Mitkoivanov's Weblog

юли 22, 2012

ОБИР – разказ

     

     Тревожно е! Трети ден радиоточките  изпълват селските дворове на градчето,  с информация за кървавия терористичен  акт в Бургас.  Горещото юлско слънце прежуря от сутринта .   Живачния стълб на термометрите  се опитва неуспешно да надскочи,  вдигнатия  адреналин  на хората от  поредните съобщения из сводките на МВР,  за извършени обири, убийства, изнасилвания  и  други престъпления.

      Пред  хранителния магазин,  група роми пият кафе от уличния автомат.  По земята се въргалят множество пластмасови чаши,  хартийки и опаковки  от вафли и банички. Три-четири кучета –  придружители на групата по чистота,  се въргалят мързеливо по плочите пред магазина и въртят безгрижно опашки в очакване на  поредната порция милосърдие.

       В магазина е хладно и уютно. Дъха на шпекови салами, кафе, шоколад и други апетитни хранителни стоки, се разнасят  из полупразното помещение и „разваля”  свежия въздух на климатиците. Магазинера  приключва поредната сметка  и я записва в тефтера за версиите.

      Ненадейно, широката алуминиева врата на магазина се отваря и влизат двама клиенти от различен пол. Младата, красива, двадесет и няколко годишна,  руса и интелигентна  жена влиза втора. Пред нея в помещението се чува:

–       Никой да не мърда! Това е обир.

Погледа на магазинера инстинктивно се вдига от касовия апарат и спира на насоченото към него дуло от автомат „Калашников”.

– Горе ръцете! Казах,  това е обир! Давай парите! – приближава към него обирджията.

Излязъл от моментното вцепенение,  магазинера се осмелява да огледа фигурата и лицето на въоръжения индивид.

–  Много рано си дошъл. Още нямам оборот. Може ли да дойдеш по-късно да събера пари? Още ми е много малък оборота!  За сега  предлагам да се задоволиш с една пица? Става ли?

– Добре, но да е със сокче! – съгласява  се сериозния обирджия  и се надига на пръсти  да достигне   подадената му от магазинера пица!

– Дай му и сокче! – намесва се усмихната  майка на 5 годишното дете   и щастлива плаща.

– Аз пак ще дойда! Събери  повече оборот! – нарежда „обирджията”  и като  прибира пластмасовото си оръжие невъзмутим се измъква навън за да дочака своето време.

Настъпва, оживление, усмивки с благосклонни , одобрителни погледи към майтапа на детето … и   никой не осъзнава, колко е сериозно положението!…

Реклами

юли 13, 2009

УЖАС И РАДОСТ – откъс от семейната сага ОРИС

За  младото семейство Маргарита и Митко, тази квартира е девета. Представлява две стаи  3 на 3.30 м. Отделени  са от  съседни  квартири   в  един от онези жълти железничарски блокчета  до гара Пловдив, дето всички ги помнят. Намира се на първия етаж, обстоятелство, което си беше предимство при ползването на така наречената самостоятелна  тоалетна зад входната врата на блока. Друго удобство на въпросната квартира си е, че само на някакви, няма и 100 метра през коловозите на гарата,  се намира денонощно работещата  баня на локомотивно депо.  С  безспирно течащата топла и безплатна вода, това си е чист лукс.  В едната  стаичка има чешма с мивка.     Инсталирана е в нишата,  където е била вратата от първата квартира.  Тази придобивка позволява  да се използва за кухня, всекидневна , трапезария и хол, взети заедно. В нея се влиза направо от стълбището. Може да се излезе и в другата пригодена за спалня кутийка, със същите два високи и тесни прозорци от прастара дървена дограма и малки джамчета. 

            Обзавеждането, като обитателите, млади хора дошли от  интелигентното село  Пордим,   чисто и скромно, доколкото може да бъде чисто в една сто годишна вехта квартира с прояден от дървояд дъсчен под и цяла вселена хлебарки. Освен тежките плътни завеси на прозорците,   то  включва  бял кухненски диван – втора употреба,  малка холна масичка –  купена  за 15 лв.,от последната студентска стипендия,  четири четирикраки табуретки и две кокетни етажерки с височина метър и 15. Направени от  работещия във ВРД стопанин със стоманени тръбички и гетинаксови плоскости, те  са с подредени  книги,  учебници, ваза с осмомартенска китка люляк, два три парфюма „Шанел” и „Нина Ричи”, а с раздвижеността си показват  вкус и въображение. Като прибавите и скоро закупените -малък хладилник „Мраз” и печка „Мечта”, както и символичните 5 лв. наем, ще разберете защо в 1974 година това жилище се определя като сносно. Тук е редно да дадем заслуженото към родителите на двамата млади, тъй като по скъпите неща  закупиха с пари от приключването на финансовата година в текезесето  на  Пордим. Факт, обусловен от вековната традиция на българските родители, да помагат на децата си до последния  си дъх.

          Втората стая,  така  наречената спалня, включва  нов трикрилен гардероб, без  надстройки към високия таван , но с възможност да побира  отгоре безкрайно  количество дрехи и багажи.   Срещу гардероба  примамва легло. И то като етажерката е конструкция на вагонника и включва две пружини по персон, с по четири разглобяеми  крачета от тръба един цол. Върху купешките дюшеци   гладко лежат чисти бели чаршафи, двойна тъкана  завивка от приятно синя памучна прежда и две големи възглавници  с бродерии.

          От страни до стената, зад вратата,  стои купена с много връзки и лишения горнооряховска нафтова печка „Юг – супер”. След нея  се гуши и  небесно синьо, детско метално креватче. В него, с  поруменели от скорошно къпане бузки заспива  най-малкия член на семейството  – едногодишния  Николай.

–         Марго, заспа –  информира под сурдинка съпругата си бащата. Хайде!

–         Само момент – отговори тя и довърши  простирането на изпраните бебешки

 дрешки, върху саморъчно направения електрически радиатор. После внимателно влезе в спалнятя, чевръсто нахлузи тъмносините дънки, облече една блестящо бяла изгладена ризка и като се наведе и целуна детето, зави го нежно и ласкаво и се върна в пред етажерката. Тук си пръсна малко парфюм „Шанел №5”, обу  високото си сабо и подкани. – Хайде тръгваме!

        Двамата млади родители излязоха, заключиха, ослушаха се през вратата и забързаха  по булеварда.  Днес е 15 март 1974 година. Слънчев пролетен ден.Двадесет и четвъртия рожден ден на Маргарита. За подарък отиват на кино. Птиците чуроликат по клоните на дърветата.  Хората се обръщат с благосклонни погледи след забързаната красива двойка – радват им се. Светът е прекрасен.

        Железничарското кино „Гео Милев” ги посреща с притихналото си просторно фоае. Купуват билети от 25 стотинки. Под приглушените звуци на току що започналата следобедна прожекция, бай Стоил- разпоредителя им къса билетите, но тъй като Митко е актьор в самодейния театрален колектив  при Дома на културата, ги настанява  на първия балконски ред с думите: „ Мите, заповядайте! Главния филм  сега заепочва. Приятно гледане!” После придърпва хубаво плътната плюшена завеса на вратата, затваря отвън и ги оставя под режисюрата на  Франсис Форд Копола  и играта на актьорите  Ал Пачино, Робърт Де  Ниро и Даян Кийтън  в „Кръстника 2”.  Историята е  как фамилията Корлеоне се ориентира към Лас Вегас, но тук отново се намесват семейните им врагове  и Дон Майкъл Корлеоне (Ал Пачино) има неприятности със съдебните власти. Благодарение на изнудване извършено срещу главния свидетел, Дон Майкъл се измъква без присъда.Сюжетът е увлекателен, а    действието държи в напрежение. За броени минути нашите млади герой се пренасят в далечния свят на Америка в първоначалното натрупване на капитала през първите години на 20 век.  Потънали в ужаса на мафиотския живот ,  забравят всекидневните грижи по борбата за жителство,  предстоящите  студентски изпити и оставеното си заспало дете… Филмът свършва.    Не заглъхнали още последните акорди от музиката на филма,  Маргарита и Митко се изнасят навън.

–         Дано не се е събудил  – притеснява се тя! 

–         Няма страшно, нали го знаеш, че спи дълбоко –опитва се да я успокои той.

–         Ако изсвири под прозореца някой локомотив, няма начин да не се

събуди.   Мите,  моля те,  да се прибираме по бързо – притеснява се наистина тя.  

–         Марго ела тука – спира  Митака пред магазина  на колелото и я повежда за

ръка.  – Ела, днес имаш рожден ден, искам да ти купя подарък!

–         Моля ти се  Мите, няма нужда. – кокетно отказва тя, но влиза към щанда с

трикотажа.

–         Какво си избираш ? Не ти купих аз,  защото искам  да си го избереш   по

твой вкус. Имаш на разположение  до  50 лв. скъпа.

          След кратко  колебание Маргото си харесва една вталена бяла блузка  за 12 лв. Купуват я. Тя му благодари с целувка  и прегърнала скъпия подарък го повежда навън. На ъгъла пред цветарския магазин Митака се спира отново.

–         Скъпа спри за малко –  и без да обръща внимание на думите и „Нама

нужда.Ама недей моля те! Не харчи пари за цветя.”- Митака и поднася разкошен букет  червени рози.

–         Благодаря ти скъпи, много са красив – сияе рожденничката, а очите и искрят

от щастие,   галят ту розите, ту лицето на Митака.-  Мите моля те да се прибираме,  оставихме детето само, притеснено ми е!

–         Ей сега, само да купя  още нещо!Нали ще празнуваме? Ако искаш не влизай. –

предлага  Митака и само след броени секунди излиза от хранителните стоки с кутия шоколадови бонбони „Тримонциум”, бутилка  уиски „Жокей, солети, бисквити „Котешко езиче”, бутилка „Джин” и безалкохолно. Маргото е отминала на 20 метра и той с бързи крачки се понася да я догони. Настига я пред закусвалнята на гара  и отново се шмугва вътре. Тя пак забавя ход,  но мисълта за оставеното само дете я тегли неудържимо напред. Наближава блока. Митака я настига тъкмо като спира пред насядалите на пейката съседки, Джевизова, Лиляна,   Петка и младата Коленцова.

–         Добър ден – поздравява Маргото и преди да и отговорят разтваря  кутията

 шоколадови бонбони да почерпи. – Днес имам рожден ден!

–         О,Честито Маргаритке! Да си жива и здрава  и шестици на изпитите!

–          Айде за много години! И да се дипломираш.

–         Да ти е сладък живота!

–         Честито! На колко ставаш?  – честитят и съседките и си вземат от бонбоните.

–         Благодаря Ви! Сега ще се върна. Да видя Николай какво прави, че го

оставихме да спи – извинява се  рожденничката и неспокойна се втурва във входа. Митака след нея.

        Докато отключват се ослушват  още от вратата. Тихо е. Даже влаковете пред прозорците са заминали оставяйки неестествена тишина. Двамата млади слагат припряно покупките на  дивана.   Маргото   открехва вратата на спалнята, поглежда, влиза и застива. Детското легло е празно. Краката и се подкосяват. Нещо в гърдите и се обръща, притъмнява  и  и тя   рухва  на пода:

–         Детето!!! Митко, няма го.

–         Как го няма? – втурва се и Митака вътре. – Чакай, да не е паднал от

креватчето и да е под леглото?

         Двамата започват да пълзят и да надничат под креватите. Няма го. Митака отваря гардероба, Маргото трескаво рови и търси из дрехите. Детето го няма. Двамата стоят изправени  един срещу друг,  вцепенени от ужас и безсилие.  После  едновременно погледите и се спират на  полуотворения прозорец. Майка и баща  разтварят прозореца, надничат към  безкрайните релси на гарата и вселената ги затиска с празнотата си….

–         Господи, откраднаха ми детето – пропищява обезумялата майка и тича навън,

при съседките.

          –     Какво става, кой го е откраднал? – посреща я сериозна , дърта Лиляна, па като вижда изписания ужас в очите на младата майка, почва да я успокоява. – Спокойно, леля, не се притеснявай, тука  е детето. Никой не го е откраднал.

–         Че оставя ли се такова детенце само ма Маргаритке – укорява я и Джевизава –

па се провиква през прозореца  – Я ма Петке, изнеси детето, че  изкарахте акъла на булчето!

         Петка излизе на ръце с детето и се смее  доволна. Майката се спусна, притисна го до гърдите си и зарида  в  смесица от ужас и радост!

май 10, 2009

МУСКЕТАРИ В ПЛОВДИВ – фото репортаж

  И днес,  10 май 2009 година,  залата за фехтовка на Пещерско шосе в Пловдив  кънтеше от  бойни викове. Превърна се в работилница за шампиони. „Един за всички – всички за един!“ Този всеизвестен девиз на френските мускетари, бе в основата на отборното републиканско първенство по фехтовка за момичета и момчета  от  различните възрастови групи. Всеки туш, всяка точка бе от значение за представянето  на отбора.  Аз обаче, нямам намерение да Ви засипвам с информация за броя на спечелените медали и техните носители. За това си има статистика и официална информация на Българската  Федерация по фехтовка. Жалко, че липсваха журналисти. Аз само ще опитам да Ви представя моя особен фотопоглед за малка част от това състезание.   Вие сами съдете има ли бъдеще фехтовката в България. 

IMGP3657IMGP3660IMGP3658

IMGP3665IMGP3666IMGP3670IMGP2616IMGP2649

Те вече са шампионки

Те вече са шампионки

Химна вече се изпълнява в тяхна чест!

Химна се изпълнява в тяхна чест!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Блог в WordPress.com.