Mitkoivanov's Weblog

май 11, 2012

МАЙСКА ПРЕЛЕСТ – снимки на цветя

Вярвам, бихте се съгласили, че и безредието, пренебрежителното  разхвъргане в цветната градина (пък и в живота), често носи по-голяма топлина,  красота и наслада, със своята непретенциозност.  Нали сте виждали онези цветни градинки   в селските дворове, дето почти всяка българка  създава   край пътеката  от пътя, до вратата  на къщния си праг.   Така е и у нас. Април си отиде с прецъфтяването на лалета, зюмбюлите, синчеца, теменужките и игликите,   и дойде месец май,  с красотите на боожурите и розите….   

Advertisements

май 8, 2012

3 х 20

     Когато ме снимаха  за тази снимка, нямах и  20 години.     Бях  курсант във  ВПЖ И    „Тодор Каблешков“ – София.    Тогава  написах едно от първите си стихчета:

        Сънувах сън прекрасен,

        светът превърнат във градина,

         а хората в цветя.

         Вървя  със лейка животворна –

         поливам ги с вода!

 

  Вече   40   годишен!

   Живеех в  обществен строй, от който бях доволен! Имах си  обичана съпруга и син, второ висше образование, нов   обзаведен  апартамент, нов лек автомобил и работа  от която изпитвах удоволствие.   Чувствах се удволетворен, свободен и част  от „средната класа“ на една страна с авторитет в целия свят.

  

А ето ме  и на 60. Извървял  съм разноликия си трудов път, очукан съм от превратностите на съдбата, помъдрял , останал  все същия наивник и мечтател!

 

 

 

             Три портрета, направени през 20 години.  Три портрета на човешко същество,  опитващо се да бъде  вярно на себе си и хората ! ….

април 11, 2012

ПРОЛЕТНИ БАГРИ И НЕЖНОСТ

Filed under: Фотография — Етикети:, , , , , , — гравитон @ 11:03 am

октомври 28, 2011

ФЕНОМЕНЪТ ПЛОВДИВ – ЕСЕННИ ЩРИХИ

       В този феноминален град, модернизма и традициите  се борят хилядолетия. Кой да излезне на преден план и от своя страна да се превърне традиция.Навярно за това градът е вечен, като културата си.

  В него  по-често отдават площадите си за култура, отколкото за политика.

  Осъзнали са, че политиката и политиците са преходни, а културата и произведенията на творците – вечни.

Понякога на  музиканта  се обръщат  много гърбове. Но  музиката  му,  пак  се провира  и докосва душите на хората.

 В този град кокетни бистра приканват със своя уют, към отмора и задушевен разговор.

  Вода  и време изтичат нагоре, в стремежа на  пловдивчани да издигнат тежестта на хилядолетната история и бъдещето на града.

  Непрестанно,  усилия и признания се редят в хилядолетната  история и обогатяват духовноста на Пловдив.

          Случва се трапезата да е празна, да има обезверени хора край кошчетата за смет…       Животът продължава, понесъл надеждата за бъдните поколения,  бременен от  душевността на своето време –  Пловдив живее с  бъдещето!

В този град,  винаги се е строило – строи се и днес. За това  го има построеното някога, за това се чува ехото на историята и примамния шепот на неговото бъдеще, в надпреварата с времето.

                                                                           

   Тук, из зад зелинината на времето плахо надничат,  със скромността си яки, като стожери на християнската духовност камбанарии…

                                                                                                      

 Това е Стария град. Галерия Филипополис …

                                               

   Малко по нагоре,  Градската художествена галерия….     още по- нагоре по едрокалдъръмената улица, Ви очаква  допир с част от иконното богатство  на нашия народ  и неговите  занаяти……  

…от старите  къщи ви приканват с магнетизма на българските носий  и произведения на  човещкия труд  труд и душа …

А може ли да дойде човек  до  Пловдив  и да не надникнете в Коюмджиевата къща?

   Виждате ли как приканващо  стои отворената порта  с къщата на пословичния  Начо Културата!? В този дом, десетилетия наред в задушевни срещи и раздумки, между художници, писатели, музиканти и артисти, извисени над града и времето,  се раждаха идеите за истински шедьоври на изкуството!

    … Но нека  спра с моите недостойни за пловдивската култура  разсъждения и ви оставя да се насладите на  старите къщи…

 .. Като влюбени, те са навели стрехи една към друга, сякаш за да се докоснат….

 … Тези къщи се спускат,  като водата от ручей по твърдите камани и изпълват с ромон, спокойствие и  загадъчнаст  всевремието на  стария град…

 Простете ми,  пак се разприказвах.  Предлагам  Ви кратка поредица  със  снимки, направени  от стария град, с изглед към съвременен  Пловдив…

     Да, това са разноликите покриви на  Пловдив!

      В Стария град, често ще видите такива, обрасли във бръшлян врати.  Зад тази  врата,   само до преди двадесет и косур години се намираше едно скромно заведение с прекрасни коктейли, прохлада и душевна топлина. Наричахме го  „В  старите занаяти”. Тази порта пази спомена за младостта ни, за първите ни трепети и новосъздадената семейна обич на хиляди пловдивски семейства!… Пази спомена, както следващата тежка порта,  пази векове наред и насажда в сърцата ни копнежа ни за  Европата  и любовта ни към  Родината и вечния град….

   Над езерото свечерява!

 По средата на малкото езерце в началото на парка, красиво  фонтанче стои умислено и безводно..

    В есенния хлад стара жена записва своите  изстрадани мисли. Мъдростта на времето остава за поколенията.

   Двете деца от скулптурата пред детската площадка, са все така приятелски прегърнати  и наблюдават от десетилетия, как в този феноменален град децата израстват и стават баби и дядовци на своите внуци….

                                                                                                            

       Отново е дошла есен. На хълма на  Освободителите, Альоша  стои все така твърд и непоколатим.

     И времената са други. Профсъюзния дом на културата „Стефан Кираджиев” вече не е на профсъюзите! Казано простичко – на работниците и техните деца, не е и градски. Но в  него пак ще се помещава и операта, а той  и ще носи името на родения в  Пловдив, именит бас – Борис Христов.  Така,  дома на културата и Борис  Христов също  остават за гражданите на  Пловдив и света!

септември 26, 2011

ГОРЕЩА ЕСЕН

      Всеизвестно е, че този атрибут от Дантиевия Ад, е много познат за нас българите.  Даже имаше някакво невярно твърдение,  че в ада нямало нужда от дявола да ни бърка вътре, защото сами сме си подтиквали огъня и сме издърпвали надолу всеки който направи, що годе успешен опит да излезе.

           Но разбира се, че това не може да бъде обектът на моята оптимистична публикация в такава гореща и плодородна есен.  В края на краищата,  годината се оказа плодородна и въпреки нашите грешки, тази есен имаме  добър берекет. Нужно ни е само да вземем правилното решение!

   Та въпросът ми беше: Като знаем и другото предназначение на казана, а именно, да си сварим в него зимнината,  ще оставим плодовете на нашия труд да ги ядат гъсениците и червеите  или ще помогнем на  майка  България, да изхрани всичките си деца, независимо от пъстротата им?

август 25, 2011

КОТЕНЦАТА НА МАМА ПИСАНА – снимки

Показвам снимките за малко, защото и без това котенцата ще пораснат. Миналата година и майка им беше малка като тях!? …Кликнете ли на която и да е снимка, тя ще се уголеми!     

август 18, 2011

АВаНТюРА с АВеНТуРА и снимки от далече

       Това лято се оказа толкова тежко и жежко, че сладоледа започна да се топи още преди замрязяването в шоковите камери. И докато него, шока го стягаше и правеше по привлекателен и продаваем, то мен шока от безкрайните и безмислени  проверки,на разните контролни органи, ме скапа окончателно.

       За това,  един юлски ден,  зарязах бизнеса да се оправя сам. Избрах си една от предлагащите безкрайни удоволствия по света. Приведох и,  няма и 2000 лв  и полетях за цяла седмица. Най-напред до Мюнхен, а от там с  дълъг полет през океана, се озовах в Доминиканската република.  Захванах с една дума АВаНТюРА  като с   АВеНТуРА.

        Какво? Да не си мислите, че сега ще  започна да  Ви разказвам къде и как съм прекарал? Не познахте! Ще  Ви покажа само няколко снимки от тази незабравима авантюра в далечната Доминиканска република. Сами се убедете, какви красоти и още неизживяни удоволствия  Ви предлага тя!.. Пък дано  имате щастието да отидете и  Вие!

        Ще бъда откровен с Вас: освен  безкрайните плажове, гмуркането в кристалните карибски глъбини и сърфирането по вълните;  можете да посетите и джунглите, да се наслушате на меренге  и  още хиляди забавления. Но  Ви предупреждавам – Там, за сега,  не можете да намерите сладоледите ЧИЧО  ЧАРЛИ !

август 13, 2011

АХ ТОЗИ ПЛЕВЕН – небрежна фото разходка по центъра

Не знам, дали все още Плевен е град на Българо-Съветската дружба, но знам, че Плевен винаги ще бъде град на Българо- Руската дружба! Не знам и дали този прекрасен град е забавил своето развитие през последните двадесетина години! Не знам, дали този уникален град е само на плевенчани или на цяла България, но със сигурност знам, че Плевен е исторически град с красота и уникално настроение. Знам, че Плевен е град с бъдеще!

април 29, 2011

ГРАД НА ИЗКУСТВОТО – фото надникване

 

Може би няма човек в  Европа, който да не се досети, че ако в една компания се говори за кифлички, валс и колело, то   става въпрос за столицата на Република Австрия –  Виена!

        Основана  500 години преди Христа, Виена  и днес е уникално средище в Централна  Европа (между Чехия, Словакия и  Унгария).  С население над 2 милиона души, този уникален град, със своята история, култура и изкуство,  доказва, че духовните традиции, могат не само да се съхраняват, но и развиват  през хилядолетията.

         Тук са   творили : Бетховен, Брамс,Моцарт и Щраус – баща  и син, писателя Франц Кафка.

          Заради своята архитектура, скулптора, култура и уникалност, от 2001 година Градския център на Виена е включен в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО

           Ето част от онова, което  видяха очите ми във европейската перла Виена и трите дворeца: Шонбрун, Хофбург и Белведере. Несъмнено най красив е Шонбрун.                 Катедралата „Св.Стефан”  е нещо друго!

 С едно кликане можете да видите снимките уголемени.

април 27, 2011

ЕКСТАЗЪТ И ДЪЛГОЛЕТИЕТО – две снимки за едно нещо

Older Posts »

Create a free website or blog at WordPress.com.