Mitkoivanov's Weblog

март 1, 2014

ПРЕДПРОЛЕТНО !

Filed under: По света, Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 12:53 am

Изображение

              Ако  Ви  попитам  какво виждате на снимката, мнозина ще изредят:  сиво, скучно, студено, безлично и безперспективно зимно небе. Други ще допълнят, че виждат преплетени, заскрежени и замръзнали,   безформени клонки, които,  като затворнически решетки  препречват  погледа  към  въздушния безкрай и оплитат всеки порив за движение.  Трети,   дори може и да споменат, че виждат  и две премръзнали нещастно  самотни   гугутки.  А четвърти,   даже ще  чуят  зъзнещата зимна тишина  и   песимизма на заснетия миг…

            Вгледайте се по внимателно! Чуйте сърцата  си!

            Кажете не са  ли  кривите клонки,  като пукнати в ледената  кора на небето?  Не чува те ли  тихия пукот  от  напиращата  в млечното  дълбоко  небе  пролетна  светлина?  Не усещате ли  топлината  между двете сгушени  птици?  Не усещате ли синхрона в ударите на птичите сърца  и набъбването на  дървесните пъпки?  Виждате ли как спокойно са се хванали с розовите си пръстчета  в  клонките на майката природа  и  тъй търпеливото  очакват    неотменния пролетен  повей?  

         Пролетта чука на прага на душите ни! Отворете сърцата си! Бъдете оптимисти! Порадвайте  се!  Насладете се  на  пробуждането на природата за нов живот!

            А ако  се заслушате  в стаената птича песен,  в  техните мисли и мечти, в душите  Ви ще зазвучи любовната  жизнеутвърждаваща  мелодия  за  порива,   да отгледат потомство и да  полетят   на воля  в синевата!

Реклами

август 6, 2013

МОДА, МОДААА! ПУСТА МОДА ! – еротичен разказ

recovered_jpeg-digital-camera_1059
Като дойде демокрацията и народа се почувства освободен.Отпаднаха сума ти норми на поведение и морални ограничения от миналото. Това жителство, постоянно местожителство, задължителна работа и морални постулати овехтяха, станаха свободно избираеми за новия разкрепостен човек на капитализма. Гражданския и църковния брак станаха отживелица, а мъжете и жените заживяха свободно и неконтролируемо на семейни начала. Жената се освободи от веригите на морала и обществените сексуални норми и се увлече във феминизма. Колкото по къси ставаха минижупите, толкова по дълбоки ставаха женските деколтетата и толкова по шариха очите на жените. Държанието им стана волно и примамливо… С една дума, жената се разкрепости и сексуално. Техническата революция и отвори очите за доскоро уж забранените еротични и сексуални превъплъщения и тя стана модерна!
Ей на, кака Пена, тъкмо бе отгледала децата, ще рече, жена в силата си. Свекъра и свекървата и, още млади, не само гледаха децата, ами и наред с трите свине майки, чуваха и сума ти пернати, сюрия зайци и две плодовити кози с ярета. В трите декара двор старите имаха лозе, овощна градина, 25 кошера и парник. Произвеждаха плодове и зеленчуци и за пазара в окръжния град.
Мъжът и Пламен Якия, здрав и буен като расов жребец, се беше поукротил,помагаше на родителите си и работеше като тракторист в едната от селските кооперации. Изкарваше добри пари, а с помощта на родителите му къщата и двора им бяха за показ. Селски двор и къща, ама с градска подредба. Наред с двата автомобила и буса, вече се бяха обзавели с най-модерна бяла и черна техника, че и кабелна с над сто програми и то с високоскоростен интернет. С една дума в къщата им имаше и от пиле мляко.
Кака Пена носеше най-модерните дрехи, ходеше на фризьор и маникюр и се грижеше за красотата си. Беше хубава и засукана, весела и контактна и най-важното, разтропана. Якия си я обичаше и неусетно с майка му и баща му, бяха и поверили повечето от финансовите въпроси на фамилията. Ще рече, понеже бе завършила икономически техникум, не и се полагаше да се занимава със селско стопански труд. Беше и възложено реализацията на продукцията. За целта голяма част от времето на кака Пена минаваше на пазара в града. Сутрин свекъра докарваше стоката, помагаше да я подредят на сергията и си отиваше на село да работи. Обикновено да вечерта, тя продаваше всичко, минаваше да пазари в големите магазини и се прибираше с лъскавата си ”Микра”. А как да не продаде стоката, като закачливия и поглед и приветлива усмивка, действаха на мъжете като мед на пчели и омайно биле. Наведеше ли се да избере стока за поредния купувач, примамния блясък на пълното и дълбоко деколте омайваше мъжете и те с готовност даваха най-високата цена…
В последно време, пред сергията на кака Пена взе да се навърта, елегантен, добре облечен господин. Косата му сресана, лицето му винаги гладко избръснато, парфюмът му скъп, ухае на Европа, а ръцете му бели и пухкави като кадифени ръкавици. Дрехите му и те, все чисти и изгладени, от пръв поглед се вижда, че са маркови и скъпи. С една дума – мъж от класа! Та поспре се, господина, уж попита за стоката, усмихне се, а погледа му нежен като перушинка, потъне в нейния, погъделичка женското и самочувствие и все ще намери как да завърже непринуден разговор. Жена му била на работа в чужбина, децата му учили в странство, а той живеел в новата кооперация срещу пазара ама се чувствал самотен.
От дума на дума, работата стигна до свалка. И макар кака Пена да не беше „такава”, в главата и неусетно се завъртя, първом плахо и неприемливо, а после натрапчиво и нетърпящо възражение, едно растящо като лавина желание. Зачопли я то в женските и мисли, уж само като червейче, пък после се спусна в слабините и я погълна като змия боа. Прииска и се и тя да е модерна, като повечето жени – да си има любовник… И заживя кака Пена с мисълта да изпита голямата любов и разтърсващия секс и се предаде.
Съпругът и вече започна да и изглеждаше недодялан и груб. Колкото и да се къпеше вечер, все и миришеше и на пот и масла, на земя и животни. Тялото му стана тромаво, ръбесто и отблъскващо. Погледа му безличен и хладен, а уморените му мускули се отпускаха под нетърпимите, дразнещи звуци на животинското му прохъркване.
В един разгорещен августовски ден, следвайки непонятните закони на женската логика, кака Пена се озова в апартамента на господина. Ей тъй, само да си почине от жегата и да се поразхлади с едно джинче и „Тоник”. След второто питие с лед, прохладата на мрънкащия, като прехранен котарак климатик, напълно я размекна. Горещото и тяло и дух се отпуснаха, тя се озова под свежия възбудителен душ в банята на господина… После някак естествено се плъзна в атлазените чаршафи при него и заплува като мряна рибка във водите на любовта. В очите и мъжът до нея изглеждаше като Аполон, като пролетно ухание, като надежда за наваксване на десетките пропуснати години и сладости на живота. Тялото и се обви около неговото като плевел. Привлечени, като електро магнити под високото напрежение на страстта, двете тела се превърнаха в едно огромно, изпълващо пространството на действителността, кълбо похот и неистовото и желание достойнството му да проникне в нейната мека плът, в същността и…
После, после, за миг кака Пена усети, мъжът над себе си. Дишането му стана като на разгонен нерез. Мъжът направи два три заешки тласъка и потопено в лавата на нейната страст, достойнството му се стопи и изгуби. Конвулсиите на тялото му затихнаха, като дълбоката въздишка издадена от рухналото върху и мъжко туловище. Кака Пена усети, че цялата вселена от желания, очаквания и наслада се срути…Светът се изпълни с разочарование.

– Мода, модааа, пуста мода! – простена кака Пена и в съзнанието и изплува топлия добродушен поглед на съпруга и.
Спомни си тя здравото му и едро тяло, твърдостта и силата с която я любеше, всеотдайността и сливането на душите и когато зачеваха и се радваха на децата си. Спомни си нежните ласки и сигурността с която я галеха грубите му работни ръце и и стана пусто и празно.
– Мода, модааа, пуста мода! – простена отново жената и стана.
– Какво все повтаряш: „Мода, модааа!”? – попита мъжът до нея и запали цигара.
– Какво ли? … Ами оставила съм в къщи мъж като канара и с достойнство, като краставица, пък съм взела да се лигавя с корнишонче! Ама нали, пуста мода!?….

юни 10, 2013

ПРИЗНАНИЕ

IMGP3299Днес е един от последните дни на половинвековната ни семейна пътека .Вървим из многолюдния град. Жена ми ме е прегърнала.
Пред нас , мъж и жена на видима възраст около шейсетте … вървят хванати за ръце…
– Виж, има и други които се обичат! – споделя жена ми.
… И аз съм щастлив от нейното признание!


http://vbox7.com/play:1beaa51213&start=87

юни 3, 2013

ИЗПОВЕД

Нашата сватбена снимка

юни 8, 2012

Спомен От Един Миг – Рикардо Кочианте


Една любов като нашата,                                                                   
няма да свърши никога!
Една любов като нашата,
не може да умре никога!
Когато се обича истински,
нищо вече не може да те уплаши:
нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Когато дойде и ти почука на вратата,
понякога те наранява.
Когато събаря вратата,
се разбива в твоето сърце.
Не си разбрал, не си знаел, че е спряла в теб.
Тази любов, която сега те кара да я чувстваш,
така силна и голяма, вътре в теб.
Когато се обича истински,
нищо не може да те уплаши.
Нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Споменът от един миг,
е по-дълъг от един живот и върви винаги в теб.
Ако го стискаш между пръстите си,
остава затворен в прегръдката,
дори и след като си тръгнеш.
Споменът от един миг, не свършва никога.
Споменът от един миг, когато е истински,
когато е голям, може да остане и вечен!
Когато избухне в съзнанието ти,
остава затворен в сърцето ти,
дори и когато си тръгнеш!
Една любов като нашата,
никога не може да свърши!
Споменът от един миг,
не свършва никога!

май 2, 2012

ЦЕЛУВКА НА ПЧЕЛА

Оказа се, че и приятните майски дни имат край.Свечери. През целия ден садих, копах и плевих зеленчуците. Накрая съжалих и прецъфтелите вече цветя, та взех, че полях и тях. Вярно: цветовете на игликата, зюмбюлите, синчеца и лалетата са прецъфтели, но с божата промисъл ги сравних, със старата ми 89 годишна майка и осъзнах, че и те като нея, вече не радват със свежестта и красотата си, но имат нужда от живителна грижа.
След близо 30 градусовата горещина през деня, въздуха се освежи. Захладя. Само гръмогласната радиоточка, дезинформиращо продължи да се горещи и надвиква с вечерния лай на псетата. Птиците запяха приспивната си песен и се сгушиха по двойки в разлистените клони на нацъфтелите акации, кестени и плодни дървета, за сън. Врътнах копчето на високоговорителя и в родния, пролетен дом се разстла благодатна тишина. Настъпи време за равносметка.
Бях доволен! Само над дясната ми вежда, неприятна, сърбяща болка ме върна в действителността…
Вчера по обед, провокирана от миризмата на изпотен от работа приятел и опитващата се с резките движения, негова жена, да го защити; някаква, обикновена, трудолюбива и незлоблива пчеличка ни удостои с вниманието си. Жужеше пчелата край нас и кръжеше войнствено, над главите на приятелите ми. Когато се сви в буйната коса на жената, а аз, като всеки нормален кавалер, опитах да се намеся, това малко, творение на природата, взе че се възхити от постъпката ми и навярно вече влюбено в мен … се спусна та ме целуна по веждата. ..Не със страст или яд, а просто така, като милувка, мимоходом. Целувката и ме парна под веждата, жилото и остана, а тя умря…
Слава богу не съм алергичен. Болката се търпи. Макар и с подуто око, ще я преживея. Но тази целувка и сърбежът от нея ме накараха да се замисля: мога ли като пчелата, с пълното съзнание, че ще умра, да защитя труда си и позицията си в живота!?

януари 24, 2011

ИЗПРАЩАЧИ

Filed under: Фотография, внуче — Етикети:, , , , , — гравитон @ 4:25 pm

        Да, за животните и хората е написано твърде много. Но,  макар хората да са съществували винаги заедно с животните, до ден днешен не е установено, кой от кого има по голяма полза, кой за кого е по-необходим,  полезен и добър?…     Ех,  колкото повече  се замислям, стрелката на природната историческа  мъдрост, все повече се накланя в полза на  животните. Съдете сами: кой кого използва за храна, кой кого експлоатира за   жива сила и т.н.и т.н. За емоцианалната експлоатация няма да  Ви убеждавам. Достатъчно е да се замислите сами…. Ето на снимката, едни уж антагонистични животинки,  като КУЧЕТО  и КОТКАТА,   изпращат с обич и вярност своя стопанин на влака!  Да сте видели до сега човек да изпраща на път куче и котка?…

декември 5, 2010

БЕЗСЪНИЦИ И ШОКОЛАД …

      

      Че на кого не се е случвало да бъде разстърсен от гледан филм! С Него се случи, тази вечер – в навечерието на Никулден и наближаващите  Коледни празници.  Синът със снахата и внука празнуваха Никулден в Италия, а 88 годишната му майка стоеше сама на село, доволна, че децата и са добре…

      Неделния ден отмина, така неусетно, както се бе спуснал от  Родопа  планина, заедно с утринната мъгла, сутрешния хлад и ситния, като сълзите на прелетни птички, дъжд. Парното разстилаше приятната си топлина в уютния апартамент…

     Вечеряха и както обикновено, дистанционното на 50 инчовия плазмен телевизор ги поведе  из  плетеницата  филмови програми. Още не бяха приключили, когато отпивайки от чашата си с малцово уиски, погледа му се потопи в кадър от филма „Безсъници в Сиатъл”. И двамата го бяха гледали, но  оставиха настройката  на  PROBG, за да го изгледат. Филмът отново ги грабна с искреността си, с подкупващите образи изградени от Мег Райън, Том Ханк и чаровния Роб Райнър. Оставиха масата неприбрана и се настаниха, той на стария фотьойл, срещу телевизора, а тя на още миришещтия на  ново ъглов диван и неговата естествена, червена кожа.

   Неусетно Той започна да съпреживява трепетите на главните герой.

       През главата му прелитнаха мисли, една от друга по-сантиментални и романтични. Прииска му се да има такъв уред, който да улавя и записва не думите и мислите в съзнанието му, а чувствата които го изпълваха…  Погледна към Нея,  и спря погледа си на все още красивото и изразително лице. Тя го погледна с дълбоките си умни очи и попита:

–        Какво?

–        Нищо! Просто ми се иска да ти кажа, че те

 обичам.

      Тя се усмихна с тъгата на четиридесетте години брачен живот  и стана. Излезе от хола, отиде до тоалетната, после когато се върна в хола си донесе чинийка с печена, карамелизирана тиква и загледана в поредните кадри  започна да яде.Ядеше лакому и ненаситно, като че ли не бе хапнала токущо, цяля купа, рибена чорба от сьомга, 50 грама сирене, лютеница, прясна зелена салата с домати и три – четири парчета пържена сьомга.

      Той анализираше ситуацията. Искаше му се да е  легнал при нея, да я е  прегърнал, а тя склонила глава на гърдите му, да следи взаимоотношенията между героите. Едно парче тиква се изплъзна от вилицата,  погали  меката черна блуза над едрите и гърди и се спря в скута и. С бързината на котешка лапа, ръката и се стрелна и хвана парчето тиква в движение и  го сложи лакому в устата и. Онази уста, със сочните малинови устни, които бе целувал с толкова страст и любов. Онази същата уста, която му беше шепнала в младостта:”Обичам те, мой полубог!”

        Филмът продължаваше, напрежението растеше… а Тя стана, отиде до кухнята и донесе голям натурален шоколад. Разчупи го и като го остави на малката холна масичка, първо попита:

–        Искаш ли? – после си отчупи едно голямо

парче, сви се отново на модерния кожен диван и предъвквайки шоколада,  след молко  заспа…

Не след дълго, монотонното и тежко дишане и

 неравномерно хъркане го отнесоха. Потопи се във  филма на тяхната любов. От мига на запознантството му с крехката ученичка, през студентските години и първите години на съвместния и живот, раждането и отглеждането на техния син, после някак неочаквано видя как и неговия син, техния внук, е вече 11 годишен и му стана мъчно. Живота се беше изнизал… Душата му жадуваше за ласки, нежност и любов, а  усещаше само горчивината на шоколада!
Още http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fef8e15f

ноември 23, 2010

АНИТА МЕЙ

 

     Откъс от  филма Летящите кинжали.

      Филма е посветен на   Анита Мей.

юли 2, 2010

ПРОСТО ПОДАРИ – минути с Филип Киркоров

Снощи (1.07.2010г), часове преди 21 часа, в подножието на Бунарджика цареше оживление и празничност. Под благосклонния поглед на Альоша и Левски , множество пловдивски граждани се разхождаха по уютните алей на парка. Едни изпълниха местата в Летния театър, а други, нямащи възможност да отделят от невзрачния си семеен бюджет пари за билети,  насядаха по пейките или разхождайки се съпреживяваха, пропитите със слънчевост, жизненост и доброта,  песни на  Филип   Киркоров.

     За онези които нямаха възможност да бъдат на концерта в Летния театър, за онези които нямаха щастието да усетят носещата се душевна топлота и естетическа наслада,  за всички които обичат българския арменец от Варна, руската и световна мега звезда в  шоу бизнеса, певеца Филип  Киркоров, предлагам …

Следващи концерти на 4 юли в Летния театър  Варна и  7 юли в Летния театър  Бургас!

Older Posts »

Блог в WordPress.com.