Марийка Ангелова Николова
25.08.1924 – 25.01.2014
На 25 януари 2014 година,само месеци преди да навърши 90 години; в края на първия от малкото истински зимни дни, мама скръсти ръце. Ръцете с които беше галила баща ми, а после брат ми и мен; синът ми и синовете на батко; правнучката и Павлета и моя внук Димитър. Онези същите ръце, с които държеше неукрепналите ни детски ръчички и ни учеше да пишем. Мамините ръце с които беше усуквала нишките на деветдесет годишния си живот, беше прела, плела и тъкала семейните постели, дрехите и съдбата на цялото ни семейство. Същите красиви ръце,с които беше строила дом и дето изнурителния земеделски труд по животновъдни ферми, овощни и зеленчукови градини, микроязовири, залесителни пояси и пътища по спечения пордимски чернозем, сега бяха превърнати в груби, напукани и съсухрени, набраздени от подути вени, бръчки и старчески петна, изхабени от годините и всеотдайността и,ненужни оръдия за нежност и материални блага. Нейните ръце, ръцете които синът ми, нейния най-малък внук Николай, целуваше с благодарност и обич, с думите: -„Бабини работни ръчички!”… Ръцете които целуна и сега на прощаване, за последен път.
Мама си отиде. Напусна ни тихо и кротко, с достойнство и грижа да не пречи на нас живите! …
Почивай в мир мамо! Нека е светъл пътят ти! Ние няма да те забравим!
Мразовития неделен вятър и падащите, като замръзнали сълзи- снежинки, не могат да затрупат пътеката след теб. Ще ги топи незабравата и признанието на множеството хора и автомобили, които те изпратиха в последния ти земен път. Ще ги топи човешката топлина и признанието за всеотдайността с която отдаде живота си за другите. За нас живите оставаш любещата жена, майка, баба и прабаба, добрата съседка, съгражданката – общественичка, един скромен и всеотдаен, трудов и честен Човек!
За нас майка ми – Марийка Ангелова Николова, от гр.Пордим, остава пример и критерии за ползотворно изживян живот!
Mitkoivanov's Weblog 