Mitkoivanov's Weblog

юни 10, 2013

ПРИЗНАНИЕ

IMGP3299Днес е един от последните дни на половинвековната ни семейна пътека .Вървим из многолюдния град. Жена ми ме е прегърнала.
Пред нас , мъж и жена на видима възраст около шейсетте … вървят хванати за ръце…
– Виж, има и други които се обичат! – споделя жена ми.
… И аз съм щастлив от нейното признание!


http://vbox7.com/play:1beaa51213&start=87

Реклами

юли 19, 2012

МАМА МЕ ПОГАЛИ – разказ

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , — гравитон @ 8:57 pm

    

Обед е. Юлското слънце грее като в пещ. Хляб се пече – в буквален и в преносен смисъл.   Изплезили езичета,  птици и пълзящи твари   се крият  под сенките на дърветата и храстите  в барата. Тихо е. Само приглушения,  монотонен  ромон на водата в ручея, отмерва времето  край  пешеходния мост за фурната и задържа хлад и свежест…

      Тука,  преди години, като се юрна  демокрацията,  ликвидираха и животновъдството. Мандрата стана излишна,  като гребен за плешив човек и управата на  кооперацията, взе „мъдро” решение:  превърна  бившата мандра на фурна. До казанката за варене на ракия.  А тя,  в най-ниското на селото, в дерето  на барата.     Всеки  божи ден, хората  почнаха да се спускат по нанадолнището  за хляб, щото от хляба по голям няма, а и пред хляба всички са равни, и малки и големи.

     Та ето и сега,  самотен  пенсионер,  горещо-негорещо  –  се връща  от фурната. Тътрузи  уморени крака  през моста и  понесъл торбичката с топъл, дъхав хляб, пристъпя по нанагорнището към центъра.  Егенето  и  трудовия  стаж го дърпат назад и надолу към земята. Погледа му се влачи по неподдържания и изровен от пороищата  макадам, хич и  не вижда, че от високото се спуска възрастна жена с патерици.

–       Здрасти! – поздрави усмихната жената. –  Омеси ли?

–       Омесих и опекох  даже!

–       Днеска е малко по-хладно. То  каквото беше предните няколко дена, не се траеше. Всичко изгоря-  заговори го усмихната жената и се застопори  с патериците. – Опитвам да вървя, под сенките на дърветата – сподели тя и  видимо решена да побъбри докато си  почива,  с готовност продължи: –  Дъщерята си идва миналия месец, с внучката…  Тя дъщерята се беше  отдала на науките, та късно са ожени. Намери един немец… Сега получава по-голяма заплата и от него.  Живеят в Белгия. Праща  и на мен.  Помага ми. Ама дано помага господ ли,  природата ли, и аз не знам… Най-напред дъщерята не-можеше да забременее. Що молитви съм отправила към господ, аз си знам.  Едно цяло лято стояха  тука. Водих ги на кални бани. Из двора,  на птиците и зеленината се наслаждаваше и усети корените си. Сила от дърветата взе. Успокои се сякаш и  забременя. Да са ми живи и здрави, на 39 години  внучка за чудо и приказ  ми роди.

–        То и  аз вървя нагоре, пък съм навел глава и  мислите ми на три разкъсани…  Жената стои в Пловдив в апартамента, пенсионира се , но пак работи… Сина се устрои, слава богу  добре в София. Инженерство и икономика  изучи и той, апартамент в центъра на столицата си купи. А внука  го приеха едновременно и в Американския колеж,  в Испанската, че и в Немската гимназия…. А аз тука, на село, при майка! Гони жената деветдесетте лазарника,  без помощ вече не може…  Ама на мен най-ми е хубаво тук. Дето викаш при корените си…

Нощес  помпата на  герана ми жужа  до 2 и половина в надпревара с щурците,  и пак сутринта станах  в 5,  та  да  дополея – рече мъжа.

–      Е,  аз зеленчуци нямам, – продължи жената –  не мога, че на краката ставите са ми болни, ама двора ми, целия  е в овошки.

–        Не знам бе. Ей на, двама братя сме, пък сме различни. Брат ми върви и сече дърветата в двора си, че и на пътя ги подхвана. Няма сянка къде да си спре колата и сега стърчат  дънерите и, като  умрели хора,  изсъхнали и зловещи.

–      Е, що ги сече – попита учудено тя?

–      Пречели  му. Застроява и циментира наред…  Аз,   обратното, постоянно засаждам нови  дръвчета и се опитвам даже да ги ашладисвам. Сега имам 6 праскови, три ябълки, четири кайсии, четири сини сливи, две череши, две круши, две дюли и  три ореха, с тези на пътя…  От заровени орехчета сме ги отгледали с майка. За асмалъка,  с различните  сортове лози, няма да ти говоря,  нито пък за малинажите и смокините. Свежо и прохладно ми е в двора.

–        И при мен е така.  Сянка навсякъде и птича песен. Най-обичам сутрин и вечер, като почне  да се разсъмва или да се свечерява, тогава  птичките най-се надпяват.   Миналия месец дъщерята пак си беше дошла с внучката. Не могат да  се нарадват на свежия въздух и птичите песни. „В Белгия, майко, такава природа нямаме”- казва дъщерята. „Тука като си дойда,   от земята, водата и въздуха, пък и  чрез дърветата се зареждам! Хубаво ми е!

–      Аз не знам, помниш ли, в нашия двор имахме един голям орех. Садил го  прадядо ми.  Дето , вкусни орехи по няколко чувала беряхме  – нищо;  дето целия двор, барабар с двете къщи, на брат ми и моята,   се къпеха и през  най-горещите дни в прохлада и песента на птици в клоните, остави;  но съм имал случаи, като се разболея, въобразявах ли си не знам, прегърна с две ръце ствола му,   постоя така минута-две  и оздравея… Сякаш взимаше болестите и лошотията в живота ми. Правеше ме здрав  и жизнерадостен.

–        Пък аз, имах една круша в двора. Беше я садила майка ми… Кога се молех на господ за дъщерята,  молех се пред крушата  на починалата си майка, да ми помогне. Помня, като се роди внучката,.. бях се изправила до крушата да  благодаря, от вятъра ли, от някаква свръх естествена сила ли,  но една вейка се залюля и ме докосна нежно  с листенцата си. Почувствах: Мама ме погали!

декември 5, 2010

БЕЗСЪНИЦИ И ШОКОЛАД …

      

      Че на кого не се е случвало да бъде разстърсен от гледан филм! С Него се случи, тази вечер – в навечерието на Никулден и наближаващите  Коледни празници.  Синът със снахата и внука празнуваха Никулден в Италия, а 88 годишната му майка стоеше сама на село, доволна, че децата и са добре…

      Неделния ден отмина, така неусетно, както се бе спуснал от  Родопа  планина, заедно с утринната мъгла, сутрешния хлад и ситния, като сълзите на прелетни птички, дъжд. Парното разстилаше приятната си топлина в уютния апартамент…

     Вечеряха и както обикновено, дистанционното на 50 инчовия плазмен телевизор ги поведе  из  плетеницата  филмови програми. Още не бяха приключили, когато отпивайки от чашата си с малцово уиски, погледа му се потопи в кадър от филма „Безсъници в Сиатъл”. И двамата го бяха гледали, но  оставиха настройката  на  PROBG, за да го изгледат. Филмът отново ги грабна с искреността си, с подкупващите образи изградени от Мег Райън, Том Ханк и чаровния Роб Райнър. Оставиха масата неприбрана и се настаниха, той на стария фотьойл, срещу телевизора, а тя на още миришещтия на  ново ъглов диван и неговата естествена, червена кожа.

   Неусетно Той започна да съпреживява трепетите на главните герой.

       През главата му прелитнаха мисли, една от друга по-сантиментални и романтични. Прииска му се да има такъв уред, който да улавя и записва не думите и мислите в съзнанието му, а чувствата които го изпълваха…  Погледна към Нея,  и спря погледа си на все още красивото и изразително лице. Тя го погледна с дълбоките си умни очи и попита:

–        Какво?

–        Нищо! Просто ми се иска да ти кажа, че те

 обичам.

      Тя се усмихна с тъгата на четиридесетте години брачен живот  и стана. Излезе от хола, отиде до тоалетната, после когато се върна в хола си донесе чинийка с печена, карамелизирана тиква и загледана в поредните кадри  започна да яде.Ядеше лакому и ненаситно, като че ли не бе хапнала токущо, цяля купа, рибена чорба от сьомга, 50 грама сирене, лютеница, прясна зелена салата с домати и три – четири парчета пържена сьомга.

      Той анализираше ситуацията. Искаше му се да е  легнал при нея, да я е  прегърнал, а тя склонила глава на гърдите му, да следи взаимоотношенията между героите. Едно парче тиква се изплъзна от вилицата,  погали  меката черна блуза над едрите и гърди и се спря в скута и. С бързината на котешка лапа, ръката и се стрелна и хвана парчето тиква в движение и  го сложи лакому в устата и. Онази уста, със сочните малинови устни, които бе целувал с толкова страст и любов. Онази същата уста, която му беше шепнала в младостта:”Обичам те, мой полубог!”

        Филмът продължаваше, напрежението растеше… а Тя стана, отиде до кухнята и донесе голям натурален шоколад. Разчупи го и като го остави на малката холна масичка, първо попита:

–        Искаш ли? – после си отчупи едно голямо

парче, сви се отново на модерния кожен диван и предъвквайки шоколада,  след молко  заспа…

Не след дълго, монотонното и тежко дишане и

 неравномерно хъркане го отнесоха. Потопи се във  филма на тяхната любов. От мига на запознантството му с крехката ученичка, през студентските години и първите години на съвместния и живот, раждането и отглеждането на техния син, после някак неочаквано видя как и неговия син, техния внук, е вече 11 годишен и му стана мъчно. Живота се беше изнизал… Душата му жадуваше за ласки, нежност и любов, а  усещаше само горчивината на шоколада!
Още http://i47.vbox7.com/player/ext.swf?vid=fef8e15f

август 4, 2010

МОИТЕ СЪКВАРТИРАНТКИ- снимки от фотосесия

Майка

Татко

...и ние...

...тримата тенори!

октомври 22, 2009

АКЦИОНЕР – разказ ЗА ЕДНА ПРИВАТИЗАЦИЯ

    Теодоси Влаха или Стипцата, както му викаха в Строителномонтажния комбинат, стана акционер.Мнозина си мислеха, че отиде на работа във Винзавода заради историята и подигравките с мнимата печалба от тотото, дето му бяха погодили Джони,  Иван Пордимския и Горан Баламата, но истината беше друга.

    Макар и носител на Орден „Трудова слава” и съвестен строител на социализма, частнособственическото си се таеше у него и чакаша подходяща обществено- историческа ситуация, та да избие, да се развихри и да направи от него капиталист и бизнесмен. Затова като се чу за масова приватизация и купуване акции с боновите книжки, дето ги раздадоха на всички, Теодоси   се замисли сериозно. Най-напред тихомълком  огледа предприятията в родния си град,  разпита в кое как вървят нещата, кое е печелившо, кое губещо и за разрастването на кое переспективите са най-големи.После почете и се запозна с понятия като бюджет, финанси, монетарна политика, кейнсианство и пазарна икономика. Прочете и от книгите на Робърт Киосака,  „Как да станеш богат” и „Потоците на парите” и накрая преценявайки трезво или на трезво, Теодоси стигна до следните няколко извода.

     Първо: Трябва да се включи в масовата приватизация. Такава уникална възможност не бива да изпуска.

     Второ: Най-разумно е да се включи в някакъв бизнес и производство дето му е най-близко  и познато. Сравнително лесно стигна до истината, че с вино бизнеса  е най близък. Гледаше на село половин декар лозе, правеше си вино и ракия всяка година, а редовната употреба му даваше  самочувствието на вещ  дегустатор.

     Трето: Вино винаги се е пило и пак  ще се пие, от древни времена та до веки веков.  Пили са и траки и елини, и римляни и перси, а който се е опитал да спре развитието на този отрасъл все се  е провалял. Ослужливата му памет посочи Хан Крум- дето искал да изкорени лозята; Горбачов – със сухия режим за неговата перестройка;  САЩ – със сухия режим в началото на капитализма.(Последния пример му се стори най силен, щото го свърза със ситуацията у нас. И ние започвахме първоначално натрупване на капитали за построяване на капитализъм.)

     И четвърто: Теодоси прозря, че колкото повече капитали, сиреч акции събере, толкова по голям е шанса да успее.

      Една вечер, като останаха на саме с жена си и полупразната кана вино, Теодоси я накара да остави миенето на чиниите и да седне до него.

–         Жена – рече Теодоси с най-сериозното и делово изражение, което е имал някога

 на лицето си. – Слушай сега! Ще те питам нещо, но  отговорът да е да!

–         Кажи Теодоси – отговори  спокойно жена му, но като видя сериозноста му я

побиха тръпки, краката и се разтрепериха и тя седна уплашена на стола. –Какво е станало? Нещо лоши ли?

–         Нищо лошо! Напротив…

      Тук Теодоси със забавени плавни движения,  наля вино  в празната  чаша  на жена си, допълни  своята и отсече:

–         В този дом  аз ли съм главата на къщата?

–         Ти си ! Кой ти оспорва? – побърза да отговори жена му, поуспокоена от

неговото „Нищо лошо! Напротив.”

–         Слушай сега! – Теодоси вдигна пълната чаша пред очите си, жена му го 

последва и понечи да  се чукнат, но той отдръпна чашата си и попита – Какво е това?

–         Вино, какво е!

–         Жена, ти знаеш ли, че и в библията е казано „Във виното е истината!”

–         В твойта пияна библия сигурно! Таз вечер не  пи много пък  май те хвана?

–         Жена искаш ли да забогатем?

–         Искам, що да не искам-  отговори кротко Теодосиевица и като реши да не му

 противоречи, отпи от чашата.

–         Искаш ли децатани да да живеят охолно и да имат пари да изучат внуците?…

–         Нали ти казах, че искам, давай по нататък.

–         Жена, ти чу ли за масовата приватизация?…

–         Чух и какво от това?

–         Мисля да си вземем боновите книжки.

–         Добре, почти всички си ги взимат, ще си ги вземем и ние.

–         Само, че от теб искам да накараш и майка си и баща си да си ги вземат, аз се

заемам с майка и татко, а двамата трябва да убедим сина, снахата, зета и дъщерята и те да ги вземат.

–         Добре !  И какво ще ги правиш?

–         Щи кажа! Трябва да ги съберем всички заедно и с тях да купим  акции от едно

прпедприятие.

–         Добре. Ама децата нещо говореха да са в различни предприятия, че в едните ако

няма девиденти от другите щяло да има.

–         Не е така. Аз ще им обясня. Трябва да съберем всички бонови книжки и да

купим колкото се може  повече акции само от едно предприятие.   Така ще имаме по голям глас при управлението му. А постепенно межем да изкупим и останалите акции и то да стане наше.

–         Брей  и  кое е това предприятие? 

–         Винзавода  жено, винзавода, в него ни е бъдещето.

–         Ами ако продукцията му стане излишна и фалира. Какво правим тогава?

–         Жена, казах ти: Във виното е истината! Пило се е вино, пие се и пак ще се пие в

цял свят! Помисли си! – рече Теодоси, стана, допи си виното в чашата и като се усмихна доволен от собствената си прозорливост,  се оттегли да сънува розови сънища.

      Жена  му  остана  да прибере  масата,  па като поразмисли реши,   Теодоси имаше право. Трябва да го подкрепи!  От тази мисъл и стана приятно и спокойно.  От виното ли, от що ли, но една топла вълна я обля от гърдите, спусна се към слабините и тя забърза към спалнята. 

       Още на другия ден,  доошлайфания  в спалнята семеен бизнес-план влезе в действие.

Цялата рода, и стари и млади, до трето коляно, дето се вика, се включиха  с боновите си книжки зад носителя на Орден „Трудова слава”, като  най-достоен и вещ,   да го направят бизнесмен. Раздвижи се  Теодоси, разтича се, попрочете това-онова, попита тук-там и влезе в курса.  В края на краищата, къде с прехвърляния на синове и дъщери, на  внуци и внучки,  на жени и мъже , къде с дарявания и пълномощни,  но  Теодоси, де юре  и де факто,  стана акционер с цели  150 акции на   винозавода отсреща. Самочувствието му порасна,  като на преизбран селски кмет след местни  избори.  Накипри се и почна да ходи на работа  избръснат. Даже и  костюма подноси,  дето му го бяха шили  за награждаването с ордена.  И приказката му  стана една такава интелигентна и тежка, особено кога по мобилния телефон говореше, независимо дали с внуци и внучки или с дъщеря и снаха. Даже погледа му стана   по  умен и авторитетен. Колегите му го гледаха и завиждаха. Хич и не помисляха вече да си правят майтап с него.Понякога само някой се осмеляваше  плахо да го попита  за съвет, какво да прави със своите 5-6 акции от еди кое си предприятие. Социалния му статус видимо се промени и всички разбраха, особено като тръгна и с канцеларска чанта с някакви книжа, че скоро ще ги напусне.

         Така  и стана. Само 4-5 дена,  след като получи официална покана от Винзавода, че той Теодоси, еди кой си, притежател на еди колко си акции, се поканва следващия месец, на еди коя си дата, от еди колко си часа, еди къде си, за  провеждане на Общо събрание на акционерите при следния дневен ред:

  1.  Доклад анализ за финансовото и икономическо състояние на дружеството и приемане на балансовия отчет и отчета за приходите и разходите за …. г. 
  2.  Доклад на експерт-счетоводителя извършил одиторската заверка на отчета на счетоводния отчет  на дружеството за …. г.
  3.   Предложение на Съвета на директорите  за разпределение на печалбата на дружеството, реализирани през ….. г.
  4. Освобождаване от отговорност членовете на  Съвета на директорите за дейността  им през отчетния период на тяхното управление.
  5. Освобождаване и избор на нови членове на Съвета на директорите и определяне на възнаграждението им.
  6. Избор на експерт-счетоводител за одиторска заверка на счетоводния отчет за следващата година.
  7. Разни.

 

 Новоизлюпения акционер Теодоси еди кой си, очаквано напусна стротелно-

монтажния комбинат и премина на работа във Винозавода. Съгласи се да започне на свободното място водопроводчик, но вътрешно бе убеден, че на предстоящото общо събрание, като крупен акционер, ще бъде поканен най-малко  в управителния съвет.

            Дългоочакваната съдбовна дата на Общото събрание дойде. Предния ден нашия акционер посети стилист.   Последния   доофъка оголялата му  теме и подстриганата му глава заприлича на окосена ливада.         

          На сутринта стана рано.  Първо източи  цял бойлер, докато се изкъпе  и напари,та  чак се зачерви като варена скарида.  После се бръсна дълго и съсредоточено до гладко. След като  удари  и  една контра и уми лицето си с накакъв забравен одеколон, Теодоси, облече изгладената от жена му бяла риза,   вмъкна се зорлен, в почналия да му  отеснява  костюм от „ордена”, обу най-новите си трандафори, също от преди началото на прехода  и   за капак  се стегна със синя синтетична вратовръзка, захвърлена навярно от сина му. Жена му го огледа критично, побутна възела малко надясно и като го въоръжи с канцеларската чанта изтича пред него та плисна кристална чаша вода за късмет. Теодоси тръгна уверено към  своя нов живот, към своето забогатяване и благоденствие. Беше му леко и приятно. Чувстваше се силен  и всемогъщ. Минаващите край него хора, изглеждаха дребни и невзрачни, забързани и  вглъбени във всекидневните си грижи и  проблеми. На него му се струваше, че го гледат със завист.

           Когато пристигна в залата, установи че вече е наполовина пълна. Мнозина, като него пременени и издокарани, като сгодени цигани,  вече бяха седнали. Болшинството  гледаха неразбиращо, но в очите и светеше  огънчето на надеждата. Малка група хора, семпло облечени, даже и не костюмирани,  си показваха разни документи. Други се ръкуваха  и даже с разменяха  шеги и закачки. Държаха се толкова свободно, че  Теодоси даже и завидя. Сърцето му се  сви, възелът го стегна, костюмът му стана още по тесен, а трандафорите, спечени от времето го стиснаха чак за гърлото. Погледна ръцете си и установи, че пръстите му потреперват от притеснение, ушите му забучаха и от тук на татък всичко тръгна като на ускорена филмова лента.

            Събранието започна. Някакви хора седнаха в  деловия призидиум, заизлизаха  на ораторската банка, първо говореха нещо изпълнено с цифри и проценти, после хората вдигаха ръце и гласуваха нещо, гласуваше и той. По едно време каданса се забави, оратора представи някакъв човек, хората пак гласуваха и от тук на татък човекът започна да води събранието.

             В залата стана по шумно. Мнозина почнаха да шушукат и коментират помежду си. Теодоси се заслуша в тихите им разговори. Човекът зад него ядосано обясняваше на жената до себе си, че всичко е безмислено.

           –  Разбираш ли какво става? –попита той.

           –  Какво  може да става? Щом държавата вчера е прехвърлила 75% от акциите на Господина, значи  всички ние, останалите акционери, притежаваме само 25% от акциите?

           –  Че той, може да се каже, става едноличен собственик? – зачуди се мъжа.

           –   Може я! От тук нататък и никой от нас да не гласува, само с неговите си гласове, Той ще си взема каквито решения иска – обясни жената.

           Хората пак вдигнаха  ръце и гласуваха нещо. Теодоси погледна плахо назад и видя, че не само мъжът и жената зад него грасуват ами и цялата зала. Ръката му сама се вдигна и гласува и той.

–         Ха така  – възмути се под сурдинка и младия господин от ляво на  Теодоси. –

Значи,  понеже  са му  малко 75 %  от печалбата, ще си получава и една солидна заплата? Стана и Председател на Съвета на директорите.

       – През    тази и следващата години предлагам да не се изплащат девиденти за акциите. С тези пари ще се направи основен ремонт  – предложи  новоизбрания Председател.

         Залата пак гласува. Пак гласува и Теодоси. Само, че някои неща взеха да му се избистрят:  „Каква стана тя – попита се  Теодоси? – Излиза, че дивиденти няма да има, че наред с акциите на другите и с моите разполага Този човек, че Той ще си направи основен ремонт на собственото предприятие и ще стане още по богат, а аз ще си клепам като водопроводчик за едната  заплатица?”

         Събранието свърши.  Като болшинството от залата Теодоси си тръгна обезверен и омърлушен от притискащата го зала. Приска му се пак да е на строежите, да диша свободно от високата бетон помпа, далече от тъмнотията и влагата край винарските бъчви и цистерни, да се радва на топлите слънчеви лъчи и моралните награди и да не мисли за бизнес. Костюма му стана широк, разтъпкани обувките го отпуснаха, само синята вратовръзка със сложния възел, продължи да го души…

септември 29, 2009

МЛЕЧЕН ПЪТ – среднощни разсъждения. посвещавам на БУ и batpep

(ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ! – ДА НЕ СЕ ЧЕТЕ ОТ ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ!)

          Опнал се оня ми ти млечен път от единия край на оцъкленото звездно небе над Пордим, та чааак до другия, че и напреко. Разсвирили ми се ония ти щурци, като музиканти на циганска сватба, песента и се носи на талази, като мексиканска вълна на футболен мач и уж е тихо! Нормалните хора отдааавна вече спят. Само кучетата залайват едно след друго, после на групи, а на края, хорово, си предават някакви тайни съобщения, дето колкото и да се силя не мога да разшифровам. Разпъвам си, мозъчните гънки и стигам до успокоителния извод: на 17 септември 2009 година има и други живи същества, дето в два часа след полунощ , като мен не спят. И какво правя толкова? Доя гроздето. Да, не се смейте, доя го. Днес обрах лозите в двора, щото толкова сладко стана тая година, че го нападнаха осите. Обрах го Ви казвам, набрах има няма 15 големи пластмасови щайги и сега бързам да го оронкам в 200 литровия пластмасов варел за ферментация. Хвана, значи с пръстите на лявата ръка над килограмовия кехлибарен грозд, за най-дебелото на чепката, с дясната длан го погаля от горе на долу и стисна плавно с палец и показалец, после с длан и среден, с безименен и накрая с кутрето.Гроздовите зърна се пукат в събраните ми пръсти и потича гроздовото мляко, наричано още гроздов сок или шира.   Какво става от тая шира след двадеситина дена сигурно всички знаете. Но съм сигурен, че не знаете за какво е използвала баба ми, на времето, прекипялото гроздово мляко . Ще кажете за пиене. Така е. Пийвала си жената. Ама хайде сега представете си я оставена денем в село, гледачка на 3-4 внучета, кое от кое по малко, кое от кое по буйно и гласовито? Мъж, синове и снахи на работа по полето, а тя гледачка. Гледачка, ама има и да изпере, да храни живите твари в двора, че и да сготви вечеря за многлюдната фамилия. Досещате ли се какво е правила… Изваждала голямата копанка баба ми и я пълнела със залъци хляб.После наточвала от червеното гроздово мляко и заливала залъците докато хляба шупвал хубаво. Връчвала по една дървена лъжица на хлапетата и се заемала с недовършената си къщна работа. Дечурлигата изяждали попарата и натъркаляли се като червени ябълки след буря, заспивали. Е, вярно, после гледали като пияни мисирки, но това са подробности. Ще Ви спомена само, че най-добре всички станали хора. Нещо повече. Ей брат ми. Такъв тренинг получил от тогава, че и до ден днешен, почти всяка вечер изсмуква 3-4 ракии и литър-литър и половина вино и то въпреки четирите му сърдечни байпаса. Ама той тях ги получи от ядове, не от виното. Синове, началници, че и топлофикация, дето още не може да се разведе с нея. Все си мисля, че точно бабината закваска го направи толкова силен и здрав, та го взеха в казармата моряк, и то водолаз. И да Ви кажа честно, през целия си живот почти не е боледувал. Е, като малък, се разболял от магарешка кашлица..
        Впрочем, магарешката кашлица е гадно нещо. Много трудно се лекува. Ей брат ми, да е имал 5-6 годинки. Като се разбухал от пустата магарешка кашлица, край няма. Напъвала го оная ми ти суха кашлица, та чак очите му изкачали като на настъпан жабок, кашля та чак посинява.
– Лалугери трябва да яде детето – предлагали едни.
     И баща ми хукнал към поляната над село, залагал се край дупките на  лалугерите…Капани правил, с котли вода носил, в дупките реки изливал, лалугери ловил, драл ги, пекъл ги, на брат ми мръвки от лалугер давал да яде та дано оздравее.
– Какво правите, бе ще натровите детето? – викнали втори.
– Я слушайте от нас изпитан цяр –посъветвали трети.- На детето трябва да дадете да пие магарешко мляко.
       И хукнал пак баща ми по поляните край село, къде магарица с магаренце види да пасе, прикотка я, погали я па я издои и на брат ми още докато е топло магарешкото мляко дава да пие. А брат ми пие с наслада, като че ли с магарицата една кръвна група имат. Ако щете вярвайте, ама оздравял. Само че, както знаете, то и от съвременните лекарства странични дефекти се получават, пък за магарешкото мляко, не питатйте. От мляко ли, от що ли, но брат ми заякнал, загладил козина като на презобена магарица, станал издържлив като спечено муле и як като полски катър. Само, че от магарешкото мляко ще да е и дето станал инат и работлив, та до днеска.
       Каквото обаче да си говорим, главна заслуга за неговото физическо здраве има майка ми и нейната кърма. Кърмила го жената до годинка и половина, пък после като поодраснал го научила и пресни яйца да пие. За меда и свинската мас дето ги ял няма да Ви говоря, но бъдете така добри да признаете, че са продукти натурални, като виното, следователно, много полезни. Даже и кога по цял ден на нивата с мотика и сърп се трепала, кога с комат хляб, глава лук и парченце сирене изкарвала жената, сутрин и вечер пак си го кърмила. За туй, когато се омъжила, и преди да роди брат ми, била 65 килограма, а кога се върнал баща ми от фронта, пролетта на 45-та година и заварил брат ми на 3 годинки, тя била само 45 килограма. Изсмукал я делишмето му с делишме. Но го отгледала.
      Ей тука ще отворя една скоба, без никакви намеци и ще ви спомена как след години, семейното ни кученце ( уж малтийска болонка) кърмеше малките си кученца. Раждаше по четири кученца и макар да ставаше кожа и кости ги отглеждаше с кърмата си, закръгленки като малки прасенца. Такава добра майчица беше, че повечето хранителни вещества и минерали от тялото си им даваше чрез кърмата си. Във всеотдайността си стигаше до там, че поради липса на минерали в организма си се паралезираше. Налагаше се да и слагат инжекции с минерали, майгнезии, най вече. А бе страшна майка Ви казвам. Успяваше да отгледа мъничетата си с едната кърма. Природна работа. И какъв е извода тогава? Безспорно, че майчиното мляко е най добрата, незаменима храна за малките бозайници.
         Е, сега да не мислите, че ще почна да Ви разправям за юнака що бозал 25 години. Не бойте се, няма. То за него народа е разказл. Аз ще Ви открехна за юнака що боза 5 години. Съсед ми беше.
        Та Гошо Гюзлев, беше най-малкото от трите деца на съседите леля Стойка и чичо Ангел. Той висок и слаб, строг пазач в складовете на държавен резерв, а тя набита, едрогърдеста стринка с усмихнати, честни сини очи, работеше с майка ми на полето в ТКЗС-то. Ще рече 1953 година. Купонна система. Немотия до шия. Основен проблем на всички изхранването. Преселили се година две преди това, някъде от Велинградско, по причини които ще станат ясни след малко, съседите бяха купили малката къща от нашия двор и живееха весело и щастливо, макар и в немотия. Тук е редно да кажа, че Гошо имаше и много по големи батко и кака. С една дума, петчленно семейство, на лапош, киселец, леща и боб,че и аз – постоянно присъствие. Щом се прибера от училище и у Гошо. Той е 2 години по малък от мен. Ще рече пет годишен, но винаги като се борехме, той ме побеждаваше. Ами как не!? Съдете сами.
      Прибира се Леля Стойка от работа и без да погледне на разхвърляната от борбите ни къща, ще се обърне към нас:
– Здравейте деца! Бихте ли се днеска? – питаше тя. – Гошо яде ли днеска нещо?
Я ела тука мама!
      И петгодишния Гошко, като малко тормаче, се присламчваше до нея. Леля Стойка задигаше блузата си, стаята се осветяваше от напръщялата и бяла гръд. Приковали светлината на стаята и момчешкия ми поглед, циците и, това чудо на природата, с нежните си заоблени и меки форми, с големите и навирени, като розови зурлички на малки прасенца зърна, ме хипнотизираха. Стоях изчервен и хипнотизиран, не отделях поглед от тях и не смеех да помръдна. Гошко се гушкаше у майка си и налапал зърното и, примижал от удоволствие, започваше лакому да сучи. Леля Стойка го гушкаше с любов, като малко бебе и за десетина минути се отпускаше забравила умора и грижи. После починала си, отблъскваше Гошо и стиснала с две ръце едрата си гръд ни пръскаше с мляко. Предпазвах се с ръце, потънал от неудобство. Гошо се изпречваше пред мен и опитваше от въздуха да хване с уста струйките мачино мляко, а леля Стойка се смееше весело, дяволито и доволна, че е нахранила здравото си 5 годишно дете, се заемаше с къщната работа.     Е, вече няма на къде, трябва да  Ви кажа и какво говореха злите езици в селото, за причината,  това петчленно семейство да напусне Велинград и да се пресели в Пордим!?
      Прибрал се веднъж чичо Ангел ненадейно в къщи. Децата му Коцко и Марийка, по големи брат и сестра на Гошко, били на училище.Самия Гошко, около годишен, спял сладък сън. Чичо Ангел влезнал внимателно и тихо, за да не го събуди и открехнал вратата на вътрешната стая. Пред очите му се разкрила неочаквана картинка… На широкото семейно легло, леля стойка лежала гола голеничка. Русата и дълга коса се разстилала като морска пяна по бродираната от нея възглавница, а тя затворила очи, стенела от удоволствие. Гърдите и като бели пордимски тикви се пъчели към тавана и поклащайки се методично и еднообразно приканвали дявола. Пооткрехнал още малко вратата чичо Ангел и вмъкнал глава в стаята. Погледа му се плъзнал по хлътналия и плосък корем и се спрял на двете и ръце, заровили сладострасно пръсти в къдриците на черна мъжка глава. Колената и, сочни и гладки, ту се разтваряли, ту стискали като менгеме главата на неизвестния прелюбодеец. Чичо Ангел се препотил, после замръзнал, дръпнал същисан глава и се отдал на размисъл. От страх да не събуди детето и прелюбодейците, притворил вратата и почнал трескаво да разсъждава.
– Господи, какво да правя? Как може да ми причинява това? С какво съм
заслужил? Какво ни липсва? – и понечил да вземе пистолета, но погледа му спрял на дълбоко заспалия Гошко.
– Горкото дете! Ще ги застрелям и двамата… Ако ги застрелям ще ме вкарат в
затвора. Ще оставя три деца кръгли сирачета. Как ще се оправят в живота? Никога няма да ми простят!… Не, ще убия само нея, той какво е виновен, тя го е прикоткала блудницата!… Ама ако я убия пак ще ме вкарат в затвора, пък и да ми се размине как ще гледам три деца сам?.. Не и така не става. По добре да гръмна него. Що ще в къщата ми? .. Пак ще ме съдят, вярно, но ще има смекчаващи вината обстоятелства. Ще ме осъдят на няколко години, без нищо няма да ми се размине…А ми тя сама, как ще ги гледа, три деца?… Веднага ще си намери друг мъж и като ме пуснат – няма семейство. Друг ще се радва на децата ми.. Не и така не става?… Я най добре да взема тихомълком да се измъкна и да се направя, че нищо не съм видял. И без туй те нищо не правеха още. Пък като му дойде времето ще и натрия муцуната…
И тъкмо взел решение да се измъкне тихичко,без да го забележат, го обзело някакво необяснимо желание да се увери, че нищо не правят. За всеки случай внимателно отворил чекмеджето на шкафа и извадил служебния си пистолет. Любопитството пак го обзело и той внимателно открехнал вратата. Надникнал отново и като се увери, че чуждия мъж не се проявява като мъж, понечил наистина да се оттегли скришом. В този момент обаче, мъжът плъзнал телешкия си език по корема на Стойка, зацелувал я по пъпа, описал една осморка вурху корема и, погалил с големите си длани гърдите и засмукал лакому едното и зърно…
Това вече, чичо Ангел, не можал да приживее. Нахълтал в стаята, необяснимо защо, почнал да стреля по тавана. После бесен, опрял дулото на пистолета в къдравата глава на изненадания прелюбодеец и както го е майка раждала, с един ритник по голия задник го изритал навън… Настанала олелия. Намерили се бдителни комшии за азър свидетели и от този ден, кой де го срещнел все се подсмихвал благодарен за предоставената комична картина. Стигнало се и до бракоразводно дело. На делото чичо Ангел разказал на дълго и на широко за разсъжденията си в онзи момент на прелюбодеяние от страна на жена му и нейния любовник. Преди да отсъди, съдията го попитал:
– Господине, уважаемия съд и съдебните заседатели разбраха вашите
преживявания, мислите ви, терзанията ви. Разбрахме как обзет от грижа за бъдещето на вашите деца, сте били готов да се оттеглите тихомълком. Но не разбрахме защо не го направихте. Какво ви извади от равновесие? Та вие надничайки и втори път сте се уверили, че в същност, няма полов акт и не се консумира прелюбодеяние? Би следвало да си запазите семейството в името на вашите прекрасни три деца!
– Господин съдия, всичко бях готов да простя, да се направя, че не знам, но като го видях върху гърдите на жена ми, като си помислих, че подяжда децата ми, не можах да простя…
Сами се досещате, че в името на трите им деца, чичо Ангел простил на леля Стойка. Само че, за да не му се подсмихват познатите и за да я предпази от нови изкушения с любовника и, се преселил с цялото си семейство от Южна та чак в Северна България. Но и тук продължил да пази храната на децата си!

юли 29, 2009

МОИТЕ МАЛКИ РАДОСТИ

   Vilford, благодаря ти за поканата  да се включа в Радост за душата (х6)… …Разказите по късно!

За сега:

               1.   ДА НАПРАВИШ ДОБРО   

IMGP4609        

Помогнах и да си направят гнездо. Пролетта замазах дупката над разваленото  от врабци и плъхове гнездо, после всеки ден разливах вода в градината за да имат строителен материал и те ми се отблагодариха.  Измътиха  си ластовичета   и  сега неспирно кръжат, изпълвайки  двора с веселото си чуроликане…..Така ластовичките в бащината стряха, душата ми сгряха.

       2. ДА  СИ  ПОЛЕЗЕН НА ХОРАТА

      Отидах  в селската аптека да взема животоподдържащите лекарства на бабите от махалата.  Съпруг от младо семейство ме заговори и каза:” Ти не ме познаваш, но ще ти кажа, че много вярно си описал  всичко. Така е както си го описал.  А помниш ли , че на улицата е имало и геран?”…

      Не помнех,  но се почувствах значим и полезен.

      Докосна ме  щастието,   че писаното от мен не е безмислено,   че има хора които ме четат и съм и полезен.

 

   3. Осъзнах какво е  ДА СИ УДВОЛЕТВОРЕН ОТ ТРУДА СИ!

       Тези дни си бях  на село. Поработих.

       Подстригах тревата на улицата зад къщата и родния ми дом заприлича на заресан  младоженец.

      Старата желязна порта блесна в  бяла  боя и сребърен феролит.

      Изпитах върховно удоволствие, когато видях, че бащината  55 годишна къща погледна с нови очи  на света, погледна ведро и весело,   погледна с  боядисаните от мен прозорци с бяла блажна боя, рамките с майско зелено и хоросановите фризове с варно мляко.

      Усетих райския вкус на засадените от мен зеленчуци, на сварената от мен ракия, на плодовете от посадените от мен ябълки и  сливи.

      Изпитах радостта от извършена  работа.

       4.     ДА  ОЧАКВАШ  ВЗАИМНО ЩАСТИЕ С ХОРАТА КОИТО ОБИЧАШ

        Очаквам от 1 август  да сме отново заедно с внука и съпругата на почивка , да плуваме , да играем тенис  и шах, да четем   художествена литература,   да съчиняваме разкази, да се разхождаме и радваме на  взаимността си,  да си признаваме, че се обичаме!

     5.     ДА  ОТКРИВАШ КРАСОТАТА В ЗАОБИКАЛЯЩИЯ ТЕ СВЯТ 

Поглед на юг

Поглед на юг

 

 и поглед овлака на север

и поглед от влака на север

            Радва  ме  пътуването из страната.   Ожънатите безкрайни блокове в Северна България. Радва ме изгрева и залеза,  стремежа за чистота и подреденост в родното ми градче Пордим, в Пловдивския жилищен район „Тракия” –  израстнал от нищото заедно с детето ми.

        6. ДА ИЗПИТВАШ РАДОСТ ОТ СРЕЩАТА С НАЙ БЛИЗКИТЕ СИ ХОРА

       Радват ме срещите с брат ми и майка ни, споделените спомени за изживения  им живот, равносметката и извода, че не напразно сме живели. Че децата ни са вече устроени и възпитани, че сме допринесли да станат човеци.

     7.  ДА ТЪРСИШ ПОЛОЖИТЕЛНОТО И НАДЕЖДАТА ВЪВ ВСЯКА ПРОМЯНА

           Радва ме, ако щете и това, че България   циливизовано  сменя своята   власт  и продължава пътя си към просперитет, въпреки грешките на растежа.

  8.   ДА   ТЕ   РАДВА  И  САМОТАТА

Picture 002

           Понякога се радвам и на  самотата. Тогава,  необезпокояван мисля и осъзнавам,

че съществувам!

септември 4, 2008

МУХЛЬО – семейни реплики

Filed under: Uncategorized — Етикети:, , , , — гравитон @ 1:14 pm

 Снощи, както понякога се случва в семейния живот,  нещо трябва да съм ядосал жената, щото ми вика:

   Ей, човече,  мухльо  си!

   Добре ! – отговарям аз и продължавам с моите си занимания.

   Ама си, голям мухльо! – не се предава тя.

   Добре, де, разбрах, че съм голям мухльо!- отвръщам пак невъзмутимо.

   Ама ти си най, най големия мухльо на света! – излиза вече от нерви  горката.

   Хубаво! – съгласявам се пак – Най-големия мухлю на света съм!

   Ей,човече,   ако има конкурс по мухльовщина, и там  второто място ще вземеш!

 – И що второто място ще взема, нали съм най големия мухлю на света? – обиждам се аз.

 – Щото си такъв мухльо, че и на конкурса за мухльовци ще изтървеш първото място…

  Напуши ме на смях, па се засмяхме и се сдобрихме!

Блог в WordPress.com.