Mitkoivanov's Weblog

януари 4, 2014

ЕДИН КОМЕНТАР ПО За много години или старите – нови дрехи на пъдаря

Picture 205http://pehliova.wordpress.com/2014/01/03/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%B8/#comment-800

Честита 2014 ! Крепко здраве и душевен уют да ти донесе!Дано сбъдне хубавите неща, които си пожелаваш!…
…Така отреди съдбата, посрещнах я сам. След дни подготовка (както си му е реда), след грижите около напускащата този свят, 90 годишна моя мила майка, и след отпадане на последната надежда, че ще ме навести някой друг от най-близките ми хора, се озовах сам край отрупаната с благодат на родната ни земя, новогодишна софра. …
… Аз и разтворените страници на една книга. „Жътва“ на Любен Вълчев, издателство „Сиела“. Любен Вълчев е родом като мен от Пордим. Книгата му е една изповед, разказ за осъществената му мечта от Пордим до Калифорния. Както вече се досещаш, в нея се оглежда живота му, от неговата 6 годинка, през ученическите и студентските му години в Германия по време на ІІ-та СВ, емигрантския му живот, вече като лекар във Франция, Канада и САЩ, та до последните му дни, когато 83 годишен навестява България!…Преминава през нея за да се сбогува! Осъществил ли е или не, не знам, детската си мечта да се изучи за да си купи колело,за да забогатее и осигури богат, безпроблемен живот на децата си в Америка. Дали е бил прав или не, че остави майка си и баща си в техните последени часове, не мога да съдя. Може да го съди родната му земя, родния,  строен и от него дом, децата и внуците му които и днес живеят в Калифорния и никой от тях не знае български, може да го съди само Господ…
… За себе си знам, че даже в тази Новогодишна нощ, разделен по стечение на обстоятелствата от семейството си, не бях сам! Чувствах уюта на родния си дом, чувствах се спокоен под клоните на дълбоко пусналите корени на посадените от дядо ми, баща ми, сина ми и мен, плодни дърветата в двора!Бях си у дома, изпълнен с душевно спокойствие, независимо от финансовата и материална празнота и знам, че не съм присадка!
…“Жътва“ на Любен Вълчев, наистина е една книга, която всеки съвременен българин си заслужава да прочете през 2014 година!

 

Реклами

декември 30, 2013

ПРЕДНОВОГОДИШНА ВЪЗДИШКА

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 4:46 am

IMGP9518jacque-fresco-we-are-not-taught-to-be-thinkers-but-reflectors-of-our-culture-lets-teach-our-children-to-be-thinkers-the-venus-project-beyond-politics-poverty-and-warIMGP8704

Остават 15 минути до 5 часа сутринта на 30 декември 2013 година. Вчерашния ден и вечерта отминаха безвъзвратно. Даже денят, потънал в битовизми се изниза в небитието.Сам съм, като уморена мравка в човешки мравуняк. Новото утро напира  през прозорците и кара току що изключения телевизор да избледнее  от ненужност и океан от объркани мисли. Един нищо и никакъв филм ме разтърси. В него има силни характери,  сблъсък на умни и задълбочени ,красиви и богати мъж и жена, една страстна любов и силни чувства..

 

…Деветдесет годишната ми майка чака смъртта.. Аз мисля за живота.. Опитвам се цял ден да и отдам заслужената топлина, храна, спокойствие, признание и благодарност, да удължа  дните и. .

 

..Съпругата ми е далече на юг, в града на нашата семейна  младост. Въобще няма намерение да си нарушава уюта и спокойствието  в градския апартамент  и  да пътува чак до Северна България за да посрещнем Новата 2014 година заедно…

 

… Един приятел съсед ми се обади да отида у тях. Беше поканил и друго съседско момче, на годините на сина ми,  да седнем  у тях на чаша вино. То на село сега това се прави. Опитват се вината. Философстваме, разнищваме живота, политиката, протестите и съдбата на човека.. Разговорът е интересен. Второто съседско момче живее в Америка. Дошъл е отвъд океана за да посрещне новогодишните празници заедно  с възрастната си майка. След  Нова година ще я води в САЩ. И тя да види как се е устроил там, какъв бизнес  е развил, как живее. .Темите се редят една след  друга. Разнищваме преходния период в България,  като    дреп от стара черга в дарака на житейския ни опит.Питаме се какво стана? Как стана? Защо стана? Опитваме се да си отговорим:  има ли светлина в тунела и се отчайваме. Толкова сме различни, толкова сме обезверени и безразлични към съдбата на ближния, че отчуждеността  се  стеле , като късна есенна  мъгла и ни кара да бъдем егоисти. Да мислим само за парите и индивидуалното си  просъществуване.

 

Ненадейно на въпроса, каква бе отиващата си година, единия от нас отговори:

 

–          Отиващата си  година,  бе по-лоша от  ланската и по добра от идващата !…

 

… В този момент някой подраска на вратата на съседите и се чу умоляващо мяукане. Съседката отвори модерната алуминиева врата и при нас, под отрупаната с храна и питиета маса се вмъкна, едно от моите  малки, бели котенца. Явно ме беше последвало в зимната мъгла  и търсеше човешката ни топлина… В този момент  осъзнах, че кожухчето му беше достатъчно пухкаво и дебело и го топлеше. Навярно му липсваше  моята човешка топлина  и душевност.

 

Почувствах се като Дядо Коледа!..  Зачаках  Новогодишната надежда!.. Разсъмна! Взех си котенцето и се помолих мислено,  дано светлината в тунела да не бъде от идващия насреща влак!

 

декември 30, 2012

ЕДНА НОВА НАДЕЖДА

2EHVZCAUTKZV2CA2YPUXFCA25HOJ5CA4DKIJCCAAY9XDKCA54MKWHCA5PPZV2CABSNXJUCACK7AMECAZ9PM8RCAVG49L1CAR74CDXCAUH1TRHCAO8DA5PCAQYOWQNCATKIN45CATBZWT7CADF7JOB

Да си призная, в такова скапано състояние на душевния си мир, не съм се чувствал отдавна…  И то по  Коледа и на връх Новата 2013 година!

Вярно е,   не се поддадох  на уплаха, нито на снежните виелици,  с които връхлетя зимата, нито по смразяващите внушения  от   тиражираните  предсказания за свършека на света. Винаги съм знаел, че са  се отнасяли  за света на маите, а не на евреите, арабите, китайците, индийците, негрите в Африка и ексимосите  зад полярния кръг и най-вече за нас – българите. Живота в Европа винаги го  е имало и несъмнено ще има още хилядолетия. Майката природа си знае работата. Създала ни е и ни търпи такива каквито сме или каквито  сме и нужни.

За съжаление въпреки всичките ми оптимистични и „здравомислещи” съждения, по неизвестни за мен мисловни пътища,  попаднах в края на годината в Сатурнова дупка, каквото и да означава това.

А то иначе и не можеше да бъде. Съдете сами. Първо семейния ми живот се „подреди” така, че  спокойствието и веселостта ми, от година време се изгуби в  Бермудски триъгълник  Пловдив –  София – Пордим. Мислите и чувствата ми се разкъсаха между топлия юг със самотната, имаща нужда от мен  съпруга, от една страна; от друга,  признателността и задълженията ми на добър и признателен син, който гледа  90 годишната си болна майка, вкопчена  със сетните си сили в белия свят, с единствената мисъл  и в утрешния ден да види светлината на слънцето; а от трета,   житейските проблеми на собствения ми син. Не знам как стана, но точно когато бях решил да се взема в ръце и да се захвана с изучаване на испански език ( с тайната надежда, че в бъдеще ще мога да разговарям с тринадесет годишния си внук, с когото не сме се виждал повече от година, и на когото снахата продължава да  внушава, че няма нужда да учи български, щото   българския е малък, ненужен, умиращ език,  а  не като английския), точно тогава, не знам кой дявол ме накара да се заема с препрочитането на „Престъпление и наказание” на Фьодор Михайлович Достоевски.

Не стига  това, ами една вечер, както гледах някакъв забавен телевизионен филм, установих от реплика на млада красавица, че не съм чел „Чужденецът” на Албер Камю. Прочетох и нея. То и без това  се чувствах , нещастен, неразбран –  чужденец в обкръжаващото ме   общество.

Ама за днешните  управляващи въобще и не мисля да споменавам – не заслужават. За тях прочетох написаното от Елин Пелин, в сборника разкази „Аз , Ти, Той”  и  то още през далечната 1936 година. Съдете сами, написаното  дали не се отнася за днешното време и политици….

Сега  Ви споделям  за днешните, обикновени, хора край мен.  Съсипани, трудови  хора с  мизерни пенсийки и жалки  доходи, хора, дето парите не им стигат  даже  за лекарствата и  отоплението през зимата. Андрешковци и Гераци,  принудени да крият данъци и такси, да хитруват на дребно и да се чудят с какви фокуси да избият за по евтина храна и ракия.   Хора, издигнали в смисъл на живота си физическото си оцеляване и засищането на дребните си житейски страсти.  Е,  вярно,  малцина успяват да продадат душите си и за сметка на  нищетата  и още по-голямото обедняване на другите, са започнали да натрупват мизерни капитали, даже   ще се  кандидатират и на поредните избори…  Ама това е друга тема. Нея, разбира се,  не могат да я разберат хора не прочели през целия си съзнателен живот и една книга, хора почти неизлизали извън рамките на родното си село и съдещи за продължителността на живота в  света, единствено по смъртните случай в тяхната махала.  Ще рече,  хора дето твърдят, че учения човек не може да ги научи на нищо повече, защото например, години наред си правили  сами виното и ракията и то без да четат дебели книги и да ровят из компютрите.

Пък аз вчера, като вдигнах  глава от компютъра, за да се порадвам на изчистеното след декемврийските бури и виелици просветлено небе, видях  високо горе на небосвода, огрян от залеза  самолет.  Движеше се  сребърната птица по обичайния си въздушен коридор  и  оставяше  следа, като преминаваща комета. Грях ми на душата,   завидях на пътуващите в него.  Летяха толкова високо и навярно пътуваха към своите близки и роднини,  за да посрещнат поредната Нова година.

Години наред и ние си я посрещаме.  Новогодишната ни трапеза е обилна( на някой повече на други по-малко). Мнозина успяват да поднесат на близките си  и  подарък я пуловер, я чорапи, някои даже скъпа техника. Мнозина се  забавляват, забравили вкуса на исконната българска мелодия и песен, отдадени на пошлата  чалга  и  тътена на пираткова  война,   за  възвестяване  настъпването на Новата 2013 година.

Новата 2013 година!  Не  е ли Тя само една  на  Нова  Надежда?  Надежда, че нещо може да се промени, че  Новата Годината ще бъде по-плодородна, че  природата ще е по-благосклонна, че пукотевицата ще пропъди недоимъка, злото , което   най-после и  ще свърши. Ще свърши, заедно с  новогодишните празници, а после  няма да ги има  войните,   неприязънта между хората ще отмине  ненужна,  като старата,   а   в  Новата 2013 година,  ще имаме повече здраве, разум,  разбирателство, съзидателност,  любов и щастие за хората!

декември 23, 2011

КОЛЕДНО СЛЪНЦЕ –РЕЦЕПТА ЗА БАКЛАВА

     

НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:

І за плънката:

Счукани орехови ядки – 2  чаени чаши

Галета  – 50 гр.

  Канела  – 1 чаена лъжичка

Захар  – 1 кафена чаша

        Смесваме:   счуканите  на ситно  орехови ядки,  галетата, захарта от кафената чашка  и канелата от  чаената  лъжичка и  оставяме сместа за плънката настрани.

ЗА ЗАХАРНИЯ СИРОП:

Захар –  1.2 кг.

Вода – 1 литър

Лимон – кората и сока – (1 по-голям или 2 малки)

         Смесваме кило и двеста захар и литър вода. Варим 5-6 минути, като накрая прибавяме кората и сока от лимон.Оставяме сиропа настрани да се охлади

        ОЩЕ:

Фини кори за баница  – 700 грама (голям и малък пакет)

Краве масло –  400 гр. (3 пакетчета по 125гр.”Верея”)

        Вземаме  обла тава за печене с диаметър 32 см.Разстиламе един върху друг разгънатите листове  кори за баница. Захлупваме отгоре тавата и очертаваме. Изрязваме по размера на  очертанията от тавата.

         В тавата нареждаме един по един (за да са отлепени) 10-11 изрязани кръга. Върху тях равномерно разпределяме половината от плънката. Върху плънката застиламе   още 10-11 листа.Върху тях разстиламе равномерно  втората  половина  от плънката. Върху втората плънка поставяме рехаво и третите 10-11 листа.Последния лист оставяме настрани.

         Преди да сложим за печене,  НАРЯЗВАМЕ баклавата по схемата:

         Първо нарязваме с остър нож на четири равни парчета. Следва  разделяне на две равни части на първата четвъртинка на две осминки. В първата осминка на една трета от радиуса (от центъра към периферията) режем успоредно на другата страна(радиуса) на осминката. После обратно. Пак на една трета от центъра режем успоредно на първия радиус. Същото правим и от втората трета. Така нарязваме една след друга и осемте  парчета,  по на  3 цели и 3 половинки ромбове. 

           Сега вече, в  подходящ съд разтопяваме ( до завиране)  400 гр.краве масло (например  3 пакетчета и половина”Верея” от 125г.).  Заливаме нарязаната баклава и печем 5-6 минути.Тогава поставяме най-отгоре и последния лист кора за баница.

        Следва основното  печене  при  температура 140-145 градуса целзий, за  около 1час и 30 минути (тоест баклавата се суши).

        Изваждаме  изпечената баклава и след  като се охлади  заливаме  със захарния сироп. Завиваме я отгоре  с фолио или найлонов плик и оставяме да отлежи цяло денонощие.

         ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ПРИЯТНО ПОСРЕЩАНЕ НА НОВАТА ГОДИНА!

               Колкото по-сладка си направите баклавата – толкова по сладка и приятна ще ви бъде настъпващата година!        

 

 

 

 

 

декември 29, 2009

БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ

 ЧЕСТИТА КОЛЕДА И БЛАГОПОЖЕЛАНИЯ ЗА ЩАСТЛИВА 2010 ГОДИНА

 ОТ БАЧКОВСКАТА ОБИТЕЛ!

Блог в WordPress.com.