Mitkoivanov's Weblog

януари 25, 2016

КРИСТИЯН КОСТОВ

Несъмнено Кристиян Костов е с едно гениално начало! Но най-важното е, че Кристиян Костов е момчето което вълнува, защото пее със сърце!

https://youtu.be/pypr2Vv0N-A?list=RD0LsYI9yOveI

(Гледайте клиповете на цял екран! Кликнете в десния долен ъгъл и удоволствието Ви от изпълненията наКРИСТИЯН КОСТОВ – Славянския Джъстин Бийбър, ще бъде по-пълно!)

 

 

юни 21, 2015

ДОБЪР ДЕН ХОРА!

Filed under: музика, Uncategorized — Tags: , , , — гравитон @ 11:03 am

Неделя е!

Летен дъжд ромоли и се надпреварва с музиката на Ernesto Cortazar.

Стопля душата ми!

Добър ден хора!

Заслушайте се… в себе си!

 

юни 7, 2013

СТРАННО НЕЩО Е ЖИВОТА !?

recovered_jpeg-digital-camera_8461

Странно нещо е живота!?  Уж е тишина, а над Пордим,  вечерния юнски въздух се изпълва с причудливи звуци. Не говоря за поредното ноктюрно на Шопен.  То си звучи от лаптопа и изпълва душата ми. Говоря за поредната топла и ухайна вечер, през  която седя в усамотение  пред бащината  къща и се наслаждавам на наниза прекрасни мигове.

Представете си нежната музика на Шопен…  и  тракането на металните свински корита при храненето на съседските свине. „Рапсодия” …

За още по нагледно си представете  как звучи   Giovanni  Marradi  и бесния лай на съседско куче… „идилия”, нали?

Какво да се прави? Такъв е живота!

Ето, невидима прелетна птичка запява своята нежна и възвишена, вечерна песен. Втора поема верния тон и простора неусетно се изпълва с причудливата песен на вечерния птичи хор. Пеят  божите създания своята  Ода на радостта и възхваляват природата…Блаженство… Красота и наслада за душата!

Изведнъж, първо от далече, после все по-близо и по-близо,  през високото звездно небе  се промушва,  като игла с копринен  бял конец, тежкото бръмчене на поредния, забързан  към далечни земи, самолет. Небето стене с бученето си от пробожданията, звездите потреперват като възбудени девици и готови  да се отдадат,  се възхищават  на човешкия гений… Самолетът отминава,  преследван от бученето на своите мощни двигатели.. и моята завист.

От звездния купол плахо се спуска покрова на тишината и птичите песни.  Листата на заспалите дървета прошумоляват  от ласките на вечерния ветрец и ми донасят  уханието на цъфналия трендафил. Вдишвам дълбоко и благоговея…

Решил, че е заситил сетивата ми с приятностти, свободния вятър сменя посоката си и  донася до разтворените ми ноздри вонята на  още живите пържоли… За капак минава  автомобил и раздира вечерта с пукота на сваления си ауспух.  Чалга ритми го надвикват от  мощните  тонколони. Трошката трасира пътя пред  тракането  на колелетата. Преминаващ забързан по нанадолнището на живота влак,  се спуска  към гарата…

Приземявам се …   поредния сблъсък на природата и  човешкия прогрес ме кара да разбера: Странно нещо е живота…Ноща избледнява… Зазорява и отново е ден……

юни 3, 2013

ИЗПОВЕД

Нашата сватбена снимка

май 26, 2013

БОЖИ ЧОВЕК

imgp0113IMGP3293IMGP3329
Дядо Божин е пенсионер. Пенсионер, ама продължава да работи, щото каквото и да е работил през живота си, никога не е работил за големи пари. Тя и за това пенсийката му е под средната – причина, принудила го да „донажда”, като пазач в единия шивашки цех на нашето селско градче.
Ще речете, то това работа ли е? Не знам дали е работа, ама знам, че когато човек наближава седемдесетте и близо една пета от пенсията му отива ежемесечно за лекарства, недоспиването и нощния труд дотягат…. Ама няма накъде! Парите били  най-правилно разпределени в този свят –  на никого не стигали. На милионерите с милиони, на нормалните хора, като него, с по стотина, двеста на месец. И не за друго, а щото и на него му се иска, като на всеки българин,  да помогне на младите, а като излезе с внук по центъра да го почерпи и да му подаде два лева. Е внучета дал господ.
Пък тя и съдбата,  не беше от най-благосклонните към него. Стопанката му се спомина млада и хубава и го остави още на млади години да доотгледа сам двамата им сина. Доотгледа ги! Поизучи ги. Занаяти им даде, хора ги направи. Задоми ги. По големия в София,  по-малкия с жена си и двете си деца живеят при него. Добри са, но живота стана труден, пък и каквото да говорим, днешните млади си имат свой разбирания за живота. Не се съобразяват, много-много с възрастните. Не са се засилили и чак толкова да помагат в къщната работа или за отглеждането на зеленчуци животинки из двора. Сполай на бога работят младите, даже по нещо допълнително  докарват, ама пък кога са свободни предпочитат за риба да идат или до окръжния град.
С една дума, макар и да не признава, особено пред чуждите хора, но  не му е лесно… Нито с къщната работа, нито с дворната, нито при плащането на ежедневните семейни консумативи. И понеже и годините напреднаха, пък и сърцето му „от добър и охолен живот ли”, от що ли, ама все нещо „прескача и бие накриво”, то човека не е и от онези дето им се услажда чашката по кръчмите или да е по тънката част. Е, не е останал без хич! Има си даже удоволствие ли, навик ли, и аз не знам как да Ви представя: Всеки божи ден, когато не е на работа, сутрин, като поотхвърли домашната работа,  излиза до центъра. Излиза не само да напазарува това онова; хляб от фурната на кооперацията да вземе, но и да поседне в кафене „Централ” и да пие едно „Капучино”. Информира се, човека, за спорта, политиката и селските новини. А 12 без 15, като по часовник, си тръгва за обед в къщи..
И този майски ден затика колелото си нагоре по баира,  и се остави на тежките си мисли да го теглят назад и надолу… Ей на, миналата седмица се обади по мобилния негов съученик от техникума в Дряново. Покани го на среща с випуска. Ами то, кажи – речи, половин век се бе изнизал от как завършиха. А че му се искаше да иде и да се види с останалите живи, щото мнозина от съучениците му се бяха вече преселили при св. Петър, искаше му се. Но много повече копнееше да се качат в колата със сина, снахата и двамата внуци и да се понесат по гладките асфалтови пътеки на Майка България, да отидат заедно! Хем почти цялата си челяд да представи на съвипускниците, хем със семейството да посети Дряновския манастир. Бе, с една дума, да преживеят един хубав ден…
Отдаден на мечти и мисли, стареца изтика колелото горе на баира. От тук нататък, обновеното с европейски пари шосе се стелеше, като проснато бяло платно и като пресечеше неговата, „Юрдешката” улица на кръговото, поемаше двупосочно нагоре към гарата, русенското  шосе и широкия свят.
Като се качи на колелото и завъртя педалите, веригата на старото колело заскърца, като износените му стави. Скърцането и се понесе между разлистените липи, докосна увисналите като камбанки листа на белокорите млади брези и светът стана по светъл и хубав. Някакво прелетно птиче запя весела пролетна песен и прикова вниманието му. Мелодията бе тъй нежна и игрива, тъй ласкава и чиста, тъй естествена и приятна, че без да се усети стареца спря колелото. Погледа му сам затърси из рехавите клони на брезичката  птичето… Песента секна…
Дядото пак  подкара колелото. Старите неканени мисли отново се втурнаха в главата му и го върнаха в реалността.
Ей на, миналата седмица, като се изви силната буря и заваля обилен дъжд, голяма беля направи. Вятърът връхлетя толкова силен и напорист, че отнесе целия ламаринен покрив на шивашкия цех. Стана така, че колкото дъжд се изсипа на вън, два пъти повече вода се изля вътре по машините, платовете и готовата продукция. Собственика се видя в чудо. Не стига, че я бяха закъсали от няколко месеца, щото нямаха поръчки, ами сега втора седмица в цеха не можеше да се работи. Всичко беше прогизнало, електрическите инсталации бяха изключени. Така,  ще  не ще,  собственика предложи на жениците да минат на половин работен ден и да си вземат даже неплатена отпуска. Която не беше съгласна, направо я уволняваше.
– Ако уволни и мен, лоша работа! – помисли си дядо Божин. -Триста лева са си пари. Най-добре,  с тях плащам сметките: ток, вода, телефон, кабелна… Трудно ще карам само на пенсия!
В този момент, като някакъв светъл лъч в душата му отново се спусна същата птича песен. Завъртя се, заизвива се и се понесе весела и жизнерадостна над  него. Просветна му. Колелото само спря. Очите му отново зашариха жадни за  птичето… Само че още преди да огледа брезата и спуснатите и над него  вейки, песента пак секна, така ненадейно, както и бе дошла…
Отново подкара колелото. Въртеше педалите стареца, веригата на колелото скърцаше, а заедно с нея скърцаха и купищата въпроси поставени от ежедневието.
– Пустото му пиленце, ама как пее само! И защо лети над мен? Сякаш иска нещо да ми каже! Нищо и никакво птиченце пък ми оправи настроението…
Наближаваше вече кръговото, дето свършваха липите и брезите. Вече се канеше да завива към къщи, когато птичата песен, като мек, розов облак, отново се спусна над него. Една приятна вълна го обля, сърцето му се развълнува, очите му трескаво зашариха, човека изпита неудържимо, необяснимо желание да види малкото боже създание, да го погали с поглед, да благодари за добротата и жизнерадостта която вливаше в него…
Може би, вече от няколко минути птичето не пееше. Стареца продължаваше да стои изправен до старото си колело и да търси по клоните на красивата бреза,  птичето…
В този момент,  от приятния унес го изведе ненадейното скърцане на автомобилни спирачки. Колата спря, от прозореца се показа учудената глава на сина му.
– А бе баща ми, какво зяпаш по дърветата?
– Ами едно птиченце лети с мен и ми пее! Търся го да го видя!
– Какво птиченце, бе човек, от половин час ти звъня по мобилния! Я чуй!
И синът му като извади мобилния си телефон, набра номера на баща си! „Птичето” запя в джоба на дядо Божин, после мелодията се издигна над него, погали нежните брезови вейки и се разтвори в простора.
Дядо Божин се усмихна смутено. Пееше неговото птиче!

април 8, 2013

ПРОЛЕТНИ КАПКИ !

Filed under: музика, Uncategorized — Tags: , , , , — гравитон @ 11:05 am


Небето се изцеди и просветна. Пролетния дъжд окъпа цветята и въздуха весело затрептя от песента на птиците. Простора се изпълни със свежест и живот. Пролетта дойде!

април 7, 2013

НАМРЪЩЕНА ПРОЛЕТ

Filed under: музика, Uncategorized — Tags: , , , , , — гравитон @ 9:21 am

     Неделя е. Ден за почивка. Слушам си баладите на Шопен и се наслаждавам на свободното време. А вън вали. Мъгливо и мрачно е.Дървета още не са се раззеленили. През стъклата на прозорците клоните им са есенни, сиви и скучни. Тишина. Тих пролетен дъжд барабани мързеливо от капчука. Две гургулици стоят замислени в клоните на старата ябълка и се чудят защо щъркела и двете ластовици, само погледнаха гнездата си и отново отлетяха на юг. Пролетта се бави. 

        Гледа вълшебницата намръщена и чака реда си.Не я радват прецъфтелите кокичета и игликата. Даже  цъфналите зюмбюли и  нарциси са се  свили плахо и несигурно. Плътния въздух е  разкъсван  от  понесените бели снежинки  на  прецъфтялата кайсия, шибоят пробива с нежните си връхчета влажната земя и като наднича за   скритото  слънце, се готви да избухне в красота.

      Простора е изпълнен с очакване!  Промяната само е отложена! Време е за вглъбяване и размисъл!

http://:

 

март 25, 2013

БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА

Giovanni-Marradi Пустия му Giovanni Marradi (http://www.giovanni.com/ и http://www.giovanni.com/biography.html, голям вълшебник е. Как се допълва с ведрата, жизнерадостна природа! Как нежно птиците му пригласят и се надпреварват, кой по бързо и повече доброта да събуди у Вас. Усещате ли, как Ви прави по-добри, по-спокойни и жизнерадостни? Е, няма що, вълшебник е!
Ето, оставяте се на пролетния дъжд от нежни звуци и се понасяте с крилете на душевната и естетическа наслада. Градския раздиращ шум от моторни возила и каращи се хора изчезва, плача на гладни деца затихва, гърмящите някъде бомби и изстрели онемяват. Няма недоволни и гладни. Вие благоговеете полетели с неговата музика!
Затваряте унесени очи и ужасните пламъци от поредния самозапалил се факел на нищетата и безнадежността избледняват. Музиката и видеото Ви принасят сред най-красивите и приятни места на вселената. Сърцето Ви се изпълва от топла, пролетна нежност и любвеобилност! Неусетно скандиранията на тълпите протестиращи, зазвучават в ушите Ви, като химни на радостта.
Всичко пошло, грозно, гадно, низко и нечисто, нечестно и разрушително изчезва. Живота Ви е красив и привлекателен. Живеете в приказка, дишате свободно, реете се като пухкаво облаче из безбрежността на чистото синьо небе и светът е прекрасен!…
…И така, докато звучи музиката на Giovanni Marradi!? ..
…А светът около Вас си е същия! Вие сте били други!.. Просто за кратък миг сте успели да избягате от негативното в реалността!

Музика в природата

юли 29, 2012

ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ

Съгласете се, че рядко се среща такова изпълнение,    такъв контакт с публиката и такова  въздействие от изпълнението  на твореца!

Почувствайте го и Вие с

ОБИЧАМ ТЕ  на ЛАРА ФАБИАНИ

!

Дай боже на всекиму такъв успех при изживяването, изказа,    контакта и въздействието в общуването !

юни 8, 2012

Спомен От Един Миг – Рикардо Кочианте


Една любов като нашата,                                                                   
няма да свърши никога!
Една любов като нашата,
не може да умре никога!
Когато се обича истински,
нищо вече не може да те уплаши:
нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Когато дойде и ти почука на вратата,
понякога те наранява.
Когато събаря вратата,
се разбива в твоето сърце.
Не си разбрал, не си знаел, че е спряла в теб.
Тази любов, която сега те кара да я чувстваш,
така силна и голяма, вътре в теб.
Когато се обича истински,
нищо не може да те уплаши.
Нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Споменът от един миг,
е по-дълъг от един живот и върви винаги в теб.
Ако го стискаш между пръстите си,
остава затворен в прегръдката,
дори и след като си тръгнеш.
Споменът от един миг, не свършва никога.
Споменът от един миг, когато е истински,
когато е голям, може да остане и вечен!
Когато избухне в съзнанието ти,
остава затворен в сърцето ти,
дори и когато си тръгнеш!
Една любов като нашата,
никога не може да свърши!
Споменът от един миг,
не свършва никога!

Older Posts »

Блог в WordPress.com.