Mitkoivanov's Weblog

октомври 28, 2011

ФЕНОМЕНЪТ ПЛОВДИВ – ЕСЕННИ ЩРИХИ

       В този феноминален град, модернизма и традициите  се борят хилядолетия. Кой да излезне на преден план и от своя страна да се превърне традиция.Навярно за това градът е вечен, като културата си.

  В него  по-често отдават площадите си за култура, отколкото за политика.

  Осъзнали са, че политиката и политиците са преходни, а културата и произведенията на творците – вечни.

Понякога на  музиканта  се обръщат  много гърбове. Но  музиката  му,  пак  се провира  и докосва душите на хората.

 В този град кокетни бистра приканват със своя уют, към отмора и задушевен разговор.

  Вода  и време изтичат нагоре, в стремежа на  пловдивчани да издигнат тежестта на хилядолетната история и бъдещето на града.

  Непрестанно,  усилия и признания се редят в хилядолетната  история и обогатяват духовноста на Пловдив.

          Случва се трапезата да е празна, да има обезверени хора край кошчетата за смет…       Животът продължава, понесъл надеждата за бъдните поколения,  бременен от  душевността на своето време –  Пловдив живее с  бъдещето!

В този град,  винаги се е строило – строи се и днес. За това  го има построеното някога, за това се чува ехото на историята и примамния шепот на неговото бъдеще, в надпреварата с времето.

                                                                           

   Тук, из зад зелинината на времето плахо надничат,  със скромността си яки, като стожери на християнската духовност камбанарии…

                                                                                                      

 Това е Стария град. Галерия Филипополис …

                                               

   Малко по нагоре,  Градската художествена галерия….     още по- нагоре по едрокалдъръмената улица, Ви очаква  допир с част от иконното богатство  на нашия народ  и неговите  занаяти……  

…от старите  къщи ви приканват с магнетизма на българските носий  и произведения на  човещкия труд  труд и душа …

А може ли да дойде човек  до  Пловдив  и да не надникнете в Коюмджиевата къща?

   Виждате ли как приканващо  стои отворената порта  с къщата на пословичния  Начо Културата!? В този дом, десетилетия наред в задушевни срещи и раздумки, между художници, писатели, музиканти и артисти, извисени над града и времето,  се раждаха идеите за истински шедьоври на изкуството!

    … Но нека  спра с моите недостойни за пловдивската култура  разсъждения и ви оставя да се насладите на  старите къщи…

 .. Като влюбени, те са навели стрехи една към друга, сякаш за да се докоснат….

 … Тези къщи се спускат,  като водата от ручей по твърдите камани и изпълват с ромон, спокойствие и  загадъчнаст  всевремието на  стария град…

 Простете ми,  пак се разприказвах.  Предлагам  Ви кратка поредица  със  снимки, направени  от стария град, с изглед към съвременен  Пловдив…

     Да, това са разноликите покриви на  Пловдив!

      В Стария град, често ще видите такива, обрасли във бръшлян врати.  Зад тази  врата,   само до преди двадесет и косур години се намираше едно скромно заведение с прекрасни коктейли, прохлада и душевна топлина. Наричахме го  „В  старите занаяти”. Тази порта пази спомена за младостта ни, за първите ни трепети и новосъздадената семейна обич на хиляди пловдивски семейства!… Пази спомена, както следващата тежка порта,  пази векове наред и насажда в сърцата ни копнежа ни за  Европата  и любовта ни към  Родината и вечния град….

   Над езерото свечерява!

 По средата на малкото езерце в началото на парка, красиво  фонтанче стои умислено и безводно..

    В есенния хлад стара жена записва своите  изстрадани мисли. Мъдростта на времето остава за поколенията.

   Двете деца от скулптурата пред детската площадка, са все така приятелски прегърнати  и наблюдават от десетилетия, как в този феноменален град децата израстват и стават баби и дядовци на своите внуци….

                                                                                                            

       Отново е дошла есен. На хълма на  Освободителите, Альоша  стои все така твърд и непоколатим.

     И времената са други. Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев” вече не е на профсъюзите! Казано простичко – на работниците и техните деца, не е и градски. Но в  него пак ще се помещава и операта, а той  и ще носи името на родения в  Пловдив, именит бас – Борис Христов.  Така,  дома на културата и Борис  Христов също  остават за гражданите на  Пловдив и света!

Реклами

август 13, 2011

БЕЗДУМИЕ !

        Много се изговори и изписа за „Голямото четене“, „За малкото четене“, за това как  „Да изчистим България за един ден“!      Посъветваха ни да садим картофи и да ходим боси по асфалта на магистралите…

       Но не Ви ли обзема бездумие за духовните магистрали на народа ни,   когато гледате тази действителна, унизителна, покъртителна и срамна картинка в  кофата с боклук  за прасета …           или от прасета !?   И то  в Пловдив !?

октомври 26, 2010

В ПОРДИМ ДУХЪТ Е ЖИВ

       Разрешете ми да не се съглася, че духовния и културен живот на България, е само в столицата София.  И това е хубаво, както е хубаво, че разноликия пъстър живот  си тече и развива,  въпреки смяната на политически сили, правителства и личности, въпреки недостига на средства и нескончаеми реформи. Най-радостното, според мен е, че това става и в най-малките общини, навсякъде където все още корените на българщината не са изкоренени. И макар и на втори план, след битката в бита за оцеляване,  народа има сили да намира необходимост, време и сили за културен живот и духовно развитие.

              Ето например: може би най-малката община в  България е Община Пордим, а и тук кипи духовен и културен живот.

              По стара, отколешна традиция тук хората превършват работа до Димитров ден.  На Св.Димитър е   кръстена и красивата, изградена с червено бели камъни църква с камбани подарени лично от  руския  император Александър ІІ при срещата му с пордимските първенци. Повече от столетие камбаните огласят с гласовете си равното плодородно поле на Средна  Северна България. От кокетната, уникална камбанария,  построена от  Уста Генчо – Тревнелията,  камбанната мощ се носи на запад до Плевенските възвишения, на юг по Пред Балкана и Стара  планина, на запад над криволичещите води на река Осъм , па се понася на север над  Дунава,  за да напомня на поколенията за онези славни битки при обсадата на Плевен през 1877-78 година и  за кръвта на хилядите руски и румънски войници, дали живота си  за Освобождението на България.   

          В  тези  тържествени дни, от 22 октомври, до 26 октомври, с които се отбелязва 33-тата годишнина от обявяването на Пордим за град,  та чак до 14 ноември, когато е традиционния ежегоден събор на  Пардим  е празнично.

          Погледнете  само някои щрихи от проведено на 23 октомври в музикалната зала на СОУ”Св.Кирил и Методии” с преподаване на народна музика и хореография  тържество,  с което проф.д-р Венко Александров бе  удостоен със  званието „Почетен гражданин на гр. Пордим” и   представи  книгата си „Към последния етаж – размисли”. Ще се убедите, че духа на друг  пордимчанин – поета,писател и драматург Иван  Радоев е жив  и днес.

         Вижте и моменти от откриването на изложбата с картини на друг почетен гражданин на гр.Пордим, художника Никола Николов и сами ще се докоснете до особения  дух на Пордимчани!

         Ще се убедите, че  огъня запален от американското семейстово  Хаскел, основатели на Професионална гимназия по селско стопанство „ Д-р Едуард Хаскел” се  предава от поколение на поколение и е жив и днес.

          И най-важното: не забравяйте, че хората тук са гостоприемни, както са посрещнали някога   руските,румънските и финлайските освободители ще посрещнат и вас – с открито сърце и български дух, с люта ракия и руйно вино,  тежки мезета и открити сърца. От Вас се иска само да посетите  Събора в гр. Пордим на 14 ноември 2010 г.

юли 1, 2010

ЗА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА – минути с Ламбо

     

В горещия  следобед на 28 юни 2010 година, инициативна група пловдивски интелектуалци, предимно членове и  симпатизанти на лявата идея, провокирани от все по драстичното замразяване на българската култура, се срещнаха в Пресцентъра на  ГС на БСП в Пловдив с проф. Стефан  Данаилов  .

           От позицията си на доказано знаещ и можещ управленец на културния живот в страната, бивш

Министър на културата и сегашен член на Комисия по културата, гражданското общество и медиите, като Депутат от 16 избирателен район гр. Пловдив; започналия през 1966 година актьорската си кариера в Пловдивския драматичен театър „Н.О.Масалитинов”  Ламбо,   разисква с присъстващите тревогите им по състоянието и переспективите  на българската култура и в частност,  във вечния град на тепетата.

          Какво научихме от разговора и станалите разисквания?

         Оказа се, че вече в Русе, принудени от все по непреодолимите препятствия за българската култура, дейци на културата от различните жанрове: опера, театър, литература, изобразително  изкуство и читалищата,  се обединили  в Ляв клуб на интелигенцията.В първата тема на клуба, интелектуалците  разисквали по темата „Как сегашното мнозинство  „реже глави”  в културата с  актуализирането на бюджета на РБ от 1 юли

        И ето, тъй като сегашното мнозинство се готви да пипа и Закона за читалищата,  Закона за паметниците на културата, а  предстои и  Закон за радио  и телевизия, очевидно предстоят драстични промени,  за които и  интелуктуалците в Пловдив, пък и в цялата страна, искат да са подготвени, не толкова като алтернатива, а с каквото могат да допринесат за подготовката и приемането на по-добри законопроекти.

        Това което се случва в момента С НОВОТО ОРЯЗВАНЕ НА БЮДЖЕТИТЕ, показва, че   няма  на какво да  разчитат. С новото  съкращение  се стига   под санитарния минимум,  защото държавата  остава да дотира   само със 74 милиона   за култура.  От 102 остават 92 минус 18 от собствени източници на културните институти. Но целия АБСУРД Е, че в общия бюджет,  който се предлага, управляващите  свиват приходната част  и разширяват  разходната. А за културата  свиват разходната част, но остават на същата  стойност приходната.  17 милиона и 700 хиляди лева, как ще се искарат, като в това време няма  да   имат право да теглят разходи  за дейност? И за  да имат  лимит,  те трябва да свалят разходи и да се реже   творческия състав. Само така може   да има средства за да реализиране на  някаква  дейност.

         ГОЛЕМИЯ ПРОБЛЕМ Е пред българската култура е как ще се прави тази реформа?   На тази тема трябва да се говори.Тази тема трябва да се разисква и да бъде широко обмислена.

        Горе-долу нещо се изяснява – споделя Данаилов.- Ще бъдат някакви продуценски центрове, 6 или 7 , то е  пак от типа на зоните.    С базата която е  резюлирана до сега,  това е абсурд.

       Театъра може би ще се обедини и ще стане една обща структура с кукления. Идеята е да  захранва  там където ще отпаднат театрите. Ще има рязане на „живо месце” . Остават дотациите за театралните 44  звена, но сведени до 9 милиона лева.

      И понеже директорите, в  по голямата  част,  много ларж дават  100% заплати при намален бюджет от 1 януари с 10%,  той става 15% за шестте месеца и с новите намаления ще отидат  на  25%  за  годината.

   „ И в   Библиотеката   се очакват  чудеса, подгатвят се някакви  външни интересни момчета за назначаване  (в НБИВ – Пловдив)”- подхвърга се в залата. Но тук проблема е общински. Още миналата година е казано, че се пенсионират 12 човека и нови хора няма да бъдат назначавани. Няма как да не се удари и в библиотеките, след като най-голямото намаление в общинските бюджети е в Пловдив за културата – с 15%.

   Само до сега с 200 000 лв е намален бюджета на НБИВ.

       Какво се случва във висшите учебни заведения?!

       Такова чудо не е имало ! Преминало се е  и през Луканова и през Виденова зима,    но учебната година  започваше  и завършваше във всички учебни заведения.

         Днес пет  страници са кризисните мерки които взема  Софийския университет. Исканията за намаление  са 15 милиона. Със всичките тези  драстични мерки се намаляват 8 милиона лева, не може повече. А  за трети път се намалява бюджета и процентите са вече   цели 34%.

        В Театралната академия, 32% са съкращенията в бюджета в сравнение с 2009 година.

       „ Бюджет 2010 година беше заложен с намалена 10%  издръжка на един студент в курс, с презумцията да не се съкръщава и бюджета на висшите учебни училища през годината. Добре, – казват в едно писмо от Театралната академия и продължават – приехме го с разбиране. С ново писмо,  76 от 2010 година ни подадоха нещо неочаквано – още 10% намаление за бюджет 2010.  Ужасно, но отново проявихме  съпричастност. Напънахме всички сили и мозъци за нов вариант на още по  осакътеното обучение. Но последния вариант за Закон за промени в  Закона за Бюджета за 2010, предлага още, нови, 12% за съкръщения на бюджетната субсидия за образование, което вече ликвидира съществуването на висшето образование. Явно такова не е необходимо за бъдещето поколение на  България. Колкото са по малко образованите хора, толкова по-лесно ще бъде маниполирана нацията. Жалко, защото общо 32% намаление за бюджета прави невъзможно започването на новата 2010/2011 година!” – заключават авторите на писмото и продължават с големи букви: „КАК ДА БЪДАТ СТИМУЛИРАНИ МЛАДИТЕ ХОРА И КАКВО И НА КОГО ДА ВЯРВАТ? НА КАКВИ ПРИНЦИПИ И ЦЕННОСТИ ГИ УЧИМ? КАК ДА ГИ ЗАДЪРЖИМ В БЪЛГАРИЯ ? ИЛИ НА ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО НЕ МУ Е НУЖЕН НАРОД?”

      Така разсъждаваха и присъстващите в залата, очаквайки  днешния  автогол на правителството!

ноември 17, 2009

ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК

       Обзет от носталгия  по най-добрите години на Групата пловдивски художници,  подтикван от любопитство по състоянието и проблемите на Дружеството на пловдивските художници,  във фаталния 13 номври /петък/  преминах по вечерната главна  на Пловдив. Поспрях на двадесетина метра  от  Римския стадион,  а очите ми сами потърсиха стъклената витрина на някогашния семпъл Млечен бар.  Там където,  привечер отсядаше,  сред млади хора  и деца,  великия Бай Златю.  За съжаление, млечния бар отдавна го няма, няма ги евтините принцеси и кашкавалки с чаша мляко или айрян… В центъра на града са само луксозни магазини за вещи, скъпи кафетарии, ресторанти и зали за хазарт. Няма ги кината, няма го специфичния културен дух на Пловдив. Улицата е накичена с латиница и не се различава от който и да е европейски град. В художествената галерия почти никой не влиза. Само някой уличен музикант, с премръзнали пръсти, излива душата си за жълти стотинки,  пред заслушания Мильо и засилва  носталгията по онова време,  когато пловдивчани познаваха преминаващите сред тях художници:  Колю Витковски, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Енчо Пиронков, двуметровите Здравко Захариев  и   Веселин Ковачев, а  като ги срещнеха по главната,   ги поглеждаха с преклонение и благодарност.

        Часовника на пощата все така неотменно тика времето. Влюбени двойки пак се срещат под него, после отминават   потъналия в мрак куклен спектакъл  на площадния актьор и не се запитват кой и накъде дърпа конците на куклите.

         Наред с педесетината млади хора в зала Сезони на Голямата къща ( ул.Кръстьо Пастухов 18) участвам в дискусия по Проблемите които среща Дружеството на пловдивските художници днес.   Дискусията е по инициатива на Народно читалище”Димитър Благоев”, Младежкото обединение и Движението на жените социалистки в БСП- район Централен. Тук е ръководството на Дружеството на пловдивските художници, депутата от БСП  – Захари Георгиев, Зам кмета на община Пловдив – Ганчо Колаксъзов, водача на групата общински съветници от БСП, Николай Радев, членката в комисията по култура в ОбС Пловдив,  Севдалина  Петрова, председателката на комисията по култура към ГС на БСП в Пловдив, журналистката Пенка Калинкова, художниците  членове на Дружеството на пловдивските художници  Милен Сиромашки, Димитър Чонов, Валери  Ценов и Нели Ценова, Евгени Петров, Матей Матеев,  граждани причастни към изобразителното изкуство  и културата.

         Проблемите, някак от само себе си се очертават в три основни пункта: в битовизма,  в духовното и в  переспективата.

           От  битовизма, изпъкват  проблемите  със сградата на ул. Гладстон 32 и финансовия недостатък.

          Дружеството на пловдивските художници е Сдружение с идеална цел и като такова не може да печели. Помещава се  в построената преди повече от 20 години  художествена галерия  на ул. Гладстон 32. Сградата е собственост на  Община Пловдив.  Дружеството на  пловдивските художници е настанено под наем, а  с договор от преди години и бог знае при кое старо ръководство,има  натрупани  суми за наем.

         Покрива на сградата се нуждае от  ремонт от години, което без съмнение е неизпълнено задължение на собственика – Община Пловдив.

         Дружеството на художниците,  за електроенергия и вода,  има  и други стари задължения, към В и К  Пловдив и към EVN.

           Така новото ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив,  наследява за стари плащания обща сума от около 20 хиляди лева!?  Но тъй като са му отнети и офисните помещения, а и по закон няма право да ги преотдава под наем, вече  не може да се разплати.

          С една дума, течащия  ПОКРИВ над  художествената галерия на ул.Гладстон 32, се превръща  в ПОКРИВ-ПОХЛУПАК за дейността на дружеството.

           Нещо повече. Поради липса на чуваемост от страна на  Община Пловдив и не добрата  съвместна работа между Общината и  Дружеството, в един голям период от време Община Пловдив позволява и са извършвани продължителни ремонти пред сградата на художествената галерия. С  тях  фактически ,се е пречило и възпирало нормалната работа на Галерията и Дружеството.

         Но това не е всичко. Обществена тайна е, че по времето на кмета Чомаков, се лансира идеята:   сградата да бъде разрушена и на нейно място да бъде изградена нова кооперация,  с прилежащи магазинни помещения.    Изглежда, че лансираната идея  още не е отхвърлена?  Излиза, че Дружеството и  Художестваната галерия се бутат умишлено към фалит и саморазрушаване на сградата.

         Прави чест на новоизбраното, младо ръководство на Дружеството, че не се предава и проявява интусиазъм и готовност за ново начало. Въпреки проблемите с материалната база, въпреки проблемите с недостатъчното финансиране, въпреки, че документацията на  Дружеството през преходните години е занемарена и изоставена,  днешното ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив,  е решено повече от всякога ,  отново да гради авторитета, който имаше  сред гражданите на Пловдив. Пловдивските художници се оказват наистина  пренебрегвани и изключвани при решаването на естетическите проблеми на града. А те са  част от Пловдив и са професионалисти в областта на монументалните, живописните  и други изкуства. Могат да бъдат полезни, защото за това са учили и са натрупали достатъчно естетически опит. Време е статута на Дружеството  като дружество наистина да си влезне в ролята.  За това е необходима в съвместнаната дейност на Дружеството на художниците и Община Пловдив, да се отвори нова ползотворна страница.  На първо време е необходимо, с  доброжелателност, да се подготви  и подпише  нов Договор за съвместна  дейност.  Художниците са готови да откликнат на нуждите на Общината и  са съпричастни към всякакви, прояви, изяви, поръчки  при художествените прояви в града ни. Дружеството има решимост и идеи за грандиозни неща,  с  които ще събудят хората да намерят  светлина в тунела.

         От дискусията останах с впечатлението, че  искат просто да си влезнат в ролята на естети,  а не на чиновници. За съжаление, години наред са се сблъсквали с чиновнически решения и истории, които са меко казани неясни и  нелепи за художниците. Това се получава, поради липсата  на  диалог между чиновниците и художниците.  Последните наистина имат идей как нещата да станат по хубави и по красиви. Те вярват, че КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА.

          Има възможност Пловдив да стане още по-красив и хубав,  по приемлив и уютен. Колкото повече красиви неща вижда   човек,  толкова повече красота и естетика  въздейства на мозъка му и на неговата психика. Много по щастлив е човек, когато вижда красиви неща около себе си.  За това художниците от  Дружеството в града на тепетата, наблягат в своите планове за дейност и върху работата с децата и младите. Чрез  съвмесни форми за работа с училища и читалища, те допринасят за постепенното приобщаване на децата и подрастващите към естетиката, към красивото.

Правят го защото знаят, че САМО С КЕБАПЧЕТА, БИРА И ЧАЛГА –  Н Е  М О Ж Е!

          Това сподели в дискусията художника  Евгений Петров, от позицията на зрял, млад човек-творец, живял  и  в САЩ цели 6 години и опознал света и живота.

          Те не забравят и  необходимоста от работа с възрастните художници – членове на Дружеството. Голяма част от тях, за съжаление, са вече инвалиди. За тях ръководството  е набелязало редица социални дейности  за  подпомагане и съпричастност, с  благородната цел,  да не се чувстват отхвърлени и изоставени.

             Слушах откровенията на тези млади творци и повярвах в тяхната чистосърдечна готовност да осъществят идеята: ако тази сграда се запази, и ако заработи както трябва, наистина да я направят един силен акцент, един клуб за красота и естетика. Повярвах и, защото и сега работят   абсолютно  безвъзмездно, защото и сега всичко което правят  е за авторитета и честта на Пловдив. Повярвах и защото осъзнават, че  града не е от вчера  или от днес,  а от 8 хиляди години и ще продължи да съществува  още дълго време. Неусетно прозрях великата истина, че ПЛОВДИВ Е ВЕЧЕН ГРАД, ЗАЩОТО ИЗКУСТВОТО  МУ  Е ВЕЧНО ,   защото  в този град винаги е имало творци като тях, допринесли заедно с Дамаск, Пловдив да претендира за един от най старите градове на света.

           На тях просто им се иска, както на времето Медичите са оставили Флоренция и Микеланджело е имал тяхната финансова помощ и на Папата, така и ПЛОВДИВ, да стане малко по независим град, с АКЦЕНТ НА КУЛТУРНО СРЕДИЩЕ И ТУРИЗЪМ . Археологическите разкопки на Пловдив, особено в последните години,  дават уникалната възможност това да се направи. Иска се само Община  Пловдив да и помогне и да чувстват подкрепата на гражданите.

            Битовизмите и финансите не са най-важното нещо! ВАЖНОТО Е МИСЛЕНЕТО В ПРАВИЛНА ПОСОКА. Мисли ли се правилно, нещата ще дойдат от само себе си.

За това,  Дружеството на художниците в Пловдив, търси съмишленици сред банкерите и менажерите в икономиката, сред хотелиерите и ресторантьорите в града, сред крупните инвеститори и изложители в Пловдивския панаир, Браншовите организации и обществени сдружения,  Министерството на културата и Община Пловдив, преподавателите и учителите от висшите учебни заведения  и училищата в нашия град, търси съмишленици сред интелигенцията на Пловдив и неговите граждани.

             И аз вярвам, че в близкото бъдеще,  наред със завоюваните златни медали на Пловдивския панаир  и на  спортни състезания, първенците ще се награждават  и с произведения на изкуството,   интериора на пловдивските банкови клонове, ресторанти и хотели ще е украсен с картини и  изящни произведения на пловдивските творци. Тълпи туристи  от целия  свят, ще  се  предвижват с кабинков лифт между тепетата и ще се дивят  еднакво  на  античните находки и съвременните скулптори в града ни, ще са щастливи, че са посетили ВЕЧНИЯ ГРАД ПЛОВДИВ,  КАТО СТОЛИЦА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА със своята  незагастващата  духовна искра: Дружество на пловдивските художници !

   

          

май 23, 2009

24 май ПРАЗНИК НА СЛАВЯНСТВОТО

Ден на славянската писменост и култура

433_43

 

     Св.Св. Кирил и Методий

 

Праздник болгарской культуры и славянской письменности (День святых Кирилла и Мефодия)

Блог в WordPress.com.