ВРЕМЕНА И НРАВИ – за размисъл

   

        Около сто  години по рано,  в с. Пордим, Плевенско е имало детска градина. Дежурен минавал с каруца по къщите. Родителите предавали децата на каруцаря и заминавали по полето на работа. Събирали децата в днешната Професионална гимназия по селско стопанство  и се грижили през деня за тях.

       По това време, пак там били организирани курсове за ограмотяване на населението. След  димитров ден  жените от  Пордим посещавали курсове по шивачество, готварство, консервиране и преработка на храни. Били обучаване на ръкоделие,  подредба на дома и добри обноски.  За младите майки имало безплатни курсове по обгрижване на малолетните и тяхното възпитание.

       Неоставала назад и работата с мъжете. Те се запознавали с най-модерните за времето си земеделски практики.  Учили ги на животновъдство, градинарство, лозарство, бубарство, а някой от най сръчните се научили на дърводелство и други занаяти.

        За всичко това говорят не само документите от архивите, не само наличието на списания и литература от онова време по старите тавани и килери на пордимци, но най вече, възхода на  обществено икономическия живот  през първата четвърт на миналия век. Така пордимското население се издигнало интелектуално и материално над населението на околните села в Централна Северна България.

        Сигурно вече се питатате, кои са благодетелите за този възход? Кои е организирал и провел успешно, това мащабно обучение? Кой е дал предимство на  местното население за цели десетилетия напред?  И сигурен съм, вече любопитствате не само какво е отношението  на местното население към неговите някогашни благодетели, но и дали се използва и днес този успешен модел? Днес, когато  България е член на голямото европейско семейство и земеделието се води основен приоритет…

         Няма да Ви губя повече времето.  Поставям  въпроса  на вниманието на Община  Пордим, Министерство на земеделието, Министерство на образованието и науката и Посолството на САЩ в България.

         Тези светли американски личности са семейство Д-р Едуард Бел Хаскел   и неговата съпруга Елисавета Хаскел.  Те пожелаха и костите им да останат у нас. Ето техния гроб в двора  на Професионална гимназия по селско стопанство гр. Пордим.  Как се отнасяме ние към тяхното дело и памет съдете сами…

         Предлагам Ви  снимков материал от месец август 2008 г. и връза към информация за техния , роден в Пловдив и живял в Пордим син Едуард Хаскел  . Последния е учен и мислител синергик отдал живота си за обединението на науката…