Mitkoivanov's Weblog

януари 24, 2017

ИМЕ, КОЕТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ – АСЕН ПОПОВ !

basa-1735k-1-25-1-asen_popov%2c_19361phpthumb1

 

Само преди 20 дни театралната ни  общественост  отбеляза  90 годишнината от откриване сградата на народния театър „Иван Вазов”.  Малцина  театрали  знаят, че сред имената на, оставилите  диря  с творчеството си в театъра, стои и името  Асен Попов (1895-1976).

Кой е Асен Попов?

Преди да спра вниманието Ви на неговия творчески път и заслугите му, за да остане в историята на българския театър, искам да напомня, че Асен Попов е роден на 24 януари 1895 година,  в  тогавашното село Пордим. Да,  селището  в което,  при  обсадата на Плевен в Руско – Турската война 1877-78 година, са се намирали Главната квартира на Император Александър ІІ  и на  румънския княз Карол І ви. Тук освен че е взето решението за зимното преминаване на Стара планина, е разгледан и одобрен и Санстефанския мирен договор, а също, е осъществен и първия телефонен разговор в  България. Пак в Пордим, точно срещу къщата в която се е намирала главната квартира на руската Освободителна армия и днес се намира родния дом на един от патриарсите на българската драматургия – драматурга Иван Радоев.

Но сега думата ни е за Асен Попов.

Асен Попов (1895-1976) – е български художник – сценографграфик иживописец[1]. Запомнен е с новаторството си в българския театрален декор, защото прави някои от първите триизмерни произведения за българската сцена – с обемен, а не само с рисуван декор.

Както споменахме  вече,  Асен Попов е роден на днешната дата –   24 януари 1895 в ПордимПлевенски окръг[2].

През 1914 започва да учи Живопис в Художественото индустриално училище при проф. Петко Клисуров, но след края на Първата световна война през 1920 продължава обучението си в Ленинград под ръководството на проф.Осип Браз. През 1922 се завръща в София и завършва Художествената академия при проф. Никола Ганушев.

През 1925 Асен Попов започва работа като сценограф в театрите извън столицата, включително в родния Пордим. Това допринася за развитието на концепцията му за единството на триизмерната актьорска фигура и заобикалящата я сценична среда. Той експериментира с декорите, най-вече,  на любителските неакадемични сцени. Едновременно с това,  работи във Варненския общински театър, където оформя постановките на „Багдадския хамалин“ от Ж. Льометр, „Чародейка“ от Спажински, „Терез Ракен“ по Емил Зола. През 1936 сценографира Шекспир, разбивайки театралната площадка. Повтаря това и през 1939 в Народен театър, София с „Ученикът на дявола“ по Фр. Молнар. Поставяйки като режисьор „Иванко” на Васил Друмев, Асен Попов дори премахва театралната завеса.

Между 1934 и 1942 в Народния театър Попов постига най-интересните сценографски решения на класическите сцени от „Еленово царство“ (Г. Райчев) „Света Йоана“ (Б. Шоу), „Хамлет“ (Шекспир), „Най-важното“ (Н. И. Евреинов), „Пред изгрев“ – (Ст. Савов), „Златният кинжал“ – (П. Апел), „Орлеанската дева“ – Фр. Шилер (1943).

Асен Попов е сценограф и на Народната опера за „Момичето от Златния запад“ (Пучини), „Фиделио“ (Бетовен), „Орфей“ (Глук), „Отвличане от сарая“ (Моцарт), „Цигански барон“ (Калман), а също така и множество сценографски оформления за оперетни постановки, като например „Лизистрата“ в театър „Одеон“[3]. Асен Попов прави постановки и след 9 септември, възприемайки с лекота изискванията за социалистически реализъм. Най-новаторски е декорът на „Млада гвардия“ – по А. А. Фадеев (1947), където, според Вера Динова-Русева:” …създава експресия, условен декор с романтично извисено пластично пресъздаване на идейното съдържание…”

Асен Попов и Владимир Мисин подготвят първата постановка на Варненската народна областна опера – операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана с премиерна постановка на 7 септември 1947[4].

       Асен Попов създава графики, живопис и илюстрации за книги. Той е сред малкото представители на сецесиона в българската живопис. След  9 септември 1944 Попов рисува предимно пейзажи и портрети в реалистичен стил(„Църквата в село Славяново, Плевенско“, „Майка ми”, „Съпругата на художника Тодора Попова, „Баща ми“, „Овчарче“). Той е автор и на ликорезбите (от периода 1925-1930): „Погребение“, „Трифон Зарезан“, „Тодоровден“, „При болния мъж, „Жетварка“, „Орач“, „Майка“, „Улично момиче“. Удостоен е със званието Заслужил художник на НРБ[5].

Асен Попов умира на 6 март 1976 в София.

 

Advertisements

март 15, 2013

МАЙСТОРИ НА ПЛЕВЕНСКАТА СЦЕНА

IMGP2699Снощи (петък 14 март 2013г), на сцената на Драматично-куклен театър „Иван Радоев” Плевен, имаше МАЙСТОРИ! Превърната в строителна площадка, сцената се оказа тясна за развихрилите се резбари на българското драматично изкуство. Често театралния еснаф на Плевен, извайваше драматичните дантели, направо сред зрителите в салона. Поставяните от класика ни Рачо Стоянов, драматични въпроси, избухваха на сантиметри до зрителите и допълнително свиваха сърцата им. Зрителите се чувстваха като част, не толкова на театралната трупа, колкото на реалните герои, живели преди век. Така, това успешно, модерно, режисьорско решение на постановчика Димо Дешев и помощник-режисьор Биляна Вълчева, допринесе допълнително за драматизма, на писаната още през 1922 година, но актуална и днес, пиеса.
Аудио и видео дизайна на Асен Антонов в постановката, засилва и без това силното усещане на зрителя, че съпреживява типично българска легенда.
За вълнуващото душевно изживяване на зрителя, несъмнено допринася и ненатрапващата се, вещо пренасяща в обстановката на действието сценография на вещата Зоя Минева.
До тук, нарочно не се спирам върху играта на главните герой – актьорите: Георги Ангелов- майстор Тихол, Мариета Калъпова – Гена, Елица Анева – Милкана, Адриан Филипов – Живко, Генадий Николов – Добри, Александър Димитров – Найден, Мариан Стефанов , Сергей Константинов и Надя Новоселска. Тяхното въплъщение в Рачо Стояновите герой, е толкова пълно и въздействащо, че не може да се опише. То трябва да се види, да се чуе, да се съпреживее. Искрените истински сълзи в очите на Елица Анева, трепета в гласа и и специфичните обертонове в пеенето на Надя Новоселска – Жената която разказва, хващат зрителя за гърлото и го правят съпричастен с изживяванията на героите в тази успешно представена драма…
„МАЙСТОРИ” – е още една ПОСТАНОВКА НА ДРАМАТИЧНО-КУКЛЕН ТЕАТЪР „ИВАН РАДОЕВ” – ПЛЕВЕН, която НЕ БИВА ДА СЕ ИЗПУСКА !
Билети на касата в театъра -8373-46
Информация на телефон -83-52-76
E-mail: teatur_pleven@abv.bg; http://www.teatur-plevenbg.com

IMGP2676IMGP2683IMGP2687IMGP2688IMGP2689IMGP2690IMGP2691IMGP2695IMGP2698

май 30, 2012

ПАРЦАЛЕВСКИ СМЕХОТРУСОВЕ

   

Днес 30 май 2012 година, от 19.30 часа в гр. Пордим имаше смехотворни  трусове с епицентър,  салона на НЧ”Иван Радоев”. Тук,  Театралния колектив на НЧ”Георги Парцалев”от гр.Левски,  гостува с  най-новата си постановка. Пордимската  взискателна публика се смя от сърце, най-напред на смешните 2 лв. за вход,а  през следващия час и половина на изградените успешни образи на  СЕЛЯНИ В ЕВРОПА – ПОРНО БЕЗ ГРАНИЦИ !  Актуалната съвременна  комедията, представена от театралния колектив,  със   сценарист  и режисьор  Огнян Панайотов, не само  провокира често публиката, спонтанно и невъздържано да прекъсва с ръкопляскания и смях играта на актьорите Стефан Личев, Мария Вилхемова, Георги  Романов, Генко Тончев,Милена Митева, Румяна Бонева, Величка Панайотова, Магдалена Любенова, Иван Панайотов, Косьо Косев, Василка Ненкова, Йордан Първанов, Найде Селейдинова, Даринка Иванова, но накрая със ставане на крака и дълги аплодисменти им благодари за вещата игра, с която защитиха името на патрона на НЧ”Георги Парцалев”.

февруари 4, 2012

СТОЯНКА МУТАФОВА НА 90

      

                Несъмнено  световната комедийна сцена познава цели съзвездия  актьори и творци.Мнозина от тях са  оставили трайна диря,  с отделни роли или цялостното си творчество! Много от тях са светли личности и пример за подражание в живота и  изкуството.    Но Народната Артистка  СТОЯНКА МУТАФОВА  е  като слънцето  на  небесния  артистичен небосклон, пред което и най ярките сатирични  звезди   избледняват! 

            За това, в тези мразовити дни, когато СТОЯНКА МУТАФОВА  НАВЪРШВА 90 ГОДИНИ, ние,  нейните безкрайно обичащи я зрители, не само и  честитим годишнината, пожелаваме и дълголетие,  здраве, сили и  вдъхновение за още творчески постижения, но  и я приветстваме като КРАЛИЦА НА  КОМЕДИЯТА!

          

           

               ДОКОСВАНЕ ДО СТОЯНА (спомен)

               Преди повече от 30 години,  имах щастието да се появя на сцената до Стоянка Мутафова. Работех в Профсъюзния дом на културата на работниците от транспорта „Гео Милев”- Пловдив. Бях назначен за Завеждащ културно-масова работа,  но наред с пълната организация по планирането, осъществяването и самото провеждане, на така наречените мероприятия, често се проявявах и като водещ. Бях млад, неопитен, красив и отдаден на работата си. Опитвах се да бъда новатор в професията. При провеждане на множеството срещи между популярните по това време, артисти, журналисти, певци и изпълнители и работниците от железопътния и автомобилния транспорт в Пловдив, имах светлия пример на Кеворк Кеворкян и неговата „Всяка неделя”. За всяка среща се подготвях предварително. Проучвах старателно госта си. Запознавах се обстойно с неговата биография и творчески път и с цялостния сценарий на срещата и въпросите които задавах, се стараех да му  помогна да  представи и себе си и творчеството си от най-добрите си страни…

             В онази петъчна вечер, работниците от ЖП възел Пловдив, бяха освободени малко по-рано от работа. Имаха среща със Стоянка Мутафова. Срещата беше насрочена за 16 часа в салона на кино „Гео Милев”. От 18 часа следваше нова среща с работници от автотранспорта. Всичко беше уговорено. Последно се бях чул с Нея сутринта към 10. Знаех, че 650 местната зала ще „пращи по шевовете”. Всички я обичаха. Не само репликите на Баба Гицка бяха станали нарицателни, но и хората знаеха наизуст много от нейните рецитали на сатиричната сцена.

           Наближаваше 15.30 часа. Салона, изчистен, проветрен и празнично осветен, очакваше гостенката и публиката. На сцената бях поставил само една малка холна масичка с два стола и един микрофон. На голямата актриса не и трябваше нищо друго. Стигаше и сцената и публиката.Пред масичката, от където се готвех да я кеворкирам, от двете страни на 16 метровата сцена аранжирахме донесените от цветарника на ЖП-то саксии с цветя. С четвърта чига спуснахме светло синя завеса за „въздух”. Цялото прожекторно осветление обливаше със светлина масичката и столовете. Двадесетина минути преди обявения час  – 16, публиката започна да заема местата си. Но Стоянка Мутафова я нямаше…

           … В 16 без четвърт, залата вече беше  препълнена. Хората обичаха актрисата и я очакваха с нетърпение.  Аз я очаквах с притеснение… Бях я включвал не веднъж в концертни програми и чествания. Никога не беше закъснявала.Винаги беше точна и акуратна… Напрежението растеше. Часовниците из просторните фоайета на дома неумолимо се местеха към 16.00. Нея я нямаше. ..По това време още нямаше мобилни телефони. Нямах никаква връзка,  освен домашния и телефон. Още малко и щях да се предам. Тъкмо мислех да излизам пред публиката и да се извинявам за отлагането на срещата, когато при поредното ми нервно излизане пред входа на Дома, пред нас спря нейната стара  „Шкода”… Отдъхнах за миг, но като я видях в какво състояние е се притесних още повече.

–           Здравейте! Добре дошли! Нещо проблем ли има – попитах аз?

–            Лоша работа! Пред Пазарджик спукахме гума. Пък нямахме и резервна. Докато намерим друга гума, че спуканата не ставаше и мина час и половина.. На къде сега? – попита тя.

–          Заповядайте другарко Мутафова. Елате да си починете и да се освежите.

–         Няма какво да си почивам. Нали участието беше от 16 часа. Само малко да си пооправя фасадата и почваме. Не може да караме публиката да чака!

–         Но вие сте изморена,  починете си малко! – опитах да я уговоря аз, успокоен. – Сега ще отида да предупредя хората, че ще закъснеем десетина минути…

–         В никакъв случай! – прекъсна ме тя. – Никаква почивка. Та нали хората в залата идват направо от работа. След три минути излизаме!..

        Наистина, след няма и три минути, двамата със  Стоянка  Мутафова излязохме на голямата сцена. Залата избухна в бурни аплодисменти. Въпреки блесналите огромни прожектори се виждаше, че страничните врати зееха отворени заради натрупаните желаещи да влезнат. Салонът беше препълнен до краен предел…

           Поканих очакваната с такова любов актриса да седне на единия стол и започнах. До колко бях успял да я представя не знам, спомням си само, че разговорът тръгна естествено и леко, че всички прегради се стопиха и може би някъде след 7-8 минути,  Стоянка Мутафова не изтрая. Стана права, изправи микрофона на стойката и като го изнесе още два метра напред, към публиката започна първо с извинение за закъснението си. После така комично разказа за спуканата гума, че публиката се запревива от смях…

          Да си кажа честно, вече не си спомням какъв точно беше моноспектакъла и, какви материали бе включила, но помня че след извинението започна така:

–         Някои неща не мога да ги разбера!  Карате  Стоянка Мутафова да стои  седнала пред публиката?- обърна се тя към мен. –  А бе вие майтапите ли се… Артистът трябва да стои прав пред публиката… И друго нещо. Чувам жени да  говорят, че били изморени. Критическата ги хващала!?…Я стига, каква критическа? Няма такова нещо! На жената и трябва работа и любов, любов и работа! Така  никога няма да има време за умора и критическа!…

 

    

 

 

декември 3, 2010

СЕКС МЕЖДУ КИЕВ И МОСКВА – (видео)

Filed under: По света — Етикети:, , , , , — гравитон @ 10:57 pm

Малко политически хумор.

януари 27, 2009

ПОЗНАЙ КОЙ Е ? – разказ за една постановка

Filed under: разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 9:27 am

Семейство Петрови не бяха ходили на театър от години. Улисани в ежедневните си грижи, около собствения и семеен бизнес, все не им оставаше време. Слава богу, нещата вървяха добре! Двете им деца учеха в чужбина и това лято след 10 дневна почивка на нашето Черноморие, ходиха на екзотична екскурзия в Бразилия и Аржентина. През това време, Петрови направиха основен ремонт на апартамента. Изпипаха го както бяха мечтали. Стана футкционален, модерен, красив и уютен. Обзаведоха го с нови мебели и нова бяла и черна техника.
Вече трети месец се радваха на домашния уют и не излизаха никъде. Вечер канеха гости или просто се пребираха в апартамента, гледаха филми на големия плазмен телевизор, слушаха музика на прекрасната озвучителна техника, разговаряха, любеха се и се радваха на живота…
Неочаквано преди Коледните празници, получиха плик с луксозна поздравителна картичка и … 2 билета за нашумяла театрална постановка. Зарадваха се! Любопитството им бе допълнително разпалено от факта, че плика нямаше подател. На самата картичка, загадъчно бе написано „Познай кой е?”.
Не умуваха много. Просто не можаха да устоят на ексцентричната покана и на посочената дата, след дълги приготовления на прически, тоалети и бижута, с билетите в ръце се озоваха в театъра. Още във фоаето се оглеждаха и очакваха всеки момент да срещнат своите благодетели. После представлението започна. Артистите играеха превъзходно, нестандартните режисьорски решения и интересната фабула ги държаха в напрежение. Постановката се превърна в един празник за душите им.
На излизане от театъра и в колата до вкъщи, бяха толкова обсебени от постановката, че забравиха напълно за своя неизвестен благодетел, но му бяха благодарни.
Пристигнаха. Все още разговаряйки за играта на актьорите, паркираха, слезнаха от колата, той включи с дистанционното алармата на колата и асансьора ги качи пред техния апартамент.
– Скъпи, вратата! – тревожно продума тя.- Отворена е!
– Господи! – простена той, изправен в хола на полупразния апартамент.
На масичката се белееше плик. С разтреперани ръце и подкосени крака той разтвори плика, извади красива картичка и прочете:
– Сега познахте ли от кого е?

Create a free website or blog at WordPress.com.