Mitkoivanov's Weblog

януари 5, 2011

СВЕТНА ЛИ ВИ ? – фейлетон

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , , , , — гравитон @ 1:50 am

          

 Разбрахте ли? Днес, 4 януари 2011 година, изтощеното зимно слънце прави’ плахи опити да пробие сивотата на небесния купол и   да погали премръзнала  България. Ей на, още сутринта, небесното светило се зарея над сивостудената небесна шир и само от време на време  надникваше с нагризаното си,  като постна пица лице, за да ни се оплаче.  В тези тъжни политически часове луната се помъчи да го засенчи. Има’ с една дума слънчево затъмнение.

         Над гр. Шумен повя предупредителен, студен сибирски  ветрец. От  дни средствата за масова дезинформация изстрелваха новогодишни фоерверки. Множество съобщения и коментари за предстоящо спиране на парното в града се реяха, като пушилки от халосни патрони и сгъстяваха мъглата.  Наслага  се очакване за прекъсване на газоподаването и   допълнително  нагнетяване премръзналите,  свити  души на шуменци  със  студ и обърканост.  Само тук там, като плаха луна зад облак, несигурно,  тихо,  се прокрадват съобщения: Кмета на Шумен – Красимир Костов, води преговори с  „Булгаргаз”!  Постигната е договореност! Парното няма да бъде спирано!…

          Но минава пладне. Освен нескопосаните и заглъхващи от само себе си арии на клеветата: за общински съветник , който май бил се опитал да обере хипермаркет „Кауфлант” (с невероятната сума 20 лева) и  за общински съветник, който,  май пък бил побойник и изнудвач,  се понася   контра алтов фалцет  от пътищата край  Велико  Търново.  Там предани на Цветанов блюстители на реда, познати ни от Горнооряховската докторска симфониета, препречват шуменския кмет  Красимир  Костов на път за преговори в София  с „Булгаргаз”. Спипали го те, май, с незаконна синя лампа…  

       Тук вече мъглата започва да се разсейва. Горкия наблюдател  на политическата ни чалга, подразбира, че първия общински съветник, е позволил си да критикува безрезервно подкрепящия ГЕРБ, Волен Сидеров; втория съветник имал неблагоразумието да е  избран  от редиците на СДС,  а кмета на Шумен, господин Красимир  Костов, представете си господа, е станал кмет на Шумен с подкрепата на БСП и  то  в люта предизборна  борба срещу представител на ГЕРБ…

        След всичко това,  в съзнанието на по-досетливите, луната се оттегля чинопоклонно.  Неконтролираните облаци се разсейват. Политическата мъгла се разкъсва.  С приключването на слънчевото затъмнение,   над архитектурния  комплекс „Създатели на българската държава”, над  шуменските избиратели и над цяла България,  светилото  огрява…

         Журналистическото войнство декламира ода за бащицата слънце.Примиерът Бойко Борисов уточнил с  „Булгаргаз” и „Топлофикация” Шумен  – да греят!  Животът  тече! След броени часове, подгонени от  остър северен вятър танцуват  бели снежинки. Минус 17 градусов студ сковава земята.  Политическата зима настъпва!

Реклами

октомври 19, 2009

ОТМЪЩЕНИЕТО – разказ

  • Теодоси  Влаха или Стипцата, както му викаха мнозина, не беше отмъстителен. Само, че откак най-близките му приятели  и съседи Джони, Иван Пордимския и Горан Баламата му спретнаха  номера с фалшивото обявяване на неговите числа от тотото,  си имаше едно наум. Уж им  беше  простил за майтапа и дето го изработиха цяла нощ да ги черпи по ресторанти и барове, но върху добродушното му и чистосърдечно лице легна една тъмна сянка на обида, най-вече поради подигравките на другите. За това ли и ли по други причини, но от месец време  Теодоси напусна и заработи  като водопроводчик в лозаро-винарския институт отсреща.  А тъй като  големите бъчви и цистерни с виноматериал се намираха само през оградата над тяхната жилищна кооперация, Теодоси преди ги гледаше зависливо през прозореца от долу на горе, а сега започна да гледа от горе на долу към  терасите на своите съседи. Тази работа го издигна в очите им! Като се има впредвид, че и тримата имаха данни да станат манекени на винпрома или поне мечтаеха да се уредят за дегустатори с материали на клиента, завистта им бе обяснима,  приятелството с него още по желано. За това снощи, като се срещнаха  след работа  пред входа на кооперацията и Теодоси им  рече:

  –  Ей, утре не е работен ден! Я  се качете до нас, да хвърлим едни  карти   като в добрите стари времена.   Ако знаете  какво страшно вино съм набарал, не ми е работа да ви разправям. Елексир ! Само с мезето съм малко зле,  та трябва към десет като се наспя  да ида да купя нещо, че и жената отива на село с децата.

              Като чуха за вино  и то елексир и тримата се занадпреварваха да предлагат:

              – Ей това е приказка,  Теодоси –  рече  Баламата и допълни – От мене една щафета шпеков и едно петало  домашна  луканка!

              –  Аз сутринта на рано ще опека килограм орехи,  имам и козя пъстърма – побърза и Джони да регистрира своя принос за очертаващия се запой.

              –   От  мен  пък  тава друсан кебап, че в неделя клах прасе, ама и половинка печени фъстъци ще донеса, че то се очертава яко раздаване на картите – не закъсня и  Иван Пордимския и добави – Да донеса  ракия и от новото вино?

              –   Айде сега ще се обиждаме!? Какво ти вино и ракия бе Иване? Аз вино имам да ви удавя!  –   обиди се Теодоси – Носете мезето, виното от мене.

            Сутринта в десет да сте се качили у нас – нареди той и продължи нагоре мърморейки – Аз по цял ден във вино ходя, те вино ще ми предлагат,   а бе вие само ми елате  пък ще видите…

              Кой какво прави тази  късна есенна нощ сам си знае. На сутринта, точно в 10 и тримата, понесли мезета, като за пред кръстник ,  нахълтаха  в апартамента  на Теодоси.  Жена му и децата  бяха  вече заминали за село, та не се наложи да преодоляват изпълнилите стълбището  апетитни ухания.  Нетърпеливо мъжете насядаха. Теодоси, наслага  пред всеки по една голяма чиния с мръвкалъци и студени мезета, сложи и една  голяма чиния с печени орехи и фъстъци и като се наслаждаваше на впитите в    празните чаши погледи, ритуално отвори най личния  шкаф:

–         Ето  го! Такъв елексир не сте пили в  живота си – посочи той с ръка мъдрещата се вътре, не  по-голяма от литър и половина, прозрачна кана, с тъмна като заешка кръв, искряща  течност.

–         Само това ли ти е виното, бе ? – не се сдържа Иван и тримата се спогледаха  разочаровани.

–         Спокойно! Като не стигне ще налеем! Ей ги бъчвите  – посочи Теодоси през

 прозореца към винзавода  и напълни  чашите.- А наздраве и добре сте ми дошли!

          Объркани, неразбиращи какво става, но примамени от искрящата течност тримата вдигнаха чашите  и се чукнаха  с   ухиления и самодоволен Теодоси. Кристалните чаши звъннаха поне октава над очакванията им.  Погледите им като на хипнотизирани потънаха  в бистрата червена течност. Ръцете им с ловкостта  на професионални дегустатори разклатиха с  леки  въртеливи движения чашите и плътната течност се разлюля по стените,  па се сниши на дъното  готова за скок към главите им. Примамени от външния вид на виното,  носовете и сами се забиха над чашите и потънаха в дъх на горски плодове, стара кожа и тютюн. Почти едновременно и тримата отпиха.   Задържаха виното, както бяха чували, че се прави,  усетиха кадифената му плътност, неповторимия му  меко горчив вкус с цяла амалгама, едва усещащи се плодови киселини  и примижаха от удоволствие. Преглътнаха. Виното се плъзна в  гърлата им, погъделичка небцата и сливиците им, а  като се разля навътре затопли най-напред гърдите им, после  стомасите, па накрая се изкачи в слепоочията и замая главите им.

              Накратко казано, виното беше превъзходно. Покори ги! Теодоси, през цялото време на дегустацията ги наблюдаваше изпитателно и  с превъзходството на бог над простосмъртни,  изрече едно безкрайно многозначно-   ЕЕЕЕЕЕЕ !

–         Нямам думи – призна  Горан- Това наистина е елексир!

–         Теодоси, вярно,  божествено е виното! Такова вино, честно да си призная никога не съм пил! Налей  ми пак – нетърпеливо поднесе празната си чаша и Иван към пълнещия вторите чаши виночерпец.

–         Ей  хора с  такова вино не ми е нужно парно. Това е истинско вино! –включи се и Джони в похвалите.

–         Теодоси от къде го набара? – полюбопитства  Горан.

–         Отсреща, от винзавода, от къде. Това е старо, отлежало вино от резерва.Не ме питайте повече.

–         Абе Теодоси,  няма ли някакъв начин за  Нова Година да ни снабдиш и нас?- попита Пордимския .

–         Ще  видим, отговори Теодоси многозначително и смени темата.- Какво

 викаш Джони,  с това вино, не  ти трябва парно, така ли?

–         Не ми трябва. Хич не съжалявам , че всички в кооперацията се отказахме отпарното. Само пари давахме. Че аз с парите за парното цяла година съм готов да си купувам такова вино.

–         То това парно ли беше, докато  минеше през винзавода и при  нас само  хладка вода. Той сега винзавода, доколкото знам,  също е изключен от централното парно. Гледам все на климатици като нас  са минали  – включи се и Горан Баламата  и пак поднесе чашата си.

               Виночерпеца напълни чашите и виното в каната свърши. Мъжете замезиха, отпиха и Пордимския стана.

–         Ще ида да донеса от мойто вино. Хубаво беше  Теодоси твоето вино, но бързо свъши. Без вино карти не стават.

–         Че кой ти е казал, че виното ми е свършило?

–         Ми нали гледам, че в каната ти няма нищо!

–         Като е свършило ще  я налеем пак- каза важно  Теодоси, но не стана.

–         Знаех си аз, че не му е само това виното. Купил е поне туба от винзавода –

застана на негова страна Горан и попита –   По колко го купи?

–         Нищо не съм купувал. Такова вино не се продава- продължи да се прави на

важен  Теодоси.

–         Колко приватизира, комшу, кажи си? – намигна  хитро Баламата и зачака отговор.

–         Кажи как го изнесе през портала, нали частна охранителна фирма пази –

попита заинтригуван и Джони.

–         Нито съм го купувал, нито съм го изнасял! Ще ви кажа, но между нас да си остане.

–         Добре де, казвай, гроб сме! Кажи от къде го вземаш? Не е вода, дявол да те вземе вино е това!-  ядоса се не на шега Пордимския.

–         Слушайте сега! – започна потайнствено Теодоси.-  Нали повсеместно се отказахме от централното парно?

–         Отказах ме се! – потвърди  Джони.

–          Нали почти всички се отказаха и от топла вода и си запечатаха тръбите?

–         Запечатаха ги! – потвърди  Пордимския, но аз не съм.

–         Че и аз не съм. Знам си, че нямам топла вода и не отварям крановете за нея.-

потвърди и Баламата.

–         Да, ама ние нали получавахме топла вода от абонатната във винзавода?

–         Така беше, вярно е! – каза и Джони и като придърпа стола още по напред  към масата, заговорнически попита:  – Какво искаш да кажеш?

–         Искам да кажа, че сте много тъпи. Това е!- важно отсече  Теодоси и млъкна.

–         Теодоси, чакай малко! Недей да се сърдиш, а обясни спокойно – помоли и също придърпа стола си  Баламата.

              –     Как да не се ядосвам,  като сте слаби реотани? Че може ли толкова бавно да загрявате? Та нали работя вече месец във винзавода?

              –      Е та, какво общо има това с нашето парно? Ти ни се подиграваш – скочи Иван – Отивам за вино.

              –      Отивай Иване, като няма друго вино Теодоси,   да не е магьосник, че да напълни пак каната? – подкрепи го  Баламата и се дръпна назад.

              –       Магьосник съм я! – потвърди  Теодоси и като приближи с каната  до чешмата рече: – Гледайте сега какво става. Гледайте, как  бати ви Теодоси от водата вино прави.-  Абракадабра, абракадабра, фокус- бокус, препарокус. Нека вместо вода вино да потече !– после поднесе под чучора на чешмата празната кана и преди да разберат другите какво става,  в каната потече от  божествената течност.

              Невярващи на очите  и  тримата  го начикулиха   и един през друг заразпитваха:

–         Не може да бъде! Кажи какъв ти е фокуса?- опонира Баламата.

–         Я да видя в шкафа зад мивката – осъмни се и  Пордимския –  Там ли си

скрил тубата с виното?

–         Нищо не съм скрил. Нали ви казах че работя във винзавода?

–         Добре де, каза! Какво по нататък? –  попита и Джони и поднесе чашата си за ново допълване.

              Теодоси му наля, наля и на другите, накрая и на себе си и натъртено изплю камъчето:

–         Като съм водопроводчик във винзавода, онзи ден направих байпаст от

цистерната  с резервата на винзавода и тръбите за топла вода от абонатната.   Така, че виното сега спокойно си слиза по бившия тръбопровод за топла вода до нас! Това е!

–         Теодоси, велик си – окопити се пръв Баламата и пресуши за сетен път чашата.

–          Евала ти правим Теодоси, евала! Никога не съм допускал, че си толкова находчив – сподели Иван и също подложи празната си чаша. Теодоси наля и на него, после и на  Джони  и рече:

              –     Ей пичове, да не ме издадете, че отидох в затвора. Те хората целия завод приватизираха   и никой нищо не им прави, ама мен за стотина литра вино, направо в панделата ще ме вкарат. 

               –    Гробове сме Теодоси не се притеснявай. Ама аз като не съм сложил тапи и не съм се отрязъл от щранга дали ще имам вино в тръбите? – поинтерисува се Баламата.

                –   Имате и вие, но си трайте, да не разбере никой. Цистерната е над 50 тона цялата.- обясни вещо Теодоси, замези авторитетно и демонстративно наточи нова кана с вино.- Ей ако точите и вие може най-напред да се наложи да поизточите водата от тръбите, няма да бързате и не се увличайте.

              Джони проследи свещенодействието му при пълненето на новата кана и ни в клин-ни в ръкав рече:

                – То се видяло, че няма да играем карти, ми се сетих, че едно гадже ще ми дойде по  обед –  ненадейно стана, извини се и се изниза като гердан от женска шия надолу по стълбите.

                Горан и Пордимския не чакаха. Заедно станаха и също  се разбързаха:

–         Теодоси и ние ще вървим, и без това  без Джони за четвърти, карти няма да играем – оправда се и Пордимския  и последван от Горан, също си тръгнаха.

–         Чакайте бе, какво се разбързахте? Това мезе на кого го оставяте? – попита Теодоси едва здържайки се да се не разхили.

–         Мезето остава за тебе, извинявай ма ние тръгваме – извини се и Баламата и

двамата с Пордимския се източиха надолу към апартаментите си.

               Незатворил още вратата Теодоси се разсмя доволен от себе си. Заключи от вътре и  отиде до  килера с двата водомерера. Затвори малкото кранче за обезвъздушаване на топлата вода и като махна тънкото  змийче- маркуче, измъкна окачената на високо двадесет литровата туба с вино, па седна на отрупаната с мезета маса. Беше отмъстен.

Блог в WordPress.com.