Знаете ли какво е при минус 52 градуса студ ? Не знаете ? Ще Ви разкажа…
Това е неописуема опасност за живота на над 14 хиляди българи в Коми. Годината беше 1987, но настоящата може и да е още по студена. Тогава беше достатъчно пароцентралата да аварира и да спре работа за повече от един час и половина и селището замръзва. Повече от час и половина спиране на топлоподаването и следва евакуация на населението. А това ще рече, че чак през лятото може да се пристъпи към размразяване и ремонт.
Може да Ви се вижда парадоксално, но в Коми най-доброто време за работа в гората е зимата. Представете си около минус 20-25 градуса по Целзий студ. Река Вашка е замръзнала с над метър и половина лед. Което ще рече станала е автомагистрала за натоварените с трупи лесовози. Блатата и те замръзнали – станали проходими. Теренът – твърд. . . По пътищата вървят водоноски с подгрята вода, за да не замръзне, пръскат и щом падне водата замръзва. Пътя става гладък като асфалт. А понеже леда е едрозърнест и сцеплението между гумите и терена е превъзходно. За това, всяка сутрин от топлите гаражи излизат рейсчетата и карат секачите на над 80 километра до сечищата. А знаете ли какво е топъл режим на двигател? Това значи месеци наред двигателя да не се гаси, чак до пролетта!
При повече от минус 20 градуса, даже страничните клони на дърветата замръзват. Което ще рече, като падне отрязаното дърво, страничните клони сами се чупят, няма нужда от окастряне. Но докато се стигне до там? Ето част от технологията в секаческата бригада. По екологични причини и за правилното възстановяване на гората, изискването е дърветата да се режат до дъно. Пънове не се допуска. Тайгата се самовъзтановява за 15-20 години.
А питате ли се на къде ще падне това творение на комската природа като го отрежат. Нали от долу има други хора? За това, за да не затисне падащото дърво резача, има до него двама вилкаджии. Тяхната задача е, с едни дълги вилки да насочват, с бутане падащото дърво в безопасна посока. Реже резача, те бутат колкото се може по-на високо ствола на дървото в избраната посока и огромния дървесен ствол с клони и сняг полита и пада в над метровия сняг. Тогава се заемат секачите. Те с бензинопили и брадви окастрят поваленото дърво, докарват го до вид годен за товарене в лесовоза. Саямо, че до лесовоза идва ред на чокериста, дето ще го завърже със стомането важе за да го изтегли трактора до лесовоза и погруза да го натовари. На лесовоза стволовете се обвързват със стоманени въжета и се откарват в селището, където на долен склад се разкройват. А какъв е труда на разкройчиците? С едни железни, остри, метални куки, те придърпват дългите трупи и ги нарязват на необходимия за товарене във вагоните размери. Опитайте се да си представите, каква борба е с тези остри железни куки забити в суровата дървесина. Дървото се съпротивлява , опъва се и неусетно ръцете се одължават, дърпайки чак бъбреците на работника… Та така, докато се стигне до милионите кубици ценна дървесина, пристигащи с жп.вагоните по ферибота Варна Иличьовск….
Но както и да е. Сещам се за един случай с работник от гората и не мога да не Ви го разкажа:
Постъпила молба на работник от гората, да бъде преназначен на каквато и да е друга работа. Отива той при директора на ГПП Благоево, инж Цинцев и четворката го приема.
– Защо искаш да смениш работата, младежо? – пита го директора. – Уплаши се от зима та ли?
– Не другарю директор, ама прочетете молбата ми …
– – Трифоне, я я прочети! – обърнал се директора към комсомолския. И Трифонов зачел.
– Молба от ( еди кого си) , ринач в бригада (еди коя си). Другарю директор, мола да бъда преназначен от ринач, на каквато и да е друга работа, дори и по незаплатена, защото , тази зима снега е дълбок 1 и 80, а аз съм висок само 1 и 65.
Погледнал го Цинцев, наистина нисичък човека. Усмихнал се и гопрехвърлил на друга работа.
С това тази история свършила, но на мен ме се искаше да Ви разкажа още за статичното електричество в Коми. Леле, ако можехте да усетите заряда на статичното елекричество предизвикано от големия студ? При докосване до предмети, при ръкуване, при целувка даже усещате как тока Ви удря. Знате ли какво е устните Ви да искрят? Веднъж в младежката дискотека награждавах , голяма група деца с книги и други предметни награди. Децата преминаваха двадесетина метра по изкуствения мокет, наелектризираха се и когато се ръкувах с тях връчвайки им наградата, електрическия заряд се пренасяше мигновенно от по малката маса на децата към мен.А за .магнитните аномалии, за това, че с моя WPW сърдечен синдром, беше абсолютно противопоказно да ходя на работа в Коми, въобще няма да отварям дума. Е бях с чужда електрокардиограма, пък там на пук на всякаква логика се чувствах сто пъти по добре. Студа голям, но не се чувства. Няма вятър. Въздуха сух и чист. Особено здравословен за алергии и дихателни заболявания. Природа! Често съм си мислил: Може би, именно тежките природни условия, мобилизираха човешкия организъм и се стигаше до там, та в повечето случаи и бездетните жени раждаха… Парадокси някакви … Както е парадокс на природата, че скования в студ Сибир, дава топлина, чрез газ и петрол на Европа, чак до южните Италия и Гърция. А най-важното си остава: колкото по голям е студа в природата, толкова по голяма става топлината в човешките взаимоотношение. Най-важната топлина дори и през зимата.
Mitkoivanov's Weblog 