Че си беше скрипак Данчо Стипцата, всички знаеха. Но само най-близките му приятели: Баламата, Джони и Пордимския, познаваха неговата истинска страст – тотото.
Не минаваше тираж в който да не пусне фиш с твърдата убеденост, че точно този път ще удари направо шестицата. А тази неделя предчуствието му бе по-голямо от всякога. По миналата седмица улучи цели две числа и още четири зад тях, миналия тираж, тотото го улучи с тройка и още три числа пред тях. И понеже Стипцата си имаше твърда стратегия, да играе с едни и същи числа и този тираж пусна фиша си със шесте твърди цифри още във вторник, а до четвъртък вече беше продънил ушите на всички край него, барабар с Ончо Глухия, че ей на, тази неделя шестицата му е в кърпа вързана и голямо черпене ще падне.
До времето за обявяване на числата от поредния тираж имаша близо два часа. Стипцата седеше в кухнята, като кон на празна ясла и нетърпеливо поглеждаше ту към радиоточката, ту към бутилката ракия, дето беше приготвил да се почерпи за печалбата. И тъкмо се отнесе в най-розовите си мечти, как печели шестица с 20 бона от тотото и как прави едно яко черпене на Баламата, Джони и Пордимския, дето все го подиграваха, че бил стиснат, телефона иззвъня тревожно:
– Ало Данчо, какво правиш, бе ? – попита го Горан Баламата от първия етаж и
недочакал отговор нареди- Я слезни до нас, че сме седнали тука с пордимския и Джони на шише ракия, ама нямаме четвърти да хвърлим едни карти!
– Че да слезна, ама аз чакам да съобщят числата от тотото.
– Слизай бе, ние сме в кухнята ще ги чуем от радиоточката. Пък може у нас да ти
е късмета!?
Стипцата се почеса по оплешливялото теме, погледна към радиоточката, понечи да вземе приготвената ракия, но ръката му някак сама се отдръпна. Мисълта, че наистина късмета му може да е у Баламата, за броени секунди го телепортира и достави с цялата му достолепност пред вратата на Баламовия апартамент.
– Влизай, влизай – посрещна го ухилен Баламата, покани го в кухнята и тупна
пред него една стограмова скоросмъртница.
– Ама радиоточката работи ли? – попита за всеки случай Стипцата и като седна
срещу Джони първо се увери, че радиоточката работи, пък чак тогава надигна чашата.
– Ха наздраве и да знаете, че сега като улуча шестицата голямо черпене ще падне.
– Готово, нямаш проблем, дай-боже у нас да ти е късмета- каза Горан Баламата,
напълни чашите пак и като цепи картите, ги сложи пред Стипцата – Хайде раздавай!
Стипцата пое с готовност тестето и започна да раздава. Съсредоточен в разпределянето на картите въобще не обърна внимание на дяволитите погледи, дето си хвърлиха тримата, нито на заговорническите им сериозни намигвания. Играта му потръгна, картите му вървяха като на професионален покерджия и почнаха с Джони да печелят игра след игра. Пордимския и Баламата взеха да се сърдят и заяждат, че имало нещо и че това на нищо не приличало с тоз неговия луд късмет. Така или иначе губеха, та кога Стипцата предложи да направят кратка почивка за да чуе числита от тотото с готовност приеха. После Баламата пак напълни чашите и всички съсредоточено заслушаха радиоточката. Само Джони стана.
– Аз ще ида да пусна една вода – рече той и излезе от кухнята, но не отиде към тоалетната, а се шмугна в хола. На секцията до телевизора, зареден с предварително направен подходящ запис, стоеше в стартова позиция лентов магнетофон КБ100. Джони седна пред него и зачака да дойде часа за обявяване на числата от тотото. По програма „Хоризонт” съобщиха точно време. В момента в които трябваше да започне позната музикална прелюдия за обявяване на числата от тотото, дясната му ръка уверено превлючи с импровизирания превключвач от програмата на радиото към предварително направения запис на магнетофона и в кухнята по радиоточката започнаха да се редят цифрите от фиша на Стипцата….В последвалата кратка пауза, като най-вещ тоноператор, Джони отново прехвърли радиоточката на нормалното предавене. В момента в който влезе отново в кухнята, първо го посрещна следващата, примесена с космична тишина мелодия, на радиоточката. Стипцата се отпусна на стола и едва чуто каза:
– Спечелих! Чухте ли? Казаха мойте числа?- после стана щастлив и запрегръща останалите.
– Честито Данчо, със здраве да си харчиш печалбата!-поздрави го Пордимския, а Горан Баламата го подхвана:
– А честито и сега вече голямо черпене трябва да почерпиш !
– Ставайте, аз черпяяя – извика възторжено Стипцата и поведе останалите надолу по стълбите.
Така тази неделна вечер, шумното каре обиколи три ресторанта и два бара. Стипцата черпи за шестицата от тотото. Когато на другия ден си направи равносметка и разбра истината, първо се ядоса, после се изплаши че е похарчил много пари, а накрая проумял, че е похарчил само една месечна заплата, се почувства щастлив, че и той най-после е почерпил и то как !
Mitkoivanov's Weblog 