Mitkoivanov's Weblog

юни 1, 2010

В БЕЗТЕГЛОВНОСТ

  Още  веднъж, Международния ден  на детето отмина. 

    На снимката са четири златни, умни български деца. Както виждате те са щастливи в своя европейски полет. Забавляват се. Заслужили са си почивката. Учиха и работиха и у нас и в чужбина.  Завършват висше образование и се дипломират в пристижни Европейски университети. С трудолюбие и последователност постигнаха успехите си и сега летят на крилете на младостта…

         Още само  миг и  ще се приземят…    Днес единия от тях ми сподели: Мислех да се прибирам окончателно в България, но нещата нещо не вървят. Заминавам си пак!

         И е прав! Какво правим за да се завърнат в родината? Какви условия и създаваме? Какви переспективи за развитие у нас и предоставя държавата?..

        Наистина не знам!  Но е факт,  че надеждите ни са в тях, в тяхното европейско поколение! На тях се надяваме да поемат кормилото на България и да я поведат по един переспективен и светъл път! Път към  по-добър живот за техните деца и нас родителите им.

       Аз вярвам в тях, вярвам, че ще успеят – нека само се приземят, днес в Златна Прага, а утре оставили безтегловността,  поемат по родната българска твърд!

Реклами

април 13, 2010

ТРИ СНИМКИ С ЕДИН КОМЕНТАР

   Често влакът е метафора на живота. Особено ако е муждународен. В случая, пътува от София към Букурещ. Виждате работещите ръце на  Началник-влака. Той   отразява действителното пътуване и се вписва  в борбата с корупцията и икономическата криза. Свидетелство за успешното му вписване е масивния златен ланец на кондукторската ръка!

   На втората снимка са ръцете на един действащ примиер. В едно телевизионно предаване,  той описа и  очерта действителността и пътя за развитие на европейската ни страна.  За поданиците и …  излиза, че не се интересува  от тяхното мнение. Важното било каква оценка му дава Департамента на САЩ и ЕК.  Нещо повече, горкия,  нямал   приятели и стоял сам,  като куче в Бояна.    А защо ли не сподели, след като пази един комунистически лидер и един цар, сега кого пази??? …Няма да питам и аз? Гледам само какво прави с ръцете си… Чертае човека и коментира: „Тука има една стеничка“, …тука е прокарано едно пътче по баирите, а на всякъде по света пътища се прокарват долу покрай реката“! Драска  Ви казвам и хич не му иде на ум, че зад тази язовирна „стеничка“, зад това планинско пътче по баирите,( е не по дъното на язовира, както излиза, че иска)  са вградени много ум, творчество, средства, строително майсторство, труд и човешки съдби и надежди!..

            Третата снимка:  строители са отпуснали трудовите си безработни ръце и чакат пред единствената, почти празна бутилка бира,  като излегналия се на пролетния припек котарак. Чакат да видят  „съвършенните чертежи“ на бащицата за тяхното бъдеще!

          Три снимки с действащи лица: кондуктор, Примиер и строители!?

Create a free website or blog at WordPress.com.