Mitkoivanov's Weblog

ноември 28, 2009

НЕ МИ Е БЕЗРАЗЛИЧНО, А НА ВАС? -протест

Деца играят на площадката вСОУ"Васил Априлов"

    Има ли по приятно нещо  играта на жизнерадостни деца? Има ли по бездуховно и престъпно действие, от това, да се отнема историята,  земята и въздуха на бъдещи поколения?  Точно това правят отговорни фактори в Община София!  Те посягат на къщата на арх.Фингов на ул.”Шипка” 38 и двора-спортната площадка от ОУ”Васил Априлов”! На тази площадка,   днес играят моя внук и неговите съученици. На тази площадка,  играеха техните майки и бащи!  НА ТАЗИ ПЛОЩАДКА, ТРЯБВА ДА ИГРАЯТ И ТЕХНИТЕ ДЕЦА! Когато някой печели пари от построяването на нова сграда,  вурху терена на спортна    площадка, не губи ли обществото ни?

     Ще защитим  ли правото, тук  да играят и техните деца или ще унищожим една над 100 годишна традиция?  Ако сме народ, ако сме отговорни ГРАЖДАНИ,  а не мърша, ще реагираме!…

     Точно срещу площаката е къщата в която,  МАЙКАТА НА ХРИСТО БОТЕВ е живяла последните си години.  Днес, нейния образ ГЛЕДА от барелефа на паметната плоча,  С ТЪГА И УКОР!

Паметна плоча: Тук живя майката на Христо Ботев

Advertisements

ноември 26, 2009

Красива България – ДРЯНОВСКИЯ МАНАСТИР

 На тази приятна есен, как да не надзърнеш в 

        Дряновски манастир !

               И пак в Дряновския манастир – фотозакачка!

"На манастирския зид""Игумена, игуменката и двата черни дявола" "Суетния монах"                                                                                                      "Мърлявия монах, след пости" "Игумена и игуменката на птичия манастир"                                                                                                      "Манастирски котак"

ноември 24, 2009

ПЕЧЕНА ТИКВА – рецепта за изтънчен вкус

Filed under: кулинария — Етикети:, , , , , — гравитон @ 11:09 am

      Започна  сезона на тиквите.   С това, колко е полезна  и какво представлява, няма да  Ви занимавам. Има си достатъчно литература. Но как я приготвих  толкова вкусна,  мога да Ви споделя само аз! Предварително искам да Ви кажа, че има стотици начини за приготвяне, на събралия  в себе си енергията на слънцето и силата на земята,  плодов зеленчук!

Продукти:

       Купих от пазара парче,  3 килограма и 500 грама, бяла тиква.

       1 чаена чаша захар     /8 супени лъжици/

       Разтворих  в   800 млл. топла вода захарта.

 Начин на приготовление:

   Измих тиквата, нарязах я на парчета и обелих парчетата. /Може да не се обелват./ Наредих парчетата, захлупени с вътрешността надолу, в подходяща тава и налях подсладената вода. Нивото на водата –  половината дебелина на тиквените парчета.

 

Сложих тавата във фурната да се пече на 200 градуса –  за  около 90 минути.

    Когато водата поизвря и тиквата бе почти готова, извадих тавата и обърнах парчетата с вътрешната им страна нагоре. Поръсих  обърнатите парчета тиква с  1  лъжица захар. Пекох още 10 минути. Захарта се разтопи, карамелизира се и се получи тънка коричка  вкусотия. Едва дочаках и последната вода да се изпари и тиквата да изстине

 

Получи се страшно СЛАДКА ПЕЧЕНА ТИКВА!

   Има още стотици начини за обогатяването на вкуса и с канела, мляко с яйца смляни ядки и т.н., но мисля, че приготвена така,  е достатъчно! Опитайте и да  Ви е сладко!

ноември 22, 2009

ТЕСТ ЗА ЧОВЕЧНОСТ

Човече, ти който …..    поспри своя забързан ход към лукс и разкош!  Виж това клипче!  Ако можеш – замисли се!  Усетиш   ли болка – значи, все още си Човек!

 

Виж и чуй !

ноември 21, 2009

ЗЕЛКА ПО ЦАРСКИ – готварска рецерта

Това не е баница! Това е Пълнена зелка по царски. Аз я сготвих.

Гледам сутринта по БТВ-то  Иван Звездев на гости в с.Клисура  – Самоковско. Една симпатична лелка го учи на бългърска кухня. Него дали го научи не знам, но мен ме научи да готвя ПЪЛНЕНА ЗЕЛКА ПО ЦАРСКИ! Сготвих по показаната рецепта и признавам, стана превъзходна!  Ето как я сготвих аз!

Продукти:

Една зелка кисела / Нямах кисела зелка и купих една прясна зелка около 2 кг./

Два стръка праз лук.

200 грама ориз.

Стафиди – една шепа.

Чубрица  – 2 супени лъжици/суха стрита/

Червен пипер –  1 супена лъжица.

Чер пипер, смлян – 1 супена лъжица.

Джоджан – 1-2  супена лъжица / сух, стрит/

Аз използвах и половин лимон.

Олио – 100 -150 млл.

Сол на вкус.

Начин на приготовление:

Изрязвам кочана на зелката, чрез продупчване. После попарвам листата на зелката, като я варя петнадесетина минути в подсолена вода. Водата в тенджерата да е до половината на зелката.

Докато зелката се попари, за да омекнат листата,  аз нарязах на ситно 2 стръка праз лук.

Отместих на страни полуврялата зелка и стараейки се да не я разкъсам я извадих и поставих в подходяща по големина тенджера  или голям гювеч и то с отвора от кочана надолу. Оставих я да поизстине малко, като отлях настрани бульона и се заех с подплънката. В тиган с част от олиото запържих  ориза. Към него добавих и нарязания праз лук и запържих и него до омекване. / В оригиналната рецепта, не ги запържваха./   Към тях добавих червения пипер,чубрицата, джоджена и черния пипер, като постоянно бърках. Свалих ги от огъня и добавих и стафидите.

След това започнах внимателно да разлиствам по ред омекналите листа на зелката. Във всяко отвито листо поставих   по една до две супени лъжици от подплънката и ги завих като сърми, но без да ги размествам. Сами разбирате, че се започва от периферията към центъра. Подплънката ми свърши с броя на листата. Така подредени, без да размествам началото на листата, зелката с навитите сърми заприлича на роза.

Долях остатъка от олиото! Добави още малко сол на вкус, заради подплънката и поръсих с много малко червен пипер. Като долях от бульона в който попарих зелката, до половина височина на сърмите, изстисках и половин лемон, а изстискания лемон поставих отгоре по средата на зелката / на сърмите/.     Захлупих с капак / имам голяма тенджера в която печем  по едри неща/ и сложих  във фурната.  Пекох на 180 градуса – 1 час. За печене на пълнената зелка,  е най удобен голям глечкосан  гювеч или тенджера с капак от иена глас.

След около час поразвих една от крайните сърми за да проверя дали е врял ориза в подплънката и като поръсих с още малко олио и червен пиперец – запекох за още 5-10 минути!

Получи се нещо превъзходно на вид, аромат и вкус! Не може да се опише! Може да се опита! Да Ви е сладко!

ноември 17, 2009

ПОКРИВ ИЛИ ПОХЛУПАК

       Обзет от носталгия  по най-добрите години на Групата пловдивски художници,  подтикван от любопитство по състоянието и проблемите на Дружеството на пловдивските художници,  във фаталния 13 номври /петък/  преминах по вечерната главна  на Пловдив. Поспрях на двадесетина метра  от  Римския стадион,  а очите ми сами потърсиха стъклената витрина на някогашния семпъл Млечен бар.  Там където,  привечер отсядаше,  сред млади хора  и деца,  великия Бай Златю.  За съжаление, млечния бар отдавна го няма, няма ги евтините принцеси и кашкавалки с чаша мляко или айрян… В центъра на града са само луксозни магазини за вещи, скъпи кафетарии, ресторанти и зали за хазарт. Няма ги кината, няма го специфичния културен дух на Пловдив. Улицата е накичена с латиница и не се различава от който и да е европейски град. В художествената галерия почти никой не влиза. Само някой уличен музикант, с премръзнали пръсти, излива душата си за жълти стотинки,  пред заслушания Мильо и засилва  носталгията по онова време,  когато пловдивчани познаваха преминаващите сред тях художници:  Колю Витковски, Димитър Киров, Георги Божилов – Слона, Йоан Левиев, Давид Перец, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Енчо Пиронков, двуметровите Здравко Захариев  и   Веселин Ковачев, а  като ги срещнеха по главната,   ги поглеждаха с преклонение и благодарност.

        Часовника на пощата все така неотменно тика времето. Влюбени двойки пак се срещат под него, после отминават   потъналия в мрак куклен спектакъл  на площадния актьор и не се запитват кой и накъде дърпа конците на куклите.

         Наред с педесетината млади хора в зала Сезони на Голямата къща ( ул.Кръстьо Пастухов 18) участвам в дискусия по Проблемите които среща Дружеството на пловдивските художници днес.   Дискусията е по инициатива на Народно читалище”Димитър Благоев”, Младежкото обединение и Движението на жените социалистки в БСП- район Централен. Тук е ръководството на Дружеството на пловдивските художници, депутата от БСП  – Захари Георгиев, Зам кмета на община Пловдив – Ганчо Колаксъзов, водача на групата общински съветници от БСП, Николай Радев, членката в комисията по култура в ОбС Пловдив,  Севдалина  Петрова, председателката на комисията по култура към ГС на БСП в Пловдив, журналистката Пенка Калинкова, художниците  членове на Дружеството на пловдивските художници  Милен Сиромашки, Димитър Чонов, Валери  Ценов и Нели Ценова, Евгени Петров, Матей Матеев,  граждани причастни към изобразителното изкуство  и културата.

         Проблемите, някак от само себе си се очертават в три основни пункта: в битовизма,  в духовното и в  переспективата.

           От  битовизма, изпъкват  проблемите  със сградата на ул. Гладстон 32 и финансовия недостатък.

          Дружеството на пловдивските художници е Сдружение с идеална цел и като такова не може да печели. Помещава се  в построената преди повече от 20 години  художествена галерия  на ул. Гладстон 32. Сградата е собственост на  Община Пловдив.  Дружеството на  пловдивските художници е настанено под наем, а  с договор от преди години и бог знае при кое старо ръководство,има  натрупани  суми за наем.

         Покрива на сградата се нуждае от  ремонт от години, което без съмнение е неизпълнено задължение на собственика – Община Пловдив.

         Дружеството на художниците,  за електроенергия и вода,  има  и други стари задължения, към В и К  Пловдив и към EVN.

           Така новото ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив,  наследява за стари плащания обща сума от около 20 хиляди лева!?  Но тъй като са му отнети и офисните помещения, а и по закон няма право да ги преотдава под наем, вече  не може да се разплати.

          С една дума, течащия  ПОКРИВ над  художествената галерия на ул.Гладстон 32, се превръща  в ПОКРИВ-ПОХЛУПАК за дейността на дружеството.

           Нещо повече. Поради липса на чуваемост от страна на  Община Пловдив и не добрата  съвместна работа между Общината и  Дружеството, в един голям период от време Община Пловдив позволява и са извършвани продължителни ремонти пред сградата на художествената галерия. С  тях  фактически ,се е пречило и възпирало нормалната работа на Галерията и Дружеството.

         Но това не е всичко. Обществена тайна е, че по времето на кмета Чомаков, се лансира идеята:   сградата да бъде разрушена и на нейно място да бъде изградена нова кооперация,  с прилежащи магазинни помещения.    Изглежда, че лансираната идея  още не е отхвърлена?  Излиза, че Дружеството и  Художестваната галерия се бутат умишлено към фалит и саморазрушаване на сградата.

         Прави чест на новоизбраното, младо ръководство на Дружеството, че не се предава и проявява интусиазъм и готовност за ново начало. Въпреки проблемите с материалната база, въпреки проблемите с недостатъчното финансиране, въпреки, че документацията на  Дружеството през преходните години е занемарена и изоставена,  днешното ръководство на Дружеството на художниците в Пловдив,  е решено повече от всякога ,  отново да гради авторитета, който имаше  сред гражданите на Пловдив. Пловдивските художници се оказват наистина  пренебрегвани и изключвани при решаването на естетическите проблеми на града. А те са  част от Пловдив и са професионалисти в областта на монументалните, живописните  и други изкуства. Могат да бъдат полезни, защото за това са учили и са натрупали достатъчно естетически опит. Време е статута на Дружеството  като дружество наистина да си влезне в ролята.  За това е необходима в съвместнаната дейност на Дружеството на художниците и Община Пловдив, да се отвори нова ползотворна страница.  На първо време е необходимо, с  доброжелателност, да се подготви  и подпише  нов Договор за съвместна  дейност.  Художниците са готови да откликнат на нуждите на Общината и  са съпричастни към всякакви, прояви, изяви, поръчки  при художествените прояви в града ни. Дружеството има решимост и идеи за грандиозни неща,  с  които ще събудят хората да намерят  светлина в тунела.

         От дискусията останах с впечатлението, че  искат просто да си влезнат в ролята на естети,  а не на чиновници. За съжаление, години наред са се сблъсквали с чиновнически решения и истории, които са меко казани неясни и  нелепи за художниците. Това се получава, поради липсата  на  диалог между чиновниците и художниците.  Последните наистина имат идей как нещата да станат по хубави и по красиви. Те вярват, че КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА.

          Има възможност Пловдив да стане още по-красив и хубав,  по приемлив и уютен. Колкото повече красиви неща вижда   човек,  толкова повече красота и естетика  въздейства на мозъка му и на неговата психика. Много по щастлив е човек, когато вижда красиви неща около себе си.  За това художниците от  Дружеството в града на тепетата, наблягат в своите планове за дейност и върху работата с децата и младите. Чрез  съвмесни форми за работа с училища и читалища, те допринасят за постепенното приобщаване на децата и подрастващите към естетиката, към красивото.

Правят го защото знаят, че САМО С КЕБАПЧЕТА, БИРА И ЧАЛГА –  Н Е  М О Ж Е!

          Това сподели в дискусията художника  Евгений Петров, от позицията на зрял, млад човек-творец, живял  и  в САЩ цели 6 години и опознал света и живота.

          Те не забравят и  необходимоста от работа с възрастните художници – членове на Дружеството. Голяма част от тях, за съжаление, са вече инвалиди. За тях ръководството  е набелязало редица социални дейности  за  подпомагане и съпричастност, с  благородната цел,  да не се чувстват отхвърлени и изоставени.

             Слушах откровенията на тези млади творци и повярвах в тяхната чистосърдечна готовност да осъществят идеята: ако тази сграда се запази, и ако заработи както трябва, наистина да я направят един силен акцент, един клуб за красота и естетика. Повярвах и, защото и сега работят   абсолютно  безвъзмездно, защото и сега всичко което правят  е за авторитета и честта на Пловдив. Повярвах и защото осъзнават, че  града не е от вчера  или от днес,  а от 8 хиляди години и ще продължи да съществува  още дълго време. Неусетно прозрях великата истина, че ПЛОВДИВ Е ВЕЧЕН ГРАД, ЗАЩОТО ИЗКУСТВОТО  МУ  Е ВЕЧНО ,   защото  в този град винаги е имало творци като тях, допринесли заедно с Дамаск, Пловдив да претендира за един от най старите градове на света.

           На тях просто им се иска, както на времето Медичите са оставили Флоренция и Микеланджело е имал тяхната финансова помощ и на Папата, така и ПЛОВДИВ, да стане малко по независим град, с АКЦЕНТ НА КУЛТУРНО СРЕДИЩЕ И ТУРИЗЪМ . Археологическите разкопки на Пловдив, особено в последните години,  дават уникалната възможност това да се направи. Иска се само Община  Пловдив да и помогне и да чувстват подкрепата на гражданите.

            Битовизмите и финансите не са най-важното нещо! ВАЖНОТО Е МИСЛЕНЕТО В ПРАВИЛНА ПОСОКА. Мисли ли се правилно, нещата ще дойдат от само себе си.

За това,  Дружеството на художниците в Пловдив, търси съмишленици сред банкерите и менажерите в икономиката, сред хотелиерите и ресторантьорите в града, сред крупните инвеститори и изложители в Пловдивския панаир, Браншовите организации и обществени сдружения,  Министерството на културата и Община Пловдив, преподавателите и учителите от висшите учебни заведения  и училищата в нашия град, търси съмишленици сред интелигенцията на Пловдив и неговите граждани.

             И аз вярвам, че в близкото бъдеще,  наред със завоюваните златни медали на Пловдивския панаир  и на  спортни състезания, първенците ще се награждават  и с произведения на изкуството,   интериора на пловдивските банкови клонове, ресторанти и хотели ще е украсен с картини и  изящни произведения на пловдивските творци. Тълпи туристи  от целия  свят, ще  се  предвижват с кабинков лифт между тепетата и ще се дивят  еднакво  на  античните находки и съвременните скулптори в града ни, ще са щастливи, че са посетили ВЕЧНИЯ ГРАД ПЛОВДИВ,  КАТО СТОЛИЦА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА със своята  незагастващата  духовна искра: Дружество на пловдивските художници !

   

          

ноември 16, 2009

СПИРАЧКАТА – още един тъп железничарски разказ

Filed under: разкази — Етикети:, , , , — гравитон @ 9:47 pm

       Ицо Спирачката, нямаше спирачка. Почнеше ли да пие, спиране нямаше. Еле пък ако е и аванта, някой да почерпи, отиде у киреча. Тъй стана и онази паметна вечер. Дойде касиерката на Техническа гара, раздаде заплатите и си замина. Тя си замина,  ние  останахме.  По стара железничарска традиция   да се почерпим, да побъбрим за спорт и работа, да си разкажем някой мръснишки виц и лакардия. С една дума сплотявахме колектива, не като сега : приведат заплатите  по сметка и всеки се свие скришом  да изтегли пари от банкомата.  А тогава,  работното време  още  не свършило  и   масата,  в пригодения за столова пътнически вагон вече  заредена с целия личен състав и достатъчно количество концентриран алкохол, безалкохолно и мезета. Кои бяха бързаците тази вечер не е важно. За Спирачката важното бе,  че  някой  черпеше. И „тръгна” човека, услади му се и пиенето и приказката. Стана забавен и весел, даже пропя.  По едно време излезе навън и се върна малко оклепан с грес и отработено масло, но това почти не направи впечатление на никого, щото си бяхме свикнали Ицо да си го виждаме такъв, като коминочистач. То и друг не можеше  да  е,  щото работеше като шлосер по автоматичните влакови спирачки и цял ден се мушеше под вагоните, та от там му беше и прякора Спирачката. Всъщност  толкова за вечерта. Като всяко хубаво нещо и тя приключи без особенни произшествия. Тръгнахме си почерпени, кой подкрепян, кой на „четири крака”. Ицо направи няколко отчаени опита да се качи на велосипеда. Непослушното седло първо го изхлузи  в ляво, после  в дясно на металната рамка и двамата, колоездач и волосипед, нежно си полегнаха, под веселите задявки на останалите почерпени членове от колектива. Присмехулните задявки на колегите амбицираха  Ицо Спирачката до крайност.  За всеобща изненада на присъстващите в това комично цирково представление, Спирачката, с твърдата си македонска глава, не се предаде. Захвана ново обяздване. Този път успя да се задържи цели 10 метра и когато реши да „форсира двигателя” на превозното средство, изправяйки се на предния педал, най-неочаквано,  велосипеда,  като необязден прериен мустанг издигна кормилото с предното колело напред, задното  и седалката явно си помислиха, че им освобождава път та хукнаха напред и Спирачктата се намери  дерайлирал по гръб на твърдия цимент.  При  този последен,  полууспешен опит  да се задържи на колелото, нашия каубой по неволя, ненадейно се отказа от следващи опити да спести пари от градския транспорт, заряза велосипеда и  полегналото  колело с което идваше, за да не харчи пари  и  се понесе,  същински моряк на палуба по вълните на живота.   Тръгна към любимия си  квартал Беломорски, като примерно македонско чедо при жена си –  македонката, дето му беше взела страха за 25 години брак…

          На сутринта,    бригадата беше гроги. Мълчат всички, движат се като сомнанбули и се опитват да влезат в час.Мълчи и Ицо. Лицето му посърнало, очите му сами се затварят, а той повдига вежди, въздиша тежко и видимо прави отчаяни опити да мисли. С една дума,  овесил нос, като  кръчмар  с пресъхнали бъчви.

–         Какво става бе Ицо, какво си обесил нос. Не си ли намери колелото? Ей го тука е в работилницата, прибрахме ти го снощи – подхваща го бай Илия.

–         Аз колелото намерих, ама   време ми се губи, не помня снощи къде съм ходил от тука, помня,  че тръгнах по едно време към кръчмата в квартала, цигари да си купя, помня, че като се прибрах в къщи, ключове   нямах. Звъня на  вратата,  насреща ми  тъщата. Дошла вещицата на гости от Благоевград и само рече:” Мари дъще, той всяка вечер  такъв хубостник  ли се прибира ?”… Легнах си с дрехите и съм умрял. Никакъв кадър, никакъв звук повече.  На сутринта,  гъз се вдига глава се не вдига.  Ставам  как да е, жената  мълчи, тъщата гледа с бялото на очите и мръщи вежди.

–         Жена – заоправдавах се аз пред двете. – Извинявай, почерпихме се, заплата взехме та се почерпихме, малко.

–         Бре дъще, ми той на това като вика малко, не мога да си представя, какво е за него  много? – подклажда огъня тъщата и се подхилва ехидно.

–         Като си взел заплата, къде са ти парите- пита жената и ме гледа свирепо?  Бъркам братчета в джобовете, само стотинки, ровя наред, скъсан лев няма. Мъча се да възстановя къде, колко съм пил, има моменти дето ни картина ни звук мога да възстановя, бяло петно ви казвам. Наведох глава, ни храна за през деня, ни пари и ей ме на, на работа идвам, ще се гладува този месец – споделя Ицо Спирачката  посърнал и отчаян като пребито и прокудено куче…

       Цели три дни Спирачката в това   агрегатно състояние вегетираше.  Взе назаем дестина лева и на хляб и халвичка я подкара. Еле на четвъртата сутрин Ицо ухилен. Лицето му просветнало, личи си, че и вечеря е имало.

–         Какво става бе Ицо? Променен ни се чиниш?    Тъщата ли си замина?

–         Тя тъщата, че я изпратих таз сутрин за Благоевград, изпратих я, ами и жена ми си призна. Нейната верица македонска, оназ вечер толкова пиян съм бил, че въобще не съм  усетил кога ме е пребъркала и  скрила  заплатата.   Акъла ми изкара. Бях се предал вече. За последен път  ще ми е,  ви казвам!

ноември 11, 2009

ВЪРТЕЛЕЖКИ

          Както мнозина вече разбраха и усетиха, в неделя на 08.11.2009 година, град Пордим  проведе  своя ежегоден събор. Добрата организация на Община  Пордим   позволи на хиляди гости на градчето да посетят своите роднини и приятели, да хапнат и пийнат с гостоприемните пордимчани.  Като по поръчка от кмета  Детелин Василев,  времето беше топло и  слънчево,  и допринесе за доброто настроение на хубавия празник. IMGP5624                                                                   IMGP5603                                                                                                      IMGP5604 IMGP5605                                                                                                        IMGP5611 IMGP5617 IMGP5622 IMGP5615                                                                                                          IMGP5630

    Гледах отрупаните    с лакумства и стоки сергии, отново спрях поглед на въртележките  и си помислих че и живота е като тях: издига и сваля едни хора, а болшинството ни върти хоризонтално със скорост и центробежни сили, готови да ни изхвърлят и запокитят настрани  от живота.  Така стигнах до извода, че единствената надежда остават синджирите на родовата ни прлинадлежност и духовното в нас.  Ето, от дясно голямата бяла къща пред Руския музей, е родната къща на поета, писателя, големия български драматург  Иван Радоев.

IMGP5606

         Поспрете за минутка  и прочетете това негово стихотворение:

ДРЕВНА КРЪВ

Иван Радоев

Българийо!
Родино моя! Земьо!
Последният бедняк да съм
на този свят,
да нямам нищо повече да вземам,
да нямам ни любов ни верен брат,
дори нозете ми по пътя да изсъхнат,
дори ушите ми от старост да заглъхнат,
дори очите ми да се напълнят с мрак
Българийо,
аз пак ще найда път към твоите балкани
по ударите на кръвта си ще открия
най-хубавия явор в твоите балкани
от него звучна гусла ще извия
и като древен воин след победи,
ще седна там под старата гора,
докато струната се скъса и приведен
от песни се задъхам и умра.

Create a free website or blog at WordPress.com.