Mitkoivanov's Weblog

април 27, 2010

ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА – снимки

         Нямали си работа  Пордимските кооператори  по време на социализма  и взели, че си построили в землището цели 4 микроязовирчета.  Опънали канали по баирите и наистина направили поливно земеделие.  Отрупало   се  полето с плодородие , та чак не могли да приберат продукцията изнасяна по четирите посоки на света… После  управлявали други хора и върнали земята на хората, раздробили я на парчета , а от каналите и помпените станции нищо не останало…  Сега микроязовирчетата стоят като паметници, крякат в тях жабите и радват очите и душата на непрокопсаници като мен, дето са тръгнали   на разходка с фотоапарат и въдица в сеитбено време!

Кликни на снимката да се увеличи!

септември 17, 2008

ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ – разказ с възможен край ( последна част)

Filed under: Фотография, разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 9:24 am

 

     В офиса  допиваха сутрешното кафе. За приключване броя на списанието имаше цели 12 дни  и момичетата още разпускаха. Пушачките си  забиваха поредния «гвоздей в раковото»  и коментираха:  Защо  мъжете са склонни на случаен секс, а жените на случайни връзки.  

 След като  обсъдиха  и  дали размерът има значение, те единодушно стигнаха до извода, че има – особено ако е в милиони долари. С това сутрешния  разбор  приключи.

       Здравейте момичета! – посрещна ги  М.- Познайте какво си намерих? Който познае печели бира!

      Колежките и се скупчиха над нея, а тя седнала  пред още не включения компютър, скри с ръце и тяло дамската си чанта.

       Пари?.. Брошка?..  Билет  за концерта?..  Пръстен?.. Бижу?..   Гадже? – налучкваха една през друга младите дами и любопитството им  вземаше застрашителни размери.

        Стоп! Стоп! Спрете малко! Ще ви кажа, но искам да ми помогнете да намеря собственика му!

          Ееее! – отговори множеството над нея.

          Няма  «Е»! Трябва да ми помогнете!

          Добре, добре! Казвай за какво става въпрос!

          Кажи какво си намерила?

          Ето го! Фотоапарат!

         Ооооо! – простена разочарованото женско войнство над нея  и поразхлаби обръча.

          Чакайте, чакайте! Помогнете да намерим притежателя на този фотоапарат!

           Що не го занесе в полицията? Може вече да го е търсил?

           Момичета опитах. Намерих го сутринта на плажа. Веднага отидох  до районото  . Обяснявам и, че съм намерила  фотоапарата на плажа и че  искам да и го предам. 

          Е, и?

          И !  Направо ме отпратиха. Казаха да не ги занимавам с такива дребни неща.  С една дума,  да си вземам фотоапарата  и да изчезвам, пък ако случайно някой го потърсел, те щели да ми се обадят!  И ето ме!.. Да решаваме какво ще правим!

           Има ли снимки в него?

           Има, но видях само три, четири, неудобно ми е да ги разглеждам.

           А така, неудобно и било! Нали трябва да се захванем за нещо?  Я да видим какво има тука? –  издърпва от ръцете и фотоапарата най-напористата и визуализира първия кадър.

          « Охо!.. Виж ти!.. Я какво имало тука! .. Че то и аз искам да го намеря!» – коментират момичетата приковали поглед в  кадъра и обръчът от любопитство става  още по-здрав от  промъкваща се завист.

          – Струва си! Господи какъв готин мъж?? ..

          – Момичета стига, искам само да му върнем  фотоапарата!

          – Да бе, вярваме ти?

           И докато  Тя разбере какво става, момичетата се разтичват,  комплектоват  фотоапарата със съответните кабели към компютъра.  На  големия монитор  излиза  образът от първия кадър… на втори.. на третия… на четвъртия… Офисът се насища с похотливи мисли и благородна завист. Момичетата започват да пристискват бедра и да облизват навлажнените си устни.

          – Леле маце,   тоз ще ти го открием , ако ще и извънземен да е!…

          В този момент излиза петия кадър. Младежът е седнал  в някакво бистро, а погледът му е съсредоточен в екрана на готин лаптоп. Пръстите  на двете му ръце са застинали над клавиатурата, ха да се разтичат по клавишите.

           – Душа страхотен е! – отсича едната от тях  и пита: –  Девици, ще и го намерим ли?

           – Ще и го намерим. Честна мускетарска! «Един за всички, всички за един»!

           – Наш е ! Интернет е велик!

           – Давай  по-нататък!

        За всеобща изненада, неудволетвореност и раздразнение, на следващите няколко кадъра им се усмихва ведро и подкупващо прекрасно женско създание. Сексапилно тяло, разкошна  коса, красиво лице и две весели, щастливи очи ги  блъскат в лицата  и ги    потапят в безмълвие!  Неловка тишина! Само компютъра продължава  да  измъква   с жуженето на вентилатора  си поредните кадри. Зареждат се  автоматично заснети кадри: той и тя, тя и той, те двамата, един до друг, прегърнати, целуващи се,  в леглото, позиращи пред огледалото – преливащи от щастие…

         Момичетата гледат  и не вярват на очите си. Такава хармонична двойка! Толкова  много обич!

               Леле мацета,  тез са  от рая! Честно да си кажа, почвам да им се радвам!

               Наистина са страхотни! Бас ловя, че са на сватбено пътешествие?

               Не знам на какво са, но са били на почивка! Кадрите от стаята са в хотел!

         Тя ги слуша объркана и видимо унила.  Обсебилите я розови мечти я напускат. След кратка пауза, тръска глава и с присъщата и решимост пита:

               Момичета, как ще ги намерим? Грехота е да си нямат тези кадри! Трябва да и ги върнем!

         Колежките и  се замислят и една през друга започват да правят

предложения. След бурни  обсъждания на ситуацията и анализ на даденостите,  единодушно стигат до извода, че е необходимо да  дадат  гласност на изникналия казус. Снимката с лаптопа   ги навежда на мисълта,  че младежа е на ти с интернет технологиите и най голяма е вероятноста да се засекат в интернет океана, още повече, че не знаят  от каква народнаст е.

          До края на  работния ден, направеното разпределие на задачите дава резултат. В едни от най големите интернет форуми, блогове и платформи на английски, руски и български, казусът, придружен от снимков материал и електронния адрес на редакцията, за обратна връзка, се завърта в глобалната мрежа. Поместват се   обсъждания, предположения, коментари, разсъждения и благопожелания  за щастлив семеен живот на младата двойка… Откриването на влюбената двойка  и   връщането на фотоапарата става цел на  милиони доброжелатели. Като лавина нараства броя на желаещите да помогнат…

       На третия ден, в редакцията се получава  електронно писмо:   

   « Уважаема редакция!

    Багодарим Ви за положените усилия да  върнете загубения фотоапарт!            Уведомяваме Ви, че на публикуваните в интернет кадри е моят съпруг, баща на

две деца и  жената на нашия  кум, също с две деца.. Тъй като фотоапарата е лично мой, с благодарност  Ви моля да го задържите! Ще сме  Ви благодарни,  ако ни предоставите, на  електронен адрес…… и останалия снимков материал. Същия ни е  необходим  за  двете  бъдещи бракоразводни  дела!

     Съпруга,  кум и техните четири деца оставени зад кадър!

     От все сърце Ви пожелаваме никога да не изпадате в нашата ситуация!»

…………………………………………………………………………………………………………………………….

         

 

  ( За сега  не следва продължение!  Това е само един възможен  край на измислен разказ, за който ме провокира   поредната  интересна история  разказана от Майк Рам

   и обсъждана   въвFLICKR.)

септември 15, 2008

ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ – разказ с променен край /част втора/

Filed under: Фотография, разкази — Етикети:, , , — гравитон @ 11:29 am

Районното я посрещна недружелюбно и строго. Пъстра група от хора, мълчаливо и чинопоклонно,  пристъпваха от крак на крак  в очакване  на  реда си. Младежи, девойки, възрастни мъже и жени,  повечето със свитък документи, други без нищо, гледаха  уплашено и с надежда към дежурния полицай. По отстрани шумна група мургави жени и деца разговаряха и жужаха като кошер.  Седнал удобно  зад гишето с надпис „ Информация”, блюстителя на реда  и закона,  звънеше или отговаряше  по някои от трите различни по цвят телефони пред себе си.От време на време навеждаше леко глава,  посочваше с пръст следващия от  опашката  и  го привикваше с пръст. След кратък разпит, при кого, за какво, по каква работа и прочее, някои  от посетителите тръгваха обратно към града,  други  пак на опашката , а малка част щастливци, подаваха личната си карта и биваха записвани  в голям  и  дебел тефтер. След минута две дочакваха от вътре да  ги поеме друг полицай или цивилен и заедно с него се изкачваха по етажите. Дойде и нейния ред.  Полицаят почти се усмихна.

         Вие госпожице при кого?

         Извинете, но аз не знам при кого трябва да отида – заоправдава се  М. – Надявам се Вие да ме насочите.

         За какво става  въпрос?

         За фотоапарата! – поясни притеснено М.

         Откраднат ли е? Кой го е откраднал?

         Не, загубен е!

         Къде сте го загубили?..

         Не, не съм го загубила, аз само го намерих!

         И какво като сте го намерили?

         Искам да намеря собственика му! – успя да изкаже най после интимната си мисъл  Тя и извади фотоапарата.- Ето го, намерих го тази сутрин на плажа.

         Хубава работа, че ние да не сме служба „Намерени вещи”?

         Помислих си, че притежателят му може да го е потърсил при вас! И идвам да го предам!

         Кого да предадете? – наостри слух полицая.

         Фотоапарата, кого!

         На кого да го предадете, бе млада госпожо? 

         На вас, на полицията. Надявах се, че  вие ще откриете собственика.

         Млада госпожо, вие имате ли си понятие  колко по важни неща трябва да откриваме. Вие знаете ли колко крадци, мошеници и убийци трябва да открием? Колко откраднати  превозни средства и  лични вещи трябва да открием? Колко дилъри на наркотици трябва да обезоръжим? 

         Ама все пак  проверете, може  собственикът на фотоапарата да го е потърсил при вас.

       Тук вече полицая, отегчен от невежеството на красивата гражданка се  размърда изнервен. Като срещна, обаче,  за пореден път умоляващия и  поглед,  напълно обезкуражен от  поредното примигване на дългите и вити мигли, отсече:

         Добре! Сега ще проверим!

         Много  ви благодаря! –  усмихна се  Тя и го дари с  благодарния поглед на най невинното момиче, доближавало  някога неговото гише.

Тогава Той  протегна ръка и взе най отдалечения телефон. Набра някакъв номер.

В  слушалката се чу  едно басово:

          Комисар  Х слуша.

         Разрешете да се представя г-н комисар.  Дежурния на информацията, сержант Послушков  Ви безпокои.

        Докладвайте, сержант Послушков!

       Тук вече сержанта  се  беше изправил  прав ! С  едно дълго и сложно  изречение успя да обясни, че гражданка е намерила фотоапарат, дошла е да го предаде в полицията и се надява да и помогнат да намери собственика на фотоапарата. По нататък телефонния разговор продължи така:

         Да!..Да! Да!.. Тъй вярно!.. Разбрах, господин комисар!.. Слушам, господин комисар!…Ще предам, господин комисар!  ..Да, разбрах, господин комисар! Да няма при нас, господин комисар! Да разбрах,  да остави! Слушам, господин комисар. Разбрано! –  и седна отново на стола плувнал в пот от притеснение.  В един кратък миг, събра цялото си красноречие, пое дълбоко въздух и с категоричността на началник  нетърпящ възражения изстреля:

         Госпожице, вземате си намерения фотоапарат, оставяте си данните да ви потърсим, ако се наложи и изчезвате! При нас никой не е подавал жалба за изгубен фотоапарат.  Началника каза да  Ви благодарим.!

       Така първия опит на  М да намери собственика на фотоапарата  завърши безславно. Оставаше и да сподели с колежките  в офиса и заедно да  намерят верния път  към мечтания образ…

 

(Тук  пак ще следва продължение, дето още не съм го написал. Сега го измислям!

  Впрочем идеята ми дойде от поредната  интересна история  разказана от Майк Рам

   и обсъждана   въвАз ще  се опитам да експериментирам!  Какво ще излезне, ще видим!?).   .

септември 13, 2008

ЗАГУБЕНИЯ ФОТОАПАРАТ – разказ с променен край

Filed under: Фотография, разкази — Етикети:, , — гравитон @ 4:30 pm

 Утринните лъчи нахлуха в стаята и окъпаха очите и.  Денят обещаваше да е прекрасен.  Преоблече се  с лекота  и настроение и слезна на улицата. Градът  се събуждаше. Изгряващото слънце протегна първите си утринни лъчи и го погали. Крайморския бриз я загърна и понесе на вълните на щастието.  Искаше и се,  половин часовия  джогинг  да не свършва. Бягаше  като волна кошута по мокрия плажен  пясък  и весело криволичеше  от  закачките на  морските  вълни.  Въздухът свистеше в черните и къдрави коси  и ги вееше като знаме на  младостта. Две влюбени чайки прелитаха по пътя, подплашени от нейния бяг…

  Този път, чайките  кацнаха до някакъв тъмен предмет. Тя спря. Те я изгледаха недружелюбно и подплашени отлетяха към шумния град. Притеглена от неустоимо любопитство М. се приближи плахо  и колебливо се наведе. Протегна изящната си  ръка и като археолог фокусирал  вселената в намерена древна находка, започна внимателно и усърдно да разравя пясъка с първото и попаднало  птиче перо. Пред очите и с целия си блясък се показа изящен и модерен, цифров фотоапарат. Вдигна го с крехките си ръце и  вселената я затрупа    въпроси:

         Как е попаднал тук?

         Загубен е.- отговаряше аналитичния и ум.

         Кога е  загубен?

         Съдейки по  влажния пясък върху него, навярно още снощи! – разсъждаваше тя.

         Може би собственикът му го търси ?

    Тук вече, тя се  изправи, огледа се  с надеждата, че ей сега собственикът на фотоапарата ще се появи. В представата и той изплува, кой знае защо, висок, широкоплещест,  красавец с топли добродушни очи, къса гъста коса и  непринудена плаха усмивка… Представи си как ще му подаде фотоапарата, той ще и благодари и притеснено ще я помоли за снимка.. Огледа се  пак и пак, наоколо нямаше никой. Не и остана нищо друго освен, объркана от лавината въпроси, да си тръгне…

      Вече се беше забавила. Остави фотоапарата , взе си един освежителен душ, постави си минималното количество грим, което  си поставяше всяка сутрин  и се приготви за работа. Понечи да тръгне,  но мисълта за фотоапарата я прикова отново.

         Кой е собственика? Какъв е? –  и пак в представата  и изплува като  мечта, образа на младежа от плажа.

       Този път не можа да устои. Предала се на неустоимо желание да види  кой е, приближи до холната масичка и   взе фотоапарата. Системата и беше позната.  Натисна и изкара първия кадър.  О, небеса!  Краката и се подкосиха. Сърцето и заби лудо, премаля и…Това беше той!.. Образът от нейната представа. Нейната мечта! Гледаше го като хипнотизирана. Светът изчезна.  Съществуваше само той. Неговия образ. Трескаво започна да разглежда следващи те кадри. Втори  кадър – той  по бански, прав на плажа. Слънчевите лъчи отблясват по мускулестото му тяло. Определено е спортен тип… Трети кадър – пак той. Седнал на плажа, чете книга…Слънчевите му очила са  на главата  и откриват  високо умно чело. Определено е интелектуален тип. Четвърти кадър –  отново той  на фона на градската градина и  морето! Облечен  в светло син, спортен панталон,  кристално бяла,   риза с навити  ръкави и  светло синьо копринено шалче под колосаната яка.. Определено е артистичен тип..

 

         Момиче, хайде на закускааа?  По живооо! Закъсняваш за работа!–  подкани я майка и от кухнята.

       Топлия мачин глас я  извади от въображаемия свят в който се беше  набутала. После тръсна с глава, така правеше винаги когато вземаше твърдо решение  и  стана.

         Не, мамо,  няма да закусвам. Тръгвам! – и още преди думите и да стигнат до кухнята, докато сложи фотоапарата в дамската си чанта и майка и я посрещна на прага, с две топли мекици, каквито само тя правеше.

         Чакай, вземи ги за из път, до спирката ще ги изядеш.

         Добре, добре! – съгласи  се М и добави – Дай ги, че трябва да се отбия до районното. Намерих на плажа фотоапарат, трябва да го предам.

         Да трябва ! – потвърди майка и.

         Собственикът може да  го е търсил вече!

         Навярно! – потвърди отново майка и я изпрати с благославящ поглед…

 

 

(Тук вече ще следва продължението, дето още не съм го написал. Сега го измислям!

  Впрочем идеята ми дойде от поредната  интересна история  разказана от Майк Рам

   и обсъждана   въвАз ще  се опитам да експериментирам!  Какво ще излезне, ще видим!?).   .

       

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.