Mitkoivanov's Weblog

ноември 18, 2011

ИЗПОВЕД – или как станах убиец на красота и надежда

     

Тази есенна вечер се чувствам убиец. Бях и се заканил от близо две години, а тя беше само на 16. Сама се беше настанила у нас. От къде беше дошла така и не разбрах. Дразнеше ме с  постоянно протегнатите пипала из  двора, особено през  пролетите. Гледах и това лято,  тънките и трънливи крайници, спечените и дребни като овчи бобенки търкалца, дето тръпчяха с горчивината и киселината най-безвкусните диви плодове  и не можех да разбера, защо непрестанно се сили, като биволица на червено,  да бутне строената с  толкова труд и мъки каменно-ажурна ограда. Но днес, когато погледа ми се спря на полуокапалата и прическа си помислих: Снагата и вече заспива, сега ще е по безболезно.

      Награбих малкото, остро брадве, дето 88 годишната ми майка си държи зад вратата с едното  твърдо намерение, ако не дай си боже я нападне неканен гостенин,  да му разцепи главата досущ бяла зелка под сатър, взех  търнокопа и правата лопата и се изправих пред нея.

      – Ей сега –  викам и –  ще ти видя сметката! 

      Най-напред взех малката, остра брадвичка и започнах да я осакътявам. За кълцах я отгоре безмилостно я скалпирах. Земята се зарина  от парчетата жълточервен склалп. Само с поедин удар на малката брадвичка, протегнатите  и  към последно усмихнатото есенно слънце горни крайници, един по един се кротнаха на земята. Остана да стърчи само гладкото и лъскаво тяло.

      Тогава, попотен, изморен и ядосан взех  търнокопа и правата лопата. С  усърдието на войник под бомбандировка, започнах да копая около нея. Разрявам значи, издърпвам пръстта наоколо и, а  щом  белне  част от меките и  нозе, забивам в сочната плът търнокопа или брадвето. Накрая тялото и остана за миг право, после под напора на безмилостните ми ръце се заклати, напред – назад край оградата и рухна бездиханно, като посечен  труп след битка.

        Свърши се. Оттеглих се разгорещен  пред старата къща и погледнах назад…Свечеряваше. Зачервеното есенно слънце  свеждаше засрамен поглед,  да не гледа. Двете  гугукащи сутрин гургулици, запърпаха неспокойно с криле наоколо, закръжиха тревожно – проумяли, че  стана  нещо несправедливо, жестоко и необратимо. Домът в който излюпваха и отглежадаха всяко лято своите рожби го нямаше  вече, за винаги. Домъчня ми.

        Разтревожени гургулиците се засуетиха и кацнаха на оголената кичеста ябълка. Сгушиха се замислени за предстоящата студена нощ.  Настъпи  измамна тишина и покой.  Само шарената, разглезена котка, забрави копринените завивки и  купешката  храна и се заизкачва крадешком  по клоните на ябълката за да  ги дебна.

        Слава богу,  усетиха я. Отлетяха в тъмното студено небе, а заедно с тях  и надеждата ми да ги видя отново на кичестата белоцветна вишня,  която  отсякох…

       

Реклами

април 28, 2010

ТРОЙНО УБИЙСТВО – съобщение от БМ

С прискърбие съобщаваме, че в изминалата спокойна нощ, на територията на  гр. Пордим е било извършено дръзко, тройно убийство.  Наглия, неизвестен извършител се е промъкнал в покойте на Рипсения и неговото семейство. Владеенето на бойни изкуства,  не е помогнало на  храбрия, грижовен съпруг и баща. Така  Красавеца, известен още като Рипсения, е загинал в дома си. В  опита си да защити  бялата  Принцеса и  черната  Перла,  Рипсения  е бил обезглавен.

         След нелепата им смърт, в знак на траур, стопанката  организира за близките от Пордим,  Плевен, Пловдив и София  богата софра. Води се следствие по издирване на извършителите. Предполага се, че са от групата на Невестулките, Поровете или Лисиците…. 

                 Има таен свидетел – убития!            Ето и видео от мястото на събитието!  

 По последни данни извършител е въркулакът    Белката !

                                                                                                              От пресцентъра на баба Мара!

   

юни 9, 2008

УБИЙСТВО – нещо, като разказ за ВИП гост, Еньов ден и мечка ?

Filed under: разкази — Етикети:, , , , , , , , — гравитон @ 11:41 am

     На този ден всичко засиява, като сребро призори, като злато по пладне. Слънцето се  издига и достига най-високата  си точка над хоризонта.Денят на лятното слънцестоене – Еньов ден . Най-дългия ден в годината…

     В Перущица е напрегнато. Посрещат важен гост… От  съображения за сигурнот, резервата Тъмреш е отцепен.  От  снощи VIP  персоната е настанена сред живописна местност в Парк  хотел “Родопи”.  До късно през ноща барбекюто в латната градина дими и  пропъжда чистия, наситен с полезни ухания на бор, треви и билки,  въздух.  С една дума  Max all inc   храна без ограничения с включени вносни напитки и допълнителни услуги… Чаша след чаша, разказ след разказ и легенда след легенда атакуват въображението на  високия гост. В паметта му се забиват  образи като папрат, билки, ритуали с голи момичета в плодородни ниви, баятелки и магьосници,  китки и венци  и особено един голям, богато украсен с цветя и билки венец,  събрал цветовете на  небесната дъга… Големия Еньовски венец,  през него се провират за здраве. От другата страна ги посрещат първите слънчеви лъчи. Наоколо млади момичета, в народни носии, накичени с цветя и билки,пеят песни    

      Програмата е наситена. И най- дългия  ден в годината е кратък за предлаганите удоволствия. Фитнеса, сауната, спортното игрище, тениса на маса, билярда и мини голфа направо отпадат. Конния туризъм  също,  за сметка на  велотуризма. Екотуризма, брането на гъби,горски плодове и билки се видоизменя в обед с чеверме край планински поток. Сафари туризма, остава  пътьом – благородни елени, сърни, глигани  и диви кози бол.  Фото апарата се заменя с огнестрелно оръжие и влиза в графа –  ловен туризъм. Решено е, докато се върти чевермето, госта ще се сдобие с ловен трофей мечка…

      И ето го нашия герой, настанен на пусия.  Седнал на специално подготвено за целта място, само на някакви  500-600 метра разтояние до потока и чевермето. До него облегнато зловещото оръжие.  За да се прибере надолу по пътеката ,от страни лежи и велосипед с дамска рамка . Между гъстите храсти и дървета се изнизва широка пътека. По нея мечката трябва да се появи връщайки се от сутрешен водопой. Някъде назад остават Комаров камък и местнотта Костенурка. Тракийските могили и римския път до с Тъмреш са притихнали в тревожно очакване. Само високо над дърветата, обляни в топли слънчеви лъчи, върховете “Модър” и “Персенк,” надничат загадъчно. Навсякъде зеленина и спокойствие. Дървета и храсти помахват с  раздвижени от птича песен и летен полъх листенца.  Напечени от все по жарките юнски лъчи треви и билки.   изпълват въздуха с аромата си. Няколко еньовчета се гушат до рехава папрат. Като малки дечица са  се стройнали бял равнец, омайниче и змийско мляко.По горе в ливадата, лечебна динка се прегръща с рани лист. Протегнали цветове- очички, планинския очеболец се търси с царичето,    омайничето и блатния тъжник тъгуват едно за друго. Фитоцидните здравец и борове,  унищожават и малкото микроби наоколо. Въздухът е омайно чист и унася 

 

       Ненадейно две сърнета се стрелва по пътеката! След тях притичва заек и виторога козичка.По пътеката се чува пукот на счупени съчки,  а  от храстите тревожно излитат група птичета…

        Още миг тишина… и с тромави стъпки излиза тя – мечката. Оглежда се  и полюлявайки грамадното си космато тяло приближава  отстрани заспалия ловец. После изръмжава и  се изправя на задни лапи до него… В този момент той се събужда, ококорва ужасен очи, надава неистов вик  и хуква надолу по пътеката. За отрицателно време нашия герой се озовава при другите  до реката.  Настава  паника. Всички наобикалят пребледнялия, като януарски сняг,  ловец! Още не разбрали какво е станало, всички погледи се обръщат нагоре по пътеката. О там, качена на колелото, мечката, невъзмутимо се спуска към тях  и очаква аплодисменти…

        До вечерта се разчу новината:   За да  осигурят трофей на вип госта, домакините  осигурили, една вече пенсионирана от цирка  мечка !

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.