Mitkoivanov's Weblog

април 20, 2014

ЗА БРЪМБАРА ЛАЙНАР И ПЧЕЛАТА

Filed under: По света, разкази, Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 11:34 pm

imagesCAJIJYGCApis_mellifera_flying[1]

         Веднъж през лятото горещо, по пътя прашен и смрадлив, овчар прекарвал стадо овче, водел го на водопой. След тучната трева, която пасли, вървели те под строй. Наведени главите си държали, в опашките на предните без вой,  на сянка крили си главите, във прахта с бобенките без брой.

           Тогаз край пътя дето, живеел бръмбара лайнар, от малка дупка във полето, под  цъфнали цветенца и треви, показал си рогата той и ето, че зарадвал се дори. Засилил се,  бобенки да събира, тоест овчите лайна. Те за него, казват били,  вкусна зимнина. Търкалял ги усърдно по полето, въргалял ги във прах, воня,  но топчета правил най- изкусно, че си хранил с тях рода.

           А над него, мъничка пчеличка, кацала от цвят на цвят, дишала с уханната тревица и събирала прашец.В синевата тя се вдига, със орлите там лети, тъй високо се издига, чак край слънцето кръжи и след него пак се взира и събира, красоти. Те за туй, във кошера пчелите, от прашеца правят чудеса. На децата ни красиви,  вливат сили, светлина.

        Подпрял се бръмбара я спира и надсмива се дори, гледа: тя събира, толкоз мънички зрънца, някакъв прашец. Мисли той, че трябва, да и бъде образец. Като него да събира, топчета говежди за венец.

          Тъй в живота и мъдреца често смятат за глупец, а глупецът пък си мисли, че е някакъв мъдрец!

Реклами

юни 5, 2012

НЕОБИЧАЙНА ПРИКАЗКА

И  малките деца  знаят:  приказките  започват обичайно  с „Имало едно време….”   Моята  е необичайна и  започва  така:

Има от едно време, има  я и днес,  чудна страна – Райландия..  Един  поет в нея  казал, че  земята и,  е като   човешка длан…  Друг,  че небето и,  е като от коприна, а легендата твърди, че когато  господ Бог,  раздавал  на народите  земя  за държавите им , поданиците  на тази страна били  на работа в рая  и не могли  да се явят.  Съжалил  господ  народа на  страната  и  отредил  за нея,  едно малко  късче от Рая.

От тогава до днес, царете и велможите на  другите страни, дето били получили  само обширни  пустини, или безкрайни гори,  планини или  безбрежни  моря и океани –  завидяли.  Малкото райско късче все ги примамвало  с  разнообразните си красоти и работен народ.  Каквото и да станело през хилядолетията, каквито и войни да захванели  по между си господарите на големите страни,  то пътищата им,  все  минавали  през този малък кръстопът на света. Все  опитвали да присъединят земята и народа  и   към империите си. Понякога  успявали, понякога не..

Като в люлка, историята  залюлявала  тук древни цивилизации  и империи.  От  Запад на Из ток, от  Изток на Запад и от Север на Юг.     Идвали  различните империи и се настанявали за стотици години. После ги побеждавали други империи.  И  те идвали като освободители, а  се настанявали, като  окупатори.  Минавали стотици години. Народа на малката страна не само работел  безропотно, но и   опитвал да се освободи  от поредния освободител.    Под натиска на исторически събития,  страната винаги  се възстановявала. Границите и ту се разширявали  и опирали на 3 морета, ту се свивали, като  сърце на живо  същество. Редували  се периоди с  нейни владетели ,  в които  с  волята на  тази прекрасна страна се съобразявали  и   най-великите  кралства;  и периоди,   в които големите я използвали за разменна монета. Но каквото и да ставало в света, никой не можел да отрече историческата истина: Райландия,   възникнала  преди  1321 години, не с насилие  и  кръв, а с  мирен договор за съюз.   Съюз, от една страна    между  останките от  праисторическите  племена по тези земи,   хилядолетия преди това;  от друга със  седемте  многолюдни  славянски  племена, дошли през голямата северна река от северозапад  столетия  преди това ;  и от трета,  наскоро  дошлите  от  безбрежните североизточни степи  войни с  малоброен  народ . Съюзили се те и сътворили силно царство с което всички се съобразявали. Изградили си  градове, развили собствена култура и даже своя писменост.

Но както всичко  хубаво на този свят има край  и поредния мирен период свършил. От югоизток, първо  били покорени цели двеста  години от  останките на голямата империя на легионите. Когато успели да се освободят и основали своето второ свободно царство,   от Азия  се втурнала нова империя.  Тя нахлула  като  стадо  скакалци и с насилие,  ятагани и потоци кръв и  завзела   земите  и на  Райландия.   Плодовете от  мирния труд на райлендци  потекли като реки на югоизток, към столицата  на огромната империя.   Тя владеела  държави, територии и народи  на  три континента.  Това разнообразие и пъстрота,  карало всеки пореден самодържец  на новата империя,     да изгражда   многонационалната   империя със всички средства.  Много от  малките народи се изгубили  в това безбрежно море от народности, култури и религия, изчезнали.  Райландия  оживяла.

Чак след  половин хилядолетие, от Север  империята на двуглавия орел, прекосила  с  войниците от народа си Северната река, прогонила  войските на полумесеца  и възстановила отново  малката   Райландия, с която имала кръвна връзка.

Притеснили се  кралете и рицарите на шпагата и залеза.  Над 500 години нищо не могли да направят срещу империята на ятагана,  а  сега,  силата и влиянието  на двуглавия орел  Освободител,  ставала  много голяма. Застрашавала влиянието им в този толкова важен за света район.  За  това, побързали да застанат  на страната на  ятагана и под техен натиск,  мирния  договор  и пълното   възстановяване на  райската страна били  преразгледани.  От нея  отрязали едни от най- хубавите плодородни и топли земи и морета.   Оставили  ги  на империята на ятагана и други близки на тях страни..  Нещо повече, след като се наложили и при  възкачването    на техен  човек за цар на възстановената  Райландия,  наследниците  на  доспехите и  шпагата,  започнали да правят всичко възможно за примамване  неопитните политици на  страната   Райландия.  Правили  всичко възможно  да я отделят от влиянието на техния освободител, за  да се присъедини  към  тях.

Завъртяла  се още по силно неспирната въртележка   на историята.  А всички знаят, че колкото по бързо се върти една въртележка, толкова по-невъзможно  е да се пуснеш от нея.  Заредили се години на  неспирни войни  и  промени.   На историческата  сцена, след една опустошителна световна война,   се появил  нов   задокеански  играч.  По ирония на съдбата, в  тази война, Райландия се оказала  въвлечена на страната на загубилата  кафява,  европейска  чума.  Последната  била главен виновник и губещ. За  Малка Райландия,  в   тази разрушителна  световна война се оказало, че  едновременно е  воювала  срещу   всички европейски велики сили,  срещу  родствения и съюз  на червените  републики   и  даже срещу  далечния, задокеански победител.

Именно  на младия  задокеански играч   историята  отредила  без  да   воюва  на своя територия,  да  събере   много от  научните постижения   на  губещите,   техните  умове, финанси  и капитали,    да изгради невиждана по размери и ефективност икономическа система.   Все неща,  превърнали  го в новия,   едноличен лидер  на света…

Тук моята  необичайна  приказка   свършва. Започва  суровата , непреклонна,   историческа действителност.  Както  се очаква ,  Райландия,   е пак  в пределите на поредната световна империя, пак е част от  бившите  загубили  и  на страната на  днешните  победители.

Потичва малката прелестна  Райландия,   след  поредния  временен победител, клюцка  по прашния, криволичещ  друм  на историята  и дано не забравя, че  настоящето  има не само история, но и бъдеще? ..

Върти се неспирно  историческата въртележка  в  панаира на вечността, издига и спуска …

… Има от едно време,  има  я и днес,  чудна страна – Райландия,  нека  я има и утре !…


http://www.youtube.com/watch_popup?v=i9N9e4i5rfM&vq=medium

януари 16, 2009

ПОЛЕТЪТ НА ДИСТАКАР – по действителен случай

Filed under: внуче — Етикети:, , , , , — гравитон @ 7:19 pm

Имало едно време, има го и днес, един обаятелен и красив  котарак, на име  Дистакар. Стоял си той  на парапета на терасата и  дълго и замечтано, гледал след летящите птици. Помечтал си да лети като тях.

    Един ден, както си играел с пискюла от шапката, която бабата с много труд и любов изплела на своето внуче, го разпрел.  Като  видяла каква беля е направил котарака, бабата толкова много се ядосала,  че го хвърлила през терасата от четвъртия етаж.  Полетял  котарака и паднал на земята.  Едва тогава разбрал, че летенето не е за всеки.

    Извод: Внимавай какво си пожелаваш  –   може да се сбъдне!!!!

                                                    Разказа моя 9 годишен внук Димитър Иванов

 

октомври 7, 2008

ТРУДЪТ КРАСИ ЧОВЕКА – приказка

Filed under: внуче, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 10:48 pm

     

„Трудът ни избавя от трите най-големи злини: скуката,  порока и бедността.”

 

                                                    Волтер                                                                                                                                                                              

 

 

 

      Имало едно време един работлив и умен старец.  Дошло време да умира.  Събрал той  тримата си сина  и им казал:

 

–                             Синове мои,  дойде време да  поемете своя

 

път сами в живота. Ще ви разделя каквото имам. На най-големия , оставям къщата, която  градих с много труд и обич. На  средния оставям кръчмата с  виното. На най-малкия оставям земята  с която се борих цял живот.

 

       И заживели  тримата братя с бащиното имане, кой както разбира живота. 

 

      Най големия се разположил в просторната къща и заживял спокоен, че има сигурен покрив над главата си. Спял си  до късно, топлел се на бащиното огнище и не подхващал никаква работа. Скуката го обхванала още повече и той станал още по мързелив. Но времето си летяло. Идвали  есен и зима, ветровете брулели къщата, дъждове и снегове я затрупвали, лятото слънцето я напичало и обгаряло боята по фасадата и прозорците.  Най-големия брат само скучаел. Не се хващал да я  стегне, да поправи покрива, оградата, да постегне вратите и прозорците, само  лежал и скучаел. Малко по малко къщата  овехтяла и  се разрушила.  От мързелуване и скука, тялото на най-големия син залиняло, мускулите   му отслабнали, а лицето му погрозняло от завист и страх, че ще остане на улицата.

 

      Втория брат, дето получил кръчмата и виното, се настанил в нея.  Започнал да продава от виното и най вече да пие с приятели и женски компании, да играе на комар с надеждата, че изведнъж ще спечели много пари. С една дума отдал се на пороци и не усетил кога бащиното вино и готовите пари за търговия се стопили. Постепенно, доскорошните му приятели, мъже и жени се оттеглили. Останал  сам и оглупял от многото пиене. Лицето му почерняло и се набръчкало от алкохола и цигарите. Нещо повече. Стигнало се до там, че от алчност и неразумност,  лъжливите му приятели го изиграли на карти и той загубил и кръчмата.

 

       Най-малкия, дето получил нивите , макар и да бил слаб и още неукрепнал се захванал здраво за работа. Спретнал  си една малка колиба и започнал с труд и пот да обработва земята. От тежкото рало и работа тялото му заякнало. Станал здрав и силен, красив и умен. Постоянно се учил как да обработва земята, какви зеленчуци и плодове да произвежда, как да ги съхранява. Намирал  време в  кратките почивки  и книжка да прочете. Научил  се, как най-добре да продава плодовете от своя труд. Започнал  да търгува!  Спечил пари. Разширил  стопанството си.  Построил си нова и красива къща,  ходел  чист и спретнат  и не спирал да се учи,  да въвежда новости.  Станал най- личния  момък на селото. И както си му е редно, се оженили с най красивата мома. Родили им се три деца и те заживели  влюбени и щастливи. Всички го уважавали и обичали.

 

      Той бил потвърждение на народната мъдрост: Трудът краси човека!

 

 

 

                                                     

 

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.