Снощи, както понякога се случва в семейния живот, нещо трябва да съм ядосал жената, щото ми вика:
– Ей, човече, мухльо си!
– Добре ! – отговарям аз и продължавам с моите си занимания.
– Ама си, голям мухльо! – не се предава тя.
– Добре, де, разбрах, че съм голям мухльо!- отвръщам пак невъзмутимо.
– Ама ти си най, най големия мухльо на света! – излиза вече от нерви горката.
– Хубаво! – съгласявам се пак – Най-големия мухлю на света съм!
– Ей,човече, ако има конкурс по мухльовщина, и там второто място ще вземеш!
– И що второто място ще взема, нали съм най големия мухлю на света? – обиждам се аз.
– Щото си такъв мухльо, че и на конкурса за мухльовци ще изтървеш първото място…
Напуши ме на смях, па се засмяхме и се сдобрихме!
Mitkoivanov's Weblog 
😀 😀 😀
Коментар от Муниконтин — септември 5, 2008 @ 10:17 pm
Да си призная, голям късмет извадих на този ден, преди 38 години, като се ожених за нея?
Коментар от гравитон — септември 6, 2008 @ 7:55 am
Чудесно е, че и след 38 години виждате късмета с жената! Бъдете все така щастливи и обичащи се още 138 години. 😉
Коментар от вили — септември 6, 2008 @ 9:39 pm
Благодарим за пожеланията !… А после да не се ли обичаме вече ?
Коментар от гравитон — септември 7, 2008 @ 6:11 am