Mitkoivanov's Weblog

март 3, 2016

БЪЛГАРИНО!?

1440013511704Българино, ти който по някаква случайна прищявка на объркано време, си се добрал до управлението над търпеливия български народ, спри се на десния завой! Застани пред стопа до тази светиня!  В нея, преди 138 години, е подготвен Санстефанския Мирен договор! Помисли!.. Тук, в

Къща музей „Великий княз Николай Николаевич“

гр. Пордим се възроди България! От тук Главното командване на Руската армия ръководеше боевете при Плевен и взе решение за зимния преход през Балкана! Тук се обмисляше възкръсването на България!    Запитай се, достоен ли си за пролятата кръв, на своите освободители!

Спри,  огледай се, ослушай се и премини съобразявайки се с преминаващия влак на световните промени!

Днес е 3-ти март – празника на един изстрадал народ. Ден за благодарност и размисъл! Опитай да бъдеш верен и полезен на народа си!

 

Advertisements

март 3, 2013

НА КОЛЕНЕ !

IMGP25783-ти март 2013 година! България, гр.Пордим, Костицата и Къщата-музей”Цар Освободител Александър ІІ”.
IMGP2583От тук са водени сраженията при обсадата на Плевен. В тази главна квартира на Руската Освободителна армия, е взето важното решения за зимния преход през Балкана! Тук е бил изработен Санстефанския мирен договор, възвестил на 3 март 1878 година пред целия свят, Освобождението на България!
Днес на колене е руското оръжие, възкресило България от тъмнината на Османското робство!
IMGP2587IMGP2585
Даже „Фонтана на сълзите” по убитите в Освободителната Руско –Турска война 1877-1878 година, e разрушен и безпаметен. Пресъхнал и пълен с непризнателност и неблагодарност!

март 4, 2009

ОСВОБОДИТЕЛЯ -ДЖЕНЮАРИЪС МАКГАХАН И ДРУГИТЕ

  

 Отбелязахме 131-та годишнина от Освобождението на България от Османско иго.

За съжаление, се намериха „прозорливи” безродственици, поставили под съмнение необходимостта от честването на 3-ти март – тази светла, за всеки българин и свободолюбив човек дата. И ако разяждащото ги русофобство ги кара да омаловажат ролята на Русия за възкръсването на България, нека замълчат пред делото на титани като Виктор Юго.  С речта си в Народното събрание на Франция на 29 август 1876 г. той казва :”… Има минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва да я слушаш.”.

    В Лондон през    1876 г., Уилям Гладстон пише: „Извършените престъпления и злодеяния са в толкова огромни размери, за които няма пример в новата история. Те са толкова неизразими, гнусни, че езикът и перото не са в състояние да ги опишат в действителния им вид. Позор е, че такова дело е могло някога да се извърши“.
   Силата на подобни изявления във връзка с описаните зверства на поробителите се състои не само в тяхната безпристрастност и обективност, но и в обстоятелството, че те са казани от такива велики умове на човечеството в края на XIX век като Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Джанюариъс Макгахан, Уилям Гладстон и други.

    Макгахан, който написа най-силните и разобличителни репортажи за зверствата на турския поробител, е имал щастливата възможност към края на своя 34-годишен живот да участва в Освободителната Руско-турска война от 1877-1878 г По това време, макар и със счупен крак, покачен на лафета на едно оръдие, минавайки по пътищата на военните действия и пресичайки Стара планина, той имаше щастието да види осъществената си мечта – освободена България. Със законно право на гордост и признателност близките на Макгахан написаха на надгробния му паметник „Освободителят на България“.

    За това, колкото и да са начетени, колкото и да са ерудирани, нека  коленичат  поне пред тях и СЛОВОТО!

март 1, 2009

3-ТИ МАРТ

От признателните граждани  Община Пордим 3-ти март 2009 г.

От признателните граждани Община Пордим 3-ти март 2009 г.


 

Русия!

 

I                                     

Бях – малък аз, но още помня:

във стаята ни бедна, скромна

висеше образ завехтел

до божата света икона.

Над него имаше корона,

под него пък – двуглав орел.

И често майка ми тогази

ме вдигаше да видя ази

отблизо тоз лик свят и стар

и нежно думаше ми: „Чадо,

целуни тоя хубав дядо,

целуни българския цар!“

И оттогаз го аз обикнах.

Кога на възраст попристигнах,

от моя тейко аз узнах,

че руский цар родей се с нази,

че турците той гони, мрази,

че той ще ни спаси от тях.

Кога ни псуваше тиранът,

„Московци!“ – викаше ни с гняв.-

Разбрах, че тейко беше прав.

И вярвах, че да ни отбранят,

ще хвъркнат бърже къмто нас,

все колчем плачехме със глас.

 

 

II

 

И тъй отрано с таз идея,

с таз вяра хванах да живея.

И чакам аз, за мъст готов,

и целият народ ми чака,

кога в теглото и във мрака

да чуем руский силен зов.

 

И чакаме… тъй както роба

на мъка си последний час,

тъй както Лазар чака в гроба

да чуй гласа на своя спас!

 

Навред, де чуват се въздишки,

де сълзи ронят се вдовишки,

де тежки железа дрънчат

и дето кървите течат,

и дето има мъченици,

и обезчестени девици,

и бедни, голи сироти,

и окървавени бащи,

и черкви, села развалени,

и пълни с кокали полени –

при Тунджа, Тимок и при Вит;

вред, дето робът жаловит

към север горестно поглежда,

вред, дето грей една надежда,

вред, дето пълно е с тъга,

навред, по всичка България,

една се дума чуй сега,

един стон, един глас: Русия!

 

 

III

 

    Русия! Колко ни плени

туй име свято, родно, мило!

То в мрака бива нам светило,

надежда – в нашите злини!

 

    То спомня ни, че ний кога сме

забравени от целий свет,

любов, що никога не гасне,

за нази бди с най-сладък свет.

 

    Русия! Таз земя велика

по шир, по брой, по сила! Тя

с небето има си прилика

и само с руската душа!

 

    Там, там молбите ни се чуват

и в днешния печален час

сърца все братски се вълнуват

осемдесет милйона с нас!

 

 

IV

 

О, скоро нам ще се протегне

могъща, силна, братска длан

и кръв поганска пак ще текне,

и пак ще гръмне стар Балкан!

Че царят волята си ясно

яви в свещената Москва

и през уста му едногласно

Русия цяла хортувa:

„Решил съм, каже, да избавя

от робство братята ни днес.

Това дългът ми повелява,

това го иска руска чест.

Ще гледам с мирен начин ази

да стигна таз свещена цел,

но не сполуча ли – тогази

ще вдигна руският орел.

В такъва случай се надея,

че всяк от вас ще бъде пръв

за таз великата идея

да жертвува имот и кръв!“

И от далечната Камчатка,

дори до финските моря

една светкавица засвятка,

един разчу се вик: „Урра!“

 

 

V

 

О, здравствуй ти, Русийо мощна,

света трепнa от твоя глас,

скокни, царице полунощна, з

овем те ний, ела при нас!

България сега те вика.

Часът настана: твой завет

и твойта мисия велика

да ги изпълниш в тоя свет!

 

Затуй си ти прочута, славна

и друга нямаш с тебе равна;

затуй обхващаш полусвет –

царства, народи, океани –

и нямаш изглед, край и чет;

затуй те бог до днес отбрани

от толкова беди, душмани;

затуй можа да съкрушиш

Мамая-хан и Бонапарта,

затуй врага си ти страшиш,

кога те гледа и на карта,

затуй зовеш се ти Света,

затуй те любим кат баща

и чакаме като Месия:

    Затуй си ти Русия!

 

 

 

 Иван Вазов

 22 ноември 1876

Create a free website or blog at WordPress.com.