Mitkoivanov's Weblog

март 3, 2016

БЪЛГАРИНО!?

1440013511704Българино, ти който по някаква случайна прищявка на объркано време, си се добрал до управлението над търпеливия български народ, спри се на десния завой! Застани пред стопа до тази светиня!  В нея, преди 138 години, е подготвен Санстефанския Мирен договор! Помисли!.. Тук, в

Къща музей „Великий княз Николай Николаевич“

гр. Пордим се възроди България! От тук Главното командване на Руската армия ръководеше боевете при Плевен и взе решение за зимния преход през Балкана! Тук се обмисляше възкръсването на България!    Запитай се, достоен ли си за пролятата кръв, на своите освободители!

Спри,  огледай се, ослушай се и премини съобразявайки се с преминаващия влак на световните промени!

Днес е 3-ти март – празника на един изстрадал народ. Ден за благодарност и размисъл! Опитай да бъдеш верен и полезен на народа си!

 

февруари 11, 2016

СТРАННАТА АГРЕСИЯ НА РУСИЯ

Filed under: По света — Етикети:, , , , , — гравитон @ 8:44 pm

 

ИЛИ ЗАЩО ПОЛОВИНАТА СВЯТ Е ЗАДЪЛЖЕН НА РУСИЯ!

На страниците на  сайта миртесен.ру  http://vashmnenie.ru/blog/43599511594/Pochemu-pol-mira-obyazanyi-Rossii-po-grob-zhizni?utm_campaign=transit&utm_source=main&utm_medium=page_0&domain=mirtesen.ru&paid=1&pad=1,  http://Nicholas Werner пишет:

Много неочакван пост издаде на своята страница във Facebook  –  Veikko Korhonen   от Финландия.

В резултат от „агресията” на Русия –  половината  Европа и Част от Азия, са получили държавност от ръката на Русия (СССР)!

Дайте да си спомним кой именно:

  • Финландия, в 1802 и 1918 година. До 1802 година никога не е имала собствена държава.
  • Латвия,  в 1802 и 1918 година. До 1802  година не е имала собствена държава.
  • Естония,  в 1918 г. (до 1918 г. никога не е имала собствена държава).
  • Литва, възстановява държавата си  в 1918 г. също благодарение на Русия.
  • Полша, е възстановена с помощта на Русия  два пъти, в 1918 и 1944 г. Разделянето на Полша, между СССР и Германия,  е много кратък период(  месеци).
  • Румъния, се ражда в резултат на руско – турската война и става по волята на Русия 1877-1778 година.
  • Молдавия, като държава се ражда вътре в СССР!
  • България, се възражда,  като държава в резултат на победата на руското оръжие в руско – турската война 1877 – 1778 г. За „благодарност”, държавата България, в двете световни войни участва на страната на анти руските коалиции. Сега България е член на НАТО, и на нейна територия са разположени бази  на САЩ. След 1945 година  на нейна територия няма ни един руски войник.
  • Сърбия, като суверенна държава, се ражда също в тези войни.
  • Азербайджан, като държава се оформя за първи път само в състава на СССР!
  • Армения,  се съхранява физически и се възражда, като държава  само в състава на СССР.
  • Грузия,  се съхранява физически и се възражда, като държава само в състава на СССР.
  • Туркмения, никога не е имала държавност и се оформя само в състава на СССР.
  • Киргизия,   никога не е имала държавност и се оформя като държава само в състава на СССР.
  • Казахстан, никога не е имала държавност и се оформя само в състава на СССР.
  • Монголия, никога не е имала държавност и се оформя само в състава на СССР.
  • Белорусия и Украйна, също  са придобили държавност, като следствие от Великата Октомврийска Революция в състава на СССР, а през 1991 година  и  пълна независимост.

Още може да се почете руско-съветската роля в раждането и развитието на такива страни като Китай, Виетнам, Северна Корея,  Индия,  Гърция (Русия  отблъсква турците обратно през 1821 г.), Алжир, Куба, Израел, Ангола, Мозамбик, и т.н…

Това е такава странна „агресия” от страна на Русия!

 

 

 

 

януари 25, 2016

КРИСТИЯН КОСТОВ

Несъмнено Кристиян Костов е с едно гениално начало! Но най-важното е, че Кристиян Костов е момчето което вълнува, защото пее със сърце!

https://youtu.be/pypr2Vv0N-A?list=RD0LsYI9yOveI

(Гледайте клиповете на цял екран! Кликнете в десния долен ъгъл и удоволствието Ви от изпълненията наКРИСТИЯН КОСТОВ – Славянския Джъстин Бийбър, ще бъде по-пълно!)

 

 

април 3, 2015

ФОРБС И ДЕСЕТ ПРИЧИНИ В РУСИЯ ДА ОБИЧАТ ПУТИН

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , — гравитон @ 2:58 am

Във Форбс посочиха цели десет причини, в Русия да обичат  Путин! Кои са те:

http://translate.google.com/translate?hl=bg&sl=en&u=http://www.forbes.com/sites/markadomanis/2015/03/30/10-charts-that-explain-russia/&prev=search

Mark Adomanis          Във Фобс за Русия.Документ на Microsoft Office Word  –  в графики!

1.Русия Общо Население 1992-2015

2. Русия Общ Брутен продукт  Курс 1992-2013

3.Русия Продължителност на живота 1970-2013

4.Русия аборти на 100 живородени 1992-2013

5.Русия   Самоубийства  Курс 1992-2014  На 100,000  жители

6.Русия БВП 203-2014 (сезонно изгладени, Хиляди 2008 рубли)

7.Русия международна  емиграция 1997-2014

8.Русия Безработица 1996-2014

9.Владимир  Путин Одобрение Рейтинг  януари 2000-март 2015

10.      % Руснаци подкрепящи като правилна посоката на националното си ръководство 1996-2015

Follow me on Twitter @MarkAdomanis or onFacebook

декември 18, 2014

ТРИ ЧАСА ИСТИНИ – пресконференция на Владимир Путин

18.12.2014 г. Кремъл,  Москва, Русия

Руският президент Владимир Путин, пред повече от 1200 журналисти сподели истините, увереността и надеждите за Русия!

август 28, 2013

НАУЧИХТЕ ЛИ ?

НАУЧИХТЕ  ЛИ ?   http://www.guide359.com/article/2882/  imgp1936Picture 228 Picture 229

февруари 27, 2013

КЪДЕ СМЕ НИЕ ?

Filed under: По света — Етикети:, , , , , — гравитон @ 4:09 pm

Някои се зарадваха  на новината, че 114  депупата в нашия парламент  са гласували за окончателното спиране строителството на АЕЦ „Белене“!?…

В мнозина от тях, това съобщение възбуди  русофобски чувства!

Аз се питам, познаваме ли днешна  Русия с Путин?  Познаваме ли процесите, които протичат там и значението и влиянието, което Русия има в съвременния свят?

Защото без съмнение,  нито една сметка в света, е вярна без  Русия !

Погледнете този клип. Може би той ще  Ви даде много отговори и за процесите,  които стават у нас,  през последния четвърт век!

Шокиращата истина за Путин и Русия!

 

октомври 24, 2012

НАШАТА ЗАДНА УЛИЦА

 

IMGP2075Нашата задна улица  е опънала снага от изток на запад или пък  от запад на изток, не знам кое е по-точно. Неотменно, по нея, всяка сутрин, от единия и край идва изгрева и слънчевите му лъчи възвестяват заредения с нови надежди ден, а  вечер, приведеното от умора слънце, повежда лъчите си на запад,  към  своя  пореден  залез.  Поляга слънцето да почива и оставя  дворовете  в тишина и  мрак. Така, повече от век.  Хората, поколения наред,  като слънчогледи извъртат взорът си ту на изток, ту на запад  и творят история.

                            И да не мислите , че нашата задна улица си няма име, има си! Именувана е  „Средна гора”, непоклатима като планината. Има и табела. От кога,  днес никой не помни. Най-вероятно от времето на социализма и престижните табели „Образцов дом”. Пък и да помни, кой го е еня!?  Имената на улиците се сменят със смените на властта.  А смени на властта, държавното устройство и имената на улиците  в България и Пордим, е имало, има и пак ще има.И все вперени в слънцето на поредния ден, ту на изток, ту на запад. Миналите,  днес ги помнят  само няколкото чакащи  възнесението си, престарели дядовци и баби,  и най-вече самата улица.

А  ако да речем, сега кажете, че е някаква историческа улица – ще сгрешите. По нея  може и да са минавали Великий Княз Николай Николаевич,   Румънския Княз Карол І-ви,  руските генерали граф Николай Игнатиев, ген.Е Тотлебен, ген.Й.Гурко и даже  пребивавалия за кратко в  Пордим академик Пирогов. Но те са заседавали и вземали важни стратегически решения за хода на Руско-Турската  Освободителна война от 1876-77 година; съдбовни решения, относно обсадата на Плевен и зимното преминаване на Балкана.  Но всичко това е ставало по-надолу,  на  предната улица – бул.Славейков.  На нея и днес е  Руския музей. Именно там бил изработен и обсъден проектът на Сан-Стефанския мирен договор и е било подготвено възкръсването на ІІІ Българско Царства. Пак от там до Румънския музей,  е била направена и първата телефонна връзка в България.  По нея са говорили в Пордим, император Александър ІІ и румънски княз Карол І-ви.

Но това е, както  Ви казах вече  бул. Славейков и главната, дето  по-късно са марширували и посрещани първо немски,  а после  съветски войници. С една дума,  по нашата задна улица не  минаваха  нито празничните манифестации по време на социалистическа  България, нито протестните митинги на прехода.

И въпреки всичко това, ще сгрешите ако помислите, че не е историческа. В нея през годините от освобождението ни от  Турско робство та до днес, като в увеличително огледало се виждат промените на обществено икономическия живот в страната ни. Най-напред подплашени от идването на руските войски и последните по-заможни турци си плюли на петите, а за спомен ни оставили Сюлеймановата чешма, Скандир поляна, още дузина турски наименования на местности и  ново забогатели български чорбаджии и чифликчии. Така, още след 1904-1907 година, след откриването на двата музея и планирането на село Пордим,  и нашата задна  улица се променила.

През  първата четвърт на миналия 20 век, на нея пак се появили забогатяващи хора. Издигнали те високи, тухлени сайванти за животните и тяхната храна. В дворовете на по заможните Пордимци се появили освен ралата, плуговете и планетките ( теглени до скоро от жива сила) и първите трактори, редосеялки, веялки и вършачки. На тях  работели ратай, чираци и безимотни селяци, сиреч  извършило се  строителството на капитализма…

Моят първи спомен от тази улица,  е от далечната 1952 година.. Лято! Юлската жега  изпича земята,  като огромен  самун хляб в нагорещена пещ. Скърцащи, от тежестта  на  снопите в тях, стари волски коли и  каруци,  мелят земята  с разкривените си колела  в  ситна и нежна, като брашно, пепел. На по малко от 5 годинки съм. Тътря босите си крачета из горещата пепел и  правя „влак”.   Детската ми фантазия провлича пепелта  и остава след мен диря,  като пушека на парния локомотив по нанагорнището на Гривишките възвишения. Приятно e. Само от време на време,  някой заблуден и объркан камък се изпречва  в пепелта  и превръща палеца на футболното ми краче, в посипана с „пеницилинов” прах роза.

Още не съм  стигнал до джанката  пред  двора  на бившия богаташ Льоката и пътя ми препречват излизащите от вече кооперативния обор крави и   волове. Повечето пръхтящи с влажните си ноздри добичета, подминават пренебрежително  злощастното ми детско тяло. Поведена от животинското си любопитство, някаква  рогата крава се запътва към мен. В страха си се навеждам, вземам като първобитния човек,  оръжието което ми попада в крехката  десница, ще рече  камък и замахвам.  Камъка подскача от широкото животинско тяло и подплашеното животно подтичвайки се отдалечава, повлечено в общия поток. На десетина метра след стадото се задава огромен червен вол. Нашия вол. Монковския. От любопитство ли или защото вола  познава в мен представител на доскорошните му стопани, но животното неотклонно и застрашително се насочва към мен. Намирам  камък. Отскача и той от дебелата волска кожа и цопва в пепелта. Намирам трети камък и отново замахвам. Животното ме поглежда с огромните си влажни очи, навежда глава и преди да се усетя големите му остри рога ме поемат от земята. Главата му рязко се издига. Получил първоначална скорост, загубил крехкия си гравитационен авторитет, моя милост се издига към небето и прелита над  огромното волско тяло. Безмълвен,  усетил  се без пространствена ориентировка,  прелитам над агресивното добиче и падам в дълбоката гореща пепел. Пльосвам  насред улицата. Край мен се издига кратер  от изригнала пепел. Когато микроскопичните частици застилат отново  земята,   скупчините,   наведени глави на останалите крави, ме удостояват с учудените си погледи, готови колективно да се включат в коридата… Съдбата предсказва най страшното за мен… Но, слава Богу! Зачула войнственото и заканително мучене на червения вол и топурдията от говеждите копита, от съседния двор, се затичва баба Бона, комшийката. Успяла да вземе от някъде дълга тояга,  спасителката ми се спуска решително и с помощта на „дървения господ”, успява да разгони стадото. Още неотдалечили се на кой знае какво разстояние и аз се виждам  понесен от ръцете на баба Бона. От пръста и сълзите по детското ми лице се стичат дируги кал. Дългите старчески пръсти се щурат из устата ми и вадят  ситна,  като пудра захар, пепел. Устата ми е до толкова пълна с пепел, крехкия ми детски мозък е потънал в такъв страх, че  даже,  не мога да се разплача…

С това премеждие, първия ми досег до кооперативната собственост приключва и остава в подсъзнанието ми, като една от онези нелепи и незначителни случки в живота на хората, които не искат да помнят, но никога не забравят. А кой знае защо, но това злощастно за мен място, продължава да ме превлича, като топлийка  от магнит. Интересно ми е.

Ето, минали са само някакви 2-3 години. Задната улица е все същата, потънала в дълбока пръст, селска улица. Пак стоя под джанката  пред изхода на импровизирания стопански двор и с широко отворени очи и пърхащо от страх сърчице, изпращам излизащите от двора  огромни и страшни, черни буботещи огнени чудовища.  Сега двора и сайвантите на Льоката са МТС (сиреч   Машинно тракторна станция. Национализираните от кулаците стари трактори „Булдок”, „Урсуз”, „Щаер”……   абе, едни такива,които в детското ми съзнание  оприличавах на носорози и хипопотами, едни такива с железни шипове на огромните железни колела със спици, едни такива, дето гълтаха по половин час огън с муцуните си от бучащи със синкавия си огън бензинови лампи и дето имаха отстрани по едни големи и тежки маховици,  завъртани със сваленото си кормило, едни такива, дето имаха ауспуси като комини, едни такива , дето като минаваха  по улицата и земята трепереше от страх.   Извършена бе с една дума,  колективизацията.

Започна най-напред тя със старите западни трактори , пък после почнаха да идват от изток и нови, по продуктивни машини. С тях се построи развития социализъм.  Тогава вече  нашата задна улица,  коренно се промени. На улицата направиха шосе.  Кооператива укрепна и с общите усилия на мотивираните кооператори, построиха нова машинно тракторна станция. В нея обслужваха новите трактори и комбайни, а в двора на бившето МТС, разрешиха на безимотна комбайнерка да си построи дом. От двете страни на улицата изникнаха нови къщи.  Къщи с цветни градинки и стопански дворчета. В  тях хората си гледаха домашни животни   и десетки пернати за яйца и месо. По старата прашна улица се занизаха каруци със захарно цвекло,   дини, грозде, домати и други селскостопански продукти –  направо на гарата.  Товареха ги на вагони за износ.   Неусетно по нашата задна улица се появиха, най-напред велосипеди, после мотори, а кога си надвихме над масрафа и се обзаведохме с черна и с бяла техника,  почнахме да си купуваме „Москвич” и „Жигули”, „Трабант” и „Варбург”, че и „Шкода” и „Волга”.  С общите усилия на кооперативната техника и ръчния труд на кооператорите от цялото село,  по време на велосипедите, нашата задна  улица, една сутрин се усмихна  с изгрева от изток,  пременена с гладка асфалтова постеля…

Ама и социализма, като всяко нормално слънце  залезе.  Цеховете и предприятията построени по време на социализма, преориентацията  и дясната политика на управляващите ги срутиха още в първите години на преходния период. Наред с всички и младите хора от нашата улица останаха без работа. Образно казано, тръгнаха да дирят изгрева на запад, по улицата на живота. Заминаха за САЩ, Великобритания, Испания, Гърция и Италия. Който остана тука почна да се бори за оцеляване. Болшинството от хората обедняха, но и една малка част почнаха да натрупват капиталец. Така и на нашата задна улица отново почна да се строи капитализъм. И пак като едно време, когато социализма почна със старата техника на бившите и сега на улицата, най-напред  се наредиха амортизираните и остарели превозни средства и техника от социализма, после остарялата и амортизирана техника  втора ръка от Западна Европа и чак сега, двадесетина години след промяната започна да навлиза нова, модерна техника.

И всичко това, като в увеличително огледало се оглежда в нашата задна улица. По нея, както  винаги през последните 130 години,  под каквото и  владичество да е страната ни, независимо дали е  във война  или в мир, държавата ни, независимо от строя в който се намираме, винаги   играеха деца, играят и днес и ще играят во веки веков. Нашата задна улица,  в едни десетилетия по бързо, в други по-бавно, но независимо от всичко  се развива и разхубавява. Независимо от всичко, заедно със своите хора, улицата ни е част от България и развитието на човечеството.

И днес, нашата задна улица все така е опънала снага от изток на   запад или пък  от запад на изток, не знам кое е по-точно. Неотменно, по нея всяка сутрин, от единия и край идва изгрева и слънчевите му лъчи възвестяват заредения с нови надежди ден, а  вечер, приведеното от умора слънце, повежда лъчите си на запад,  към  своя  пореден  залез.  Поляга слънцето да почива и оставя  дворовете  в тишина и мрак. Така, повече от век.  Хората и, поколения наред,  като слънчогледи извъртат взорът си ту на изток, ту на запад  и творят история.

 

август 20, 2012

ДЕВЕТИЯ СЪБОР НА КОПРИНКА Е НА 8 СЕПТЕМВРИ 2012

Filed under: По света — Етикети:, , , , — гравитон @ 11:06 am

Научихте ли: ТРАДИЦИОННИЯ СЪБОР на работилите и училите в бившия СССР е на 8 СЕПТЕМВРИ 2012 ГОДИНА ОТ 9 часа на язовир Копринка !? Очакваме Ви! Елате да се видим, да се повеселим и забавляваме!

<a href="http://„>

 

 

юни 10, 2012

„НА КОЛЕНЕ”

За това колко е цивилизован един народ,  съдим по отношението и грижите на този народ към историческите паметници в държавата му.

За морала на един народ, съдим по признателността на този народ към неговите Освободители.

За това, днес, когато виждам какво  отношение се демонстрира  към  Музей „Великий княз Н.Николаевич” гр. Пордим, ; мястото от  където са  ръководени военните действия  при решителните за хода на Освободителната Руско – Турска война 1877-78 година военни действия при обсадата  на  Плевен;   и  е подготвен Сан Стефански  мирен договор,  с който фактически се възстановява България, ме обхваща срам и възмущение.

В музейните помещения днес има само безлични фотоси. Те  разказват  за войната и  пребиваването на  Великий Княз Николай Николаевич в Пордим. Но ги няма десетките оригинални картини  и портрети, рисувани от полевите руски художници.  Няма ги безценните музейни експонати, които крехката ми детска душа е скътала, с преклонение и възхита  към руските, румънските и финландските войници,  дали живота си за да ни освободят  от  половин  вековното Османско  иго.

Само на 20 метра пред  къщата музей, там където е бил полевия лазарет  и днес , се издига скромния паметник  на Пирогов.   За съжаление,  пропитата с кръв  зелена площ, редовно се превръща в автомобилен паркинг.

В музейните зали,  днес липсват така ефектните „восъчни” фигури , на офицери и войници в цял ръст и в пълно бойно снаряжение от различните родове войски.

Няма ги личните вещи,  докосвани от  Княз Николай Николаевич, походното легло в  което е спал и най-важния музеен експонат, безценната светиня за българския народ –  писалката  с която е подписан  Сан Стефански  Мирен договор…

За съжаление  и повечето от оръдията и автоматичните  картечници вече не са тук, да не говорим за синджирите, щиковете и сабите  от толкова ефектната декоративна ограда…   „Приватизирани“ са  от „признателни българи” и са станали духовен  скраб.

Разрушен е „фонтанът на сълзите” –  символ на скръбта  и признателността  към  66 000 загинали и 140 000 ранени във войната.

Онова,  което оръжието и войската на  вековната  Османска империя, не   могла да направи за векове,  го  правят  днес  „ българи” – поставят на колене руското оръжие, донесло ни  Освобождението!

    Руши се  светиня! Руши се, не на последно място, от трусовете и вибрациите, предизвикани  от преминаващите непосредствено до сградата на музея, свръх тежко товарни камиони и селско стопанска техника. Движението  им час по-скоро трябва да се отбие. Иначе, ще отбием и останките от туризъм в Пордим!

Older Posts »

Create a free website or blog at WordPress.com.