Mitkoivanov's Weblog

март 3, 2010

ШАПКИ ДОЛУ

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 1:08 am

Костницата с вечния огън в гр. Пордим 

 Два дни  вали дъжд, ситен,  като сълзите на хилядите деца, на 66 000 убити и 140 000 ранени:  руски, румънски и финландски войници,   оставили костите си и проляли  кръвта си,  по българските полета и планини, в една паметна,  Освободителна за нас война,   между Русия и Османската империя – 1877-1878 година. Шапки долу! Поклон пред  Освободителите, без които днес нямаше да сме европейци.

     Влажно и студено е. Витоша и Балкана все още са нахлупили белите си снежни калпаци и ни напомнят геройското преминаване на Стара планина и Пътят към  София.

     Пролетта се бави,  като  очакваната  пет века Свобода…

      3-ти март  е,  денят на Възкръсването на България.  Природата плаче.  Мнозина признателни българи  се присъединяват поднасяйки   цветя по многобройните паметници и лобни места в страната ни.

     Други   пътуват до близките си в страната и чужбина,  веселят  се и празнуват годишнината от Възкресението на България.

      Има и трети, дето  вият и скърцат със зъби, обсебени от злоба , глупост и заблуда.

      Храм-паметник "Александър Невски" в София                                                                                                 

      Над  златните кубета на Храм-паметника “Александър Невски” проблясва слънце.

Пролетта нахлува, като придобитата Свобода, бурна, жизнеутвърждаваща и изпълва  живота!

      Честит празник!

Реклами

март 4, 2009

ОСВОБОДИТЕЛЯ -ДЖЕНЮАРИЪС МАКГАХАН И ДРУГИТЕ

  

 Отбелязахме 131-та годишнина от Освобождението на България от Османско иго.

За съжаление, се намериха „прозорливи” безродственици, поставили под съмнение необходимостта от честването на 3-ти март – тази светла, за всеки българин и свободолюбив човек дата. И ако разяждащото ги русофобство ги кара да омаловажат ролята на Русия за възкръсването на България, нека замълчат пред делото на титани като Виктор Юго.  С речта си в Народното събрание на Франция на 29 август 1876 г. той казва :”… Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушаш.”.

    В Лондон през    1876 г., Уилям Гладстон пише: „Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Позор е, че такова дело е могло някога да се извърши“.
   Силата на подобни изявления във връзка с описаните зверства на поробителите се състои не само в тяхната безпристрастност и обективност, но и в обстоятелството, че те са казани от такива велики умове на човечеството в края на XIX век като Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Джанюариъс Макгахан, Уилям Гладстон и други.

    Макгахан, който написа най-силните и разобличителни репортажи за зверствата на турския поробител, е имал щастливата възможност към края на своя 34-годишен живот да участва в Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г По това време, макар и със счупен крак, покачен на лафета на едно оръдие, минавайки по пътищата на военните действия и пресичайки Стара планина, той имаше щастието да види осъществената си мечта – освободена България. Със законно право на гордост и признателност близките на Макгахан написаха на надгробния му паметник „Освободителят на България“.

    За това, колкото и да са начетени, колкото и да са ерудирани, нека  коленичат  поне пред тях и СЛОВОТО!

март 1, 2009

3-ТИ МАРТ

От признателните граждани  Община Пордим 3-ти март 2009 г.

От признателните граждани Община Пордим 3-ти март 2009 г.


 

Русия!

 

I                                     

Бях – малък аз, но още помня:

във стаята ни бедна, скромна

висеше образ завехтел

до божата света икона.

Над него имаше корона,

под него пък – двуглав орел.

И често майка ми тогази

ме вдигаше да видя ази

отблизо тоз лик свят и стар

и нежно думаше ми: „Чадо,

целуни тоя хубав дядо,

целуни българския цар!“

И оттогаз го аз обикнах.

Кога на възраст попристигнах,

от моя тейко аз узнах,

че руский цар родей се с нази,

че турците той гони, мрази,

че той ще ни спаси от тях.

Кога ни псуваше тиранът,

„Московци!“ – викаше ни с гняв.-

Разбрах, че тейко беше прав.

И вярвах, че да ни отбранят,

ще хвъркнат бърже къмто нас,

все колчем плачехме със глас.

 

 

II

 

И тъй отрано с таз идея,

с таз вяра хванах да живея.

И чакам аз, за мъст готов,

и целият народ ми чака,

кога в теглото и във мрака

да чуем руский силен зов.

 

И чакаме… тъй както роба

на мъка си последний час,

тъй както Лазар чака в гроба

да чуй гласа на своя спас!

 

Навред, де чуват се въздишки,

де сълзи ронят се вдовишки,

де тежки железа дрънчат

и дето кървите течат,

и дето има мъченици,

и обезчестени девици,

и бедни, голи сироти,

и окървавени бащи,

и черкви, села развалени,

и пълни с кокали полени –

при Тунджа, Тимок и при Вит;

вред, дето робът жаловит

към север горестно поглежда,

вред, дето грей една надежда,

вред, дето пълно е с тъга,

навред, по всичка България,

една се дума чуй сега,

един стон, един глас: Русия!

 

 

III

 

    Русия! Колко ни плени

туй име свято, родно, мило!

То в мрака бива нам светило,

надежда – в нашите злини!

 

    То спомня ни, че ний кога сме

забравени от целий свет,

любов, що никога не гасне,

за нази бди с най-сладък свет.

 

    Русия! Таз земя велика

по шир, по брой, по сила! Тя

с небето има си прилика

и само с руската душа!

 

    Там, там молбите ни се чуват

и в днешния печален час

сърца все братски се вълнуват

осемдесет милйона с нас!

 

 

IV

 

О, скоро нам ще се протегне

могъща, силна, братска длан

и кръв поганска пак ще текне,

и пак ще гръмне стар Балкан!

Че царят волята си ясно

яви в свещената Москва

и през уста му едногласно

Русия цяла хортувa:

„Решил съм, каже, да избавя

от робство братята ни днес.

Това дългът ми повелява,

това го иска руска чест.

Ще гледам с мирен начин ази

да стигна таз свещена цел,

но не сполуча ли – тогази

ще вдигна руският орел.

В такъва случай се надея,

че всяк от вас ще бъде пръв

за таз великата идея

да жертвува имот и кръв!“

И от далечната Камчатка,

дори до финските моря

една светкавица засвятка,

един разчу се вик: „Урра!“

 

 

V

 

О, здравствуй ти, Русийо мощна,

света трепнa от твоя глас,

скокни, царице полунощна, з

овем те ний, ела при нас!

България сега те вика.

Часът настана: твой завет

и твойта мисия велика

да ги изпълниш в тоя свет!

 

Затуй си ти прочута, славна

и друга нямаш с тебе равна;

затуй обхващаш полусвет –

царства, народи, океани –

и нямаш изглед, край и чет;

затуй те бог до днес отбрани

от толкова беди, душмани;

затуй можа да съкрушиш

Мамая-хан и Бонапарта,

затуй врага си ти страшиш,

кога те гледа и на карта,

затуй зовеш се ти Света,

затуй те любим кат баща

и чакаме като Месия:

    Затуй си ти Русия!

 

 

 

 Иван Вазов

 22 ноември 1876

Блог в WordPress.com.