Mitkoivanov's Weblog

януари 4, 2014

ЕДИН КОМЕНТАР ПО За много години или старите – нови дрехи на пъдаря

Picture 205http://pehliova.wordpress.com/2014/01/03/%D0%B7%D0%B0-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%B8/#comment-800

Честита 2014 ! Крепко здраве и душевен уют да ти донесе!Дано сбъдне хубавите неща, които си пожелаваш!…
…Така отреди съдбата, посрещнах я сам. След дни подготовка (както си му е реда), след грижите около напускащата този свят, 90 годишна моя мила майка, и след отпадане на последната надежда, че ще ме навести някой друг от най-близките ми хора, се озовах сам край отрупаната с благодат на родната ни земя, новогодишна софра. …
… Аз и разтворените страници на една книга. „Жътва“ на Любен Вълчев, издателство „Сиела“. Любен Вълчев е родом като мен от Пордим. Книгата му е една изповед, разказ за осъществената му мечта от Пордим до Калифорния. Както вече се досещаш, в нея се оглежда живота му, от неговата 6 годинка, през ученическите и студентските му години в Германия по време на ІІ-та СВ, емигрантския му живот, вече като лекар във Франция, Канада и САЩ, та до последните му дни, когато 83 годишен навестява България!…Преминава през нея за да се сбогува! Осъществил ли е или не, не знам, детската си мечта да се изучи за да си купи колело,за да забогатее и осигури богат, безпроблемен живот на децата си в Америка. Дали е бил прав или не, че остави майка си и баща си в техните последени часове, не мога да съдя. Може да го съди родната му земя, родния,  строен и от него дом, децата и внуците му които и днес живеят в Калифорния и никой от тях не знае български, може да го съди само Господ…
… За себе си знам, че даже в тази Новогодишна нощ, разделен по стечение на обстоятелствата от семейството си, не бях сам! Чувствах уюта на родния си дом, чувствах се спокоен под клоните на дълбоко пусналите корени на посадените от дядо ми, баща ми, сина ми и мен, плодни дърветата в двора!Бях си у дома, изпълнен с душевно спокойствие, независимо от финансовата и материална празнота и знам, че не съм присадка!
…“Жътва“ на Любен Вълчев, наистина е една книга, която всеки съвременен българин си заслужава да прочете през 2014 година!

 

Реклами

декември 30, 2013

ПРЕДНОВОГОДИШНА ВЪЗДИШКА

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 4:46 am

IMGP9518jacque-fresco-we-are-not-taught-to-be-thinkers-but-reflectors-of-our-culture-lets-teach-our-children-to-be-thinkers-the-venus-project-beyond-politics-poverty-and-warIMGP8704

Остават 15 минути до 5 часа сутринта на 30 декември 2013 година. Вчерашния ден и вечерта отминаха безвъзвратно. Даже денят, потънал в битовизми се изниза в небитието.Сам съм, като уморена мравка в човешки мравуняк. Новото утро напира  през прозорците и кара току що изключения телевизор да избледнее  от ненужност и океан от объркани мисли. Един нищо и никакъв филм ме разтърси. В него има силни характери,  сблъсък на умни и задълбочени ,красиви и богати мъж и жена, една страстна любов и силни чувства..

 

…Деветдесет годишната ми майка чака смъртта.. Аз мисля за живота.. Опитвам се цял ден да и отдам заслужената топлина, храна, спокойствие, признание и благодарност, да удължа  дните и. .

 

..Съпругата ми е далече на юг, в града на нашата семейна  младост. Въобще няма намерение да си нарушава уюта и спокойствието  в градския апартамент  и  да пътува чак до Северна България за да посрещнем Новата 2014 година заедно…

 

… Един приятел съсед ми се обади да отида у тях. Беше поканил и друго съседско момче, на годините на сина ми,  да седнем  у тях на чаша вино. То на село сега това се прави. Опитват се вината. Философстваме, разнищваме живота, политиката, протестите и съдбата на човека.. Разговорът е интересен. Второто съседско момче живее в Америка. Дошъл е отвъд океана за да посрещне новогодишните празници заедно  с възрастната си майка. След  Нова година ще я води в САЩ. И тя да види как се е устроил там, какъв бизнес  е развил, как живее. .Темите се редят една след  друга. Разнищваме преходния период в България,  като    дреп от стара черга в дарака на житейския ни опит.Питаме се какво стана? Как стана? Защо стана? Опитваме се да си отговорим:  има ли светлина в тунела и се отчайваме. Толкова сме различни, толкова сме обезверени и безразлични към съдбата на ближния, че отчуждеността  се  стеле , като късна есенна  мъгла и ни кара да бъдем егоисти. Да мислим само за парите и индивидуалното си  просъществуване.

 

Ненадейно на въпроса, каква бе отиващата си година, единия от нас отговори:

 

–          Отиващата си  година,  бе по-лоша от  ланската и по добра от идващата !…

 

… В този момент някой подраска на вратата на съседите и се чу умоляващо мяукане. Съседката отвори модерната алуминиева врата и при нас, под отрупаната с храна и питиета маса се вмъкна, едно от моите  малки, бели котенца. Явно ме беше последвало в зимната мъгла  и търсеше човешката ни топлина… В този момент  осъзнах, че кожухчето му беше достатъчно пухкаво и дебело и го топлеше. Навярно му липсваше  моята човешка топлина  и душевност.

 

Почувствах се като Дядо Коледа!..  Зачаках  Новогодишната надежда!.. Разсъмна! Взех си котенцето и се помолих мислено,  дано светлината в тунела да не бъде от идващия насреща влак!

 

Блог в WordPress.com.