чааак до другия, че и напреко. Разсвирили ми се ония ти щурци, като музиканти на циганска сватба, песента и се носи на талази, като мексиканска вълна на футболен мач и уж е тихо! Нормалните хора отдааавна вече спят. Само кучетата залайват едно след друго, после на групи, а на края, хорово, си предават някакви тайни съобщения, дето колкото и да се силя не мога да разшифровам. Разпъвам си, мозъчните гънки и стигам до успокоителния извод: на 17 септември 2009 година има и други живи същества, дето в два часа след полунощ , като мен не спят. И какво правя толкова? Доя гроздето. Да, не се смейте, доя го. Днес обрах лозите в двора, щото толкова сладко стана тая година, че го нападнаха осите. Обрах го Ви казвам, набрах има няма 15 големи пластмасови щайги и сега бързам да го оронкам в 200 литровия пластмасов варел за ферментация. Хвана, значи с пръстите на лявата ръка над килограмовия кехлибарен грозд, за най-дебелото на чепката, с дясната длан го погаля от горе на долу и стисна плавно с палец и показалец, после с длан и среден, с безименен и накрая с кутрето.Гроздовите зърна се пукат в събраните ми пръсти и потича гроздовото мляко, наричано още гроздов сок или шира.   Какво става от тая шира след двадеситина дена сигурно всички знаете. Но съм сигурен, че не знаете за какво е използвала баба ми, на времето, прекипялото гроздово мляко . Ще кажете за пиене. Така е. Пийвала си жената. Ама хайде сега представете си я оставена денем в село, гледачка на 3-4 внучета, кое от кое по малко, кое от кое по буйно и гласовито? Мъж, синове и снахи на работа по полето, а тя гледачка. Гледачка, ама има и да изпере, да храни живите твари в двора, че и да сготви вечеря за многлюдната фамилия. Досещате ли се какво е правила… Изваждала голямата копанка баба ми и я пълнела със залъци хляб.После наточвала от червеното гроздово мляко и заливала залъците докато хляба шупвал хубаво. Връчвала по една дървена лъжица на хлапетата и се заемала с недовършената си къщна работа. Дечурлигата изяждали попарата и натъркаляли се като червени ябълки след буря, заспивали. Е, вярно, после гледали като пияни мисирки, но това са подробности. Ще Ви спомена само, че най-добре всички станали хора. Нещо повече. Ей брат ми. Такъв тренинг получил от тогава, че и до ден днешен, почти всяка вечер изсмуква 3-4 ракии и литър-литър и половина вино и то въпреки четирите му сърдечни байпаса. Ама той тях ги получи от ядове, не от виното. Синове, началници, че и топлофикация, дето още не може да се разведе с нея. Все си мисля, че точно бабината закваска го направи толкова силен и здрав, та го взеха в казармата моряк, и то водолаз. И да Ви кажа честно, през целия си живот почти не е боледувал. Е, като малък, се разболял от магарешка кашлица..
        Впрочем, магарешката кашлица е гадно нещо. Много трудно се лекува. Ей брат ми, да е имал 5-6 годинки. Като се разбухал от пустата магарешка кашлица, край няма. Напъвала го оная ми ти суха кашлица, та чак очите му изкачали като на настъпан жабок, кашля та чак посинява.
– Лалугери трябва да яде детето – предлагали едни.
     И баща ми хукнал към поляната над село, залагал се край дупките на  лалугерите…Капани правил, с котли вода носил, в дупките реки изливал, лалугери ловил, драл ги, пекъл ги, на брат ми мръвки от лалугер давал да яде та дано оздравее.
– Какво правите, бе ще натровите детето? – викнали втори.
– Я слушайте от нас изпитан цяр –посъветвали трети.- На детето трябва да дадете да пие магарешко мляко.
       И хукнал пак баща ми по поляните край село, къде магарица с магаренце види да пасе, прикотка я, погали я па я издои и на брат ми още докато е топло магарешкото мляко дава да пие. А брат ми пие с наслада, като че ли с магарицата една кръвна група имат. Ако щете вярвайте, ама оздравял. Само че, както знаете, то и от съвременните лекарства странични дефекти се получават, пък за магарешкото мляко, не питатйте. От мляко ли, от що ли, но брат ми заякнал, загладил козина като на презобена магарица, станал издържлив като спечено муле и як като полски катър. Само, че от магарешкото мляко ще да е и дето станал инат и работлив, та до днеска.
       Каквото обаче да си говорим, главна заслуга за неговото физическо здраве има майка ми и нейната кърма. Кърмила го жената до годинка и половина, пък после като поодраснал го научила и пресни яйца да пие. За меда и свинската мас дето ги ял няма да Ви говоря, но бъдете така добри да признаете, че са продукти натурални, като виното, следователно, много полезни. Даже и кога по цял ден на нивата с мотика и сърп се трепала, кога с комат хляб, глава лук и парченце сирене изкарвала жената, сутрин и вечер пак си го кърмила. За туй, когато се омъжила, и преди да роди брат ми, била 65 килограма, а кога се върнал баща ми от фронта, пролетта на 45-та година и заварил брат ми на 3 годинки, тя била само 45 килограма. Изсмукал я делишмето му с делишме. Но го отгледала.
      Ей тука ще отворя една скоба, без никакви намеци и ще ви спомена как след години, семейното ни кученце ( уж малтийска болонка) кърмеше малките си кученца. Раждаше по четири кученца и макар да ставаше кожа и кости ги отглеждаше с кърмата си, закръгленки като малки прасенца. Такава добра майчица беше, че повечето хранителни вещества и минерали от тялото си им даваше чрез кърмата си. Във всеотдайността си стигаше до там, че поради липса на минерали в организма си се паралезираше. Налагаше се да и слагат инжекции с минерали, майгнезии, най вече. А бе страшна майка Ви казвам. Успяваше да отгледа мъничетата си с едната кърма. Природна работа. И какъв е извода тогава? Безспорно, че майчиното мляко е най добрата, незаменима храна за малките бозайници.
         Е, сега да не мислите, че ще почна да Ви разправям за юнака що бозал 25 години. Не бойте се, няма. То за него народа е разказл. Аз ще Ви открехна за юнака що боза 5 години. Съсед ми беше.
        Та Гошо Гюзлев, беше най-малкото от трите деца на съседите леля Стойка и чичо Ангел. Той висок и слаб, строг пазач в складовете на държавен резерв, а тя набита, едрогърдеста стринка с усмихнати, честни сини очи, работеше с майка ми на полето в ТКЗС-то. Ще рече 1953 година. Купонна система. Немотия до шия. Основен проблем на всички изхранването. Преселили се година две преди това, някъде от Велинградско, по причини които ще станат ясни след малко, съседите бяха купили малката къща от нашия двор и живееха весело и щастливо, макар и в немотия. Тук е редно да кажа, че Гошо имаше и много по големи батко и кака. С една дума, петчленно семейство, на лапош, киселец, леща и боб,че и аз – постоянно присъствие. Щом се прибера от училище и у Гошо. Той е 2 години по малък от мен. Ще рече пет годишен, но винаги като се борехме, той ме побеждаваше. Ами как не!? Съдете сами.
      Прибира се Леля Стойка от работа и без да погледне на разхвърляната от борбите ни къща, ще се обърне към нас:
– Здравейте деца! Бихте ли се днеска? – питаше тя. – Гошо яде ли днеска нещо?
Я ела тука мама!
      И петгодишния Гошко, като малко тормаче, се присламчваше до нея. Леля Стойка задигаше блузата си, стаята се осветяваше от напръщялата и бяла гръд. Приковали светлината на стаята и момчешкия ми поглед, циците и, това чудо на природата, с нежните си заоблени и меки форми, с големите и навирени, като розови зурлички на малки прасенца зърна, ме хипнотизираха. Стоях изчервен и хипнотизиран, не отделях поглед от тях и не смеех да помръдна. Гошко се гушкаше у майка си и налапал зърното и, примижал от удоволствие, започваше лакому да сучи. Леля Стойка го гушкаше с любов, като малко бебе и за десетина минути се отпускаше забравила умора и грижи. После починала си, отблъскваше Гошо и стиснала с две ръце едрата си гръд ни пръскаше с мляко. Предпазвах се с ръце, потънал от неудобство. Гошо се изпречваше пред мен и опитваше от въздуха да хване с уста струйките мачино мляко, а леля Стойка се смееше весело, дяволито и доволна, че е нахранила здравото си 5 годишно дете, се заемаше с къщната работа.     Е, вече няма на къде, трябва да  Ви кажа и какво говореха злите езици в селото, за причината,  това петчленно семейство да напусне Велинград и да се пресели в Пордим!?
      Прибрал се веднъж чичо Ангел ненадейно в къщи. Децата му Коцко и Марийка, по големи брат и сестра на Гошко, били на училище.Самия Гошко, около годишен, спял сладък сън. Чичо Ангел влезнал внимателно и тихо, за да не го събуди и открехнал вратата на вътрешната стая. Пред очите му се разкрила неочаквана картинка… На широкото семейно легло, леля стойка лежала гола голеничка. Русата и дълга коса се разстилала като морска пяна по бродираната от нея възглавница, а тя затворила очи, стенела от удоволствие. Гърдите и като бели пордимски тикви се пъчели към тавана и поклащайки се методично и еднообразно приканвали дявола. Пооткрехнал още малко вратата чичо Ангел и вмъкнал глава в стаята. Погледа му се плъзнал по хлътналия и плосък корем и се спрял на двете и ръце, заровили сладострасно пръсти в къдриците на черна мъжка глава. Колената и, сочни и гладки, ту се разтваряли, ту стискали като менгеме главата на неизвестния прелюбодеец. Чичо Ангел се препотил, после замръзнал, дръпнал същисан глава и се отдал на размисъл. От страх да не събуди детето и прелюбодейците, притворил вратата и почнал трескаво да разсъждава.
– Господи, какво да правя? Как може да ми причинява това? С какво съм
заслужил? Какво ни липсва? – и понечил да вземе пистолета, но погледа му спрял на дълбоко заспалия Гошко.
– Горкото дете! Ще ги застрелям и двамата… Ако ги застрелям ще ме вкарат в
затвора. Ще оставя три деца кръгли сирачета. Как ще се оправят в живота? Никога няма да ми простят!… Не, ще убия само нея, той какво е виновен, тя го е прикоткала блудницата!… Ама ако я убия пак ще ме вкарат в затвора, пък и да ми се размине как ще гледам три деца сам?.. Не и така не става. По добре да гръмна него. Що ще в къщата ми? .. Пак ще ме съдят, вярно, но ще има смекчаващи вината обстоятелства. Ще ме осъдят на няколко години, без нищо няма да ми се размине…А ми тя сама, как ще ги гледа, три деца?… Веднага ще си намери друг мъж и като ме пуснат – няма семейство. Друг ще се радва на децата ми.. Не и така не става?… Я най добре да взема тихомълком да се измъкна и да се направя, че нищо не съм видял. И без туй те нищо не правеха още. Пък като му дойде времето ще и натрия муцуната…
И тъкмо взел решение да се измъкне тихичко,без да го забележат, го обзело някакво необяснимо желание да се увери, че нищо не правят. За всеки случай внимателно отворил чекмеджето на шкафа и извадил служебния си пистолет. Любопитството пак го обзело и той внимателно открехнал вратата. Надникнал отново и като се увери, че чуждия мъж не се проявява като мъж, понечил наистина да се оттегли скришом. В този момент обаче, мъжът плъзнал телешкия си език по корема на Стойка, зацелувал я по пъпа, описал една осморка вурху корема и, погалил с големите си длани гърдите и засмукал лакому едното и зърно…
Това вече, чичо Ангел, не можал да приживее. Нахълтал в стаята, необяснимо защо, почнал да стреля по тавана. После бесен, опрял дулото на пистолета в къдравата глава на изненадания прелюбодеец и както го е майка раждала, с един ритник по голия задник го изритал навън… Настанала олелия. Намерили се бдителни комшии за азър свидетели и от този ден, кой де го срещнел все се подсмихвал благодарен за предоставената комична картина. Стигнало се и до бракоразводно дело. На делото чичо Ангел разказал на дълго и на широко за разсъжденията си в онзи момент на прелюбодеяние от страна на жена му и нейния любовник. Преди да отсъди, съдията го попитал:
– Господине, уважаемия съд и съдебните заседатели разбраха вашите
преживявания, мислите ви, терзанията ви. Разбрахме как обзет от грижа за бъдещето на вашите деца, сте били готов да се оттеглите тихомълком. Но не разбрахме защо не го направихте. Какво ви извади от равновесие? Та вие надничайки и втори път сте се уверили, че в същност, няма полов акт и не се консумира прелюбодеяние? Би следвало да си запазите семейството в името на вашите прекрасни три деца!
– Господин съдия, всичко бях готов да простя, да се направя, че не знам, но като го видях върху гърдите на жена ми, като си помислих, че подяжда децата ми, не можах да простя…
Сами се досещате, че в името на трите им деца, чичо Ангел простил на леля Стойка. Само че, за да не му се подсмихват познатите и за да я предпази от нови изкушения с любовника и, се преселил с цялото си семейство от Южна та чак в Северна България. Но и тук продължил да пази храната на децата си!

Блог в WordPress.com.