За мнозина Белене е наслоената от медиите, негативна представа за острова, за затвора и чудовищна жестокост на едни хора над други… За мен са Беленчани! Някогашните и днешни беленски люде, били те католици, власи, източно православни
Българи, цигани или турци, живеещи в селището преди 42 години и днес. Хората и техните потомци с които се запознах като ученик там. Месните, трудови хора! Последните две поколения дето обработват плодородната Беленска низина и Острова -земите на някогашното Държавно земеделско стопанство, отглеждат царевица и коноп, животновъди и рибари, станали химици в Свищов, строители на апартаменти, детски градини, и основите на Втора атомна. Трудовите хора на Белене! Обикновени, трудолюбиви, широкоскроени и спокойни, хора с разтворени длани и сърца. Родителите на моите съученици, съучениците ми от Селско стопански техникум «Климент Аркадиевич Тимерязев» – випуск 1966 година и техните деца и внуци. И днес те се трудят, вгледани с надежда в бъдещето на Втора атомна и България.
Такива са моите съвупускници. С тях бяхме добри съученици и останахме добри приятели. Разпръснати из страната, Варна, Плевен, Свищов, Пловдив, София и Клисура; железничари, митничари, медицински работници, комбайнери и трактористи, заварчици, селско стапански работници, административни работници и служители с една невидима духовна връзка затвърждавана с ежегодни съученически събирания, цели 42 години. Различни по социално и семейно положение, по професия и просперитет , остарели но все така щури, упорити и уверени, че утре ще бъде по добре, че утре ще бъде по хубаво за техните деца и внуци. Моите съученици, доказали през годините, че който може и знае как да работи, може и знае как да се весели! Моите съученици, с които се срещнах на 26 юли 2008 година в Клисура, след 42 години. Исках да си останат в представите ми както ги помнех, 18 годишни момичета и момчета, млади, красиви и дръзновени и ги намерих прехвърлили 60-те, помъдрели, уморени, не живяли напразно, все така весели и жизнерадостни! Сравнете ги:
Какви бяхме преди 42 години, а какви сме днес!?
След една бурна нощ, обсипана с безброй далечни спомени, училищния автобус потегли през Балкана, към новата среща през 2009 година!
август 1, 2008
СРЕЩНАХМЕ СЕ – продължение на ПОЗВЪНЯВАНЕ от june 18,2008
3 коментара »
RSS feed for comments on this post. TrackBack URI
Mitkoivanov's Weblog 
Улегнали, щастливи и доволни? Хубаво е да се срещне човек след години с приятели от детството, юношеството… 🙂
Коментар от вили — август 13, 2008 @ 8:56 pm
Страшно приятно ми беше да прочета и особено да видя тези отдавнашни снимки… Винаги се питам като гледам лицата какво ли ги е вълнувало тези млади хора, за какво са си мислели и какви планове са си правели. Какво са искали от живота. А неформалните снимки като тези не са това, което може да се прочете във вестниците например.
Коментар от razmisli — септември 2, 2008 @ 3:12 pm
@вили , @ razmisli Благодаря Ви, че се отбихте!
Казват, че изкуството да бъдем щастливи е да ценим и това което имаме. Не случайно съм поместил снимка на която гласуваме за първи път. Усмихнати сме. Не гласуваме за политици, а за един сигурен и съзидателен живот. И както виждате от съвременните снимки сме го изживяли не напразно. Ние не мислехме как да отидем някъде далече, където да живеем щастливо, а мислехме как да направим живота си щастлив тук в България. Не ни беше лесно. Не ни беше срамно, че се учехме как да отглеждаме крави и прасета, как да жънем с комбайни и да орем земята, как да строим заводи и да удвояваме и електрифицираме железници, как да ръководим бригади и да бъдем полезни за хората. Не бяхме себелюбци.
Опитвахме се да усвоим знания и умения. Обичахме се по стажовете в нивите на полето и кравифермите, по сбирките на самодейните колективи в които участвахме или по спортните площадки и почивните станции. Споделяхме романите които четем, музиката която слушахме, споделяхме мечтите си. Споделяхме доброжелателността и обичта си към хората!
Коментар от гравитон — септември 2, 2008 @ 8:44 pm