Mitkoivanov's Weblog

февруари 3, 2014

МАМА СИ ОТИДЕ !

IMGP9331

Марийка Ангелова Николова

25.08.1924   –    25.01.2014

На 25 януари 2014 година,само  месеци преди да навърши 90 години; в края на първия от малкото истински зимни дни, мама скръсти ръце.   Ръцете с които беше галила баща ми, а после  брат ми и мен; синът ми и синовете на батко;   правнучката и Павлета и моя внук Димитър. Онези същите ръце, с които държеше неукрепналите ни детски ръчички и ни учеше да пишем. Мамините ръце с които беше усуквала нишките на деветдесет годишния си живот, беше прела, плела и тъкала семейните постели,  дрехите и съдбата на цялото ни  семейство. Същите красиви ръце,с които беше строила дом и дето  изнурителния земеделски труд по животновъдни ферми, овощни и зеленчукови градини, микроязовири, залесителни пояси и пътища по спечения пордимски чернозем,  сега бяха превърнати в груби, напукани и съсухрени, набраздени от подути вени,  бръчки  и старчески петна, изхабени от годините и всеотдайността и,ненужни  оръдия за нежност и  материални блага. Нейните ръце, ръцете  които синът ми, нейния най-малък   внук  Николай,  целуваше с благодарност и обич, с думите: -„Бабини работни ръчички!”…  Ръцете които целуна и сега на прощаване, за последен път.

Мама си отиде. Напусна ни тихо и кротко, с достойнство и грижа да не пречи на нас  живите! …

Почивай в мир мамо! Нека е светъл пътят ти! Ние няма да те забравим!

Мразовития неделен  вятър  и падащите,  като замръзнали сълзи- снежинки, не могат да затрупат пътеката след теб. Ще ги топи незабравата и признанието на множеството хора и автомобили, които те изпратиха в последния ти земен път. Ще ги топи човешката топлина и признанието  за всеотдайността с която отдаде  живота си за другите. За нас живите  оставаш любещата жена, майка, баба и прабаба, добрата съседка, съгражданката –  общественичка,   един скромен и всеотдаен,  трудов и честен Човек!

За нас майка ми – Марийка Ангелова Николова, от гр.Пордим,  остава пример и критерии за ползотворно изживян живот!

(https://mitkoivanov.wordpress.com/2009/01/07/%d0%bf%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%b0-%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0-%d0%be%d1%82%d0%ba%d1%8a%d1%81-%e2%84%961-%d0%be%d1%82-%d0%bd%d0%b5%d0%b4%d0%be%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b0%d1%82%d0%b0/)

юни 10, 2013

ПРИЗНАНИЕ

IMGP3299Днес е един от последните дни на половинвековната ни семейна пътека .Вървим из многолюдния град. Жена ми ме е прегърнала.
Пред нас , мъж и жена на видима възраст около шейсетте … вървят хванати за ръце…
– Виж, има и други които се обичат! – споделя жена ми.
… И аз съм щастлив от нейното признание!


http://vbox7.com/play:1beaa51213&start=87

юни 3, 2013

ИЗПОВЕД

Нашата сватбена снимка

октомври 28, 2011

ФЕНОМЕНЪТ ПЛОВДИВ – ЕСЕННИ ЩРИХИ

       В този феноминален град, модернизма и традициите  се борят хилядолетия. Кой да излезне на преден план и от своя страна да се превърне традиция.Навярно за това градът е вечен, като културата си.

  В него  по-често отдават площадите си за култура, отколкото за политика.

  Осъзнали са, че политиката и политиците са преходни, а културата и произведенията на творците – вечни.

Понякога на  музиканта  се обръщат  много гърбове. Но  музиката  му,  пак  се провира  и докосва душите на хората.

 В този град кокетни бистра приканват със своя уют, към отмора и задушевен разговор.

  Вода  и време изтичат нагоре, в стремежа на  пловдивчани да издигнат тежестта на хилядолетната история и бъдещето на града.

  Непрестанно,  усилия и признания се редят в хилядолетната  история и обогатяват духовноста на Пловдив.

          Случва се трапезата да е празна, да има обезверени хора край кошчетата за смет…       Животът продължава, понесъл надеждата за бъдните поколения,  бременен от  душевността на своето време –  Пловдив живее с  бъдещето!

В този град,  винаги се е строило – строи се и днес. За това  го има построеното някога, за това се чува ехото на историята и примамния шепот на неговото бъдеще, в надпреварата с времето.

                                                                           

   Тук, из зад зелинината на времето плахо надничат,  със скромността си яки, като стожери на християнската духовност камбанарии…

                                                                                                      

 Това е Стария град. Галерия Филипополис …

                                               

   Малко по нагоре,  Градската художествена галерия….     още по- нагоре по едрокалдъръмената улица, Ви очаква  допир с част от иконното богатство  на нашия народ  и неговите  занаяти……  

…от старите  къщи ви приканват с магнетизма на българските носий  и произведения на  човещкия труд  труд и душа …

А може ли да дойде човек  до  Пловдив  и да не надникнете в Коюмджиевата къща?

   Виждате ли как приканващо  стои отворената порта  с къщата на пословичния  Начо Културата!? В този дом, десетилетия наред в задушевни срещи и раздумки, между художници, писатели, музиканти и артисти, извисени над града и времето,  се раждаха идеите за истински шедьоври на изкуството!

    … Но нека  спра с моите недостойни за пловдивската култура  разсъждения и ви оставя да се насладите на  старите къщи…

 .. Като влюбени, те са навели стрехи една към друга, сякаш за да се докоснат….

 … Тези къщи се спускат,  като водата от ручей по твърдите камани и изпълват с ромон, спокойствие и  загадъчнаст  всевремието на  стария град…

 Простете ми,  пак се разприказвах.  Предлагам  Ви кратка поредица  със  снимки, направени  от стария град, с изглед към съвременен  Пловдив…

     Да, това са разноликите покриви на  Пловдив!

      В Стария град, често ще видите такива, обрасли във бръшлян врати.  Зад тази  врата,   само до преди двадесет и косур години се намираше едно скромно заведение с прекрасни коктейли, прохлада и душевна топлина. Наричахме го  „В  старите занаяти”. Тази порта пази спомена за младостта ни, за първите ни трепети и новосъздадената семейна обич на хиляди пловдивски семейства!… Пази спомена, както следващата тежка порта,  пази векове наред и насажда в сърцата ни копнежа ни за  Европата  и любовта ни към  Родината и вечния град….

   Над езерото свечерява!

 По средата на малкото езерце в началото на парка, красиво  фонтанче стои умислено и безводно..

    В есенния хлад стара жена записва своите  изстрадани мисли. Мъдростта на времето остава за поколенията.

   Двете деца от скулптурата пред детската площадка, са все така приятелски прегърнати  и наблюдават от десетилетия, как в този феноменален град децата израстват и стават баби и дядовци на своите внуци….

                                                                                                            

       Отново е дошла есен. На хълма на  Освободителите, Альоша  стои все така твърд и непоколатим.

     И времената са други. Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев” вече не е на профсъюзите! Казано простичко – на работниците и техните деца, не е и градски. Но в  него пак ще се помещава и операта, а той  и ще носи името на родения в  Пловдив, именит бас – Борис Христов.  Така,  дома на културата и Борис  Христов също  остават за гражданите на  Пловдив и света!

октомври 28, 2010

МЪРКВИЧКА – художника на Българския бит и душевност

         
Момиче от Пордим и Момиче в невестенска носия  -1890 г!
 Това са само две почти нейзвестни картини на Големия чешко-български художник Иван  Мърквичка. Те са рисувани през далечната 1890 година в с. Пордим. Позирали са му две пордимски девойки. Кой ли ще открие в тях своя  прабаба?
 Пътниче, Ти който си се запътил да опознаеш широкия съвременен свят! Поспри! Погледни своите корени и душевност….http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fd591333 

 …запознай се с  недостижимия чешко  български художник

   Иван Мърквичка !!!

февруари 11, 2010

МАГИЯ

Filed under: музика — Етикети:, , , , , — гравитон @ 3:14 pm


100 каба гайди…
Един видеоклип с музика, вечна като космоса…
Музика – магия, която не остарява!
И един блог в който намерих приятел.

декември 22, 2009

ДУЕЛ

 Обезателно погледнете http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=6579 ! Оставете филма  да го съди и оценява времето! Докоснете се до непреходната поезия на Есенин и руската душевност!

ноември 11, 2009

ВЪРТЕЛЕЖКИ

          Както мнозина вече разбраха и усетиха, в неделя на 08.11.2009 година, град Пордим  проведе  своя ежегоден събор. Добрата организация на Община  Пордим   позволи на хиляди гости на градчето да посетят своите роднини и приятели, да хапнат и пийнат с гостоприемните пордимчани.  Като по поръчка от кмета  Детелин Василев,  времето беше топло и  слънчево,  и допринесе за доброто настроение на хубавия празник. IMGP5624                                                                   IMGP5603                                                                                                      IMGP5604 IMGP5605                                                                                                        IMGP5611 IMGP5617 IMGP5622 IMGP5615                                                                                                          IMGP5630

    Гледах отрупаните    с лакумства и стоки сергии, отново спрях поглед на въртележките  и си помислих че и живота е като тях: издига и сваля едни хора, а болшинството ни върти хоризонтално със скорост и центробежни сили, готови да ни изхвърлят и запокитят настрани  от живота.  Така стигнах до извода, че единствената надежда остават синджирите на родовата ни прлинадлежност и духовното в нас.  Ето, от дясно голямата бяла къща пред Руския музей, е родната къща на поета, писателя, големия български драматург  Иван Радоев.

IMGP5606

         Поспрете за минутка  и прочетете това негово стихотворение:

ДРЕВНА КРЪВ

Иван Радоев

Българийо!
Родино моя! Земьо!
Последният бедняк да съм
на този свят,
да нямам нищо повече да вземам,
да нямам ни любов ни верен брат,
дори нозете ми по пътя да изсъхнат,
дори ушите ми от старост да заглъхнат,
дори очите ми да се напълнят с мрак
Българийо,
аз пак ще найда път към твоите балкани
по ударите на кръвта си ще открия
най-хубавия явор в твоите балкани
от него звучна гусла ще извия
и като древен воин след победи,
ще седна там под старата гора,
докато струната се скъса и приведен
от песни се задъхам и умра.

Блог в WordPress.com.