Mitkoivanov's Weblog

август 8, 2015

КОПНЕЖ

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 11:34 am

DSC00112

Копнеж за полет!

Advertisements

април 13, 2014

МИЛА РОДНА КАРТИНКА!

Picture 130

Цветница  е! Облечени в  народни носии, невръстни момиченца с каките си,  обикалят домовете на роднини и комшии.  Някой пеят лазарски  песни с пожелания за здраве и благоденствие на стопанките. Гургулиците и  завърнали се прелетни птици им пригласят. Над свежите  момичешки лица,  като ореоли от цветна дъга, сияят  венчета от върбови вейки и цъфнали  цветя. Правят ги по красиви и от приказни  русалки. Усмихнато, пролетното слънце се подава   зад свежите бухлати облачета и наднича любопитно в украсените с цветя момичешки   кошнички.   Опитва  да види в коя кошничка има най-много събрани яйца и като благослов за берекет ги погалва с лъчите си. Въздухът е свеж и прозрачен, трепти от надежди. Празник е! Иде ти да полетиш!

От съседния двор се носи мъжка гълчава. Трима попреминали мъже,  седят под направения специално за запой шапрон и празнуват. Нарязаната прясна салата и безалкохолното, не и пречат да правят и  нещо  друго…  скубят перушината на двадесетина разноцветни гълъба. Малките,  топли телца, размятат отпуснати крилца и крачета  и правят картинката още по тъжна. Мъжете отпиват от усойницата, разговарят разпалено, кой къде е работил, какво е направил на млади години, от къде и какво е успял да приватизира, от къде и колко по евтино е купил агне за Великден и колко вино и ракия е направил  и изпил. Като ги слуша човек отстрани, излиза, че без тях светът отдавна да е свършил.Излиза, че се живее само за това да се печели повече, да  се яде по евтино и да  създаваме удобства на  закърнелите си надебелели тела..

След  час-два ракиено време, създадените  да  летят  птици вече са преминали  през ада на тенджерата под налягане, мазнината във фурната ги е облизала, миризмата на подправките е проникнала  в  тях и съсредоточили вниманието и апетита на разпалените мъже, птиците потъват в търбусите и независимо, че приличат на египетски мумии.  На отрупаната маса „кацат” още бутилки червено вино, бира и без алкохолно. Пирът на угодничеството  продължава с нова сила…

Отвратени,  белите пухкави облаци се разбягват под купола на небето. Небесното светило и синевата изпълват простора. Гургулицата от старата круша излита, приплясква криле и се опитва да  доближи  слънцето. Ято гълъби се стрелкат в простора, после се издигат и демонстрират висш пилотаж.  Два щъркела се реят  в кръг и гледат от високо за земни твари.

 

март 21, 2013

ПРИЗЕМЯВАНЕ

IMGP2736

Миналата нощ небето си беше чисто и дълбоко. Ярката луна се  застопори в средата на тъмносиния кадифен похлупак и заразказва приказки.  Досущ кокошка на пиленцата си, тя зашепна  на  разпръснатите край нея звезди, за прогонената на север зима. Ама съмна. А като съмна, слънцето протегна най-напред няколко лъча,  та разгони забравените от зимата облачета, па като се изкачи  на нейно място, светилото посипа и двора на дядо Ви Гравитон с мека топлина. Облачетата се разбягаха на юг и  се сляха с белия калпак на  Балкана. Небето стана ведро и прозрачно,  като планинско езеро.

        Стана топло. От мократа рехава пръст се издигна пара. Зажужаха пчели и буболечки. Гургулици  запяха  дует с пъстри косове и се защураха след летящите шарени пеперуди.  Котките се заумилкваха около напъпилите клонки  – да се парфюмират,  разгонени.    Кокичетата бяха прецъфтели, минзухарите и те, а синчеца и зюмбюлите последваха игликата и плахо разцъфтяха.  Даже холандското шарено лале разтвори, като  пеленгатор двойния си четирилистен цвят, погали с  тичинки поредната работлива пчеличка в цвета си и се вгледа в нашенското слънце. Беше  13. 02 часа на 20 март 2013 година. Първия ден на пролетта.

       Дядо Гравитон, напук на своите 66 години, защрака с лозарската ножица по самия връх на 35 годишната голяма ябълка пред къщи.Просветлява я. Чисти сухите клончета, изрязва гъстите филизи и  му   е  хубаво и леко на душата. Гледа, стареца  от високо  двора с раззеленените салати, редовете лук и чесъна от есента,  одобрява вида на изрязаните вече праскови, кайсии и  сини сливи и му  иде да полети.

       Такъв си е от дете, обича си  по дърветата  и  къщата да стърчи. От високо  надолу да гледа, уж  вижда  по-хубаво, пък погледа му  все нагоре мери,  към небето. Нощем , луната и звездите съзерцава, пътя на светещите самолети и спътниците  сравнява. Денем, движението на облаците и полета на птиците, под  дирите на реактивните самолети  следи. 

       Мисълта му и тя, като облаците – отнесена. Ей на и сега,  рее се непокорната му  мисъл, като подгонена от пролетни ветрове. Непослушна и непредвидима, задъхана и забързана, тя е ту весела и безгрижна, ту бавна и тъжна, ту целомъдрена и величествена, ту глуповата и емоционална, като на влюбен юноша.

       Кацнал е дядо  Ви Гравитон на един от най-високите клонове на ябълката, слуша обедните новини по радиоточката от долу и си мисли:” …Не бива да ги орязвам, много, тези клончета! От тях плод ще чакам. Лятото през горещниците,  сянка  кой ще прави пред къщи?..Нали пак ще извадя масата и пластмасовите столове! . Е, кой каквото ще да говори, но си е хубаво под сянката на ябълковите листа;  студена биричка да  пийне човек, с кафе и кока-кола да се подкрепи, със студена ракия гости да посрещне…”

      Тъй разсъждава дядо Ви Гравитон и тъкмо вдига завистлив поглед към поредния отминаващ самолет,   радиоточката говори:” Пети мъж се самозапали  за   месец.  41 –годишен мъж в Ситово е с 90% изгаряния, „-Писна ми, няма хляб, вече не се издържа!” – написал предварително самозапалилия се…

      …Лозарските ножици онемяха…След минута мълчание и е дин обвинителен  въпрос:-  До къде ни докара  Бойко?…- дядо  Гравитон се пресегна с ножицата към едно по далечно клонче, тишината се раздра от пукот, последва втори  и близо 90 килограмовото тяло на стареца, уж изпаднало в безтегловност, побягна от първата класа на летящия самолет,  устремено към земята.

    Дядо  Гравитон се приземи! Падна, като правителството на ГЕРБ!  Клонът се строши!

юни 4, 2012

ЕВРО КОШМАР

                                                                                                          Беззвездна вечер.    Дори  луната се е скрила   пред  ослепителния  блясък на  неоновите реклами и лъскави   стъклено метални   сгради.  Градът спи. Неприятна тишина. Толкова е тихо, че и бръмченето на автомобила не се чува…

       Аз  сина и жената се прибираме  към  своя дом.  Още в началото на жилищния  комплекс ни посреща  спусната бариера.   Има  забрана за навлизане на автомобили. Съгласно  новоприет закон, трябва да оставим  колата на паркинг и да се приберем пеша. Места  за паркиране няма.  Навсякъде е някаква  забранена зона или  с такса в евро.  На  близкото кръстовище сина забелязва свободно  паркомясто.  Паркира.  Оставя автомобила и идва към нас.

       Влизаме  през въртящи  се блеснали  врати на луксозен хотел. Неспокойни сме от връзката автомобил  -„паяк”.  Когато се обръщаме към улицата , опасенията ни се оправдават, автомобила вече е вдигнат. Някакви хора идват и ни глобяват…Чудя се всеки ден как ще плащам за да се прибера в къщи  с автомобила? …

       Кой знае защо се качваме в асансьор.  И тук има служител, той  ни взема такса в евро, за да излезем от асансьора, отново на улицата. Още на първото кръстовище, нови служители ни спират и  искат  такса за преминаване на  отсрещния тротоар . Настъпателни са и агресивни… Изръсваме и последните си  евро, дори монетните… Няма  банкомати, предупреждават ни и че не работят с кредитни карти. Искат  кеш…    Вадя от дъното на портмонето си, скътаната  за „черни дни” десет  еврова  банкнота.  Давам  я. Оставам  напълно безпаричен…От всякъде ме преследват служители със  здрави  вратове….

        Побягвам. Искам да се прибера в „моя дом – моята крепост”… Казват ми, че  домът ми е  отнет за неплатени  данъци и такси…До пенсия  и заплата има много време… Изгубвам  всички. Сам съм..

      Преследвачите ме наближават… Над  мен,  птици летят. Някога можех и аз… Опитвам . Издигам се и плувам  във  въздуха… Давя  се… За въздуха се плаща…Не съм  си платил и летателния коридор…  Падам ,

         … В този момент, най-гръмогласния от комшийските  „първи  петли” ме  събужда…. Отварям очи и потъвам във волната птича песен  сред  дърветата… Завиждам  на птиците.    Не на враните и свраките за които съобщават , че  нападат  хора

        Сещам се пак за Синдрома на свраките и стигам до тъжната истина, че сме Обществото на свраките….

        Повече от всякога   ми се иска да съм свободна  птица, да размахам криле и да се издигна над  земята, далече от хората и техните закони…

 Спирам  оставения с уж релаксираща музика  компютър и се оставям в плен на приятния утринен  хлад… Часът е пет… Пускам помпата на герана и започвам да  поливам в градината. Земята е жадна.

   Предстои ми нов горещ и  кошмарен ден.

март 31, 2011

1-ви АПРИЛ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ПТИЦИТЕ

                                                                             Денят на птиците се празнува в международен план от 1906 г. Тогава е била подписана международната конвенция за защита на птиците.

        И преди това, и сега, човекът винаги е завиждал на птиците, за техния волен полет и достойнство!

       Днес, човекът лети по-високо, по-далече и по бързо  от птиците  – лети  в космоса!

        Но красотата на волната летяща птица, грациозността и величието с които лети,  си остават за завиждане!

юни 1, 2010

В БЕЗТЕГЛОВНОСТ

  Още  веднъж, Международния ден  на детето отмина. 

    На снимката са четири златни, умни български деца. Както виждате те са щастливи в своя европейски полет. Забавляват се. Заслужили са си почивката. Учиха и работиха и у нас и в чужбина.  Завършват висше образование и се дипломират в пристижни Европейски университети. С трудолюбие и последователност постигнаха успехите си и сега летят на крилете на младостта…

         Още само  миг и  ще се приземят…    Днес единия от тях ми сподели: Мислех да се прибирам окончателно в България, но нещата нещо не вървят. Заминавам си пак!

         И е прав! Какво правим за да се завърнат в родината? Какви условия и създаваме? Какви переспективи за развитие у нас и предоставя държавата?..

        Наистина не знам!  Но е факт,  че надеждите ни са в тях, в тяхното европейско поколение! На тях се надяваме да поемат кормилото на България и да я поведат по един переспективен и светъл път! Път към  по-добър живот за техните деца и нас родителите им.

       Аз вярвам в тях, вярвам, че ще успеят – нека само се приземят, днес в Златна Прага, а утре оставили безтегловността,  поемат по родната българска твърд!

април 26, 2010

ДЕЦАТА НА ПОРДИМ ЛЕТЯТ !

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:32 pm

 

  

 Една снимка, а  толкова много бъдеще и надежди!

април 1, 2009

БЕЗДУМИЕ

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 2:06 pm
Полетът на белия гълъб

Полетът на белия гълъб

Create a free website or blog at WordPress.com.