Mitkoivanov's Weblog

април 13, 2014

МИЛА РОДНА КАРТИНКА!

Picture 130

Цветница  е! Облечени в  народни носии, невръстни момиченца с каките си,  обикалят домовете на роднини и комшии.  Някой пеят лазарски  песни с пожелания за здраве и благоденствие на стопанките. Гургулиците и  завърнали се прелетни птици им пригласят. Над свежите  момичешки лица,  като ореоли от цветна дъга, сияят  венчета от върбови вейки и цъфнали  цветя. Правят ги по красиви и от приказни  русалки. Усмихнато, пролетното слънце се подава   зад свежите бухлати облачета и наднича любопитно в украсените с цветя момичешки   кошнички.   Опитва  да види в коя кошничка има най-много събрани яйца и като благослов за берекет ги погалва с лъчите си. Въздухът е свеж и прозрачен, трепти от надежди. Празник е! Иде ти да полетиш!

От съседния двор се носи мъжка гълчава. Трима попреминали мъже,  седят под направения специално за запой шапрон и празнуват. Нарязаната прясна салата и безалкохолното, не и пречат да правят и  нещо  друго…  скубят перушината на двадесетина разноцветни гълъба. Малките,  топли телца, размятат отпуснати крилца и крачета  и правят картинката още по тъжна. Мъжете отпиват от усойницата, разговарят разпалено, кой къде е работил, какво е направил на млади години, от къде и какво е успял да приватизира, от къде и колко по евтино е купил агне за Великден и колко вино и ракия е направил  и изпил. Като ги слуша човек отстрани, излиза, че без тях светът отдавна да е свършил.Излиза, че се живее само за това да се печели повече, да  се яде по евтино и да  създаваме удобства на  закърнелите си надебелели тела..

След  час-два ракиено време, създадените  да  летят  птици вече са преминали  през ада на тенджерата под налягане, мазнината във фурната ги е облизала, миризмата на подправките е проникнала  в  тях и съсредоточили вниманието и апетита на разпалените мъже, птиците потъват в търбусите и независимо, че приличат на египетски мумии.  На отрупаната маса „кацат” още бутилки червено вино, бира и без алкохолно. Пирът на угодничеството  продължава с нова сила…

Отвратени,  белите пухкави облаци се разбягват под купола на небето. Небесното светило и синевата изпълват простора. Гургулицата от старата круша излита, приплясква криле и се опитва да  доближи  слънцето. Ято гълъби се стрелкат в простора, после се издигат и демонстрират висш пилотаж.  Два щъркела се реят  в кръг и гледат от високо за земни твари.

 

Реклами

март 1, 2014

ПРЕДПРОЛЕТНО !

Filed under: По света, Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 12:53 am

Изображение

              Ако  Ви  попитам  какво виждате на снимката, мнозина ще изредят:  сиво, скучно, студено, безлично и безперспективно зимно небе. Други ще допълнят, че виждат преплетени, заскрежени и замръзнали,   безформени клонки, които,  като затворнически решетки  препречват  погледа  към  въздушния безкрай и оплитат всеки порив за движение.  Трети,   дори може и да споменат, че виждат  и две премръзнали нещастно  самотни   гугутки.  А четвърти,   даже ще  чуят  зъзнещата зимна тишина  и   песимизма на заснетия миг…

            Вгледайте се по внимателно! Чуйте сърцата  си!

            Кажете не са  ли  кривите клонки,  като пукнати в ледената  кора на небето?  Не чува те ли  тихия пукот  от  напиращата  в млечното  дълбоко  небе  пролетна  светлина?  Не усещате ли  топлината  между двете сгушени  птици?  Не усещате ли синхрона в ударите на птичите сърца  и набъбването на  дървесните пъпки?  Виждате ли как спокойно са се хванали с розовите си пръстчета  в  клонките на майката природа  и  тъй търпеливото  очакват    неотменния пролетен  повей?  

         Пролетта чука на прага на душите ни! Отворете сърцата си! Бъдете оптимисти! Порадвайте  се!  Насладете се  на  пробуждането на природата за нов живот!

            А ако  се заслушате  в стаената птича песен,  в  техните мисли и мечти, в душите  Ви ще зазвучи любовната  жизнеутвърждаваща  мелодия  за  порива,   да отгледат потомство и да  полетят   на воля  в синевата!

април 8, 2013

ПРОЛЕТНИ КАПКИ !

Filed under: музика, Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 11:05 am


Небето се изцеди и просветна. Пролетния дъжд окъпа цветята и въздуха весело затрептя от песента на птиците. Простора се изпълни със свежест и живот. Пролетта дойде!

април 7, 2013

НАМРЪЩЕНА ПРОЛЕТ

Filed under: музика, Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 9:21 am

     Неделя е. Ден за почивка. Слушам си баладите на Шопен и се наслаждавам на свободното време. А вън вали. Мъгливо и мрачно е.Дървета още не са се раззеленили. През стъклата на прозорците клоните им са есенни, сиви и скучни. Тишина. Тих пролетен дъжд барабани мързеливо от капчука. Две гургулици стоят замислени в клоните на старата ябълка и се чудят защо щъркела и двете ластовици, само погледнаха гнездата си и отново отлетяха на юг. Пролетта се бави. 

        Гледа вълшебницата намръщена и чака реда си.Не я радват прецъфтелите кокичета и игликата. Даже  цъфналите зюмбюли и  нарциси са се  свили плахо и несигурно. Плътния въздух е  разкъсван  от  понесените бели снежинки  на  прецъфтялата кайсия, шибоят пробива с нежните си връхчета влажната земя и като наднича за   скритото  слънце, се готви да избухне в красота.

      Простора е изпълнен с очакване!  Промяната само е отложена! Време е за вглъбяване и размисъл!

http://:

 

март 21, 2013

ПРИЗЕМЯВАНЕ

IMGP2736

Миналата нощ небето си беше чисто и дълбоко. Ярката луна се  застопори в средата на тъмносиния кадифен похлупак и заразказва приказки.  Досущ кокошка на пиленцата си, тя зашепна  на  разпръснатите край нея звезди, за прогонената на север зима. Ама съмна. А като съмна, слънцето протегна най-напред няколко лъча,  та разгони забравените от зимата облачета, па като се изкачи  на нейно място, светилото посипа и двора на дядо Ви Гравитон с мека топлина. Облачетата се разбягаха на юг и  се сляха с белия калпак на  Балкана. Небето стана ведро и прозрачно,  като планинско езеро.

        Стана топло. От мократа рехава пръст се издигна пара. Зажужаха пчели и буболечки. Гургулици  запяха  дует с пъстри косове и се защураха след летящите шарени пеперуди.  Котките се заумилкваха около напъпилите клонки  – да се парфюмират,  разгонени.    Кокичетата бяха прецъфтели, минзухарите и те, а синчеца и зюмбюлите последваха игликата и плахо разцъфтяха.  Даже холандското шарено лале разтвори, като  пеленгатор двойния си четирилистен цвят, погали с  тичинки поредната работлива пчеличка в цвета си и се вгледа в нашенското слънце. Беше  13. 02 часа на 20 март 2013 година. Първия ден на пролетта.

       Дядо Гравитон, напук на своите 66 години, защрака с лозарската ножица по самия връх на 35 годишната голяма ябълка пред къщи.Просветлява я. Чисти сухите клончета, изрязва гъстите филизи и  му   е  хубаво и леко на душата. Гледа, стареца  от високо  двора с раззеленените салати, редовете лук и чесъна от есента,  одобрява вида на изрязаните вече праскови, кайсии и  сини сливи и му  иде да полети.

       Такъв си е от дете, обича си  по дърветата  и  къщата да стърчи. От високо  надолу да гледа, уж  вижда  по-хубаво, пък погледа му  все нагоре мери,  към небето. Нощем , луната и звездите съзерцава, пътя на светещите самолети и спътниците  сравнява. Денем, движението на облаците и полета на птиците, под  дирите на реактивните самолети  следи. 

       Мисълта му и тя, като облаците – отнесена. Ей на и сега,  рее се непокорната му  мисъл, като подгонена от пролетни ветрове. Непослушна и непредвидима, задъхана и забързана, тя е ту весела и безгрижна, ту бавна и тъжна, ту целомъдрена и величествена, ту глуповата и емоционална, като на влюбен юноша.

       Кацнал е дядо  Ви Гравитон на един от най-високите клонове на ябълката, слуша обедните новини по радиоточката от долу и си мисли:” …Не бива да ги орязвам, много, тези клончета! От тях плод ще чакам. Лятото през горещниците,  сянка  кой ще прави пред къщи?..Нали пак ще извадя масата и пластмасовите столове! . Е, кой каквото ще да говори, но си е хубаво под сянката на ябълковите листа;  студена биричка да  пийне човек, с кафе и кока-кола да се подкрепи, със студена ракия гости да посрещне…”

      Тъй разсъждава дядо Ви Гравитон и тъкмо вдига завистлив поглед към поредния отминаващ самолет,   радиоточката говори:” Пети мъж се самозапали  за   месец.  41 –годишен мъж в Ситово е с 90% изгаряния, „-Писна ми, няма хляб, вече не се издържа!” – написал предварително самозапалилия се…

      …Лозарските ножици онемяха…След минута мълчание и е дин обвинителен  въпрос:-  До къде ни докара  Бойко?…- дядо  Гравитон се пресегна с ножицата към едно по далечно клонче, тишината се раздра от пукот, последва втори  и близо 90 килограмовото тяло на стареца, уж изпаднало в безтегловност, побягна от първата класа на летящия самолет,  устремено към земята.

    Дядо  Гравитон се приземи! Падна, като правителството на ГЕРБ!  Клонът се строши!

март 7, 2013

РАЗМИШЛЕНИЯТА НА ЕДИН ГРАВИТОН

Filed under: По света, Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 1:00 am

Picture 131IMGP2597

Това денонощие  не живях напразно!

     Притварям  очи,  кадрите  се впускат,  като  на филмова лента,  час по час – цели двадесет и четири…за секунда… Нормална скорост, за нормален ден,  ама в  ненормална държава…   

     В поизоставената  цветна градина на  деветдесет годишната ми майка,  слънцето  гали с лъчите си  напъпилите цветя. Пролетен ветрец подухва и разклаща приведените бели камбанки на кокичетата. Веселият им  звън предизвестява възраждането на природата и заглушава тревожното, натрапчиво  крещене на радиоточката…Колко е хубаво, че пчелите и птиците в двора, не разбират  нейната  неискреност  и измамност…

     Днес е ден на национален траур. Млад  мъж,   в разцвета на силите си се самозапали. Не е първия. Други пък изтребиха целите си семейства. Този изгоря от отчаяние,  като факел на протеста срещу невъзможността   да се живее достойно, като факел срещу същите управници, лишили го да живее човешки,  нормално…

       В центъра на столицата изниква, поредния за последните 23 години, палатков лагер…Народа протестира. Хиляди млади хора, дни наред излизат,   по площадите на градовете ни.  Понесли плакати,   обърнали на война националния трикольор,  те обикалят,  като сомнамбули  в „бермудските  триъгълници” на властта,  между  мафията и  държавата…  Искат  да се чуе техния глас, искат  да контролират и да упражняват властта ..на народа.

    … Този филм сме  го гледали. Беше  преди поколение!  Техните родители искаха „развод” с народната власт”,  скачаха  по площадите и танцуваха „Последен валс”.  Беше когато частната собственост стана неприкосновена и започна приватизацията на построеното от народа.  Беше времето,  когато започна разрушаването на социалистическата държава  и раздаването на нейната  собственост..  на шепа избрани  и чужди. Беше време разделно! ..

…Обед е. Покатерил съм стари  кокали на  високата трънясала  ябълка пред бащиния дом. Щракам с острите лозарски ножици по летораслите и издънките, режа  изсъхналите клончета, прочиствам я и я просветлявам, та да влиза слънцето в короната и…

     Наследство  от  татко са,  и ножицата  и  „Червената превъзходна”.  Посади я  баща ми  с внука си,  дето му поднови името. Тогава синът ми беше  на 7 години – първолак.  Сега, е на 40…

     Тогава дядо му – железничаря, поддържаше удвоената ЖП линия и се радваше на електрическата тяга. Сега по електрифицирания участък минават няколко влака и то дизелови мотриси. Закриха близките гари,  пратиха на  скраб  коловозите по тях, а слушам, че и втората линия от „удвоената” щели да махат.

    Тогава сина учеше „Де е България”, а днес  обикаля света  – по работа. Ей на,  сега лети за  Рим, ама няма да види Папата. Подал оставка светия старец… Сигурно си има причини …Объркан свят  Ви казвам.

    … А аз съм на високо. Недосегаем съм. Запалил съм печката при старата си майка, сготвил съм, прането съхне, двора е обърнат и готов за пролетните зеленчуци, зазимените лозички са отгребани, салатите се зеленеят и протягат  листенца към слънцето .  Обгръщам  с поглед вече  орязаните праскови, сливи, кайсии и череши. Погледа ми спира на белещите се от тиксото  облагородявания с които се правя и аз на господ и ми е драго. Денят ми е успешен, не минава напразно.

       В този момент, поредния, превърнат в блестяща точка самолет  пресича ореола на слънцето и провлачил след себе си диругата изгорели газове, изпреварил звука на мощните си двигатели и ми напомня че не летя. 

       А уж съм свободен…  да  се кача на следващия клон, на следващото дърво,  да разхвърлям оборски тор в другия край на двора или  да отида до  фурната и аптеката… Но пенсията е чак  след няколко дни. Добре поне, че тока, водата и данъците са платени.  Останалото е суета и мечти.

       Работата в двора и борбата за насъщния ме чака, заглушила протестите.

февруари 26, 2013

КАТО ПРЯСПА НАДЕЖДА

Filed under: Фотография, внуче — Етикети:, , , , — гравитон @ 8:06 pm

IMGP2554 Виждал ли си, как през леда и гнилите паднали листи, кокичета пробиват с крехките си зелени връхчета сковалата ги черна земя? Виждал ли си, как с полъха на пролетта, изправят крехки снаги към слънцето, за да се окъпят в свободата на безкрайната синева и да дарят на живота радост и красота? Виждал ли си?
Погледни ! Виж в градовете ни кипящите младежки протести. Чуй гневните викове и решителност. Прегърни надеждата! Вдъхни от тяхната устременост и защити правото им на избор за бъдещето на нашите деца. Подкрепи ги! Зарадвай се на пролетта! …

декември 4, 2012

СБОГУВАХА СЕ ЖЕРАВИТЕ С МЕН !

Filed under: Фотография, Uncategorized — Етикети:, , , , , — гравитон @ 3:49 pm

2EHVZCAUTKZV2CA2YPUXFCA25HOJ5CA4DKIJCCAAY9XDKCA54MKWHCA5PPZV2CABSNXJUCACK7AMECAZ9PM8RCAVG49L1CAR74CDXCAUH1TRHCAO8DA5PCAQYOWQNCATKIN45CATBZWT7CADF7JOB

Сбогуваха се жеравите с мене!70543791_2218979_1296587

Високо от небето сиво  чух,

над  дъжд и полъх  полетели,

оставиха    тъгата си във  мен.

От литнаха  на юг, където ,

слънце и  през зимата ще грей.

Останах сам, и ето:

стоя сред падналите листи,

а в клоните свисти си мразовей.

Обзели са ме тъжните ми  мисли,

сърцето завистта люлей.

И  веят зимните фъртуни,

снегът  пъртини ще завей…

Ще  свия в топлата бърлога,

душата си замряла в сън,

за полет щом к’ат  не копнее,

Мечок ще стана аз злодей.

Във сън ще чакам ,

пролетните трели,

на птиците  завърнали се у дома,

когато вятър топъл пак повее,

щастлив да  изкрещя:

-Пролет моя!  Пак  добре дошла!

май 2, 2012

ЦЕЛУВКА НА ПЧЕЛА

Оказа се, че и приятните майски дни имат край.Свечери. През целия ден садих, копах и плевих зеленчуците. Накрая съжалих и прецъфтелите вече цветя, та взех, че полях и тях. Вярно: цветовете на игликата, зюмбюлите, синчеца и лалетата са прецъфтели, но с божата промисъл ги сравних, със старата ми 89 годишна майка и осъзнах, че и те като нея, вече не радват със свежестта и красотата си, но имат нужда от живителна грижа.
След близо 30 градусовата горещина през деня, въздуха се освежи. Захладя. Само гръмогласната радиоточка, дезинформиращо продължи да се горещи и надвиква с вечерния лай на псетата. Птиците запяха приспивната си песен и се сгушиха по двойки в разлистените клони на нацъфтелите акации, кестени и плодни дървета, за сън. Врътнах копчето на високоговорителя и в родния, пролетен дом се разстла благодатна тишина. Настъпи време за равносметка.
Бях доволен! Само над дясната ми вежда, неприятна, сърбяща болка ме върна в действителността…
Вчера по обед, провокирана от миризмата на изпотен от работа приятел и опитващата се с резките движения, негова жена, да го защити; някаква, обикновена, трудолюбива и незлоблива пчеличка ни удостои с вниманието си. Жужеше пчелата край нас и кръжеше войнствено, над главите на приятелите ми. Когато се сви в буйната коса на жената, а аз, като всеки нормален кавалер, опитах да се намеся, това малко, творение на природата, взе че се възхити от постъпката ми и навярно вече влюбено в мен … се спусна та ме целуна по веждата. ..Не със страст или яд, а просто така, като милувка, мимоходом. Целувката и ме парна под веждата, жилото и остана, а тя умря…
Слава богу не съм алергичен. Болката се търпи. Макар и с подуто око, ще я преживея. Но тази целувка и сърбежът от нея ме накараха да се замисля: мога ли като пчелата, с пълното съзнание, че ще умра, да защитя труда си и позицията си в живота!?

април 11, 2012

ПРОЛЕТНИ БАГРИ И НЕЖНОСТ

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 11:03 am

Older Posts »

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.