Mitkoivanov's Weblog

април 13, 2014

МИЛА РОДНА КАРТИНКА!

Picture 130

Цветница  е! Облечени в  народни носии, невръстни момиченца с каките си,  обикалят домовете на роднини и комшии.  Някой пеят лазарски  песни с пожелания за здраве и благоденствие на стопанките. Гургулиците и  завърнали се прелетни птици им пригласят. Над свежите  момичешки лица,  като ореоли от цветна дъга, сияят  венчета от върбови вейки и цъфнали  цветя. Правят ги по красиви и от приказни  русалки. Усмихнато, пролетното слънце се подава   зад свежите бухлати облачета и наднича любопитно в украсените с цветя момичешки   кошнички.   Опитва  да види в коя кошничка има най-много събрани яйца и като благослов за берекет ги погалва с лъчите си. Въздухът е свеж и прозрачен, трепти от надежди. Празник е! Иде ти да полетиш!

От съседния двор се носи мъжка гълчава. Трима попреминали мъже,  седят под направения специално за запой шапрон и празнуват. Нарязаната прясна салата и безалкохолното, не и пречат да правят и  нещо  друго…  скубят перушината на двадесетина разноцветни гълъба. Малките,  топли телца, размятат отпуснати крилца и крачета  и правят картинката още по тъжна. Мъжете отпиват от усойницата, разговарят разпалено, кой къде е работил, какво е направил на млади години, от къде и какво е успял да приватизира, от къде и колко по евтино е купил агне за Великден и колко вино и ракия е направил  и изпил. Като ги слуша човек отстрани, излиза, че без тях светът отдавна да е свършил.Излиза, че се живее само за това да се печели повече, да  се яде по евтино и да  създаваме удобства на  закърнелите си надебелели тела..

След  час-два ракиено време, създадените  да  летят  птици вече са преминали  през ада на тенджерата под налягане, мазнината във фурната ги е облизала, миризмата на подправките е проникнала  в  тях и съсредоточили вниманието и апетита на разпалените мъже, птиците потъват в търбусите и независимо, че приличат на египетски мумии.  На отрупаната маса „кацат” още бутилки червено вино, бира и без алкохолно. Пирът на угодничеството  продължава с нова сила…

Отвратени,  белите пухкави облаци се разбягват под купола на небето. Небесното светило и синевата изпълват простора. Гургулицата от старата круша излита, приплясква криле и се опитва да  доближи  слънцето. Ято гълъби се стрелкат в простора, после се издигат и демонстрират висш пилотаж.  Два щъркела се реят  в кръг и гледат от високо за земни твари.

 

Advertisements

март 13, 2013

БАЛАНС

IMGP2647     Не знам защо, но като гледам този млад  котарак ми идва наум за  Служебното ни  правителство?

Охранен, пъргав, добре гледан и доказал се в живота. С една дума успял е да се издигне. Разбира се,   за неговото издигане е допринесло  най-вече, влечението му към небесната синева, тоест  любовта към свободата  и дясната политика, поставяща го над цвъртащите мишки и мълчащото мнозинство.

Замътен, струва ми се,   във Вашингтон, при последното длъжко посещение на Цветанов и по краткото на Борисов зад окена,  новия кабинет, е с къде по интелигентни хора от измъчилите ни през последния мандат управляващи. Очаква се подкрепа, като се почне от Вашингтон и Париж, та да се свърши с  Пекин  и Брюксел. Надяваме се,  че и  стажа в Харвард,  Европейската банка за развитие, фирмите на ТИМ  и коридорите на герберската власт ще са от полза. За Кремъл не знам!?

За това, като пожелавам успех на новото Служебно правителство, ми се ще да напомня:  Господа министри,  следва да служите   на протестиращите и мълчаливото българско мнозинство, а не толкова на  на задокеански, европейски или  картелни и други монополни работодатели. Иначе казано балансирайте внимателно!  Паданете  от дясно или от ляво на мрежата,  може да предизвика гладните цвъртящи мишки да  прегризат и мрежата…

От Вас се иска да издържите два месеца,  пък  протестиращите и мълчащото мнозинство, този път първо да мислят с главите си, пък после да гласуват!

imgp9142

февруари 26, 2013

КАТО ПРЯСПА НАДЕЖДА

Filed under: Фотография, внуче — Етикети:, , , , — гравитон @ 8:06 pm

IMGP2554 Виждал ли си, как през леда и гнилите паднали листи, кокичета пробиват с крехките си зелени връхчета сковалата ги черна земя? Виждал ли си, как с полъха на пролетта, изправят крехки снаги към слънцето, за да се окъпят в свободата на безкрайната синева и да дарят на живота радост и красота? Виждал ли си?
Погледни ! Виж в градовете ни кипящите младежки протести. Чуй гневните викове и решителност. Прегърни надеждата! Вдъхни от тяхната устременост и защити правото им на избор за бъдещето на нашите деца. Подкрепи ги! Зарадвай се на пролетта! …

декември 30, 2012

ЕДНА НОВА НАДЕЖДА

2EHVZCAUTKZV2CA2YPUXFCA25HOJ5CA4DKIJCCAAY9XDKCA54MKWHCA5PPZV2CABSNXJUCACK7AMECAZ9PM8RCAVG49L1CAR74CDXCAUH1TRHCAO8DA5PCAQYOWQNCATKIN45CATBZWT7CADF7JOB

Да си призная, в такова скапано състояние на душевния си мир, не съм се чувствал отдавна…  И то по  Коледа и на връх Новата 2013 година!

Вярно е,   не се поддадох  на уплаха, нито на снежните виелици,  с които връхлетя зимата, нито по смразяващите внушения  от   тиражираните  предсказания за свършека на света. Винаги съм знаел, че са  се отнасяли  за света на маите, а не на евреите, арабите, китайците, индийците, негрите в Африка и ексимосите  зад полярния кръг и най-вече за нас – българите. Живота в Европа винаги го  е имало и несъмнено ще има още хилядолетия. Майката природа си знае работата. Създала ни е и ни търпи такива каквито сме или каквито  сме и нужни.

За съжаление въпреки всичките ми оптимистични и „здравомислещи” съждения, по неизвестни за мен мисловни пътища,  попаднах в края на годината в Сатурнова дупка, каквото и да означава това.

А то иначе и не можеше да бъде. Съдете сами. Първо семейния ми живот се „подреди” така, че  спокойствието и веселостта ми, от година време се изгуби в  Бермудски триъгълник  Пловдив –  София – Пордим. Мислите и чувствата ми се разкъсаха между топлия юг със самотната, имаща нужда от мен  съпруга, от една страна; от друга,  признателността и задълженията ми на добър и признателен син, който гледа  90 годишната си болна майка, вкопчена  със сетните си сили в белия свят, с единствената мисъл  и в утрешния ден да види светлината на слънцето; а от трета,   житейските проблеми на собствения ми син. Не знам как стана, но точно когато бях решил да се взема в ръце и да се захвана с изучаване на испански език ( с тайната надежда, че в бъдеще ще мога да разговарям с тринадесет годишния си внук, с когото не сме се виждал повече от година, и на когото снахата продължава да  внушава, че няма нужда да учи български, щото   българския е малък, ненужен, умиращ език,  а  не като английския), точно тогава, не знам кой дявол ме накара да се заема с препрочитането на „Престъпление и наказание” на Фьодор Михайлович Достоевски.

Не стига  това, ами една вечер, както гледах някакъв забавен телевизионен филм, установих от реплика на млада красавица, че не съм чел „Чужденецът” на Албер Камю. Прочетох и нея. То и без това  се чувствах , нещастен, неразбран –  чужденец в обкръжаващото ме   общество.

Ама за днешните  управляващи въобще и не мисля да споменавам – не заслужават. За тях прочетох написаното от Елин Пелин, в сборника разкази „Аз , Ти, Той”  и  то още през далечната 1936 година. Съдете сами, написаното  дали не се отнася за днешното време и политици….

Сега  Ви споделям  за днешните, обикновени, хора край мен.  Съсипани, трудови  хора с  мизерни пенсийки и жалки  доходи, хора, дето парите не им стигат  даже  за лекарствата и  отоплението през зимата. Андрешковци и Гераци,  принудени да крият данъци и такси, да хитруват на дребно и да се чудят с какви фокуси да избият за по евтина храна и ракия.   Хора, издигнали в смисъл на живота си физическото си оцеляване и засищането на дребните си житейски страсти.  Е,  вярно,  малцина успяват да продадат душите си и за сметка на  нищетата  и още по-голямото обедняване на другите, са започнали да натрупват мизерни капитали, даже   ще се  кандидатират и на поредните избори…  Ама това е друга тема. Нея, разбира се,  не могат да я разберат хора не прочели през целия си съзнателен живот и една книга, хора почти неизлизали извън рамките на родното си село и съдещи за продължителността на живота в  света, единствено по смъртните случай в тяхната махала.  Ще рече,  хора дето твърдят, че учения човек не може да ги научи на нищо повече, защото например, години наред си правили  сами виното и ракията и то без да четат дебели книги и да ровят из компютрите.

Пък аз вчера, като вдигнах  глава от компютъра, за да се порадвам на изчистеното след декемврийските бури и виелици просветлено небе, видях  високо горе на небосвода, огрян от залеза  самолет.  Движеше се  сребърната птица по обичайния си въздушен коридор  и  оставяше  следа, като преминаваща комета. Грях ми на душата,   завидях на пътуващите в него.  Летяха толкова високо и навярно пътуваха към своите близки и роднини,  за да посрещнат поредната Нова година.

Години наред и ние си я посрещаме.  Новогодишната ни трапеза е обилна( на някой повече на други по-малко). Мнозина успяват да поднесат на близките си  и  подарък я пуловер, я чорапи, някои даже скъпа техника. Мнозина се  забавляват, забравили вкуса на исконната българска мелодия и песен, отдадени на пошлата  чалга  и  тътена на пираткова  война,   за  възвестяване  настъпването на Новата 2013 година.

Новата 2013 година!  Не  е ли Тя само една  на  Нова  Надежда?  Надежда, че нещо може да се промени, че  Новата Годината ще бъде по-плодородна, че  природата ще е по-благосклонна, че пукотевицата ще пропъди недоимъка, злото , което   най-после и  ще свърши. Ще свърши, заедно с  новогодишните празници, а после  няма да ги има  войните,   неприязънта между хората ще отмине  ненужна,  като старата,   а   в  Новата 2013 година,  ще имаме повече здраве, разум,  разбирателство, съзидателност,  любов и щастие за хората!

ноември 18, 2011

ИЗПОВЕД – или как станах убиец на красота и надежда

     

Тази есенна вечер се чувствам убиец. Бях и се заканил от близо две години, а тя беше само на 16. Сама се беше настанила у нас. От къде беше дошла така и не разбрах. Дразнеше ме с  постоянно протегнатите пипала из  двора, особено през  пролетите. Гледах и това лято,  тънките и трънливи крайници, спечените и дребни като овчи бобенки търкалца, дето тръпчяха с горчивината и киселината най-безвкусните диви плодове  и не можех да разбера, защо непрестанно се сили, като биволица на червено,  да бутне строената с  толкова труд и мъки каменно-ажурна ограда. Но днес, когато погледа ми се спря на полуокапалата и прическа си помислих: Снагата и вече заспива, сега ще е по безболезно.

      Награбих малкото, остро брадве, дето 88 годишната ми майка си държи зад вратата с едното  твърдо намерение, ако не дай си боже я нападне неканен гостенин,  да му разцепи главата досущ бяла зелка под сатър, взех  търнокопа и правата лопата и се изправих пред нея.

      – Ей сега –  викам и –  ще ти видя сметката! 

      Най-напред взех малката, остра брадвичка и започнах да я осакътявам. За кълцах я отгоре безмилостно я скалпирах. Земята се зарина  от парчетата жълточервен склалп. Само с поедин удар на малката брадвичка, протегнатите  и  към последно усмихнатото есенно слънце горни крайници, един по един се кротнаха на земята. Остана да стърчи само гладкото и лъскаво тяло.

      Тогава, попотен, изморен и ядосан взех  търнокопа и правата лопата. С  усърдието на войник под бомбандировка, започнах да копая около нея. Разрявам значи, издърпвам пръстта наоколо и, а  щом  белне  част от меките и  нозе, забивам в сочната плът търнокопа или брадвето. Накрая тялото и остана за миг право, после под напора на безмилостните ми ръце се заклати, напред – назад край оградата и рухна бездиханно, като посечен  труп след битка.

        Свърши се. Оттеглих се разгорещен  пред старата къща и погледнах назад…Свечеряваше. Зачервеното есенно слънце  свеждаше засрамен поглед,  да не гледа. Двете  гугукащи сутрин гургулици, запърпаха неспокойно с криле наоколо, закръжиха тревожно – проумяли, че  стана  нещо несправедливо, жестоко и необратимо. Домът в който излюпваха и отглежадаха всяко лято своите рожби го нямаше  вече, за винаги. Домъчня ми.

        Разтревожени гургулиците се засуетиха и кацнаха на оголената кичеста ябълка. Сгушиха се замислени за предстоящата студена нощ.  Настъпи  измамна тишина и покой.  Само шарената, разглезена котка, забрави копринените завивки и  купешката  храна и се заизкачва крадешком  по клоните на ябълката за да  ги дебна.

        Слава богу,  усетиха я. Отлетяха в тъмното студено небе, а заедно с тях  и надеждата ми да ги видя отново на кичестата белоцветна вишня,  която  отсякох…

       

март 26, 2010

АКО НА ГЛАВАТА ТИ ИМА …

Filed under: музика — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 2:43 pm

август 28, 2009

НАДЕЖДАТА И ПРАЗНИКА

Picture 076  

    На 15 август 2009 година десетки хиляди християни посетиха храмовия празник  на светата обител   Троянски манастир „Успение богородично” . Под звуците на гирмологическо пеене  миряните  хрисимо запалиха свещи и се помолиха за здраве и благополучие.

    Тържествената литургия отслужи лично патриарх Максим, а тържествения водосвет – русенския митрополит Неофит .

    Бях там и участвах  в литийното шествие с Чудотворната икона Света Богородица Троеручица .  

    Със следващите снимки,  ще се опитам да направя съпричастни и Вас!

Литийното шествие се предвожда от клепалото и хуругвите.

Литийното шествие се предвожда от клепалото и хуругвите.

 

 

 

 

 

 

 

 

Благослов със светена вода и здравец!

Благослов със светена вода и здравец!

 

 

 

 

 

 

 

 

Духовниците, иконата и миряните в шествието!

Духовниците, иконата и миряните в шествието!

 

 

 

 

 

 

 

 

Чудотворната икона в ръцете на хората!

Чудотворната икона в ръцете на хората!

 

 

 

 

 

 

 

 

Пламъчетата на надеждите!

Пламъчетата на надеждите!

 

 

 

 

 

 

 

 

По пътя към надеждата!

По пътя към надеждата!

април 1, 2009

НЕБЕТО СЕ ОТВАРЯ

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , — гравитон @ 1:45 pm

imgp2941
Една снимка от влака – толкова размисли !
За кръговрата в природата!
За битката между старото и новото!
За боорбата между светлото и тъмното!
За зимата и пролетта, събуждането, надеждата…

февруари 11, 2009

МУЗИКАЛЕН ТРИПТИХ

Filed under: музика, Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 6:35 pm

За тъгата, носталгията, противопоставянето, руската душевност, надеждата и любовта…

Поручик Галицин

Ваше Благородие

Александра, Александра

Блог в WordPress.com.