Mitkoivanov's Weblog

май 21, 2017

ПРИТЧА ЗА ДВАТА ВЪЛКА!

Filed under: По света, внуче — Етикети:, , , — гравитон @ 11:23 am

Вие прочетете това за 20 секунди, но ще го запомните за цял живот.

Някога отдавна, стар индиaнец открил на своя внук жизнена истина.

  • -Всеки човек, постоянно води вътрешна борба. Това произтича, защото вътре в нас живеят два вълка – започнал мъдрия индианец.
  • -Как два вълка – попитало малкото момче, чието невинно лице просветнало в неподправено любопитство.
  • -Единият от тях се явява Злото. То е страх, гняв, завист, гордост, алчност, егото, подлост, лицемерие, жалост и чувство за вина. Но другият вълк – това е Доброто. Радост, спокойствие, надежда, мекост, милосърдие, щедрост, истина и вяра! – казал старият индианец.
  • -А… кой вълк побеждава, дядо? – попитало момчето, чиито очи били пълни с вълнение.
  • -Винаги побеждава този вълк, който ти храниш! – усмихвайки се казал, мъдрия дядо.

(Прочетено в МИРТЕСЕН /mirtesen.ru/|

април 20, 2014

ЗА БРЪМБАРА ЛАЙНАР И ПЧЕЛАТА

Filed under: По света, разкази, Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 11:34 pm

imagesCAJIJYGCApis_mellifera_flying[1]

         Веднъж през лятото горещо, по пътя прашен и смрадлив, овчар прекарвал стадо овче, водел го на водопой. След тучната трева, която пасли, вървели те под строй. Наведени главите си държали, в опашките на предните без вой,  на сянка крили си главите, във прахта с бобенките без брой.

           Тогаз край пътя дето, живеел бръмбара лайнар, от малка дупка във полето, под  цъфнали цветенца и треви, показал си рогата той и ето, че зарадвал се дори. Засилил се,  бобенки да събира, тоест овчите лайна. Те за него, казват били,  вкусна зимнина. Търкалял ги усърдно по полето, въргалял ги във прах, воня,  но топчета правил най- изкусно, че си хранил с тях рода.

           А над него, мъничка пчеличка, кацала от цвят на цвят, дишала с уханната тревица и събирала прашец.В синевата тя се вдига, със орлите там лети, тъй високо се издига, чак край слънцето кръжи и след него пак се взира и събира, красоти. Те за туй, във кошера пчелите, от прашеца правят чудеса. На децата ни красиви,  вливат сили, светлина.

        Подпрял се бръмбара я спира и надсмива се дори, гледа: тя събира, толкоз мънички зрънца, някакъв прашец. Мисли той, че трябва, да и бъде образец. Като него да събира, топчета говежди за венец.

          Тъй в живота и мъдреца често смятат за глупец, а глупецът пък си мисли, че е някакъв мъдрец!

май 7, 2009

ВЪЛК И КУЧЕ – гергьовденска притча

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 9:53 pm

                На времето един вълк се промъкнал и влезнал в една кошара. Удушил 2-3 овце, метнал едно агне на гърба си и подгонен от кучетата хукнал да бяга към гората. Кучетата го погнали, но едно по едно отпаднали от преследването. Останало, само най-голямото и най-яко куче. Обаче вълка вече ще се скрие в гората. Тогава кучето се провикнало:

–           Ей брат, чакай малко, спри да си поприказваме. Няма

вече от какво да се  боиш. Далече сме от кошарите, гората вече е пред теб.

          Вълкът спрял, обърнал се, оставил агнето,  взел стойка за отбрана и казал:

              –  Кажи бе брат ми, какво искаш да знаеш?

          Кучето му рекло:

              – Вълчо, що ти трябва, бе брат, да изминаваш толкова километри на нощ за едното ядене. Я ела при нас. Пазим на господаря стоката и той ни храни.

          Вълкът го погледнал пък отговорил:

               –  Слушай! Колко пазите – аз знам. Колко ви храни господаря   – вие си знаете. Ама туй на врата ти какво е?

          Кучето му отвърнало:

               –  Ами това е каишката дето господаря ни връзва.

              –   Ааа, тогава чуй, брат ми – По добре гладен на свобода,

отколкото сит но вързан!

Блог в WordPress.com.