Mitkoivanov's Weblog

юли 8, 2019

БУДЕН БЪДИ !

 

            Пътят от центъра на Плевен,  през градската  градина,  та до  Военно- исторически музей,  е осеян с паметници и цветя! До музея, от другата страна на шосето за Ловеч е   Художествена галерия „Илия Бешков”. От тук, нагоре,  към входа на Скобелев парк и Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”  се  издигат стотиците стъпала на плевенската „Голгота”.

             Изработени от разтопения материал на пленени  османски оръдия, вратите на парка повече от век  напомнят на признателните поколения  за Руско-Турската освободителна война 1877-1878 година и  епичните битки при обсадата на Плевен  …  Земята наоколо е пропита от  солдатска кръв и сгушените под зелената трева кости… Земята не забравя! Времето помни!..

            Петдесетина  метра в дясно на вратите, изсъхналата трева  незабелязано ме отвеждат  в  посърналия и замлъкнал двор, на изоставеното училище „Марин Дринов”!..  Сенчестата  тишина крещи с мълчанието  на празната  триетажна сграда… Разбитите  стъкла и безличната сивота на „модерна”    алуминиева дограма,  ме примамват да надникна  в класните стаи…  Вместо с бликащ  детски глъч и смях, разхвърляните и изпочупени ученически банки  са  завити с прах, паяжина и забрава. Тишина!!! Злокобна тишина!  Наоколо  и  птиците мълчат…

            Дълбоко в съзнанието ми нахлува  ехото   на отминалите 30 години, с протестите по централния площад на града   –  клокочещ  „казан на ада”…  неосъзнатите стенания  с „Развод ми дай” и „Четиридесет  и пет години  стигат”…  а тогава училището процъфтяваше!!!

             Свеждам виновно глава  пред  неразбиращия, обезнадежден  и обиден   паметник  на патрона на училището,  Проф.Марин Дринов…  Чувствам срам,  изпитвам  болка и събирам  гняв!..

              В този момент на десетина метра от паметника пред входа на учебната сграда,  вниманието ми привлича графит с мото, стихове от Дамян Дамянов…

DSC00560

 Когато си на дъното

 

 Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов

 

  …Обнадежден съм! Училището е живо и днес ! Живее в душите на своите възпитаници и чрез тях! Доказателство е, че са българи и че ги има!!!

ноември 25, 2012

ПРОЗРЕНИЕ

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 6:12 pm

Когато беше малък,

искаше  толкова  малко!

Искаше само да порасне!

Можеше да тича, да скача,

 да преброди

планини и полета,

да преплува реки и морета!

Можеше  да извършва чудеса,

Можеше да прави красота!

Можеше да обича,

да се радва на света…

Сега е голям.

Толкова голям,

че  може  малко!

А  иска  много!

Иска да тича,  да скача,

да се весели и да пее,

да прелети над планини и пустини,

да преплува морета и години,

иска  да обича и да е обичан!

Иска, но не може! …

Когато беше малък,

животът бе пред  него!

Сега  е  голям

и  в живата е сам,

 пред  отвъдното!

 

 

юни 8, 2012

Спомен От Един Миг – Рикардо Кочианте


Една любов като нашата,                                                                   
няма да свърши никога!
Една любов като нашата,
не може да умре никога!
Когато се обича истински,
нищо вече не може да те уплаши:
нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Когато дойде и ти почука на вратата,
понякога те наранява.
Когато събаря вратата,
се разбива в твоето сърце.
Не си разбрал, не си знаел, че е спряла в теб.
Тази любов, която сега те кара да я чувстваш,
така силна и голяма, вътре в теб.
Когато се обича истински,
нищо не може да те уплаши.
Нито времето, нито хората,
нито притъмнялото небе.
Споменът от един миг,
е по-дълъг от един живот и върви винаги в теб.
Ако го стискаш между пръстите си,
остава затворен в прегръдката,
дори и след като си тръгнеш.
Споменът от един миг, не свършва никога.
Споменът от един миг, когато е истински,
когато е голям, може да остане и вечен!
Когато избухне в съзнанието ти,
остава затворен в сърцето ти,
дори и когато си тръгнеш!
Една любов като нашата,
никога не може да свърши!
Споменът от един миг,
не свършва никога!

април 18, 2012

живей!


ЖИВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ! – Евстати Бурнаски
на Матей Шопкин;
music:Kevin Kern – Pearls Of Joy

октомври 29, 2010

Я СВОБОДЕН – песента е поздрав за избирателите на ГЕРБ

Filed under: музика — Етикети:, , , , , — гравитон @ 10:05 pm

За да чуете и видите това изпълнение на Кипелов, е достатъчно да щракнете с мишката върху http://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=e09d83f6. Уверявам Ви, няма да съжалявате! Клипа е със субтитри на български. Уверете се в силата на великолепната поезия в песента. Като имам предвид предстоящите политически събития, мисля, че след 11 ноември песента ще зазвучи, още по убедително и често!

декември 22, 2009

ДУЕЛ

 Обезателно погледнете http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=6579 ! Оставете филма  да го съди и оценява времето! Докоснете се до непреходната поезия на Есенин и руската душевност!

май 3, 2009

Закъсняла любов и Някъде далеч

Filed under: Фотография, музика — Етикети:, , , , — гравитон @ 2:55 pm

ZAKASNYaLA-LYuBOV-KRASI-I-GERI

а защо не и още:

Нощен сняг – Краси и Гери

ПОБЪРЗАЙ – КРАСИ & ГЕРИ

КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ – КРАСИ & ГЕРИ

 ПЕСЕН ЗА ЕДНА ЛЮБОВ – КРАСИ И ГЕРИ

КОЛКО ТЕ ОБИЧАМ -КРАСИ И ГЕРИ

НЕ СИ ОТИВАЙ-КРАСИ & ГЕРИ

ПОВТОРИ ТАЗИ НОЩ – КРАСИ & ГЕРИ

НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ – КРАСИ И ГЕРИ

ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ-КРАСИ И ГЕРИ | Музика | Студент.БГ

слушах ги с удоволствие в:

http://www.student.bg/music/gallery/ZAKASNYaLA-LYuBOV-KRASI-I-GERI

Блог в WordPress.com.