Mitkoivanov's Weblog

януари 20, 2013

ПЕПЕЛ

Тока угасна. Екрана на лаптопа намали яркостта. Навън тревожно зави аларма. Мислите му  се  зареяха,  обсебени от току що излъчения

разтърсващ филм.   (РЕЛСИ -драма, Сащ, режисьор Алисън Истууд)

Огледа с насълзени  очи стаята.  По таблата на леглото в което беше отгледан още  неговия син имаше ситна пепел. Минаваше средата на януари и в бялата симпадова печка горяха брикети –  опитваха се да компенсират студенината на живота.

Избърса  натрупаната пепел и си помисли за прашинките, като частици отминал живот.

Погледна в разделения на квадратчета  южен прозорец.  Видя  зимните  кестенови клони и  забеля зад тях, понесени от западния топъл  вятър, рехави бели облаци. Високо горе,  срещу вятъра, по посока на   ниското зимно слънце, летяха  два блестящи самолета.   Опънали   облачни вектори  към своите цели, те му напомниха  за безпомощността  да помогне, на самотния си внук,  на  нещастната си и болна съпруга, на престарялата си майка или  поне на себе си…

Времето  продължаваше да трупа пепел!  Идваше пролет. Кестените след броени дни  щяха да нацъфтят и листата им пак да затрептят от птичата  песен на живота…Времето   течеше еднопосочно! Никога вече не можеше пак да се потопи в отминалите пролетни води на реката-живот…

В двора радиоточката се дереше от поредната политическа препирня.  Мургави каруцари шибаха с камшици изнемощелите си коне . Сити  хора се греха пред топли камини и замезваха с поредните порции  тарикатлъци, готови  да измамят държавата .. и себе си.

Жабите от блатото не познаваха шума на морето!

Реклами

ноември 4, 2012

СЪРДЕЧНИ БОЛКИ

   Когато дядо ви Митко  Гравитона се реши най-после да  направи по-задълбочени изследвания на болното си  сърце, бяха минали повече от 40 години от първия  срив в работата на сърдечната му машина.  Тогава беше само на 26 ….

Събуди  се една  сутрин  бившия спортист, а  сърцето му пърхаше като на беззащитно птиче  „Колибри”. Дотътри се до болницата пеша, събра погледите на лекарите с неговите над 220 удара в минута и след като му проведоха елокрокардиоверсия, сиреч под пълна упойка го „удариха” с над 400 волта ток –  го  върнаха  в синусов ритъм и  го изписаха. Не забравиха да му честитят втори живот и да му обяснят, че  в далечната 1973 година,  медицинската наука още не знаела достатъчно за неговия WPW синдром. За това трябвало да не пие, да не пуши и като прави секс да не се вживява много… Да се чуди  защо да живее? За едното пазене ли? …

Ама това е вехта тема. Сега искам да Ви  разкажа какво стана онзи ден, като го изпратиха от „Токуда” до  ІІІ-та градска, дето пък били се специализирали в сърдечните биотокове и WPW   синдроми,  като неговия.  От  обясненията, че сърцето му няма никакви функционални  изменения, дядо ви  Гравитон се  успокои. Направо приятно му стана, когато чу от младите медицински сестри , че си е здрав и прав, но е  по-чувствителен мъж! ..   Е,  жена му го взе на подбив  и почна  да му натяква, че макар и да бил пенсионер,  можел  да се хване на някаква работата, та да помогне на  семейния  бюджет…

Разбира се, дядо Ви  Гравитон въобще не и се връзваше.  Беше се  пенсионирал с прилична железничарска пенсия. Мислеше най-после да се отдаде на мечтата  на живота си  да стане писател, пък и старата му 89 годишна майка се осланяше на него да я гледа. За това  сутринта,  като излязоха от „Токуда”с жена му  и взеха такси да ги закара до ІІІ-та градска, където  обгаряли сърцата отвътре ,   ама точно дето били преките пътища на биотоковете ,    той вече си беше решил да не се съгласява и сега само изучаваше  вселената и живота в нея, за да го опише.

Ала задръстванията  и конфликтите, не само по натоварените софийски улици и булеварди,    а въобще с неуредиците  в живота си бяха част от  реалността на самата вселена.       За това, докато пътуваха и шофьора на таксито  раздаваше  ядосано „благословии” наляво и надясно,  по всички минали и настоящи управници, разговора неусетно се сведе до тъжната констатация, че живота от ден на ден става все по тежък. Не само цените на горивата, гумите и резервните части, но най-вече на храните и необходимите за отглеждането на двете му деца неща  се вдигаха  и то обратно пропорционално на количеството  ползващи таксиметров превоз. Болшинството хора все по-нямаха пари, за разлика от малцината богати, дето имаха все повече.

Тъй споделяше  таксиметровия  шофьор и като установи, че все повече хора са  принудени даже да крадат, за да  изхранват  семействата си, рече:.

– Като няма работа, като няма с какво да изхраня децата си какво да  правя?  Мога ли да се прибера в къщи с празни ръце? Ще ме принудят  да нахълтам в някой магазин,  ако ще да убия магазинера, но да занеса храна  и пари в къщи!

Дядо  Гравитон и жена му се спогледаха стреснати от заканата на шофьора.

-Е не бива така. – понечи да го успокои  тя.

-А какво да правя ? – контрира я шофьора.

-Ами идват избори, помисли за кого гласуваш!

– Управляващите не мислят за хората? За туй и аз от години не гласувам.

– А не помисли ли, че продавача в магазина може да е брат ти, роднина  или друг обикновен човек? Той какво е виновен? И той е принуден по 12 часа на ден да стои в магазина за” жълти стотинки”, и той иска  само  да нахрани и  децата си? – намеси се и дядо Ви  Гравитон, но шофьора не отговори. Гледаше все така навъсено и сърдито.

Таксито бавно си пробиваше път в гъмжилото от измъчени  безнадеждници.Във въздуха се настани тревожна, предупреждаваща тишина. И тримата замълчаха умислени за собствения си  ад  и  безпътицата в която бяха натикани.  Сърцата им се свиха от болка по хората. Забиха неравномерно и тежко, като предупреждение за идваща буря!

 

 

Създаване на безплатен сайт или блог с WordPress.com.