Mitkoivanov's Weblog

април 20, 2014

ЗА БРЪМБАРА ЛАЙНАР И ПЧЕЛАТА

Filed under: По света, разкази, Uncategorized — Етикети:, , , — гравитон @ 11:34 pm

imagesCAJIJYGCApis_mellifera_flying[1]

         Веднъж през лятото горещо, по пътя прашен и смрадлив, овчар прекарвал стадо овче, водел го на водопой. След тучната трева, която пасли, вървели те под строй. Наведени главите си държали, в опашките на предните без вой,  на сянка крили си главите, във прахта с бобенките без брой.

           Тогаз край пътя дето, живеел бръмбара лайнар, от малка дупка във полето, под  цъфнали цветенца и треви, показал си рогата той и ето, че зарадвал се дори. Засилил се,  бобенки да събира, тоест овчите лайна. Те за него, казват били,  вкусна зимнина. Търкалял ги усърдно по полето, въргалял ги във прах, воня,  но топчета правил най- изкусно, че си хранил с тях рода.

           А над него, мъничка пчеличка, кацала от цвят на цвят, дишала с уханната тревица и събирала прашец.В синевата тя се вдига, със орлите там лети, тъй високо се издига, чак край слънцето кръжи и след него пак се взира и събира, красоти. Те за туй, във кошера пчелите, от прашеца правят чудеса. На децата ни красиви,  вливат сили, светлина.

        Подпрял се бръмбара я спира и надсмива се дори, гледа: тя събира, толкоз мънички зрънца, някакъв прашец. Мисли той, че трябва, да и бъде образец. Като него да събира, топчета говежди за венец.

          Тъй в живота и мъдреца често смятат за глупец, а глупецът пък си мисли, че е някакъв мъдрец!

Advertisements

май 2, 2012

ЦЕЛУВКА НА ПЧЕЛА

Оказа се, че и приятните майски дни имат край.Свечери. През целия ден садих, копах и плевих зеленчуците. Накрая съжалих и прецъфтелите вече цветя, та взех, че полях и тях. Вярно: цветовете на игликата, зюмбюлите, синчеца и лалетата са прецъфтели, но с божата промисъл ги сравних, със старата ми 89 годишна майка и осъзнах, че и те като нея, вече не радват със свежестта и красотата си, но имат нужда от живителна грижа.
След близо 30 градусовата горещина през деня, въздуха се освежи. Захладя. Само гръмогласната радиоточка, дезинформиращо продължи да се горещи и надвиква с вечерния лай на псетата. Птиците запяха приспивната си песен и се сгушиха по двойки в разлистените клони на нацъфтелите акации, кестени и плодни дървета, за сън. Врътнах копчето на високоговорителя и в родния, пролетен дом се разстла благодатна тишина. Настъпи време за равносметка.
Бях доволен! Само над дясната ми вежда, неприятна, сърбяща болка ме върна в действителността…
Вчера по обед, провокирана от миризмата на изпотен от работа приятел и опитващата се с резките движения, негова жена, да го защити; някаква, обикновена, трудолюбива и незлоблива пчеличка ни удостои с вниманието си. Жужеше пчелата край нас и кръжеше войнствено, над главите на приятелите ми. Когато се сви в буйната коса на жената, а аз, като всеки нормален кавалер, опитах да се намеся, това малко, творение на природата, взе че се възхити от постъпката ми и навярно вече влюбено в мен … се спусна та ме целуна по веждата. ..Не със страст или яд, а просто така, като милувка, мимоходом. Целувката и ме парна под веждата, жилото и остана, а тя умря…
Слава богу не съм алергичен. Болката се търпи. Макар и с подуто око, ще я преживея. Но тази целувка и сърбежът от нея ме накараха да се замисля: мога ли като пчелата, с пълното съзнание, че ще умра, да защитя труда си и позицията си в живота!?

Create a free website or blog at WordPress.com.