СНИМКА – ЗАДАЧКА

Две чаши чай – два свята.
И в двете чаши е налят топъл, ароматен, плодов чай. И в двете има разтопен и по една лъжица пчелен мед. Едната чаша е бяла, другата черна. В едната е пусната и една бучка лед. Едната чаша е на 61 годишния дядо, а другата на 9 годишния внук. На кого, каква на цвят е чашата и на кого в чашата е пуснат лед?…

СОФИЙСКИ МИГОВЕ – разходка с фотоапарат

За около два часа и половина, с влак от Пловдив, съм в София. Преди 20 години, това пътуване ставаше и за по-малко от два часа. Ходехме си на театър и опера, но това е друга тема.
Днес Ви представям София през моя обектив.
Витоша е нагиздена с бялата си шапка.

Има готовност за зимата. Сметосъбирането вече е разделно (от контейнерите) Паметника на Кремиковския металург е останал даже без инструмент. Детската площадка е пуста – като паметник. Догаря ден. Едно свято място. Една галерия и много дипломати. Ето ги и жълтите павета. Пред „Александър Невски“ е спокойно.

Ето и втора снимка на Храм-Паметник Свети Александър Невски

За летенето …
Паметник на поколения и една епоха…
Софийски аристократ. Столичанин. Есенни дървета. На „Шипка“ 23 са живяли майката и брата на Хр. Ботев. Пред паметника на Яворов. И на „Орлов мост“ е спокойно.. Звънецът би.
Напред и нагоре. Пътят е хлъзгав. Приледяване.

На покрива.Стандарт.
Над покрива.Завръщане.

Това беше само част от онова което видях в София на 11 и 13 декември 2008 година.

ПОКАНА БЕЗ ДУМИ – снимки от Пловдив

За тези които не могат да дойдат, за тези които искат да му се порадват, за тези които желаят да се докоснат до ежедневието на хилядолетния Пловдив…
Джумаята
Главната
Главната 2
Бистро
Тримона
Пред общината
Паметника на Гюро Михайлов
Като един Гюро Михайлов, Пловдив пази толерантността между различни народности… И Ви очаква!..
Гребната база

ПЪЛНЕН ШАРАН – рецепта за Никулден

Никулден е! Честит празник на всички именници!
Ето една скромна рецепта за пълнен никулденски шаран.
Продукти:
Шаран – около 2 кг.
0,5 кг лук 1,5 ч.ч счукани орехи 0,200 кг гъби /ако искате, аз слагам/
0,100кг кашкавал на кубчета /ако не постите/
черен пипер и девесил/
Шарана се изчиства, осолява и се отрива с лимонов сок, като парчетата лимон слагате вътре в него, отгоре и отдолу. Така престоява поне 1 час в хладилника.
В това време задушавате нарязания лук в 1к.ч. олио, прибавяте счуканите орехи, разбърквате около 1 минута и сваляте от котлона. Като се поохлади прибавяте гъбите, кашкавала, сол на вкус и подправките. Зашивате шарана с червен конец /за здраве и благополучие на семейството / и го поставяте в намазана тава. Наливате около 200 мл вода, покривате шарана с резенчета лимон и печете на 200 оС за около 30-40 мин /зависи от фурната/.
Ако видите, че започва да се препича отгоре, покрийте го с фолио.
Весел празник и много настроение!

(Като стане готов, тук ще поставя и снимка.)

Ето го и готовия пълнен шаран. Този път се поизложих.Препекох го. С фолиото закъснях. На външен вид не стана както трябва, но на вкус е превъзходен.

В ПАРКА – импресия 2

         По някога времето се обърква! И то като хората. Ама хората не могат да влияят на времето,  както времето влияе на хората.  Ей на!  Всяка есен ме обзема едно подтиснато настроение. Пропадам си в някаква Сатурнова дупка и толкоз. Трябва, значи, да дойде рожденният ми ден през януари, та да излезна от нея. И тогава се понасям  на крилете на вътрешното си обновление към пролетта. Да, ама сега сме началото на декември…

        Снощи над Плодив като се изду една вихрушка,  незнайно от къде и защо, подгони кафяво-жълтите листа, обрули ги от дърветата и  като световна финансова криза ги запокити на някъде. Осиротяха горките дървета. Осиротя и южната ми тераса от към стъкла, щото този буен, неканен южняшки вятър изпотроши всичките ми ограждения. С една дума, завърта ме в сатурновата ми дупка с още към 200 лева  – предколедно.

         Ще го преживеем. Гледам днеска  и люлека се разбързил  нанякъде. Излъга го топлия южен вятър, с днешните си към  двадесет и косур  градуса  и почна да го разлиства под палещите слънчеви лъчи.  Пловдивчани и те, за отрицателно време хвърлиха шлиферите и зимните якета и излезнаха на припек…

          Е тук мислех,  да Ви покажа малко снимки от днешния,  ненормално топъл 05 декември  на  2008 година, но се отказах. Защо ли. Ами защото, както и да снимах, всичко изглеждаше някък сиво, безлично и неестествено. Друго са си снимките от август.  Хайде, преди да са дошли   дългите зимни дни,  да си ги припомним. Ей така, за настроение! Я, то станоло 6 декмври ? Честит  Никулдин!

РАЗПУТИЦА – ( не е това което си мислите)

              Казах Ви, че не е това дето си го мислите с вашето мръсно подсъзнание. Не всички де. Ама голяма част от Вас. То иначе и аз знам,  за да се започне нов живот,  за да се роди  нещо  в природата е нужна влага и топлина.

              Ха сега, представете си над половин година майката природа скована от студ. И то сибирски студ. Че то на човешки бой дълбочина всяка семка е замръзнала. Как тогава от нея нов живот ще захване? Как ще се промуши животеца към светлината, ще протегне най-напред крехките си сетива и чак тогава да се устреми с цялата си същност към слънцето? 

               Така става в комската природа напролет. Сняг, месеци наред само вали и трупа. Че като се позатопли,  като понапече слънцето и  тръгне ледохода на север, има няма за двайсетина дена южняка стопява снега.  Вода бол. Тръгват ония ми ти водиери, разкашкавя се земята,  блатата омекват и  пак стават непроходими. Ама тя природата в Коми си е подредила нещата както трябва. Поставила значи под дебелия сняг пясъклива почва и торф. Растителноста пуснала корени в него и пие от хранителните  сокова. Е,  пак се дига нивото на реките, но не като при нас. По голяма част от стопения сняг  , като в гъба сюнгер,  попива   неусетно в пяскъка и торфа и  дава влага  през цялото горещо лято. А прибавете топлина до 42 градуса по целзий, пък си спомнете и за дългия ден и белите нощи през лятото и ще  Ви стане ясно защо,  като  погледнете годишните кръгове по дървесината, разстонянието между едни е по голямо – летните, а при други е по малко – зимните.

               Става въпрос, значи, за нашенската пролетна кишавица. На руски ще рече разпутица. Това е най трудния период за работа на дърводобивниците в Коми.  Пътищата не са така проходими като през зимата или през лятото. Влагата на въздуха става много голяма и ти се струва по студено, даже и от зимата.Разпутица, какво да  Ви разправям. Но без нея не може. Тя дава сили за живот. Колкото и неприятна да е, след нея идва винаги жизнеутвърждаващата, буйно зелена пролет.

                 Ей за това все си мисля, че и в политиката на междудържавно ниво, с  България и  Русия е така. След период на дълго горещо лято, мина студена зима, после неприятна  разпутица или кишавица, кажете го както искате, но пролетта си идва…

                 А ако не вярвате, елате на 6 декември от 19.00 часа в зала № 1 на НДК, входът е свободен. Посетете ГАЛА КОНЦЕРТ НА РУСКАТА КУЛТУРА  в България и ще се убедите  сами…